Определение по дело №176/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въз основа на искова молба, постъпила пред съда на 03.05.2008г., са били предявени от “ВЕКИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителят Велко Иванов Давидков, срещу О. Х., представлявана от Кмета – Л. А. Т., обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД, като ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата – 72 174лв., представляваща обезщетение за нанесени на дружеството вреди, изразяващи се в разликата от обезщетението за забава, при условията на чл. 86 от ЗЗД, в размер на 78 835лв., считано от 01.05.2008г., до датата на предявяването на исковата молба, както и договорна неустойка в размер на 6 661лв. Въз основа на така депозираната искова молба е било образувано ТД № 1606/2011г. по описа на СГС.

С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 367 от ГПК, Кмета на О. Х. е навел възражение за неподсъдност на делото на СГС във връзка с чл. 108 ал.1 от ГПК, възразил е срещу редовността на искавата молба и е направил искане за прекратяване на делото на основание чл. 126 ал.1 от ГПК, тъй като пред ОС Б. е висящо друго – гражданско дело № 142/2011г., което е образувано преди това, което е с идентични страни и предмет, същото правно основание на предявените искове. С писмения отговор са наведени възражения и срещу допустимостта и основателността на предявените искове, представени са от ответната страна писмени доказателства и е направено искане за привличане на трето лице помагач, по реда на чл. 219 ал.1 от ГПК.

С Определение от закрито съдебно заседание по гр.д. № 1606/2011г. по описа на СГС, производството по делото пред този съд е прекратено и препратено по подсъдност за разглеждане на ОС Б.. След препращането на делото, пред ОС Б. е образувано настоящото ТД 220/2012г. по описа на съда.

При извършена служебна проверка от съдията докладчик, във връзка с искането делото да бъде прекратено на основание чл. 126 ал. 1 от ГПК, съдът констатира че по гр.д. № 142/2011г. по описа на ОС Б., въз основа на искова молба, депозирана пред съда за разглеждане на 21.03.2011г., са били предявени от “ВЕКИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителят В. И. Д., срещу О. Х., представлявана от Кмета – Л. А. Т., обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ал.1 пр. 1 и чл. 92 ал.1 пр. 2 от ЗЗД. Първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение № 6/21.03.2012г. по гр.д. № 142/2011г., като е осъдил О. Х. да заплати на “ВЕКИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД- град София, сумата 6 613лв. съставляваща неустойка по договор за изработка, сключен между страните на 30.10.2007г., както и сумата 140 808лв., представляваща претърпени вреди от неизпълнението на договора и по – точно пропуснати ползи на основание чл. 82 от ЗЗД, от които кредитора се е лишил, като не е вложил парите и не е получавал възнаградителни лихви за тях, за периода от 01.05.2008г. до датата на предявяване на исковата молба пред съда.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни съображения:

Съгласно чл. 126 ал. 1 ГПК, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Пълен обективен и субективен идентитет между делата е налице, когато между същите страни е предявен иск за същото материално субективно право. Проверката за тъждество между предмета на делата включва преценка на белезите, които индивидуализират субективното право - правопроизводящите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото, като преценката на тези белези се извършва въз основа на посочените от ищеца основание и петитум на иска.

Анализът на исковите молби въз основа на които са образувани гражданско дело № 142/2011г. и ТД № 220/2012г. по описа на ОС Б., сочи на абсолютна тяхна идентичност, освен в размера на исковата претенция за претендираните вреди/пропуснати ползи/, по–големи от размера на уговорената неустойка между страните за същия период от време. Видно е, че правопораждащите факти посочени от ищеца във връзка с предявените искове са едни и същи, като едни и същи са основанията на които се които се претендира настъпването на забава за длъжника ответник, както и дължимата неустойка съгласно чл. 10.2 от сключения между тях договор за изработка от 30.10.2007г. Идентични са съдържанието на претендираното право и носителите на правоотношението, които са страни по двете сравнявани търговски дела. Правната квалификация въз основа на изложените от ищеца в двете искови молби правно релевантни факти, съобразно посочения в тях петитум, сочат на извода че и по двете дела са предявени искове за неустойка с правно основание чл. 92 ал.1, пр. 1 от ЗЗД и искове за обезщетение за вреди, претърпени от изпълнителя по договора, в резултат на забавата на възложителя, извън тези които се покриват от уговорената между страните неустойка. Така преценката на основните белези на претендираните права води на извода както за идентичност на страни и предмет на двете дела, но и за това че са предявени еднакви по правно основание искове искове. Единствената разлика е в размер на предявения иск с правно основание чл. 92 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, но същият е по– голям по делото което е образувано пред съда по– рано.

Изложеното от фактическа и правна страна дава основание на съда за категоричния извод, че индивидуализиращите спорното субективно право белези с оглед на обективната и субективната страна на предявените искове и с оглед на индивидуализиращите претендираното право признаци, обуславя безспорния извод за пълен обективен и субективен идентитет между гражданско дело № 142/2011г. и ТД № 220/2012г. по описа на ОС Б.. Без съмнение настоящото ТД № 220/2012г. е образувано по – късно от гр.д. № 142/2011г. по описа на същия съд, по което вече съдът се е произнесъл и със съдебен акт, който е обжалван и поради това не е влязъл в законна сила. Налице са основанията на чл. 126 ал.1 от ГПК и след като пред един и същи съд – ОС Б., са висящи две дела между същите страни, със същото основание и със същия предмет, по – късно заведеното от тях пред съда, следва да се прекрати и това е настоящото ТД № 220/2012г. по описа на ОС Б..

Водим от горното и на основание чл. 126 ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ТД № 220/2012г. по описа на ОС Б., поради наличие на друго висящо дело под № 142/2011г. по описа на ОС Б., образувано преди настоящото, между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Определението на съда подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред АС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: