О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, …....2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
девети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.КРИСТИНА
ГЮРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Дечев ВНЧД № 999 по описа на СГС за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е
по жалба на С.И.Д., ЕГН: **********, срещу Определение от 26.01.2021 г. на СРС,
95 с-в по н.ч.д. № 14185 по описа за 2020 година, с което е потвърдено постановление
на прокурор при СРП от 01.10.2020 г., с което е прекратено наказателно
производство по досъдебно производство № 45/2020 г. по описа на СО-СГП, пр. пр.
№ 842/2020 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В жалбата С.Д. излага
доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Твърди, че първоинстанционният съд в разрез с материалния закон е
достигнал до извода, че деянието, предмет на наказателното производство, е
несъставомерно от субективна страна. С.Д. счита, че обективната истина не е
разкрита, поради което следва да бъдат извършени допълнителни действия по
разследване. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
След като обсъди доводите в жалбата
и се запозна с материалите по делото, въззивният съд намери следното:
Въззивният
съдебен състав, като взе предвид приложеното съобщение за връчен препис от
обжалваното определение на СРС, установяващо точната дата на връчването,
прецени, че жалбата е процесуално допустима - подадена е от
лице, което разполага с активна процесуална легитимация, доколкото има
качеството пострадал от деянието, предмет на воденото досъдебно производство, в
законоустановения в чл.243, ал.7 от НПК седемдневен преклузивен срок, поради
което се дължи разглеждането ѝ по същество. На 22.02.2021 г. определението
на СРС от 26.01.2021 г. е връчено на пострадалия, а на 26.02.2021 г. жалбата е депозирана в СРС.
По същество жалбата е неоснователна с оглед следните
съображения:
Досъдебно
производство № 45/2020 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 842/2020 г. по описа на
СРП е образувано на 16.01.2020 г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на 21.11.2021 г. неизвестен
извършител в гр. София, пред надлежен орган на власт, набедил /подал писмен
сигнал/ С.И.Д., че е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
вр. чл.147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като знаел, че е невинен, и
набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност, което прокурорът е
квалифицирал като престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По
досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.
С
постановлението от 01.10.2020 г. наблюдаващият досъдебното производство
прокурор, е приел, че в хода на досъдебното производство са извършени всички
възможни и необходими действия по разследване. Според прокурора въз основа на
установената фактическа обстановка не могат да се установят признаците на
извършено престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Достигнато е до
извод, че са налице предпоставките на чл. 242, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 243, ал.
1, т. 1, ал. 3, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради което наказателното
производство следва да бъде прекратено.
При
проведеното разследване е установена от СРП и СРС следната фактическа
обстановка, която почти изцяло се споделя от настоящия въззивен съдебен състав,
без това да формира различен правен извод от този на първоинстанционния съд, а
именно:
На
20.08.2013 г. в СРС, НО, а не на 02.08.2013 г. както СРС е посочил, била
депозирана частна тъжба от св. В.К.срещу жалбоподателя С.Д. с обвинения за
извършване на престъпления от частен характер с дадена от съда правна
квалификация по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 вр. чл.147, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК и по чл. чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 вр.
чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В частната тъжба св. В.К.поддържал, че Д.
е осъществил спрямо него квалифицирани състави на престъплението „клевета“,
като е публикувал съобщения във „фейсбук“ и подавал сигнали до различни
институции, че К. е злоупотребил със служебното си положение и е участвал в
корупционни схеми. По тъжбата било образувано н.ч.х.д. № 14763/2013 г. по описа
на СРС, НО, 8-ми състав, по което Д. имал процесуалното качество подсъдим. На
21.11.2013 г. с разпореждане на съдия докладчик делото е било насрочено в
открито съдебно заседание на 31.01.2014 г. С присъда № 929 от 17.02.2016 г. Д.
бил оправдал и по двете повдигнати му обвинения. С решение № 539 от 05.05.2017
г. по в.н.ч.х.д. № 3080/2016 г. по описа на СГС, НО, IX въззивен състав, присъдата на СРС
била потвърдена изцяло.
Причината за
подадените от Д. сигнали и жалби била, че според него сградата, находяща се в
гр. София, кв. „Драгалевци“, на чийто строеж бил възложител, била изпълнена в
отклонение на одобрените и узаконени проекти. Д. твърдял, че сградата била
незаконна, но въпреки това св. К., в качеството си на директор на Дирекция
„Общински строителен контрол“ – СО, издал становище, че разликата в нивата на
сградата е минимална, поради което тя не може да бъде квалифицирана като
незаконен строеж. Последните твърдения на Д. и подадените от него сигнали
мотивирали К. да подаде частна тъжба. Посредством депозираната тъжба К. целял
да защити засегнатото си от Д. добро име и престиж, както и човешкото си и
лично достойнство.
Както първоинстанционният
съд, така и настоящата съдебна инстанция споделя извършения от представителя на
СРП анализ на гласните и писмени доказателствени средства. Чрез приобщените по
делото заверени преписи от съдебни актове, съдът установи фактът, че е подадена
частна тъжба от св. К., и, че е постановена присъда № 929 от 17.02.2016 г. по
н.ч.х.д. № 14763/2013 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, която е потвърдена с
решение № 539 от 05.05.2017 г. по в.н.ч.х.д. № 3080/2016 г. по описа на СГС,
НО, IX въззивен състав. От показанията на свидетелите Д., Г., А.И К.се
установяват факти, свързани със строителството на сградата в кв. „Драгалевци“.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал свидетелските показания, но не им
е направил подробен анализ, тъй като те не съдържат данни, относими към
съставомерността на деянието, предмет на наказателното производство.
При така установената фактическа
обстановка и след подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност
по делото, СРП в обжалваното постановление е приела, че в конкретния случай не
е осъществен съставът на престъплението по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 242, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, ал. 3, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратила наказателното производство.
В производството
по чл. 243, ал. 4 от НПК районният съд, след като е направил пълна преценка на
обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт, e стигнал до правния извод, че
обжалваното постановлението на СРП, с което се прекратява наказателното
производство, следва да се потвърди напълно като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е споделил аргументите на СРП, че в случая не е налице
осъществен от субективна страна състав на престъпление по чл. 286, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Тези правни изводи
напълно се споделят от въззивния съд.
Набедяването е
престъпление, което засяга както интересите на правосъдието, така и лични
интереси на неоснователно набеденото лице. По същество то се изразява в
изявление, без значение от формата, пред надлежен орган на власт, с което се
уличава невинно лице в извършване на определено престъпление. Такъв орган е
всеки, който може да осъществи наказателно преследване в рамките на
правомощията си, както и всеки орган, който е длъжен да предаде сигнала на
такъв орган за образуване на наказателно производство в хипотезата на чл. 205,
ал. 2 от НПК.
От субективна
страна престъплението по чл. 286 от НК може да бъде осъществено само умишлено,
като деецът съзнава неистинността на съобщението си или неистинността на
представените от него доказателства. При прекия умисъл деецът трябва да
съзнава, че престъплението не е извършено или не е извършено от набедения, но
съзнателно да прикрива този факт, като твърди противоположното пред надлежния
орган. Възможно е престъплението да бъде осъществено и при евентуален умисъл,
когато деецът прави категорично изявление пред надлежен орган за извършено престъпление
от конкретно лице, без да изразява колебание, но със съзнанието, че твърдяното
от него може и да не се е случило точно по начина, по който той описва.
Не е налице
престъплението набедяване, когато се установи, че деецът не е съзнавал, че
твърдените от него обстоятелства са неверни. В противен случай всяко изявление
на гражданите, отправено към надлежните органи, би представлявало престъпление,
ако се установи, че тези обстоятелства не отговарят на обективната истина. Не е
осъществен съставът на престъплението по чл. 286 от НК, когато със съобщението
е било упражнено правото на жалба с описание на възприетите действия на другиго
със субективната увереност, че те са действително извършени и неправомерни /в
този смисъл Решение № 505 от 24.11.2010 г. на ВКС по н.д. № 517/2010 г., III н.о./.
В настоящото
наказателно производство се установи, че св. К. е упражнил правото си на жалба
под формата на депозиране на частна тъжба до СРС, НО, с което той безспорно
разполага съгласно чл. 80 от НПК. Извършени са всички действия по разследване,
които са необходими за разкриване на обективната истина, като в резултат на тях
не са събрани доказателства, въз основа на които по несъмнен начин да се
установи наличие на умисъл у К. да набеди Д. с подадената от него частната тъжба. Поради това деянието е
несъставомерно от субективна страна.
Предвид
изложените съображения, въззивният съд намира обжалваното определение на
районния съд за законосъобразно и обосновано, поради което то следва да се
потвърди.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд, XIV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 26.01.2021
г. на СРС, 95 с-в по н.ч.д. № 14185 по описа за 2020 година, с което е
потвърдено постановление на прокурор при СРП от 01.10.2020 г., с което е
прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 45/2020 г. по
описа на СО-СГП, пр. пр. № 842/2020 г. по описа на СРП.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………….. ЧЛЕНОВЕ:1……………. 2………………