Р Е Ш Е Н
И Е №484
04.06.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№563 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от К.Л., гражданин на А.,
с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-108/24.04.2019г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (Р. Б.). Твърди се,
че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган
игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието
на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ
подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган
обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата срещу него не можело да бъде
пренебрегната, тъй като не можел да се обърне към полиция или други държавни
органи в П. или А., поради което нямало как да се върне в А. или да остане в П..
Животът на бежанци като него в П. бил изключително труден и бил непрекъснато
заплашван и изнудван. Не можел и да се върне, тъй като в държавата по произход
обстановката се влошавала с всеки изминал ден. Заявил, че причина да избяга от А.
била заплахата за неговия живот и свобода, както и невъзможността да издържа и
задоволява нуждите на семейството си. Несигурната обстановка в А. и засиленото
присъствие на талибаните го карали да се страхува за живота си – имало племенни
войни, разграбване и унищожаване на селата. В П. водел добър живот, но местните
власти му поставили срок да се върне в родината си, а той се опитал да живее
там, но срещнал непрестанни заплахи и неуважително отношение от местните хора. В
А. работил като журналист, но получил заплахи да преустанови работата си за
държавата. Ако не съществувала заплаха, то нямало да търси убежище на хиляди
километри от дома си. Това обстоятелство не било обсъдено при издаване на акта.
Не били разгледани поотделно и в тяхната съвкупност изложените факти,
обуславящи основателността на искането за предоставяне на статут на бежанец и
счита, че били налице обстоятелствата по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Вътрешното
преселване също не било възможно, въпреки че този аспект не бил обсъден от
административния орган. ВКБ ООН не подкрепял тази алтернатива. Защитата на
семейството и племето били ограничени до областите, където съществуват фамилни
племенни връзки, а изпратени на място, различно от месторождението и
местоживеенето, трудно биха водили относително нормален живот. Именно поради
това ВКБ ООН съветва избягване на връщане в райони, където лицата нямат връзки.
В частта на мотивите на административния орган за отказ от предоставяне на
хуманитарен статут решаващият орган - неправилно и в противоречие с изложеното
в първата част на обжалвания акт, преценил, че нямало заявен риск от изтезание
или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от
ЗУБ. Счита, че по отношение на него бил налице такъв риск и не можел да се
завърне в А. или П. поради всичко вече изложено. Незаконосъобразен бил извода в
частта на прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като се извършвала преценка
на информацията за страната по произход въз основа на Справка №МД-249 от 11.04.2019г. и
МД-103 от 08.02.2019г., изготвена от ДМД ДАБ относно актуалното положение в А.
и П.. Сочи се информация от средствата за масово осведомяване, че на
31.05.2017г. в К. бил осъществен бомбен атентат, както и че след него властите
в Г. спрели депортациите. Сочи и други информации от медиите относно атентати,
от което прави извод, че положението в А. било напрегнато и нестабилно. Намира,
че ситуацията в страната сочела на наличие на конфликт, който в значителна
степен засяга именно цивилните лица и не е ситуиран само в една област, като
било невъзможно да бъде контролиран от
официалните власти, както и че можел да бъде определен като безогледен по
своите последици. Тази преценка била не само едностранна, но и превратна, без
да е обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната пред органа информация. При
правилен анализ би могло да се достигне да извод, че обстановката достигала до
степен на безогледно насилие, вкл. достигащо онова ниво на опасност от тежки
посегателства, а това било основание за предоставяне на хуманитарна закрила.
Органът не изследвал всички факти и обстоятелства от значение за случая –
чл.75, ал.2 от ЗУБ, което водело и до нарушение на прилагането на материалния
закон. В настоящия случай при проведеното интервю жалбоподателят не бил посочил
икономически съображения за напускането на страната си по произход, както приел
административния орган. Заявената причина за напускане била липсата на
сигурност и перспектива за млад човек като него. Интервюиращият направил извода
си позовавайки се на желанието му да получи закрила в Б.. Мотивираното
произнасяне относно ситуацията в страната по произход било от съществено
значение за спазване на принципа за забрана за връщане на бежанците на
територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот,
който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.
и реципиран в българското законодателство в чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното връщане на жалбоподателят в П.
или А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора
напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултата на военни
действия. Съгласно практиката на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите от
личното положение на молителя било
нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146,
т.3 и 4 от АПК и чл.90 от ЗУБ обжалваният акт следвало да бъде отменен и
производството да бъде върнато на органа за ново произнасяне.
Иска да бъде отменено обжалваното
решение и преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите
от това законни последици.
Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ
гр.Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №517з-1661/31.03.2019г. на Началник Г Миграция ОД МВР С.
чужденецът К.Л. е настанен в обособено за тази цел звено на Специален дом за
временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция за срок от 30 календарни
дни, считано от фактическото настаняване.
С молба №105400-318/03.04.2019г. по описа на Дирекция
Миграция СДВНЧ С., жалбоподателят, гражданин на А., е поискал закрила в
Република България. С молба №305/12.04.2019г. по описа на ДАБ при МС РПЦ
Харманли, жалбоподателят, гражданин на А., е поискал закрила в Република
България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се
е представило като К. Л., роден на ***г. Приложена е и Декларация по чл.30,
ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е
подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични
данни от 10.04.2019г., както и покана от 12.04.2019г. за провеждане на интервю,
настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист,
съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за
задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в
центрове на ДАБ.
На 15.04.2019г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че е
роден в П., но имал документи в А., които останали в дома му там. Семейството
му сега било в А., защото преди седем години през 2012г. напуснали П.. Нямали
близки в Европа, не му били издавани визи за европейска държава. Нямал проблеми
заради етноса си – …., нито заради религията си – …. Живял в П., общ.С., не бил
…. и завършил там …... Работил около година и половина в …. като ….. Не
членувал в партии, нямал връзки с терористи, нямал проблеми с армията. Напуснал
А. нелегално, защото талибаните идвали и вземали млади момчета. Минал транзит
през лятото на 2018 през П. и И., влезнал в Т. и останал там 5 месеца, като
работил във фабрика. Там ги рекетирали, вземали им парите, затова влязъл в
България в края на март 2019г. с помощ от трафиканти в група от около 15 души.
Минали през ограда и стълба, качили се на коли и ги заловили, искал да отиде в
Б.. Докато работил преди една година, срещнал го човек, който му казал да не
работи за държавата, поради което баща му и майка му го посъветвали да напусне
работа и да отиде в чужбина. Нямал договор за …., а само грамоти, които оставил
в дома си и можел да ги представи. Без връзки не го вземали да работи в К., а
бил изпратил документи, но никой не го търсел. Работил и като …., но пак му
казали, че работи за правителството.
С Решение №УПХ-108/24.04.2019г. на Интервюиращ орган в
Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр.
чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от К.Л. за предоставяне на
международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 02.05.2019г. и
той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на
02.05.2019г.
Представена е Справка №МД-103/08.02.2019г. и
№МД-249/11.04.2019г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото
положение съответно в Пакистан и Ислямска република А.. Видно от Справка №МД –
318/22.05.2019г. относно П. – към 22.05.2019г., има намаление на случаите на
жертви на терористични актове през 2018г. при сравнение с 2017г., както и се
очаква прогнозираното равнище на бедност да продължи да намалява през
финансовата 2019г.
От докладна записка №409/09.05.2019г. на Директор РПЦ
Харманли се установява, че от 07.05.2019г. посочени лица, сред които и
жалбоподателя – т.8, са в неизвестност.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 02.05.2019г.,
а жалбата е подадена още същия ден, поради
което е допустима като подадена в срока
по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до
местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол
административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Р. Б., на длъжност
младши експерт в Регистрационно приемателен център – Х., определена със Заповед
№РД05-233/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от
ЗУБ за интервюиращ орган.
Процесният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на
конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено
такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее,
като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в
присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1,
т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 12.04.2019г.,
а оспореният акт е издаден на 24.04.2019г. при спазване на срока по чл.70, ал.1
от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с
чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.
Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното
решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като
причина за напускане на П., където бил роден и живял до 2012г., и страната си
по произход – А., поради опасения за физическата му сигурност след отправено
предупреждение от човек с мотор да не работи за държавата. Цялата бежанска
история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че има
осъществяване на „преследване“. Според съда така изнесените по време на
интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива,
които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание
на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице
риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от
това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за
опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините,
които се релевират в закона. Правилно решаващият орган е отчел, че статутът на
лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и
последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била
установена. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е
обсъдено напускането на държавата по произход,
пребиваването в П., отпътуването за Т., като при това е предприета от
жалбоподателя избрана дестинация към определена европейска държава - Б.. Като е
обсъдена детайлно представената бежанска история интервюиращият орган е
направил защитен извод за нелогичност и нереалистичност на същата – чужденецът
твърди, че на 18 години, а е успял да завърши университет за четири години,
както и работил като журналист година и половина. В изложената бежанска история
причините за напускане на Пакистан и съответно А. може да бъде намерено
потвърждение на мотива за отпътуването – желание да живее в друга страна при
по-добри условия на живот и работа, като следва да се има предвид и
установеното незаконно влизане на територията на Република България без
чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането
от полицията. Макар чужденецът да сочи, че има причина да напусне страната си
на произход и П., той в крайна сметка признава, че не желае да се завърне, тъй
като иска да устрои живота си в един по-различен свят. Нуждата от по-добър и
финансово по-обезпечен живот в крайна сметка се оказва водещия фактор за
заминаването на гражданина на А., а причините за напускане попадат извън обсега
на изброените в определението за понятието бежанец. Това може да е водещо за
решението на жалбоподателя да напусне страната си, но не е релевантно за
настоящото дело, нито обуславя извод, че същият се нуждае от закрила. Липсата
на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия
закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното
решение. В този смисъл правилен се
явява извода, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си
по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за
настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от
преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от
бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната
по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си
чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети
спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя
от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя
извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е
изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е
арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с
властите, полиция и армия или други организации.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила,
решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените
справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването
на правата на човека. Така представените справки относно П. и А. са изготвени
от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официален
писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с
тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в А. или П. да сочи
на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща
цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен,
намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие
на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от
територията на А. и П., който да се обхваща от разширенията, дадени в решението
от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането
административният орган правилно е отчел, че в представените справки данните са
за инцидентни конфликти, като на територията на двете страни не е наличен
вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация
безогледното насилие не е изключително, както и не са установени сериозни и
потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на
територията на държавата си по произход – А., или П., той би бил изправен пред
реален риск да стане обект на заплаха. Същото се потвърждава и от представената
допълнителна справка от ответната страна относно общото положение в П. –
Справка №МД-318/22.05.2019г., както и не се оборва от представените от
представляващия жалбоподателя извлечения от електронен сайт. При липса
на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи
на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на афганистанския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Административният орган изпълнява
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните
опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко
посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по
произход - А., и по
отношение на П., като данните от справките на ДАБ
съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице
причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Л., гражданин
на А., с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-108/24.04.2019г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: