Решение по дело №648/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Председателя на Сметната палата на Република България, подадена чрез главен юрисконсулт П., против Решение № 131/12.04.2025 г., постановено по АНД № 1720/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № ИК-40#8/11.11.2024 г. на Г. Г.-К., изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата на Република България, съгласно Заповед № 154/08.04.2024 г. на председателя на Сметната палата, с което на Г. Д. К., [ЕГН] от гр. Пазарджик, за нарушение на чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс ИК), на основание чл. 476 от ИК, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и постановено друго, с което да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Г. Д. К., редовно призован, се представлява от адв. В., който по изложени съображения моли съда да потвърди решението на районния съд, с което е отменено издаденото наказателно постановление. Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, съответно потвърдено издаденото наказателно постановление.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че санкционираното лице Г. К., в качеството му на лице, отговорно за приходите, разходите и счетоводната отчетност по чл. 164, ал. 2 от Изборния кодекс на местна коалиция „Новото време“, регистрирана с Решение № 70-МИ/17.09.2023 г. на ОИК Пазарджик за участие в изборите за кмет на кметства в Община Пазарджик на 27.10.2023 г., по време на предизборната кампания на МК „Новото Време“ за участие в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 29.10.2023 г., е извършил разход в размер на 5 000 лева чрез плащане в брой за изработка на плакати – 1000 броя, изработка на листовки – 3000 броя и брандиране с ПВЦ в полза на МК „Новото време“, за което е издадена фактура № **********/27.10.2023 г. от доставчика „Нитос Дизайн“ ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК ********* с приложен фискален бон към нея от 27.10.2023 г. Средствата са заплатени в брой, а не по банков път, с което е извършено нарушение на чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс.

В резултат на това, на основание чл. 497, ал. 2, чл. 476 във връзка с чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, при спазване принципа на пропорционалност, но при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице, да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.

Съдът е приел, че не е посочено точното място на извършване на нарушението, доколкото в АУАН са отразени последователно девет броя фактури за извършени плащания от различни доставчици. В мотивите си районния съд е посочил, че нарушителят е бил поставен в ситуация да гадае какво приема актосъставителят като място на извършване на всяко едно от отделните нарушения. Яснота и конкретика в тази насока за първи път е била внесена с издаването на НП. Предвид на това е приел, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 42, , ал. 1, т. 3 от ЗАНН при съставянето на АУАН. С оглед на това обжалваното наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно.

Касационната инстанция намира за неправилни изводите на районния съд поради следното:

Съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и притежават нормативно изискуемите реквизити, визирани съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, не е изтекъл и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Видно от изброените по-горе реквизити мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен и не въвежда в заблуждение наказаното лице, нито ограничава правото му на защита. Привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс.

Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на районния съд, че при съставянето на АУАН е извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН като не е посочено мястото на извършване на нарушението. Видно е от приложения по делото АУАН № ИК-40/14.06.2024 г., че нарушителят е санкциониран за плащания в брой по девет броя фактури, описани в табличен вид. За всяка от тях са посочени: номер и дата на издаване, доставчик, артикул, стойност, получател, начин на извършване на плащането, както и дата на извършване на нарушението. Обжалваното НП касае издадена по т. 5 от АУАН фактура № **********/27.10.2023 г., за която е посочен като доставчик „Нитос Дизайн“ ЕООД гр. Пазарджик. С оглед посочването на седалището на дружеството доставчик по фактурата, съдът намира, че е изпълнено изискването за посочване на място на извършване на нарушението в АУАН, поради което и не е налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.

От друга страна дори и да приемем, че е допуснато нарушение при съставянето на АУАН относно посочване на мястото на извършване на нарушението, то първоинстнционният съд е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е конкретният казус. Спорът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава, не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, самоличността на нарушителя и неговата вина, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на НП. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правнорегламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането на нарушението би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието. Настоящият съдебен състав счита, че дори и да се приеме, че в съставения АУАН не е посочено мястото на извършване на нарушението, то нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява да бъде извършена корекция в НП и щом като мястото е правилно посочено в НП, не е налице нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, доколкото то е било наясно кога и къде е извършен процесният разход.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната му. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението е описано в достатъчна степен и съответства на посочената за нарушена разпоредба, която е действала към момента на извършване на нарушението и на постановяване на наказателното постановление. Описанието на нарушението и посочените правни разпоредби по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за основателни, поради което решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се потвърди издаденото наказателно постановление.

С оглед изхода на делото е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, които с оглед фактическата и правна сложност на спора и извършените от юрисконсулта процесуални действия по делото, съдът определя на 80 (осемдесет) лв. за всяка една от съдебните инстанции, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, или общо 160 (сто и шестдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 131/12.04.2025 г., постановено по АНД № 1720/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ИК-40#8/11.11.2024 г. на Г. Г.-К., изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата на Република България, съгласно Заповед № 154/08.04.2024 г. на председателя на Сметната палата, с което на Г. Д. К., [ЕГН] от гр. Пазарджик, за нарушение на чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс ИК), на основание чл. 476 от ИК, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева.

ОСЪЖДА Г. Д. К., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], да заплати на Сметната палата на Република България, направените по делото разноски в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.