№ 309
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110160825 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба и последващи уточнителни
молби, подадени от Н. И. А. срещу В. И. Н., с които се предявява претенция
последния да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 1050,00 лева
(или по 350,00 лева месечно) за периода от 18.07.2021г. до 18.10.2021г.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот ап.
83, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 5”, бл. 510, вх. Г, ет. 7, ведно с
лихвата за забава в размер на 27,13 лева, считано от 18.07.2021 г. до
19.10.2021 г. и законна лихва от момента на подаване на исковата молба -
21.10.2021 г., до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са съсобственици
при равни квоти от по 1/2 идеална част на апартамент № 83, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 510, вх. Г, ет. 7, с идентификатор
68134.4361.148.1.20. Поддържа се, че ответникът използвал лично имота, като
препятствал ищцата да го ползва. Ищцата изпратила нотариална покана до
ответника, получена на 18.07.2021 г., за заплащането на месечно обезщетение,
но последният не заплащал такова. При тези твърдения ищцата моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за лишаване от ползването на 1/2
идеални части от посочения имот и претендира присъждането на сторените по
делото разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, ищцата и ответникът не са се явили лично, но са били
представлявани от пълномощници. На етап устни състезания процесуалният
представител на ищеца е направил искане за уважаване на исковата
претенция. Пълномощникът на ответника е посочил, че искът подлежи на
отхвърляне, тъй като липсвала покана за съвместно ползване на жилището,
като са изложени твърдения, че на ищцата никога не било отказвано
съвместно ползване на имота. Направени са възражения, че разпитаният по
делото свидетел нямал преки впечатления за отказ от страна на ответника за
предоставяне на имота на ищцовата страна, а се позовавал на сведения
именно от ищцата. Направено е искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата
вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото следните
обстоятелства: че между него и ответника е съществувала съсобственост
върху процесния имот през заявения период при посочените квоти; че е
отправил до ответника писмена покана да му заплаща обезщетение за
лишаване от ползване на имотите и датата на получаване на поканата; че през
процесния период ответникът е ползвал имота; както и размера на
обезщетението. В тежест на ответника е да докаже, че е предоставил
възможност на ищеца да ползва имота.
От представените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредба за държавните имоти на 13.12.1990 г. .................. Н. и И.Т.
2
Н. са придобили правото на собственост върху ап. 83, находящ се в гр. София,
жк. Люлин, бл. 510, вх. Г. След смъртта им същите са оставили за законни
наследници ищцата и ответника, явяващи се техни дъщеря и син. Доколкото
не се навеждат доводи за междувременно прехвърляне на правото на
собственост върху имота или за извършен отказ от наследство, както и
предвид представените удостоверения за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от
ДОПК, следва да се приеме, че по силата на наследственото правоприемство
към процесния период ищцата и ответникът са били съсобственици на
процесния апартамент при равни квоти.
Съгласно постановките в ТР № 7/2012 г., ОСГК, ВКС, лично ползване
по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на собственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Когато някой от съсобствениците е лишен от ползването на общата вещ, той
може съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС да покани съсобственика, който я използва
да му предостави достъп или да му плаща ползите, от които той като
неползващ собственик е лишен (пропуснатите ползи). По този иск е без
правно значение дали използващият съсобственик, който не е предоставил
достъп след поканата е извлякъл някаква полза. Той дължи обезщетение за
пропуснатите ползи, дори да не се е обогатил по никакъв начин от общата
вещ. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия
и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не
му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази
хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното
предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има
съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
(или при необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности, той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ.
За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик
си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
3
безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират. В настоящия случай съдът счита, че от събраните гласни
доказателства успешно се установява, че ищцата е била лишена от достъп до
имота през процесния период. Разпитаната пред съда свидетелка – Катя
Георгиева – Вълова, посочва, че ищцата няма достъп до имота още от 2016 г.,
че ищцата е искала достъп до същия, но такъв не е осигуряван, същата няма
вещи в имота или ключ за него, а в него живеят ответникът и негови роднини.
Свидетелката посочва, че е отправяна молба от ищцата до ответника изрично
през 2021 г. за достъп до имота и че ищцата не е получавала обезщетение във
връзка с лишаването от възможност за ползването му. Съдът не счита, че
свидетелката е проявила тенденциозност при депозиране на показанията си,
въпреки посочената от самата нея роднинска връзка с ответната страна и
близки отношения с ищцата, предвид логичността, последователността и
подробността в изложението. Що се отнася до възраженията на ответната
страна, съдът не счита, че свидетелката в показанията си единствено се
позовава на сведения, съобщени от ищцата, доколкото се установява, че
свидетелката е имала контакт с ответната страна и е имала непосредствени
впечатления за отношенията между страните касателно процесния имот извън
процеса. Още повече, че ответната страна не е провела насрещно доказване на
възраженията си, ангажирайки доказателства в този смисъл.
Съгласно практиката на касационната инстанция задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от
ЗС представлява едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Същото е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика (в този смисъл
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК, Решение № 99 от 13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 83/2016 г., I г. о.,
ГК, Решение № 83 от 31.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3896/2016 г., I г. о.,
ГК, Решение № 1307 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5897/2007 г., II г. о.,
4
ГК и др.). В поканата не е необходимо да се сочи нито квотата на
съсобственика, респ. наличието на съсобственост, нито размера на
задължението или периода, за който се претендира обезщетението, тъй като
това едностранно волеизявление няма значение за разрешаване спора за
съсобствеността. В конкретния случай в поканата е направено категорично и
ясно искане или за предложение за изкупуване на частта на ищцата от
съсобствената вещ, или при несъгласие за това - за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване, или при несъгласие с предходните опции – за
продажба на имота на трето лице. Съдът счита за ирелевантно липсата на
покана за съвместно ползване на вещта, доколкото от изброените по-горе
опции ищцата ясно е заявила, че желае да се ползва от вещта, но не чрез
обитаване на апартамента, а по друг начин. За да се освободи от отговорност,
ползващият вещта съсобственик следва да предложи на съсобственика си да
ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури
възможността реално да упражнява това свое право. Доказателства обаче в
този смисъл не се представят.
Видно от поканата, ответникът е бил поканен до 25.07.2021 г. да
установи контакт с ищцата, за да заяви избора си на някоя от посочените в
поканата опции. Видно от разписката за връчване ответникът е получил
поканата на 18.07.2021 г. НЕ се спори между страните и не се представят
доказателства за заплащане на обезщетение за ползване на имота в исковия
период. Предвид на изложеното съдът счита, че ответникът е бил поканен да
заплаща обезщетение за вбъдеще за ползване без правно основание на
съответната част от процесния обект, като размерът на претендираното
обезщетение е бил посочен в поканата – наемна цена в размер на 350,00 лева
месечно. Съдът не счита, че посоченият срок „до 25.07.2021 г.” представлява
срок за изпълнение, едва след изтичане на който ответникът да е изпаднал в
забава, предвид езиковата формулировка. Лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично
задължение и се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след
като бъде поканен от кредитора, каквато според настоящия съд е
приложимата хипотеза. В процесния случай зададеният краен момент е за
доброволно уреждане на отношенията между страните до конкретна дата чрез
заявяване на няколко алтернативни опции, между които именно поканената
5
страна да може да избира. Съдът не счита, че е бил определен изричен срок за
изпълнение.
Предвид изложеното съдът счита, че ищецът при условията на пълно и
главно доказване е доказал по основание исковата претенция по чл. 31, ал. 2
от ЗС за периода от 18.07.2021г. до 18.10.2021г. По делото е изготвено
заключение по назначена съдебно-оценителна експертиза, което съдът изцяло
кредитира като компетентно изготвено от експерт в областта и след
запознаване с материалите по делото. Съобразно константната съдебна
практика обезщетението е съизмеримо със средната пазарна наемна цена на
обекта на изследване. Вещото лице е посочило, че за исковия период същата е
в размер на 1830,00 лева, като съобразно доказаната идеална част от правото
на собственост на ищцата следващото се обезщетение възлиза в размер на
915,00 лева, до който размер следва да се уважи и исковата претенция. За
претенцията над този размер искът следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до претенцията за лихва, по изложените по-горе
основания и разпоредбата на чл. 162 от ГПК искът по чл. 86, ал. 1 от ГПК за
претендирания период следва да се уважи до размера от 23,89 лева. За
претенцията над този размер искът следва да бъде отхвърлен.
Като последица от уважаване на исковата претенция за главница следва
да бъде присъдена и законната лихва върху него, дължима от завеждане на
иска до окончателно изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски
с оглед уважената част от исковете в размер на 828,08 лева за адвокатско
възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице. На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски с оглед
отхвърлената част от исковете в размер на 64,17 лева за адвокатско
възнаграждение. Доколкото ищцата е била освободена на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК от внасяне на държавна такса и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса
за предявените искове с оглед уважената част от исковите претенции в размер
на 87,17 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Люлин, бл.
510, вх. Г, ет. 7, ап. 83, да заплати на Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. Люлин, бл. 510, вх. В, ет. 4, ап. 49, по предявените искове с правно
основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на
915,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот ап. 83, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 5”, бл. 510, вх.
Г, ет. 7 за периода от 18.07.2021 г. до 18.10.2021 г., ведно със законна лихва от
момента на подаване на исковата молба - 21.10.2021г., до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата над
присъдената до пълния претендиран размер от 1050,00 лева, и сумата в
размер на 23,89 лева – обезщетение за забава за периода от 18.07.2021г. до
19.10.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над
присъдената до пълния претендиран размер от 27,13 лева.
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Люлин, бл.
510, вх. Г, ет. 7, ап. 83, да заплати на Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. Люлин, бл. 510, вх. В, ет. 4, ап. 49, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 828,08 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение
и депозит за възнаграждение на вещо лице с оглед уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Люлин, бл.
510, вх. В, ет. 4, ап. 49, да заплати на В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. Люлин, бл. 510, вх. Г, ет. 7, ап. 83, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата в размер на 64,17 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Люлин, бл.
510, вх. Г, ет. 7, ап. 83, да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК сумата в размер на 87,17 лева,
представляваща дължима държавна такса с оглед уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7