РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
247
град
Пловдив, 14 февруари 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 3051 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.68 от ЗЗДискриминация.
Образувано е
по жалба на Л.С.Н. – длъжностно лице при Агенцията по вписванията, чрез адв.Св.Н.,
срещу решение № 769/19.10.2021 г. по преписка № 560/2020 г. на комисия за
защита от дискриминация.
Твърди се оспореното решение да е
издадено при СПН, изразяващи се в липса на представителна власт на адв.Б. пред
КЗД, подала сигнала, по който е образувано производството по процесното
решение, както и същото да е издадено при липса на мотиви. В тази връзка се
излагат и подробни доводи за необоснованост на оспореното решение като се сочи,
че отказът на глобеното длъжностно лице при Агенцията по вписванията е
постановен предвид липсата на представен
документ във форма, необходима за вписването, а не поради индивидуално
дискриминиране на Р.П. като незряща.
В крайна сметка се иска отмяна на
оспореното решение.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа по изложените в нея съображния.
Ответната страна, в придружителното
към административната преписка писмо, е взела становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а по
същество за
основателна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е
Решение № 769 от 19.10.2021 г. на Комисия за защита от дискриминация, с което
комисията установява, че жалбоподателят Л.С.Н. – длъжностно лице пир Агенцията
по вписванията, е извършил нарушение на закона за защита от дискриминация въз
основа на признак „увреждане“ , наложена му е имуществена санкция в размер на
250 лева и е дадена препоръка, на основание чл.47, т.11 от ЗЗД жалбоподателят
да се въздържа и да съблюдава занапред за действия, които биха могли да породят
съмнение у гражданите за проява на дискриминация въз основа на защитения от
закона признак „увреждане“.
За
да достигне до този краен извод, комисията е приела, че дейността на управителя
на търговско дружество не може да бъде третирана като зависима от неговите
физически увреждания и същите да поставят лицето в неравностойно положение
спрямо лицата без физически увреждания и същите да поставят лицето в
неравностойно положение спрямо лицата без физически увреждания, още повече –
физическите увреждания да водят до изводи на държавните органи за ограничаване
правата на увредения.
В
крайна сметка решаващият състав е счел,
че в случая е налице дискриминация проявена спрямо Р.Н.П., на която, поради
това, че е сляпа ѝ било отказано и била лишена от правото да бъде
управител на търговско дружество – „Нати – ко“ООД.
Настоящият
състав на административен съд Пловдив не споделя изложените от Комисията
мотиви, че в конкретния случай е налице проява на дискриминация въз основа на
защитения от закона признак „увреждане“. Противно на приетото от Комисията, в
настоящия случай следва да намери приложение нормата на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗД,
според която не представлява дискриминация различното третиране на лица на
основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл.4, ал.1, когато тази
характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или
условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално
изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за
постигането ѝ. В този случай
изискването на чл.141, ал.3 от ТЗ е императивно, отнасящо се за всички лица,
придобиващи качеството управител и длъжностното лице следва да следи за
наличието на това изискване т.е. длъжностното лице не е допуснало нарушаване на
принципа на равно третиране на гражданите. В конкретния случай за придобиването
на качеството „управител“ на ТД ТЗ е поставил специфични императивни
изисквания. Законодателят е акцентирал на необходимостта управителят на
дружеството да може да декларира образец от подписа си и да го обяви на трети
лица, за да се гарантира, че органът на дружеството ще може да волеизявява
лично. Като орган на търговец на управителя е възложена грижа по –голяма по
обем в сравнение с грижата на добрия стопанин напр. Съответно на възложеното
управление на дружественото имущество (в интерес на съдружниците и външните кредитори и клиенти) следва да се
счита за завишени и изискванията към дееспособността на управителя като в тази
връзка изискването на чл.141, ал.3 от ТЗ следва да се тълкува стриктно. Нормата
е ясна, съдържа недвусмислено изискване, отнасящо се до всички лица придобиващи
качеството „управител“ на ТД и представения отпечатък от палец не покрива това
изискване, а извършеното действие от длъжностното лице е в кръга на неговите
задължения и прилагането на закона не представлява дискриминация съобразявайки нормата
на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗД.
По тези съображения жалбата се явява основателна, а
оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да
бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 769 от 19.10.2021 г. на Комисия за защита от дискриминация.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният
административен съд в 14 - дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: