Решение по дело №4389/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2724
Дата: 25 април 2017 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20151100104389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2015 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………./25.04.2017г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4389 по описа за 2015г, за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.

С исковата молба ищците Р.И.К., ЕГН *********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „********и Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „********твърдят, че на 22.10.2011 г. в землището на град Разлог на второкласен път II – 19, в района на 28,84 км. по посока на движението от местността „Предела“ към гр. Разлог, водачът на автомобил „Мердецес Ц 220“ с рег. № ********– Х.И.М., като нарушава правилата за движение по пътищата – движи се с превишена скорост и управлява автомобила в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,49 промила, причинява ПТП, вследствие на което настъпва смъртта на пътника, стоящ на предна дясна седалка – М.Н.М.. Ищците са родители на пострадалата. Тя е била на 28-годишна възраст – дейна, активна  в отлично З.равословно състояние. Ищците поддържат изключително близки отношения с дъщеря си, основани на взаимна обич, уважение и сплотеност. Преживяната загуба се отразява изключително тежко на тяхното емоционално и З.равословно състояние. Смъртта на М.Н.М. настъпива вследствие на съчетана тежка черепно-мозъчна травма и коремна травма, като фактор, който ускорява настъпването й е установената аспирация на стомашно съдържимо в дихателните пътища, което довежда до асфикция на дихателните пътища и дихателна недостатъчност. Смъртта настъпива бързо, но не моментално и е неизбежна. Травматичните увреждания, причинили смъртта се дължат на удари на тялото с и върху твърди и тъпи, ръбести предмети – каквито са частите на автомобилната кабина, разположени горе, отпред и вдясно. По случая е образувано НОХД № 349/2013 г. по описана Окръжен съд – гр.Б. срещу Х.И.М. за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. Първо, буква „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. Трето, НК. Постановена е Присъда № 4888/03.12.2013 г., с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърдят, че за автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № ********е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Е.“ АД съгласно застрахователна полица № 07511890504969/01.10.2011 г. със срок на действие от 02.10.2011 г. до 01.10.2012 г. Претендират присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря им, в размер на 260 000,00 лв. за всеки от ищците, като предявяват частичен иск за заплащане на сумата от 150 000,00 лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 22.10.2011г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски, включително за заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът „З.Д.Е.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:*** оспорва изцяло предявените искове. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача Х.И.М.. Твърди, че постановената Присъда № 4888/03.12.2013 г. не се ползва с действието, установено в чл. 300 ГПК, тъй като по делото липсват данни за датата на влизането й в сила. Оспорва претърпяването от ищците на неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като последната при настъпване на произшествието е без поставен обезопасителен колан, който може да предотврати настъпване на част от телесните увреждания или поне техният интензитет, вследствие на което не би настъпила смъртта на пострадалата. На следващо място се твърди, че починалата допринася за настъпването на вредоносния резултат, тъй като съзнателно се оставя да бъде возена в МПС , управлявано от лице, употребило алкохол, като знае за наличието на това обстоятелство. Оспорва размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че последният е прекомерно завишен с оглед на трайната съдебна практика към датата на настъпване на процесния ПТП и с оглед на социално-икономическата конюнктура в страната. С оглед неоснователността на главния иск, моли съдът да отхвърли и акцесорния иск за присъждане на законна лихва, като ако последният бъде признат за основателен – навежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски и представя доказателства.

Третото лице помагач Х.И.М. се явява в с.з. лично и чрез пълномощника си адв. Р.А.. Оспорва иска по същество като твърди наличие на съпричиняване от страна на починалата, поради което обезщетението на ищците следва да бъде намалено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ответникът ЗД „Е.“ АД не е оспорва, че е застраховател по задължителна застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Мерцедес Ц 220“ с рег. № Е 6868 ВВ, съгласно застрахователна полица № 07511890504969/01.10.2011г, със срок на валидност от 02.10.2011г. до 01.10.2012г.

С присъда № 4888/03.12.2013г. постановена по НОХД № 349/2013 г. по описана на Окръжен съд – гр.Б., подсъдимият Х.И. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. Първо, буква „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. Трето, НК. Присъдата е влязла в сила на 04.06.2014 г.

От приетия по делото Констативен протокол за оглед на местопроизшествие от 22.10.2011 г., присъдата и заключението на САТЕ се установява, следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 22.10.2011 г. около 00.10 часа по път II – 19 с посока от Предела към гр. Разлог се движи л.а. „Мерцедес Ц 220“ с рег. № Е 8686 ВВ управляван от Х.И.М.. На седалката до него без поставен предпазен колан се вози М. М.ва. Х.И.М. управлява автомобила след употреба на алкохол. В района на км 28.84 водачът на л.а. по неизвестни причини отклонява траекторията на движение на автомобила, преминава през банкета вдясно, прелита по склона и след приземяването си на предна дясна част се преобръща няколко пъти и се ситуира на мястото, където е намерен по таван. От автомобила изпадат двамата пътници. ПТП се е случва в тъмната част на денонощието, на прав участък при добра видимост в условия на осветеност на фаровете.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 1704/19.11.2013 г. на Община Разлог, обл.Б. се установява, че ищците са родители на починалата М. М.ва.

Съгласно заключението на СМЕ изготвено от д-р Т. Д.-С., видът, характерът, степента и местоположението на получените от ищцата травматични увреждания при описания механизъм на ПТП, дават основание да се приеме, че тя е била по време на получаването им без предпазен колан. Не са налице следи, които са характерни и се получават при поставен предпазен колан по време на ПТП. Ако е била с предпазен колан, не би могла да получи счупване на основата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и последвалата от това контузия на главния мозък. Тези увреждания са довели до изпадането й в безсъзнателно състояние, вдишване на стомашно съдържимо, запушване на дихателните пътища и настъпване на остра дихателна недостатъчност – състояние несъвместимо с живота.

Съгласно заключението на КСМАТЕ, л.а. „Мерцедес Ц 220“ преди момента на ПТП се е движил със скорост 92 км/ч., а при падането – с около 66 км/ч. Според вещото лице, автотехник, при механизма на ПТП използването на предпазен колан е от голямо значение, защото той би задържал тялото към седалката и не биха се получили удари от интериорни предмети. При поставен колан тялото не би изпаднало извън л.а. С оглед снимковия материал по делото, двата колана в МПС са в опънато състояние, което според КСМАТЕ е индикация, че предпазните колани не са били поставени от водача и пътника в л.а. КСМАТЕ установява, че починалата получава съчетана травма, а именно: закрита черепно-мозъчна травма, закрита коремна травма и травма на крайниците. Уврежданията са получени не само от удари в интериора на л.а. отпред отдясно, а и при изпадането на тялото през стъклото на дясната врата. От СМЕ се установи, че ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, то тялото й би било фиксирано в момента на ПТП и не би контактувала главата, тялото и долните крайници отпред отдясно с части от интериора на автомобила, не би изпаднала от него, а оттам и не биха се получили установените нея увреждания. Тези изводи кореспондират с първоначална СМЕ, приета по делото и оспорена от ищеца. Съгласно същата, пострадалата е била без предпазен колан по време на ПТП, иначе не би получила посочените травми. Липсват и следи, наранявания и травматични увреждания , които се получават от поставен предпазен колан по време на ПТП.

От показанията на свидетеля К. се установява, че ищците страдат от загубата на починалата им дъщеря. Не контактуват с никого, намират утеха в това, да отидат на гробищата и да се грижат за децата на починалата. Ищците са здравословно и психически рухнали, остарели и побелели. Отношенията им с дъщеря им били прекрасни. Живеела е в отделно домакинство в същия град, но са се виждали почти всеки ден.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира исковете за частично основателни.

Установи се по делото, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Зачитайки обвързващата сила на присъдата съгласно чл. 300 от ГПК настоящия състав приема, че поведението на застрахования при ответника водач е виновно и противоправно. В причинна връзка с това противоправно поведение настъпват смъртта на М. М.ва. Ищците като родители на починалата попадат сред кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществените вреди вследствие на смъртта й съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС. Така съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Или искът е доказан по основание.

При определяне на размера на обезщетението взе предвид обстоятелствата, че починалата и родителите й са били в прекрасни отношения, и макар че не са живеели заедно, М. М.ва почти всеки ден ги е посещавала; възрастта на загиналата към момента на настъпване на смъртта- 28-годишна; възрастта на ищците – съответно Р.И.К. на 50 години и Н.К.К. на 57 години, житейски изводимите естествени отношения на обич и привързаност между родители и деца, установените в конкретния случай отношения на емоционална близост, обич, топлота и взаимопомощ между ищците и тяхната дъщеря, надеждата тя да бъде опора на ищците в по-напреднала за тях възраст.

С оглед на тези обстоятелства настоящият състав намира, че сумата от по 150 000.00 лева справедливо ще обезщети всеки един от ищците за претърпените от тях вследствие на смъртта на дъщеря им М.Н.М. неимуществени вреди.

Относно възражението за съпричиняване: 

Категорична и безпротиворечива е съдебната практика (напр. решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.), че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че починалата е пътувала без поставен обезопасителен колан, който извод се основава на заключенията на вещите лица, които са категорични, че загиналата по време на инцидента е била без предпазен колан, въпреки, че автомобилът е оборудван с такива. Според практиката на ВКС, обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал предпазен колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗ., като намаляването на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

Според КСМАТЕ, причина за смъртта на починалата е тежката гръдно-коремна травма (получена при изпадане на тялото от л.а., преобръщането на колата и притискането му между автомобила и терена), а малко по-лека е получената черепно-мозъчна травма, като в настоящия случай коремната травма е довела до смъртта й. Според вещо лице д-р Т.С., ако М. М.ва беше пътувала с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, то той би задържал тялото й към седалката при евентуално преобръщане, да не изпадне от колата. Също така, коланът би предпазил пътника от преки удари в интериорната част на автомобила. При поставен предпазен колан, при движене по таван, не би имало преки или ако има някакви удари, те биха били незначителни и не биха имали тези последствия. Следователно пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото според експертните заключения, ако е била с поставен предпазен колан не би получила гръдно-коремна травма и черепно-мозъчна травма с такава тежест. С оглед на горното настоящата инстанция определя приносът на пострадалата за настъпване на произшествието на 25%. Така определеното обезщетение следва да се редуцира до сумата от по 37500 лева за всеки ищец.

Основателно се явява възражението на ответното дружество, че починалата е пътувала в МПС, управлявано от водач, употребил алкохол. Същата се е поставила доброволно в положението на пътник в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол. Горното се установява по несъмнен начин от представената по делото присъда от 03.02.2013 г. по нохд № 349/13 г. на ОС -Б., с която водачът Х.И.М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.3 предложение 1, б. „б“ пр. 1 вр. с ал. 1 б. „в“ пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП като деянието е извършено в пияно състояние (с концетрация на алкохол в кръвта 1,49 на хиляда). Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца, като съгласно трайната съдебна практика задължителната сила на присъдата се разпростира и върху приетите от наказателния съд квалифициращи признаци на деянието. От мотивите към влязлата в сила присъда се установява, че около 19.30 часа водачът и пострадалата са посетили кафе-аперитив „Брезата“ в м. Предела, където водачът на МПС е употребил алкохол. Горното, преценено в съвкупност с обстоятелството, че преди потеглянето на автомобила водачът и пострадалата се намирали заедно установява по несъмнен начин наличието на съпричиняване. Приносът на пострадалата се изразява в доброволното й съгласие да пътувал в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол. С оглед на горното настоящата инстанция определя приносът на пострадалата за настъпване на произшествието на 25%. Следователно обезщетението следва да се редуцира още веднъж до сумата от по 37500 лева за всеки ищец.

Следователно исковете са доказани по основание и следва да бъдат уважени до размера на сумата от по 75 000,00 лева за всеки един от ищците. За разликата над сумата от по 75 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева частичните искове следва да се отхвърлят като неоснователни. 

По претенцията за законна лихва:

Отговорността на застрахователя е функционално свързана с отговорността на делинквента, поради което и независимо, от обстоятелството, че не е уведомен, той дължи законна лихва от настъпване на събитието, тъй като такава лихва дължи и делинквентът (така и чл. 223, ал.2 и чл. 268, т.10 от КЗ (отм.)). Липсата на уведомяване може да обоснове вземане за връщане на част от платената лихва от застрахования делинквент, но не може да изключи дължимостта на законната лихва към пострадалия. Основателно е обаче възражението му за изтекла давност. Съгласно чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗ. давността за законната лихва е три годишна. Застрахователното събитие настъпва на 22.10.2011г, а исковете са предявени на 01.04.2015г. Следователно погасени по давност са всички вземания за законна лихва за периода от 22.10.2011г до 01.04.2012г. При това положение сумата от по 75 000,00 лева за всеки ищец застрахователя следва да се осъди да заплати, ведно със законната лихва считано от 01.04.2012г до окончателното й изплащане.

По разноските:

 

 

 

 

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.

Ищците са освободени от заплащане на ДТ и разноски, поради което съдът не им присъжда такива.

За осъщественото процесуално представителство адв. П.К. има право на възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 12072,00 лева с ДДС за защитата на ищците, от което съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати 6036,00 лева с ДДС.

Ответникът има право на разноски за депозитите за СМЕ, КСМАТЕ и САТЕ, както и на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство или общо 10 810,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете ищците дължат солидарно 5405,00 лева.

 

 

 

 

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК(отм.) държавна такса в размер на 6000 лева.

Третото лице помага няма право на разноски съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.

При тези мотиви  

 

 

 

, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.И.К., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, на основание чл. 226 от КЗ сумата от по 75 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М.Н.М., в следствие на претърпяно застрахователно събитие настъпило на 22.10.2011 г. в землището на град Разлог на второкласен път II – 19, в района на 28,84 км, резултат от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № *******, застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от 01.04.2012г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за разликата над сумата от по 75 000.00 лева до сумата от 150 000,00 лева, предявени като частични от по 260 000,00 лева.

ОСЪЖДА ЗД „З.Д.Е.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. П.К., на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 6036,00 лева с вкл. ДДС лв. за всеки един от ищците.

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:*** да заплати да заплати по сметката на СГС сумата от 6000,00 лв. – разноски за депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Р.И.К., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** да заплатят на ЗД „Е.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК  сумата от 5405,00 лв. разноски за производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Х.И.М., ЕГН **********, като трето лице помагач на страната на ответника ЗД „Е.“ АД, ЕИК********.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: