Решение по дело №404/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260057
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО  РЕШЕНИЕ

 

№ …………..

гр. Провадия, 10.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова

 

при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 404 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството образуването по искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В срещу И.Я.И. с ЕГН **********, с адрес ***.

Ищецът твърди, че на 17.01.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30034369720 като кредитор с ответника като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 1000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 59.96 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 45.37 %; Годишен лихвен процент: 38.30%; Лихвен процент на ден: 0.11 %; възнаграждение по пакет от допълнителни услуги – 1237.68 лева, Дължима сума по кредита общо 2676.77 лв..

Съгласно Декларации т.Г към Договора за потребителски кредит (ДПК) на ответника е предоставен на хартиен носител, безвъзмездно стандартен европейски формуляр, разяснени му са условията по пакета за допълнителни услуги.

Твърди се, че договорът е сключен електронно с натискане от ответника чрез команда „подпиши“.

Твърди се, че ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума от 1000 лева на ответника чрез Изи Пей.

Твърди се, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително и че ответникът напълно доброволно го е подписал.

Твърди се,  длъжникът не изпълнил нито едно от поетите с договора задължения и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на длъжника уведомление. На 31.07.2019г. договорът е обявен за предсрочно изискуем.  Като на ответника е изпратено Уведомително писмо, с което го информира за прекратяването на ДПК и че задължението му става предсрочно изискуемо.

Поради неизпълнението на договорното задължение ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По заявлението е образувано ч.гр.дело №229/2020г. на ПРС и издадена Заповед по чл.410 ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение на основание чл. 414 ГПК. Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищецът сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №229/2020г. на ПРС с изключение на лихва за забава в размер на 34.90 лева и такса в размер на 30 лева..

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмена молба поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не се явява и не се представлява.

Ответникът по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на отговор му е било връчено редовно на 29.06.2020г., а за насроченото заседание на 15.10.2020г./, не е подал писмен отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в първото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

 Съдът, взема предвид, че с връченото на ответника съобщение на  29.06.2020г., ведно с препис от Определение № 495/10.06.2020г. и с връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 15.10.2020г. ведно с определение № 260058/28.09.2020г., са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.  

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените доказателства - Договор за потребителски кредит профи кредит “Стандарт“; Декларации от 16.01.2019 г.; Общи условия на профи кредит България ООД към договор за потребителски кредит; Погасителен план към одговор за потребителски кредит № 30034369720; Информация и декларация във връзка с обработка на личните данни; Искане за отпускане на потребителски кредит профи кредит Стандарт № 30034369720; Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредити; Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Уведомително писмо; Известие за доставяне-2 бр.; Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 30034369720; платежно нареждане по ч.гр.д. № 229/2020 г.; Ч.ГР.Д. № 229/2020 г. по описа на РС Провадия.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло като се признае за установено съществуването на вземанията на ищеца към ответника по издадената заповед по чл.410 ГПК.  

С оглед уважаване на предявените искове и направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Според доказателствата за сторените от ищеца разноски, те са следните – 99,75лв. по заповедното производство, 48,45 лева – държавна такса в исковото производство и юрисконсултското възнаграждение в исковото производство, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП определя на 100 лева.  

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :  

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В към И.Я.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за което е издадена Заповед № 100/04.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 229/2020г. за следните суми: в размер на 1000 лв.(хиляда лева)  неплатена главница; в размер на 185.06 лв. (сто осемдесет и пет лева и 6 ст.) неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.02.2019 г. до 31.07.2019 г. в размер на 1237.68 лева (хиляда двеста тридесет и седем лева и 68 ст.) неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; в размер на 30.00 лева ( тридесет лева) неплатени такси по Тарифа  за извънсъдебно събиране на вземането дължимо за периода от 02.03.2019 г. до 31.07.2019 г.; в размер на 34.90 лева (тридесет и четири лева и 90 ст.) лихва за забава за периода от 16.02.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост; законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането.

 

 

 

 

ОСЪЖДА И.Я.И. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сума в размер на 99,75 лева представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.грд. 229/2020г. на ПРС и в размер на 148,45 лева разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.   

 

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Препис от постановеното решение  да се връчи на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………