№ 3640
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110112110 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. срещу А. Д. обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
1./ иск с правно осн. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 330 лв.,
претендирана като неплатена възнаградителна лихва, уговорена в чл. 2 от договор за заем от
15.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
05.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ иск с правно осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 300 лв.,
претендирана като неустойка за забава, уговорена в чл. 16 от договор за заем от 15.09.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.09.2022г. до
окончателното изплащане на задължението;
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба, ищецът Г. М. твърди, че на 15.09.2020г., е сключил с А. Д. договор
за заем, по силата на който е поел задължение да предаде в собственост на ответника сумата
от 33 000 лв., от която 13 000 лв. в деня на сключването му, 10 000 лв. на 22.09.2020г., а
останалите 10 000 лв. на 05.10.2020г., която му е била предадена, съобразно уговореното.
Заемателят А. Д. се е задължил да върне заетата сума най-късно до 30.04.2021г.,
ведно с възнаградителна лихва, уговорена в чл. 2 в размер на 1 % от заетата сума или общо
33 330 лв.
Уговорено е, че ако заемателят не върне сумата в срок до 30.04.2021г., то същият ще
дължи неустойка в размер на 10 % от цялата заемна сума.
Поддържа се, че заемателят е върнал предадената му в собственост сума от 33 000 лв.
след уговорения срок, съответно на 31.01.2022г. сумата от 1 000 лв., а остатъкът от 32 000
лв. на 18.04.2022г.
Ответникът не е заплатил уговорената възнаградителна лихва в размер на 330 лв. на
падежа, поради което за заемодателя се поражда правния интерес от предявяване на
осъдителна претенция по чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
1
Неизпълнение на поетото задължение за връщане на заетата сума в уговорения срок,
поражда за ищеца и право да претендира уговорената неустойка в размер на 1 % от заетата
сума или сумата от 3 300 лв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове.
Релевирано е възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване
на добрите нрави, тъй като такава е уговорена само при забава в полза на заемодателя, което
нарушава принципа за равнопоставеност между страните по съглашението.
Неоснователността на иска обуславя и неоснователност на искането за присъждане на
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Евентуално, при уважаване на иска за заплащане на възнаградителна лихва, то следва
да се отхвърли искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Като основание, от което произтичат вземанията, се сочи писмен договор за заем от
15.09.2020г., по силата на който Г. М., в качеството на заемодател, е поел задължение да
предаде в собственост на заемателя А. Д. сумата от 33 000 лв., от която 13 000 лв. на
15.09.2022г., 10 000 лв. на 22.09.2020г., а остатъкът от 10 000 лв. на 05.10.2020г. /чл. 2 и чл.
3 от договора/.
От своя страна заемателят е поел задължение да върне заетата сума най-късно до
30.04.2021г. в брой, чрез подписване на разписка /чл. 7/, ведно с лихва в размер на 1 % от
сумата или общо сумата от 33 330 лв. /чл. 4/.
Безспорно е, че сумата от 33 000 лв. е предадена на заемателя на части, съобразно
уговореното в договора.
С предаване на сумата от 33 000 лв. на заемателя, следва да се приеме, че страните по
делото са сключили договор за заем, както и, че Г. М., се явява изправна по договора страна,
която е изпълнила основното си задължение.
По претенцията за заплащане на лихва по чл. 2 от договора
Лихвата по чл. 2 от договора за заем, представлява възнаградителна лихва по чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, определена писмено, чието предназначение е да възмезди заемодателя за
ползването на паричната сума от заемателя за времето на действие на правоотношението.
Безспорно е, че А. Д. не е върнала нито заетата сума от 33 000 лв., нито уговорената
писмено възнаградителна лихва от 330 лв. в уговорения срок – най-късно до 30.04.2021г.
Предадената в заем сума е върната на заемодателя с банков превод едва на
31.01.2022г., когато банковата му сметка е заверена със сумата от 1 000 лв. и на 18.04.2022г.
със сумата от 32 000 лв.
Като съобрази ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че заемателят А.
Д., се явява неизправна по правоотношението страна, която не е върнала на падежа нито
получената сума, нито уговорената възнаградителна лихва в размер на 1 % от 33 000 лв. или
сумата от 330 лв., поради което претенцията по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, като основателна, следва
да бъде уважена.
Върху признатата за основателна претенция за възнаградителна лихва, следва да се
присъди обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 05.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, което искане е
допустимо и основателно. Предметът на задължението за законна лихва, т.е. такава, която се
дължи при настъпване на определени в закона юридически факти, е установен нормативно и
2
е извън волята на договарящите и не съществува пречка да се присъди такава върху
невърнатата на падежа възнаградителна лихва.
По претенцията за заплащане на лихва по чл. 16 от договора
В посочената в договора разпоредба е уговорено, че „ако заемателят не върне сумата
в договорения срок ще дължи неустойка в размер на 10 % от цялата заета сума.“
Несъмнено, уговорената в чл. 16 лихва от договора за заем има характер на неустойка
за забава, дължима в случай на неизпълнение на задължението да се върне предадената в
собственост сума от страна на заемателя най-късно до 30.04.2021г.
Или, така постигнатата уговорка сочи, че ако заемателят не погаси задължението си
за връщане на сумата от 33 000 лева на падежа и при забава дори и от един ден или при
невръщане на целия дълга, то същият ще следва да заплати неустойка за забава в размер на
10 % от цялата заета сума или 3 300 лв.
Спорният по този иск въпрос е дали мораторната неустойка по чл. 16, е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави.
Преценката за накърняване на добрите нрави следва да е съобразена не само със
съдържанието на неустоечната клауза по чл. 16 от договора и нейния размер, но и с оглед
свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, липсата на законова забрана относно начина на
определянето й, възможността длъжникът сам да ограничи размера на неизпълнението, като
престира своевременно дължимото, както и със засилената в отношенията между търговци
санкционна функция.
В конкретния случай, доколкото неустойката за забава е уговорено да се начисли
върху „цялата заемна сума“, дори и в случай на забава от 1 ден или при забава на част от
дълга, то размерът на същата се явява необосновано завишен спрямо реално очакваните
вреди на кредитора от забавеното изпълнение на задължението да се погасят вноските и
създава условия за възприемането й като средство за неоснователно обогатяване, в разрез с
принципа за справедливост и излиза извън присъщите й функции и като нарушаваща
добрите нрави е нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В случая е ирелевантно какъв е периодът на забавата при връщане на предадената в
заем сума, тъй като преценката за нищожността на клаузата за неустойка, се извършва към
момента на сключване на договора за заем.
Нищожността на клаузата за неустойка има за последица отхвърляне на предявената
претенция, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
05.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че дори и възражението за
нищожност на ответната страна относно клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща
връщане на заетата сума в брой срещу разписка, да бе въведено в процеса своевременно в
срока за отговор на исковата молба, то същото би било неоснователно.
Уговореното връщане на сумата от 33 000 лв. в брой, дори и да не е съобразено с
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, не влече
нищожност на клаузата на чл. 7, а единствено и само административно-наказателна
отговорност по чл. 5 от същия закон, поради което възражението, че кредиторът е в забава,
поради непредставяне на банкова сметка, е неоснователно.
Заемателят е имал възможност да върне заетата сума, съобразно уговореното в
договор - в брой срещу разписка, което г-жа Д., не е сторила и е изпаднала в забава, считано
от 01.05.2021г.
В полза на ищеца Г. М. следва да се присъдят разноски за държавна такса по
3
уважената претенция по чл. 240, ал. 2 ЗЗД в размер на 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за заплащането на такова.
В полза на ответната страна А. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 309, 09 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Е. М., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща неплатена
възнаградителна лихва, уговорена в чл. 2 от договор за заем от 15.09.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.09.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, която сума може да бъде преведена
по следната банкова сметка в “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с IBAN: *** с титуляр Г. Е. М..
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Е. М., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Е. М., ЕГН **********, гр. *** срещу А. Г. Д., ЕГН
**********, гр. *** иск с правно осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 300 лв.
/три хиляди и триста лева/, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 16 от
договор за заем от 15.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 05.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. Е. М., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Д., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 309, 09 лв. /триста и девет лева и девет ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4