Определение по дело №1546/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на В. А. Р., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. С. Д., срещу ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване [населено място], [улица]за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева (съгласно изменение на иска, допуснато в о.с.з. от 14.10.2024 г.), представляващо причинени неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни по обем психически болки, душевни страдания, стрес, негативни емоционални преживявания и засягане авторитета на ищеца за периода на престоя по задържането в полицейското управление, вследствие на отменена с Решение № 1517/05.04.2024 г., постановено по гр. дело № 14011/2023 г. (погрешно посочено като административно дело) по описа на Районен съд – Пловдив, като незаконосъобразна Заповед за полицейско задържане на лице рег. № 438зз-308/2023 г., издадена от Ж. И. Ж. на длъжност ст. полицай при сектор ОП при 03 РУ – Пловдив на ОД на МВР – Пловдив. Претендира се присъждане и на законни лихви от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а така също и на разноски.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П. оспорва така заявените искови претенции с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прави искане за прилагане разпоредбата на чл. 5, ал. 1, алтернативно на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирания по делото писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковите претенции.

Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира, че е сезиран с процесуално недопустим иск, който като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а образуваното съдебно производство по него да бъде прекратено.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7, ал. 1 от последния закон, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице. От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение.

Следва да бъде съобразено обаче, досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които по силата на ал. 2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, че е необходимо в случай, че се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, както е в конкретния случай – отмяната на този административен акт по съответния за това ред (така чл. 204, ал. 1 от АПК). Отклонение от този принцип е въведено в разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт, когато се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт или от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с влязло в сила на 24.05.2024 г. съдебно решение № 1517/05.04.2024 г., постановено по гр. дело № 14011/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр. състав, е отменена Заповед за задържане на лице № 483зз-308 от 13.09.2023 г. на полицейски орган при III РУ на МВР – Пловдив, ст. полицай Ж. И. Ж., с която е наложена на В. А. Р., [ЕГН], принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.

Тук е мястото да се посочи обаче, че както в исковата молба, така и в молбата, с която е направено искане за изменение на иска (л. 21), от страна на Р. се твърди, че претендираните вреди произтичат от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 438зз-308 от 2023 г., същевременно обаче, съгласно изисканото и приложено по настоящото дело – гр. дело 14011/2023 г. (а не административно дело, както се сочи от ищеца), с влязлото в сила на 24.05.2024 г. съдебно решение № 1517/05.04.2024 г., е отменена друга заповед, а именно - Заповед за задържане на лице рег. № 483-зз-308/13.09.2023 г.

Съдът е препятстван да приеме, че се касае до допусната техническа грешка при изписването на номера на отменена заповед, доколкото никъде в мотивите на цитирания по-горе съдебен акт (Решение № 1517/05.04.2024 г., постановено по гр. дело № 14011/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. състав) не е посочен номер на заповедта, различен от този, посочен в диспозитива. Впрочем, не е посочен какъвто и да било номер на обжалваната заповед, като съдът е приел само, че е сезиран с жалба против заповед за задържане на лице от 13.09.2023 г. Видно обаче от жалбата, с която е бил сезиран Районен съд – Пловдив, с нея В. Р. е оспорил Заповед за полицейско задържане на лице № 438зз-308/2023 г., т.е. предмет на разглеждане по гр. дело № 14011/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр. състав, е тази заповед – № 438зз-308/2023 г., по която на практика липсва произнасяне от решаващия съд, доколкото той е отменил заповед с друг номер, а именно № 483зз-308/13.09.2023 г. (т.е. или се е произнесъл по административноправен спор, с който не е бил сезиран или е допуснал очевидна фактическа грешка при изписване на номера на отменената като незаконосъобразна заповед). При тези данни обаче към настоящия момент не се установява твърдяната от ищеца като незаконосъобразна заповед да е била отменена по съответния ред.

Едновременно с това, не се твърди и посочената заповед да е нищожна или оттеглена от нейния издател по смисъла на чл. 204, ал. 3 от АПК. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищцата, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, а именно – отменена по съответния ред Заповед за полицейско задържане на лице с рег. № 438зз-308/13.09.2023 г., издадена от Ж. И. Ж. на длъжност ст. полицай при сектор ОП при 03 РУ – Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено. Изложеното налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор, да бъде отменено.

За пълнота следва да се посочи, че няма пречка от страна на ищеца да се предяви нов иск със същото фактическо и правно основание при наличие на основанията за това, а именно: твърдяната от него като издадена Заповед за полицейско задържане на лице с рег. № 438зз-308.2023 г., издадена от Ж. И. Ж. на длъжност ст. полицай при сектор ОП при 03 РУ – Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, да е отменена по съответния ред.

С оглед изхода на спора на страните не се дължат разноски. По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството подлежи на прекратяване поради недопустимост на предявения иск и по аргумент от противното на чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от ЗОДОВ, ответникът по иска няма право на разноски.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.