№ 68
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501474 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение № 46/31.05.2021г., постановено по
касационно гражданско дело №1561/2020г. по описа на ВКС, с което е
отменено решение №180/11.02.2020г. по в. гр. дело №108/2020 г. по описа на
ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от
въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на нова СТЕ.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Енерго
Про Продажби“ АД срещу решение №5593 от 10.12.2019 година, постановено
по гр.дело №9165/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено в отношенията между страните, че В. Д. ТР. с ЕГН
********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс-Г” сумата от 7 827.34лв., начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в
***, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 11.05.2017г. до
10.05.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 30.05.2019г.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Излага, че
е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството[1]доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта
1
количество ел. енергия под формата на корекция на сметка, дължима на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че абонатът
дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от
отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и
установената неправомерна намеса в СТИ. Към момента на извършване на
проверката на СТИ са били налице действащи правила за осъществяване на
корекционната процедура, а при непълнота в същите, следва да се приеме, че
вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и
потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от
СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Ето
защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е
неоснователен и следва да се отхвърли, поради което моли да се отмени
решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Чрез депозирания писмен отговор насрещната страна оспорва
въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от В. Д. ТР. срещу „Енерго-
Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на дружеството сумата от 7 827.34 лева, начислена в
резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на
потребление в гр. Варна. Ищцата излага, че е потребител на доставяна от
ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнала, че е била извършена
проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия, при
която е съставен констативен протокол. В резултат на проверката е начислено
допълнително количество електроенергия за минал период в размер на
процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е
било реално потребено от нея, както и да е налице основание за плащане на
неговата цена. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и
констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Твърди,
че не са налице основания за извършване на корекцията на сметката, поради
отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. По изложените съображения моли
предявеният от него отрицателен установителен иск да бъде уважен, като
ответното дружество бъде осъдено да му заплати направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
2
от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника, посочени в
общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно
изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което
дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните липсва, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, доставяна и продавана от ответника срещу определена цена за обект,
находящ се в *** с абонатен №********** и клиентски №**********.
От приетия по делото КП № 1104586/10.05.2018г. се установява, че при
контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации
на собствения на ищеца обект, в присъствие на двама свидетели, в обекта на
потребление, са установени показания на дисплея на електромера по тарифа
1.8.3. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
508602. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про
Мрежи” АД и от свидетелите.
От Констативен протокол за техническа проверка №833/10.05.2019г., се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е,
че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Посочено е, че
3
електромерът не съответства на технически характеристики.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 16.05.2019
г., от което се установява, че е начислена общо 43 232 кВТч енергия за
периода 11.05.2017 г. – 10.05.2018 г.
Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена
във Фактура №**********/30.05.2019г., в размер на 7827.34 лева.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното
производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка– 10.05.2018г., процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност, като същият е монтиран в
битов обект и е активиран да отчита по две тарифи – нощна и дневна,
показанията по които се визуализират на дисплея. Констатираното наличие на
показания в регистър 1.8.3 сочи извършено неправомерно софтуерно
въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи,
като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера.
Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по
двете тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в
скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и
реално не се заплаща.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на
ВКС е допусната комплексна съдебно-техническа. Вещите лица са дали
следните отговори на поставените им въпроси: 1. Наличието на показания в
регистър 1.8.3, който не е предвиден за битови абонати означава, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство върху измервателната
схема на СТИ. Промяната на тарифната схема се изразява в разпределянето
на част от изразходената електроенергия към ТЗ (1.8.3), като данните от тази
тарифа остават скрити (невизуализирани) и не се отчитат от инкасатора; 2.
Констатацията на БИМ, записана в протокола, изключва възможността
преразпределянето на ел. енергия, която се отчита в тарифната схема на
електромера, да се дължи на обективна причина, а не на осъществено
софтуерно вмешателство; 3. В показанията на регистър 1.8.3 се съдържат в
сумарния регистър 1.8.0. Това означава, че отчетената в тарифа ТЗ
електроенергия е преминала реално през СТИ, но не е описано по какъв начин
е осъществена тази намеса и в какъв времеви период; 4. С предоставения от
производителя на СТИ Iskra МЕ162 софтуер е възможенразличен достъп до
функционалностите му, като параметризиране, отчитане, сверяване на
часовника, смяна на паролата за вход в програмата и паролата за достъп до
електромера, но промяна в показанията за преминалата елетроенергия в
регистрите не е възможна; 5. Електромерът не съответства на техническите
характеристики, което означава промяна на техническите характеристики на
електромера определени от завода производител (ISKRA LTD Словения)
Съгласно ЗЕ КЕВР определя тарифирането за битови абонати на две тарифи
4
Т1Ц.8.1) и Т2(1.8.2), т.е. в процесният случай следва да е двутарифно
измерване на преминалата електроенергия, но то е нарушено вследствие
препараметризация и СТИ отчита три-тарифно; 6. Възможно е през СТИ да е
преминало отчетеното в скрития регистър количеството ел. енергия за
периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от
една година. В.л. обаче посочват, че начислената със становището от
16.05.2019г. на „ЕРП Север" АД потребена електроенергия в периода от
11.05.2017г. до 10.05.2018г. в регистър ТЗ е 43 232 кВтч. Периодът на
корекцията е определен на 365 дни и в този случай среднодневното
потребление в ТЗ е 118.44 кВтч. Освен това абонатът е заплащал консумирана
ел. енергия по Т1 и Т2 /съгласно Справката за потребената електроенергия от
21.06.2019г./. Така общата дневна консумация на ел. енергия на ден
надхвърля 125 кВтч, което е теоретично възможно, но практически е
натоварване на присъединителните съоръжения на абоната в гранични
стойности; 7.Първоначалната параметризация на електромера се извършва от
завода производител ISKRA LTD Словения; 9. Технически не е възможно
„нанасяне" на - показания в паметта на електромера през оптичния
/инфрачервения/ порт на устройството без отваряне на СТИ чрез софтуер,
предоставен от производителя на СТИ на „Електроразпределение Север" АД;
10. Електрическата енергия преминала през електромера, съгласно
констатациите на БИМ, е доставена до обекта на абоната. 11.Съгласно
Становище за начисляване на електрическа енергия от 16.05.2019г. на „ЕРП
Север" АД потребената от ищеца-абонат електроенергия в периода от
11.05.2017г. до 10.05.2018г. в регистър ТЗ е в размер на 43 232 кВтч.
Периодът на корекцията е определен на 365 дни и в този случай
среднодневното потребление е 118.44 кВтч (или 4.93 кВт за час при 24 часово
потребление). Като се съобразят пропускателната възможност на СТИ и
присъединителните съоръжения/ в случая тя се определя от предпазител
50А/, максимално допустимата мощност, която абонатът може да потреби, е
11 Квтч. Възможното количество електроенергия, което може да премине към
обекта за период от една година при 24 часово натоварване, е 96 360 Квтч, но
това е теоретичен извод. Терминът 24 часово натоварване за битови
потребители не съществува. На практика присъединителните съоръжения и
уреди на битовите абонати работят в граничен режим и не могат да издържат
на такова натоварване.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
5
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №46/31.05.2021г.,
постановено по касационно гражданско дело №1561/2020г. по описа на ВКС,
въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в
случая не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение
следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното
количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо
измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба
на стоки. Специалната регламентация на договора за продажба на ел. енергия
между електроразпределителните дружества и крайните потребители,
предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на
продадената енергия и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД, според която
когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от
14.07.2017 г. и от 23.11.2018г./ горният извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа
енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния
му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на ел. енергия поради грешки в отчитането й от СТИ,
съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на
6
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските
съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена
електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални
предварителни процедури за защита на потребителите като например тези,
съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко-
продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния
снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като
в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и
използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ.
юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни
сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл.
183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/.
Следователно правното действие на тези договори попада под приложното
поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-
нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират
разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете
правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху
описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на
купувача /да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост
върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116,
ал. 7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на
договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за
продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална
двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в
този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.
200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т. е. за да възникне
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът
трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на
договорното правоотношение. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване,
които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на
крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да
установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1
7
ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период,
вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този
смисъл, неправилно отчетеното количество на реално доставена
електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за
виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.
79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено
количество електрическа енергия през съответния период, за който е
начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на
потребление на клиента в процесния период, както и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
По делото е представен Протокол /стр. 46 от първ. дело/ за монтаж на
СТЕ на адреса на потребление на ищеца, в който са вписани нулеви показания
по нощна и дневна тарифа.
Въпреки, че в графата за върхова тарифа липсва посочен отчет, според
показанията на вещото, лице изготвило първ. съдебно-техническата
експертиза, както и на тези по комплексната съдебно-техническа експертиза,
ако показанията по двете видими тарифи са нулеви, то би трябвало да са
нулеви и по невизуализираните регистри. За да направят този извод, в..л.
излагат, че СТИ излиза чисто ново от завода-производител, а според Закона
за енергетика, битовите потребители са по две тарифи- дневна и нощна, което
е във вр. със Закона за средствата за търговско измерване, който е приложим
и за електромера, който е средство за търговско измерване. Тези устройства
се вписват в регистър на СТИ, контролират се КЕВР и БИМ, предвид което
вещите лица считат, че би следвало електромерът да е бил с нулеви
показания, ако е бил с нулеви показания преди монтирането му. Би трябвало
ако първа и втора тарифа са нулеви, в неактивните регистри да няма
натрупана електроенергия. Всеки един електромер минава такава проверка в
БИМ, и се монтира само ако БИМ даде становище, че той отговаря на
изискванията.
Предвид горното, би могъл да се направи обоснован извод, че
доколкото СТИ е било монтирано на обекта на ищеца ново, с нулеви
показания по всички тарифи, вкл. невизуализираните такива, то отчетеното
при проверката в скрития регистър количество ел. енергия, е било натрупано,
съответно потребено от ищеца след монтирането му на неговия обект.
По конкретното дело, ответното дружество е начислило количество ел.
енергия в размер на 43 232 кВтч за периода от 11.05.2017г. до 10.05.2018г.,
което според в.л. означава дневно потребление от 118.44 кВтч. Освен това,
абонатът е заплащал консумирана ел. енергия по Т1 и Т2(съгласно Справката
8
за потребената електроенергия от 21.06.2019г.) съгласно редовните отчети по
видимите регистри. Така общата дневна консумация на ел. енергия на ден
надхвърля 125 кВтч, което е теоретично възможно, но практически е
натоварване на присъединителните съоръжения на абоната в гранични
стойности. В о.с.з. вещите лица излагат, че натоварването в гранични
стойности за битови абонати е критично. Битовите абонати не са проектирани
да издържат дълго на максимално преминаване на количество
електроенергия. Тоест, теоретично е възможно, но практически не е възможно
абонатът да е потребявал 365 дни по 120 кВтч дневно. Има и данни от
справката, че е имало натрупани количества по другите две тарифи, които са
плащани. Едно количество от порядъка на 120 kW на ден е сериозно
натоварване за битовата мрежа. Ако е било факт, то би изключило защитната
апаратура, предпазителите в таблата и друга, ако има такава монтирана, т.е.
потребление в такъв дневен размер би водело до постоянно изключване на ел.
захранването. Видно от заключението, като се съобразят пропускателната
възможност на СТИ и присъединителните съоръжения, (в случая тя се
определя от предпазител 50А), максимално допустимата мощност, която
абонатът може да потреби дневно е 11 Квтч.
Съобразявайки заключението на комплексната СТЕ, която кредитира
като обективно и компетентно изготвено, съдът на осн. Чл. 162 ГПК
изчислява, че при дневно потребление от 11 кВтч, за 365 дни би се натрупала
ел. енергия в размер на 4015 кВтч. Отчитайки обстоятелството, че видно от
издадената фактура, за периода 11.05.2017г.-30.06.2017г. /561 кВтч/, крайната
цена на 1 кВтч е 0.15503 /без ДДС/, а за периода 01.07.2017г. до 10.05.2018-
/3454 кВтч/ – 0.15503, съдът изчисли, че общо за процесния период се дължи
726.93 лв. с ДДС. В тази насока е и актуалната относима практика на
касационната инстанция - Решение № 60191 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 3651/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 60190 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 3433/2020 г., IV г. о., ГК и др.
Следователно, с оглед събраните по делото доказателства, чрез пълно и
главно доказване ответното дружество установява, че в периода 11.05.2017г.
– 10.05.2018г. е доставило в обекта на потребление на ищеца ел. енергия в
размер на 4015 кВтч, предвид което се установява дължимостта на сумата от
726.93лв. на осн. чл. 200, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният
отрицателен установителен иск се явява частично основателен – само за
разликата над 726.93 лева с ДДС до пълния предявен размер от 7827.34 лева,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
е уважен иска на ищеца за сумата от 726.93 лв. и вместо него следва да се
постанови друго, с което последният да бъде отхвърлен до посочения размер,
както и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за първата
инстанция за разликата над 971,80 лв. до присъдените 1071.28лв., като в
останалата част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
9
При този изход на спора и частичната основателност на предявения иск,
съдът определя следните разноски за различните инстанции:
За производството по в. гр. дело №108/2020 г. по описа Окръжен съд –
Варна, в полза на В. Д. ТР., ЕГН **********, са дължими съдебно-деловодни
разноски в размер на 680.25 лева – част от заплатения адв. хонорар, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За касационното производство, се дължи само едно възнаграждение.
Адв. възнаграждение на осн. чл. 9, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на
отговор на касационна жалба би се дължало ако адвокатът не осъществява
процесуално представителство, какъвто не е настоящия случай, доколкото
адв. С. е депозирала и молба преди о.с.з., към която е представен втори
договор, с претендирано адв. възнаграждение в размер на 700лв., предвид
което съдът намира, че за производството пред ВКС му се следва само едно
възнаграждение, а именно 700лв., от което частично -съобразно уважената
част от иска, му се дължи сумата от 635 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК
За настоящото производство, въззиваемият претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски в размер на 750 лева за адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно на уважената част, в полза на същия
следва да се присъди сумата от 680,25 лв. лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
За производството по гр. д. № 12068/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, „Енерго-Про Продажби“ АД, претендира съдебно-деловодни разноски
в размер на 1728 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение, както и депозит по
СТЕ от 180 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за направата им. Предвид липсата на висока правна и фактическа сложност по
спора, наведеното възражение за прекомерност се явява основателно. Затова
и съобразно отхвърлената част от иска, на въззивника се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 86.57 лв. /с вкл. ДДС/ изчислена по чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредбата за минималните адвокатски и 18 лв. за СТЕ, основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
За производството по в. гр. дело №108/2020 г. по описа Окръжен съд –
Варна в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, след съобразяване на
основателното възражение за прекомерност и по съразмерност, се дължи ДТ в
размер на 15.65 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
За производството по гр. д. №1561/2020 г. по описа на ВКС, в полза на
„Енерго-Про Продажби“ АД по съразмерност са дължими адв.
възнаграждение в размер на 86.57 лева и ДТ в размер на 15.65 лв.,съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, в полза на дружеството, след
10
съобразяване на основателното възражение за прекомерност и по
съразмерност, са дължими адв. възнаграждение в размер на 86.57 лв. и 40 лв.
– за депозит за СТЕ, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №5593/10.12.2019г., постановено по гр. дело
№9165/2019 г. по описа ВРС, в частта, с която, на основание чл. 124, ал. 1
ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът В. Д.
ТР., ЕГН **********, *** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК:
********* сумата от 726.93 /седемстотин двадесет и шест лв. и 93 ст./, като
част от общ претендираната от 7827.34 лв., както и в частта за присъдените
съдебно-деловодни разноски в полза на В. Д. ТР., ЕГН **********, *** за
сумата над 971.80 лв. до присъдените 1071.28 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на В. Д. ТР., ЕГН **********, *** за приемане за
установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********
сумата от 726.93 /седемстотин двадесет и шест лв. и 93 ст./ лв. като част от
общо претендираната сума от 7827.34лв., представляваща стойност на
консумирана електрическа енергия за периода от 11.05.2017 г. до 10.05.2018
г., в обект с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление
***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, за която е издадена фактура №
**********/30.05.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5593 от 10.12.2019г., постановено по гр.
дело №9165/2019 г. по описа ВРС в останалата част, с която е отхвърлен
искът за установяване недължимостта на сумата над 726. 93 лева до 7827.34
лв.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, да заплати на В. Д. ТР., ЕГН **********, *** сумата от
1995.50 /хиляда деветстотин деветдесет и пет лв. и 50 ст./ лв., представляваща
адв. хонорар за производството по в. гр. д. №108/2020 г. по описа на ВОС, за
р. дело № 1561/2020г. по описа на ВКС, и по в. гр. дело № 1474/21г. по описа
на ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. ТР., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ на Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата от
259.71 /двеста петдесет и девет лв. и 71 ст./лв., представляваща адв. хонорар в
мин. Размер, и разноски за ДТ и депозити за СТЕ в общ размер на 89.30 лв. на
осн. чл. 78, ал.3 ГГПК за производството по гр. дело №9165/19 по описа на
ВРС, по гр. д. №108/2020 г. по описа на ВОС, за р. дело № 1561/2020г. по
11
описа на ВКС, и по в. гр. дело № 1474/21г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12