Р
Е Ш Е
Н И Е № 261177
гр. Пловдив, 06.11.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3995 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от
„Гарант Къмпани“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, представлявано от Р.Г.чрез адв. И. срещу Б.В.М., ЕГН: **********,
с адрес *** за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 335.06 (триста тридесет и пет цяло и шест) лева
- остатъчна главница по Договор за
потребителски кредит № ...........,
сключен на 04.09.2017 година с ............... ; 277.55 (двеста
седемдесет и седем цяло и петдесет и пет) лева - остатъчно
възнаграждение по Договор за предоставяне
на поръчителство от 04.09.2017 година между страните; 22.71 (двадесет и два цяло и седемдесет и един) лева - договорна
лихва върху падежиралата главница, дължима за периода
от 23.02.2018 г. до
25.04.2018 г.; 51.57 (петдесет и един
цяло и петдесет и седем) лева - мораторна
лихва върху просрочената главница за периода от
26.04.2018 г. до 31.10.2019 г. (датата
на подаване на заявлението),както и законната лихва върху тези
суми от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
на 04.09.2017 г. между ...............
и Б.В.М. е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит с № ..............., за сума
от 500 лева дължима на три равни месечни вноски с падежна дата - всяко 25-то
число. Първата –на 25.09.2017 г. На същата дата и по същия начин е сключен и
Договор за предоставяне на поръчителство с ищеца, по последния се задължава да
отговаря пред заемодателя солидарно с длъжника при месечно възнаграждение в размер на 140.50
лева или общо 421.50 лева. Заемната сума
е предадена посредством каса на ........... На падежа на първата вноска
25.09.2017 г. М. е пожелала да се измести първоначалният падеж на вноската с 30
дни-25.10.2017 г., което води до изместване и на падежа на всяка вноска по
кредита с 30 дни напред от първоначално уговорения срок. Затова на 26.09.2017
г. е заплатила такса за удължаване срока на кредита -70 лева. На 25.10.2017 г.
са внесени 320 лева, покриващи 176.05 - главница и лихва по кредита и 143.95
лв. възнаграждение поръчителя. На 25.11.2017 г.; 23.12.2017 г., 27.01.2018 г. и
02.03.2018 г. отново е преместен падежа на останалите вноски. погасявания няма.
На 06.07.2018 . е отправена писмена покана за доброволно плащане на
задължението, получена от ...... - Б.Л., на 17.07.2018 г. На 09.09.2019 г, кредитора е
отправил писмена покана за плащане на дължими суми към поръчителя в предоставен едномесечен срок. На 13.09.2019 г. между дружествата е
постигнато споразумение за прихващане на дължими суми между двете дружества, а
именно събрани суми като възнаграждение за се прихващат с неизплатени суми за
главница и/или договорна лихва. За поръчителя възниква регресно
право да търси сумата от 335.06 лева,
остатъчна главница, ведно с договорната лихва, дължима от 23.02.2018 г. до
25.04.2018 г. и законната лихва в размер
на 51.57 лева, дължима за периода от 26.04.2018 г. до 31.10.2019 г., както и
законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и неплатена и дължима сума от 277.55 лева за възнаграждение.
Сумите са притендирани по чл. 410 от ГПК - ч. гр.
д. 17808/2019 г. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв. В първото по делото
открито съдебно заседание ответницата чрез писмена молба оспорва иска. Твърди
нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави поради наличие на
клауза съдържаща такса“Гарант“. Оспорва наличието на договор между кредитора и
гаранта и отправено от нея искане за предоставяне на гаранция. Твърди, че при
кредит от 500 лв. таксата „Гарант“ от 421,50 лв. е неоснователно начислена.
Заемната сума е платена. Част от внесените суми са отдържани
за заплащане на възнаграждение на гаранта. наличието на неравноправни клаузи в
ОУ на договорите на кредитора е констатирано от ВКС.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-стандартен европейски формуляр; договор
за кредит от 04.09.2017 г., приложение № 1 към него; ОУ; тарифа за такси; разписка
за извършено плащане; е видно, че между на 04.09.2017 г. между ............... и Б.В.М. е
сключен от разстояние Договор за потребителски кредит с № ..............., за сума
от 500 лева дължима на три равни месечни вноски с падежна дата - всяко 25-то
число. Първата –на 25.09.2017 г.
От представената покана от 09.09.2019 г., е
видно, че към 09.09.2019 кредита не е редовно
погасяван, налице е задължение в размер от 335,06 лв. за главница, 22,71 лв.
–лихва.
От представената обратна разписка от 17.07.2018 г.е видно, че на 17.07.2018
г. на Б.Л. е връчено писмо от адв. дружество Х., Т. и
И. адресирано към ответницата.
От представения договор за поръчителство от 16.12.2016 г., , анекс от
30.09.2017 г. е видно, че между ищеца и кредитора е постигнато съгласие за
поемане на отговорност от първия към втория като гарант за изпълнение на
задължението на ответницата по договора за кредит.
От представения споразумителен протокол от
13.09.2019 г. е видно, че дължимата сума от М. към ........... в размер от 335,06 лв.
главница и 22,71 лв. лихва е прихваната със събрани от ...........
възнаграждения дължими на „Гарант Къмпани“
ООД по договори за поръчителство.
От приложеното ч. г. д. 17808/19 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал заявление по чл.
410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. Срещу нея в срок е постъпило възражение от длъжника,
поради което са дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради депозираното възражение от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 17808/19 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен
иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „Гарант Къмпани“ ООД.
Тъй като ищецът основава част от
претенциите си на договор за
паричен заем, за който твърди,
че е сключен от разстояние чрез със средство за електронна комуникация, както и на договор за поръчителство, приложими при уреждане
на процесните са Закон за предоставяне
на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/; Търговски закон
/ТЗ/, Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за защита
на потребителите /ЗЗП и Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Съобразно
легалната дефиниция на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние- чл. 6
ЗПФУР, доставчика на финансови услуги
от разстояние е длъжен да предостави
на потребителя определена по вид и обем
информация, да гарантира право на потребителя да се откаже или
да прекрати договора. Следователно е
ищеца носи тежест да установи получаване на съгласието на
потребителя за сключване на договора и предоставяне на необхидимата
информация по изпълнение и прекратяване на същия. Доколкото договорът за заем за
потребление е реален договор и фактическият състав на сключването
му завършва с предаването на парите или вещите,
то на установяване
подлежи и факта на предаване на договорената сума на ответника.
Макар представените
писмени документи да не носят подписа на ответника, доколкото се твърди, че процесният договор е сключен от разстояние, и при липса на спор между
страните за размяна на тези изявления, съдът намира за възникнала заявената
облигационна връзка между ........... и Б.М..
Що се отнася до договора за предоставяне
на поръчителство, като се изхожда от
обстоятелството, че ответника не е страна по него, липсват данни да е запознат
със съдържанието му, неможе да се направи извод за възникване на задължение от
ответника към ищеца за заплащане на възнаграждение по повод обезпечаване на
задължението му към ..........., произтичащо от договора
за кредит. Предвид това съдът намира, че искът за заплащане на сума от 277.55 лева, претендирани като
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство между „Гарант
Къмпани“ ООД и ответника е неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото се установи от
събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е поел ангажимент към
кредитора на ответника да гарантира вземанията на кредитора по договора за заем
следва да се приеме, че на основание чл.146 от ЗЗД, той има право да встъпи в
правата на кредитора, които последният е имал срещу длъжника, до размера на
плащането макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. В тази
връзка и с оглед приложеното споразумение от 13.09.2019 г. сочещо, че плащането
на задължението е осъществено чрез прихващане на платени от длъжника и дължими
от кредитора към гаранта суми за възнаграждение по договора за поръчителство,
каквито се приема, че не се дължат, съдът намира, че в действителност вземането
по договора за кредит е погасено чрез извършените плащания от длъжника по него,
но част тях неоснователно са били отнесени като платено задължение към гаранта.
Тъй като не е налице плащане от ищеца на задълженията на ответника по договора
за заем липсва основание за уважаване на предявения иск досежно
притендираните суми за главница, договорна лихва, мораторна лихва и законна лихва.
Предвид гореизложеното
предявения установителен иск за процесните
вземания следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на ищеца разноски не се дължат, а на ответницата не
следва да се присъждат поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Гарант Къмпани“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
София, представлявано от Р.Г.чрез адв. И. срещу Б.В.М., ЕГН: **********, с адрес *** иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 335.06 (триста тридесет и пет цяло и шест) лева
- остатъчна главница по Договор за
потребителски кредит № ...........,
сключен на 04.09.2017 година с ............... ; 277.55 (двеста
седемдесет и седем цяло и петдесет и пет) лева - остатъчно
възнаграждение по Договор за предоставяне
на поръчителство от 04.09.2017 година между страните; 22.71 (двадесет и два цяло и седемдесет и един) лева - договорна
лихва върху падежиралата главница, дължима за периода
от 23.02.2018 г. до
25.04.2018 г.; 51.57 (петдесет и един
цяло и петдесет и седем) лева - мораторна
лихва върху просрочената главница за периода от
26.04.2018 г. до 31.10.2019 г. (датата
на подаване на заявлението),както и законната лихва върху тези
суми от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване
на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ