Определение по дело №791/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от "Би Е. Е. В. П." О. гр. Кърджали против „В.” Е. Г. и „П. И. Б.” Г., с правно основание чл.694, ал.1 във вр. с ал.3 от ТЗ, за признаване за установено, че не съществува вземане от "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. в размер на 18 695 000 евро, включено в списъка на приетите вземания с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ.

В исковата молба ищецът – "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К., твърди, че по гр. дело № 269/2011 година по описа на Окръжен съд - Кърджали, в производство по несъстоятелност, дружеството „В.” Е. гр. К., е включено в списъка на кредиторите с приети вземания, обявен от синдика в Търговския регистър на 19.04.2012 година, с вземане в размер на 1 547 557 евро с левова равностойност 3 026 759.78 лева, представляващо дължимата лихва по договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 г. и договор за заем № ВЕ-БВП-04/ 20.05.2007 година до момента на последната новация, а именно до 05.01.2009 година. С определение № 555 от 03.07.2012 година на Окръжен съд - Кърджали по гр. д. № 269/2012 година по описа на същия съд, дружеството „В.” Е. Г. било заличено от списъка на кредиторите с приети вземания и на негово място била включена в качеството си на процесуален субституент по чл.510 от ГПК „П. И. Б.” Г., с вземане в размер на 18 695 000 евро, което се основава на същия договор за заем № ВЕ - БВП - 03/02.03.2007 г., сключен между „В.” Е. Г. и ищеца "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. Твърди, че не съществува вземане на „П. И. Б.” гр. С. към ищеца в посочения размер от 18 695 000 евро и на посоченото основание, а именно договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 г., който бил прекратен на 20.05.2007 година, т.е. основанието на „П. И. Б.” Г. било отпаднало на 20.05.2007 година. Твърди в тази връзка, че не съществува вземане на „В.” Е. Г. към ищеца в размер на 18 695 000 евро. Ищецът твърди, че с протоколно решение от 05.01.2009 година Общото събрание на съдружниците на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. взема решение сумата на предоставения заем по договор за заем № ВЕ-БВП-04/20.05.2007 година да се новира в допълнителна парична вноска в капитала на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К., която да се дължи на направилия вноската съдружник при съответни условия. В изпълнение на решението на Общото събрание двете страни - направилият вноската съдружник „В.” Е. Г. и дружеството "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К., сключили нарочно споразумение за новация и заместване на задълженията по договора за заем с допълнителна парична вноска на съдружник по смисъла на чл.134 от ТЗ. Впоследствие, размерът на допълнителната парична вноска бил намаляван чрез погасяване прихващане и новиране, но предоставените от съдружника „В.” Е. Г. средства във всеки един момент са били записани в счетоводствата на двете дружества като допълнителна парична вноска на съдружник по смисъла на чл.134 от ТЗ. Към настоящия момент вземането на „В.” Е. Г. към длъжника "Б. Е. Е. В. П.” О. гр. К., било в размер на 1 547 557 евро с левова равностойност 3 026 759.78 лева и представлявало дължимата лихва по договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 г. и договор за заем № ВЕ-БВП-04/20.05.2007 година, до момента на последната новация, а именно до 05.01.2009 година. Поради изложеното твърди, че вземането, чието събиране е възложено на „П. И. Б.” Г., по смисъла на чл. 510 от ГПК, с постановление № 17738/02.09.2011 година на ЧСИ Д. Н. с рег. № *, не съществувало в правния мир. Освен това, от цитираното постановление на ЧСИ се установявало, че банката е кредитор и взискател на „В.” Е. Г., но не и на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. Твърди, че „П. И. Б.” гр. С. няма качеството на кредитор на ищеца. В случая, запорираното вземане се предоставяло на взискателя „П. И. Б.” Г. за събиране в хипотезата на предл. I-во на чл.510 от ГПК. Това бил способ за принудително изпълнение на парични задължения, а не способ за прехвърляне на вземане. В случая не била налице цесия, тъй като вземането не било предоставено вместо плащане, каквото е предложение II - ро на чл. 510 от ГПК. Твърди, че титуляр на вземането си оставал длъжника, срещу когото е принудителното изпълнение. Поради изложеното твърди, че „П. И. Б.” Г. няма законови основания да бъда конституирана като кредитор на базата на предоставеното й право на събиране на вземане. Поради изложеното, иска да бъде признато за установено по отношение на „В.” Е. Г. и „П. И. Б.” гр. С., че не съществува вземане от "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. в размер на 18 695 000 евро, включено в списъка на приетите вземания с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа иска. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „П. И. Б.” Г., в подаден писмен отговор на първоначалната искова молба, твърди, че въз основа на вземане, възникнало на основание сключен договор № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 г., между „В.” Е. Г., в качеството му на заемодател и "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К., в качеството му на заемополучател, съгласно който бил предоставен заем за сумата от 18 695 000 евро, „П. И. Б.” гр. С. била включена в списъка на предявените и приети вземания срещу ищеца в качеството й на кредитор, съгласно определение № 555/03.07.2012 година. По силата на договора, заемът се предоставял на заемополучателя за покриване на финансови задължения на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. към „П. И. Б.” Г.. Пълният размер на заемната сума бил преведен по сметка на заемателя при банката на 27.03.2007 година, съгласно условията на договора за заем. Твърди, че вземането е съществуващо, ликвидно, изискуемо, парично и лихвоносно, като до момента "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. не е правил плащания за погасяване на задължението. Ответникът твърди в отговора, че описаното вземане на „В.” Е. Г. от "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К- било възложено за събиране по реда на чл.510 от ГПК на „П. И. Б.” Г. с постановление за възлагане № 17738/02.09.2011 година, в качеството й на кредитор на „В.” Е. Г. по ИД № *77. Вземането на „П. И. Б.” Г., предмет Ýа принудително изпълнение, по посоченото изпълнително дело не било погасено. Освен това, задължението на „В.” Е. Г. към „П. И. Б.” Г., също не било погасено. Твърди, че с посоченото постановление ЧСИ е възложил на „П. И. Б.” Г. събиране на вземането на длъжника - „В.” Е. Г. от "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. до размера на 18 695 000 евро, представляващо вземане произтичащо от договор за заем. С възлагането за събиране не било налице прехвърляне на вземане и взискателят не получавал вземането вместо плащане. Той можел да извършва всички действия от името на своя длъжник, насочени към събиране на вземането, включително и в производството по несъстоятелност, като универсално принудително изпълнение. В посочената хипотеза взискателят нямал единствено правото да се разпорежда с вземането, тъй като не му е възложено вместо плащане. Твърди, че по този начин банката упражнявала правата на кредитора „В.” Е. Г. от негово име, по силата на изрично възлагане от ЧСИ, като в случая била налице процесуална субституция, по силата на която банката ставала страна по делото. Кредиторът „В.” Е. Г. бил лишен от възможността да извършва действия по събиране на вземането си в производството по несъстоятелност, тъй като същото било запорирано от кредитора „П. И. Б.” Г., който участвал в производство по несъстоятелност като процесуален субституент и имал право да събере това вземане В закона нямало забрана кредитор с възложено за събиране вземане да участва в производство по несъстоятелност и да упражнява правата на своя длъжник. Твърди, че след като вземането бъде събрано то ще премине в патримониума на „В.” Е. Г. и след това можело да послужи за погасяване на вземанията на банката към това дружество. Твърди също, че не била удостоверена датата на Протокол от общо събрание на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. от 20.05.2007 година и не били представени доказателства относно нуждата от покриване на загуби и необходимостта от парични средства за съдружниците в дружеството. Ответникът твърди също, че приемането на решение за отчитане на дълга по възложеното вземане като допълнителна вноска в капитала на "Би Е. Е. В. П." О. гр. К. не променя размера на дълга, неговата лихвоносност и дължимост, а само води до промяна в счетоводното му отчитане в дългосрочни задължения. Промяна – увеличение на регистрирания капитал в Търговския регистър към Агенция по вписванията, не била вписана, поради което не можело да се приеме, че споразумение за новиране на част от задължение във връзка с договор за заем от 05.01.2009 година има новационен ефект, доколкото, от гледна точка на дълга, същият само е разсрочван. Моли съда да отхвърли иска. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „В.” Е. гр. К. не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил и не е представил писмени доказателства. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, моли съда да приеме, че „В.” Е. няма вземане към "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. в размер на 18 695 000 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от "Би Е. Е. В. П." О. гр. К. против „В.” Е. Г. и „П. И. Б.” Г., с правно основание чл.694, ал.1 във вр. с ал.3 от ТЗ, за признаване за установено, че не съществува вземане от "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. в размер на 18 695 000 евро, включено в списъка на приетите вземания с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ.

Във връзка с така предявения иск, от направената от съда, на основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на ищеца "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. се установява, че с решение № 60 от 29.02.2012 г., постановено по гр.д. № 269/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на “Б. Е. Е. В. П.” О. със седалище в гр. К. и е открито производство по несъстоятелност по молба на длъжника по чл. 625 от ТЗ. Видно от обявения в Търговския регистър на 19.04.2012 г. списък на предявените вземания, съставен от синдика на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. в цитираното производство по несъстоятелност, ответникът „П. И. Б.” Г. е предявил вземане в размер на 18 695 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева на основание Постановление за възлаÒане № 17738/02.09.2011 г., а ответникът „В.” Е. Г. е предявил вземане срещу длъжника в размер на 3 026 759.78 лева, представляващи лихви, произтичащи от договор за заем от 02.03.2007 г. и договор за заем от 20.05.2007 г. Видно от обявените в Търговския регистър на същата дата – 19.04.2012 г. списък на приетите предявени вземания и списък на неприетите предявени вземания, съставени на основание чл.686, ал.1 от ТЗ, синдикът на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. не е приел претендираното вземане на „П. И. Б.” гр. С. в размер на 18 695 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева на основание Постановление за възлагане № 17738/02.09.2011 г., като е приел вземане на „В.” Е. Г. срещу длъжника в размер на 3 026 759.78 лева, представляващи лихви, произтичащи от договор за заем от 02.03.2007 г. и договор за заем от 20.05.2007 г. С определение № 555 от 03.07.2012 г., обявено в Търговския регистър на 04.07.2012 г., постановено по цитираното гр. д. № 269/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, в производство по чл.692, ал.3 от ТЗ, по постъпило от „П. И. Б.” гр. С. възражение против така съставените списъци по чл.686, ал.1 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е променил списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К., като е заличил вземането на кредитора „В.” Е. в размер на 3 026 759.78 лева изцяло и е допълнил списъка на приетите предявени вземания с вземане на „П. И. Б.” гр. С. в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева, възложено за събиране на основание чл.510 от ГПК и упражнявано от името на „В.” Е.. С посоченото определение съдът по несъстоятелността е променил списъка на неприетите вземания на кредиторите на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К., като е заличил неприети вземания на „П. И. Б.” Г., в това число и вземане в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева.

Видно от входящия номер и датата на подаване на исковата молба, същата е постъпила в деловодството на съда на 12.07.2012г., с пощенско клеймо на подаването й – 11.07.2012 г. От удостоверената дата на пощенското клеймо се установява, че исковата молба е подадена в изискуемия от чл.694, ал.1 от ТЗ срок, а именно – в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ.

Съгласно чл.694, ал.3 от ТЗ, правата по ал.1 – да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане, има и длъжникът за вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че предмет на настоящия иск е вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ, постановено по повод постъпили възражения срещу списъците по чл.686, ал.1 от ТЗ, при която хипотеза длъжникът, съгласно чл.694, ал.3 от ТЗ, има право да предяви иск по чл.694, ал.1 от ТЗ – за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ. Разпоредбата на чл.694, ал.3 от ТЗ изрично предвижда възможност за длъжника да предяви иск по чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане, когато същото е включено в списъка на приетите вземания с определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ. В този случай за надлежното упражняване на иска по чл.694, ал.1 от ТЗ не се изисква подадено от длъжника възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ. И това е така, тъй като когато се иска установяване несъществуването на прието вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ, какъвто е настоящия случай, за длъжникът не съществува не само правен интерес, но и възможност да предяви възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, доколкото вземането, което се оспорва от длъжника и е предмет на настоящия спор, не е прието от синдика. Едва с приемането на такова вземане с определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ, за длъжникът се открива възможността, уредена в чл.694, ал.3 от ТЗ, да предяви иск за установяване несъществуването на това вземане. Да се приеме, че и в този случай се изисква подадено от длъжника възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, би означавало да се изисква от длъжника да възразява против нещо, с което е съгласен.

Предвид изложеното дотук, настоящият състав намира, че предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3 във връзка с ал.1 от ТЗ е процесуално допустим – същият е подаден от надлежна страна – длъжник в производство по несъстоятелност, в срока по чл.694, ал.1 от ТЗ и има за предмет вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4.

От определение № 555 от 03.07.2012 г., постановено на основание чл.692, ал.4 от ТЗ по гр.д.№ 269/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, се установява, че съдът изрично е приел, че в производството по несъстоятелност на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К., „П. И. Б.” Г. действа като процесуален субституент на „В.” Е. Г., на основание постановление на ЧСИ № 804 по ИД № *77, с което на основание чл.510 от ГПК й е възложено за събиране вземане на дружеството „В.” Е. Г. от "Би Е. Е. В. П." О. гр. К. до размера на 18 695 000 евро по договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 година. Това изрично е посочено както в мотивите на съда по несъстоятелността, така и в диспозитива на определението, с което е допълнил списъка на приетите предявени вземания с вземане на „П. И. Б.” гр. С. в размер на 18 689 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева, възложено за събиране на основание чл.510 от ГПК и упражнявано от името на „В.” Е.. Впрочем, обстоятелството, че за процесното вземане от 18 695 000 евро, предмет на настоящия иск, включено в списъка на приетите вземания с определение на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ, „П. И. Б.” Г. действа в производството по несъстоятелност като процесуален субституент на „В.” Е. Г., се признава изрично от ответника „П. И. Б.” Г. и е надлежно отразено в т.3 от изготвения от съда доклад по делото (л.129 от делото). В подкрепа на изложеното е и представеното от „П. И. Б.” и прието като доказателство заверено копие от Постановление за възлагане за събиране на вземане по чл.510 от ГПК на частен съдебен изпълнител с рег.№ 804 по изпълнително дело № *0477, с което последният възлага върху „П. И. Б.” гр. С. за събиране вземането на длъжника по изпълнителното дело „В.” Е. от "Би Е. Е. В. П." О. до размера на 18 695 000 евро, представляващо вземане, произтичащо от договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 г. Съгласно чл.510 от ГПК, запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. В тази връзка, от цитираното постановление на частния съдебен изпълнител се установява, че вземането е възложено за събиране, а не е дадено вместо плащане. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.510 от ГПК по своето правно естество е способ за принудително изпълнение, а не и за прехвърляне на вземане, като в този случай титуляр на вземането, при положение че такова съществува, си остава длъжникът, срещу когото е принудителното изпълнение – „В.” Е.. В подкрепа на изложеното е и становището на процесуалния представител на „П. И. Б.” , направено в съдебно заседание на 17.12.2012 г. (л.129), с който изрично се признава, че „В.” Е. е носителят на материалното правоотношение и като такъв е необходим другар, а банката е негов процесуален субституент.

Предвид изложеното дотук, и доколкото се установи, че ответникът „П. И. Б.” е конституиран в производството по несъстоятелност на ищеца – гр.д.№ 269/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, като процесуален субституент на „В.” Е. Г., за вземане на „В.” Е. от "Би Е. Е. В. П." О. в размер на 18 695 000 евро по договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 година, то съдът намира, че в настоящия случай ответниците „П. И. Б.” гр. София и „В.” Е. Г. са необходими другари и като такива са надлежни страни по делото. И това е така, тъй като предмет на отрицателния установителен иск по чл.694, ал.1 във връзка с ал.3 от ТЗ е установяване несъществуването на вземането на „В.” Е. от "Би Е. Е. В. П." О. в размер на 18 695 000 евро по договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 година, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ, което е възложено за събиране с постановлението на частния съдебен изпълнител на „П. И. Б.” и на основание на което банката е конституирана в производството по несъстоятелност на ищеца като процесуален субституент на „В.” Е. гр. К. Ето защо, и на основание чл.26, ал.4 от ГПК във връзка с чл.216, ал.2 от ГПК, „П. И. Б.” гр. С. и „В.” Е. Г. са надлежни страни в настоящия процес. Впрочем, както се посочи по – горе, обстоятелството, че страните са необходими другари се признава от процесуалния представител на „П. И. Б.” в съдебно заседание на 17.12.2012 г.

Що се касае до основателността на така предявения иск, съдът съобрази следното:

По делото е представен и прието като доказателство Договор за заем № ВЕ – БВП – 03 от 02.03.2007 г., сключен между „В.” Е., като заемодател, и "Б. Е. Е. В. П." О., като заемополучател, видно от който „В.” Е. предоставя на "Б. Е. Е. В. П." О. сума в размер на 18 695 000 евро. На 20.05.2007 г. с Протокол на Общото събрание на "Би Е. Е. В. П." О. е взето решение за преобразуване на част от задълженията на "Б. Е. Е. В. П." О. към „В.” Е. от заемни в допълнителна парична вноска в капитала, предоставена от съдружника „В.” Е.. Във връзка с това е взето решение част от главницата на задължението на "Би Е. Е. В. П." О. към съдружника „В.” Е. по договора за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г. в размер на 7 202 500 евро да се преоформи (новира), като дължимата сума в същия размер се преобразува в допълнителна парична вноска на съдружник по смисъла на чл.134 от ТЗ, като за остатъчното задължение (след частичното погасяване посочено по – горе) в размер на 11 492 500 евро да бъде сключен Н. договор за заем. Във връзка с това е взето решение договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г. да бъде прекратен.

Представено е по делото и Споразумение от 20.05.2007 г. за новиране на част от задължение във връзка с Договор за заем № ВЕ – БВП – 03 от 02.03.2007 г., сключено между „В.” Е. и "Б. Е. Е. В. П." О., с което същите се споразумяват част от отпуснатия заем по договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., в размер на 7 202 500 евро, да се новира в допълнителна парична вноска в капитала на "Б. Е. Е. В. П." О., като остатъка от дължимата сума по договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., в размер на 11 492 500 евро, се дължи на заемодателя – „В.” Е., на основание Н. договор за заем, приложение към това споразумение. В тази връзка, по делото е приет като доказателство Договор за заем № ВЕ – БВП – 04 от 20.05.2007 г., сключен между „В.” Е., като заемодател, и "Б. Е. Е. В. П." О., като заемополучател, видно от който „В.” Е. предоставя на "Б. Е. Е. В. П." О. сумата в размер на 11 492 500 евро, на основание протоколно решение на Общото събрание на съдружниците на "Б. Е. Е. В. П." О. и Споразумение за новиране на част от задължение по договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г.

На 05.01.2009 г. с Протокол на Общото събрание на "Б. Е. Е. В. П." О. е взето решение останалата част от главницата по задължението на "Б. Е. Е. В. П." О. към съдружника „В.” Е. по договора за заем № ВЕ – БВП – 04/20.05.2007 г., в размер на 10 953 520 евро, да се преоформи (новира) в допълнителна парична вноска на съдружник по смисъла на чл.134 от ТЗ. Във връзка с това, между „В.” Е. и "Б. Е. Е. В. П." О. е подписано Споразумение за новиране на част от задължение във връзка с договор за заем № ВЕ – БВП – 04 от 20.05.2007 г., с което двете страни изразяват съгласие цялата сума, дължима по отпуснатия заем по договор за заем № ВЕ – БВП – 04/ 20.05.2007 г., с главница в размер на 10 953 520 евро, да се новира в допълнителна парична вноска в капитала на "Б. Е. Е. В. П." О..

Във връзка с обсъдените по – горе писмени доказателства, по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и която установява, че получените средства в размер на 18 695 000 евро по договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., сключен между „В.” Е., като заемодател, и "Би Е. Е. В. П." О., като заемополучател, първоначално са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества като даден/ респективно – получен заем. Експертизата установява, че в двете дружества е отразено погасяване на част от заемната сума в размер на 538 980.02 евро по договор за заем № ВЕ-БВП-04/20.05.2007 г. Впоследствие, останалата част от предоставената от съдружника „В.” Е. заемна сума в размер на 18 156 019.98 евро (10 953 519.98 евро + 7 202 500 евро) се новира и преобразува в допълнителна парична вноска на съдружник по смисъла на чл.134 от ТЗ. Експертизата установява също, че в счетоводството на "Би Е. Е. В. П." О. сумата е осчетоводена като допълнителна вноска на съдружник в сметка „Други резерви”, а във „В.” Е. вземането е осчетоводено в сметка 498 „Други дебитори”, както и че следващите счетоводни операции се отнасят единствено до намаляване размера на паричната вноска по чл.134 от ТЗ, направена от съдружника „В.” Е.. Вещото лице установява в своето заключение, че за периода от 02.03.2007 г. до 31.12.2008 г. по договорите за заем е начислено задължение за лихви в размер на 1 547 557.70 евро. Видно от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, в резултат на транзакции, към 31.03.2011 г. и към настоящия момент по счетоводни записвания на двете дружества, "Б. Е. Е. В. П." О. има следните задължения към „В.” Е., респективно – „В.” Е. има следните вземания от "Би Е. Е. В. П." О.: 1.) сума в размер на 1 547 557.70 евро (т.е. 3 026 759.78 лева), представляваща дължима лихва към „В.” Е. по договор за заем, който е погасен на 05.01.2009 г. и 2.) сума в размер на 2 674 784.27 евро (т.е. 5 231 423.32 лева), представляваща парична вноска в капитала на дружеството по чл.134 от ТЗ, направена от съдружника „В.” Е..

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че както към датата на определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ, с което процесното вземане е включено в списъка на приетите вземания, така и към настоящия момент, не съществува вземане на „В.” Е. от "Б. Е. Е. В. П." О. в размер на 18 695 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева, произтичащо от договор за заем № ВЕ-БВП-03/02.03.2007 година и възложено за събиране с постановлението на частния съдебен изпълнител на „П. И. Б.” , на основание на което банката е конституирана в производството по несъстоятелност на ищеца като процесуален субституент на „В.” Е. гр. К. Така, от цитираните по – горе и обсъдени писмени доказателства се установи, че първоначално – на 02.03.2007 г., е бил сключен Договор за заем № ВЕ – БВП – 03 между „В.” Е., като заемодател, и "Би Е. Е. В. П." О., като заемополучател, съгласно който „В.” Е. предоставя на "Б. Е. Е. В. П." О. сума в размер на 18 695 000 евро. Впоследствие, страните по договора за заем са постигнали Споразумение от 20.05.2007 г. за новиране на част от задължение във връзка с Договор за заем № ВЕ – БВП – 03 от 02.03.2007 г., сключено между „В.” Е. и "Би Е. Е. В. П." О., с което са се споразумяли част от отпуснатия заем по договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., в размер на 7 202 500 евро, да се преобразува в допълнителна парична вноска в капитала на ищеца, като за остатъчното задължение в размер на 11 492 500 евро е подписан Н. договор за заем № ВЕ – БВП – 04 от 20.05.2007 г. По – късно – на 05.01.2009 г., между „В.” Е. и "Б. Е. Е. В. П." О. е подписано Споразумение за новиране на част от задължение във връзка с договор за заем № ВЕ – БВП – 04 от 20.05.2007 г., с което двете страни са се договорили цялата сума, дължима по отпуснатия заем по договор за заем № ВЕ – БВП – 04/ 20.05.2007 г., с главница в размер на 10 953 520 евро, да се новира (преобразува) в допълнителна парична вноска в капитала на "Б. Е. Е. В. П." О.. В тази връзка, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че в счетоводството на "Б. Е. Е. В. П." О. сумата от 18 156 019.98 евро (10 953 519.98 евро + 7 202 500 евро, намалена със сумата 538 980.02 евро, която е погасена) е осчетоводена като допълнителна вноска на съдружник в сметка „Други резерви”, а във „В.” Е. вземането е осчетоводено в сметка 498 „Други дебитори”.

От обсъдените по – горе доказателства изрично се установява, че част от сумата в размер на 18 695 000 евро по договора за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., в размер на 538 980.02 евро е погасена, като останалата част от 18 156 019.98 евро (10 953 519.98 евро + 7 202 500 евро) е преобразувана от заем в собствен капитал (резерви), поради което и „В.” Е. няма вземане от "Б. Е. Е. В. П." О. по договора за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., а има вземане към ищеца единствено от неплатени лихви по договора, който е прекратен, в размер на 1 547 557 евро, т.е. 3 026 759.78 лева, представляващо начислени лихви за срока на действие на договорите за заем от 02.03.2007 г. и от 20.05.2007 г. Впрочем, именно този размер от 3 026 759.78 лева, представляващи лихви, произтичащи от договор за заем от 02.03.2007 г. и договор за заем от 20.05.2007 г., е предявен от ответника „В.” Е. Г. като вземане от "Б. Е. Е. В. П." О. в производството по несъстоятелност по гр.д.№ 269/2011 г.на Кърджалийския окръжен съд.

Неоснователни са в тази връзка възраженията на ответника „П. И. Б.” , направени в представения по делото писмен отговор, че след като не е вписана промяна в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, изразяваща се в увеличение на регистрирания капитал на "Б. Е. Е. В. П." О., то не може да се приеме, че споразумението за новиране на част от задължение във връзка с договор за заем от 05.01.2009 година има новационен ефект. Тук следва да се посочи, че собствения капитал се състои не само от „регистриран капитал”, но и от „резерви” и „печалби и загуби”. В тази връзка, в случая, в резултат на сключените между „В.” Е. Г. и "Б. Е. Е. В. П." О. споразумения за новиране на дълга по договорите за заем от 02.03.2007 г. и от 20.05.2007 г., сумата по договора за заем от 18 156 019.98 евро (10 953 519.98 евро + 7 202 500 евро, намалена със сумата 538 980.02 евро, която е погасена) е преобразувана от заем в собствен капитал – „други резерви”, а не в „регистриран капитал”, поради което и със същата не се увеличава регистрирания капитал, респективно – липсва основание за вписване на промяна в капитала на дружеството в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. От друга страна, именно поради обстоятелството, че се касае до собствен капитал (резерви), не е налице задължение на ищеца към „В.” Е. по процесния договор за заем, поради което и претендираната сума не е отразена в счетоводството на ищеца като финансов пасив (задължение).

Неоснователен е и довода, че не била удостоверена датата на Протокол от общо събрание на "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. от 20.05.2007 година. Напротив – видно от цитирания протокол, в същия изрично е посочена датата 20.05.2007 г.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл.694, ал.1 във връзка с ал.3 от ТЗ, е основателен, поради което следва да се признае за установено, че не съществува вземане на „В.” Е. Г. от "Б. Е. Е. В. П." О. гр. К. в размер на 18 695 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева, произтичащо от договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., възложено за събиране на основание чл.510 от ГПК и упражнявано от „П. И. Б.” , в производството по несъстоятелност по гр.д.№269/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, от името на „В.” Е. Г., включено в списъка на приетите вземания с определение № 555 от 03.07.2012 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ.

При този изход на делото – основателност на предявения иск, и с оглед обстоятелството, че оспореното вземане от 18 695 000 евро е предявено в производството по несъстоятелност единствено от „П. И. Б.” и е включено в списъка на приетите вземания с определение на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ по възражение на „П. И. Б.” , следва да се осъди ответникът „П. И. Б.” да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за така предявения иск в размер на 1 462 569.67 лева. Следва също така, по изложените съображения, да се осъди „П. И. Б.” да заплати на ищеца направените по делото разноски за вещо лице в размер на 150 лева.

Водим от изложеното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че не съществува вземане на „В.” Е. със седалище и адрес на управление в гр. К., У.Р. № *, .*, с ЕИК *, от "Б. Е. Е. В. П." О. със седалище и адрес на управление в гр. К., У. № *, с ЕИК *, в размер на 18 695 000 евро, с левова равностойност 36 564 241.85 лева, произтичащо от договор за заем № ВЕ – БВП – 03/02.03.2007 г., възложено за събиране на основание чл.510 от ГПК и упражнявано от „П. И. Б.” със седалище и адрес на управление в Г., Б.Д. Ц. № *, с ЕИК *, в производството по несъстоятелност по гр.д.№269/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, от името на „В.” Е. Г., включено в списъка на приетите вземания с определение № 555 от 03.07.2012 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ.

ОСЪЖДА „П. И. Б.” със седалище и адрес на управление в Г., Б.Д. Ц. № *, с ЕИК *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 1 462 569.67 лева.

ОСЪЖДА „П. И. Б.” със седалище и адрес на управление в Г., Б.Д. Ц. № *, с ЕИК *, да заплати на "Б. Е. Е. В. П." О. със седалище и адрес на управление в гр. К., У. № *, с ЕИК *, направените по делото разноски в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :