РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 08.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесет
и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9288 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.Н.Т. против З.Л.И. АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата твърди, че на 05.09.2016 г.
около 20.30 часа на пътя между с. Р. и гр. Ямбол (път ІІІ-536) е пътувала като
пътник на предна дясна седалка с
поставен обезопасителен колан в лек
автомобил „Хюндай Соната“, рег. № *****ХН, управляван от А.Л.Т.с посока на
движение от с. Р. към гр. Ямбол, а по същото време товарен автомобил ДАФ ********
с рег. №*****с прикачено ремарке с рег. № ******, движейки се в същата пътна
лента, извършвал неподсигурена маневра завой надясно с цел навлизане в
крайпътна Зърнобаза. Твърди, че при маневриране тежкотоварния автомобил е заел
напречно пътното платно като е заел цялата дясна пътна лента, а задната част на
прикаченото ремарке навлязла с около метър в насрещната пътна лента. Твърди, че
в резултат на това движещият се зад него автомобил „Хюндай Соната“, рег. № *****ХН
се ударил в задната му част. Поддържа, че след пътния инцидент е откарана в
МБАЛ „Свети Пантелеймон“ в гр. Ямбол, тъй като при ПТП получила счупване на
дясната предмишница с оток, подкожен хематом, безчувственост около фрактурата и
деформация, контузия на дясната половина на коремната област, контузии,
натъртвания и кръвонасядания на тялото. Твърди, че е оперирана на 08.09.2016
г., при която била извършена репозиция на фрактурата, поставена била
остеосинтеза със заключваща плака и лекарите са извършили открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и урна. Твърди, че виновен за ПТП е
водачът на товарната композиция, чиято отговорност била предмет на застраховка
Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество с полица № BG/22/116000222174. Твърди, че на 02.03.2017 г. е
предявила претенция по щета, но в законоустановения срок, ответникът не
определели застрахователно обезщетение. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 60 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 02.03.2017 г. до окончателното й плащане. Претендира на правените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „Л.И.“ АД в отговора на исковата молба оспорва
предявения иск като оспорва механизма за настъпване на ПТП, вредите и
причинната връзка между тях. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил „Хюндай Соната“, рег. № *****ХН, тъй като
същият не се движел със съобразена скорост. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А.Л.Т.и Н.Д.К., приетия по делото Констативен
протокол от 12.10.2016 г., събраните по делото писмени доказателства и
заключение на съдебна-автотехническа експертиза се установява, че на 05.09.2016
г. около 20.20 часа извън населено място на път 536 в посока от с. Р., обл.
Ямбол към гр. Ямбол се движел лек автомобил „Хюндай Соната“, рег. № *****ХН в
тъмната част на денонощието, условията на осветеност на фарове на автомобила,
по суха асфалтова настилка със скорост
72,5 км.ч. Установява се, че при същите метрологични условия попътно на лекия
автомобил се е движела товарна композиция, съставена от влекач ДАФ ФТ95ХФ430 с
рег. №*****с прикачено ремарке с рег. № ******. При достигане до базата на
фирма Дъмпер, водачът на товарната композиция предприема маневра завой надясно,
като е преустановява движението й по този начин, при който челните състави на
влекача са отстоели от металната портална врата около 1,5 метра. По този начин
след установяване на товарната композиция в посока от около 80 градуса, задните
му състави са навлизали около 1,0 метра в лентата за насрещно движение. По този
начин полуремаркето се явявало като преграда за движението на лек автомобил
Хюндай, поради което е настъпил сблъсък между двете превозни средства – челен
ексцентричен за лекия автомобил, обособен в дясната половина на фронталните му
състави и страничен отдясно за товарната композиция, обособен в дясната гума на
полуремаркето. Вещото лице от приетата съдебно-автотехническа експертиза
установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са
неадекватните действия от страна на водача на товарната композиция, изразяваща
се в това, че през тъмната част на денонощието е спрял перпендикулярно на
платното за движение и по този начин тя се е явявала като преграда за
останалите участници в движението, още повече, че на страничните състави на
полуремаркето са липсвали габаритни светлини или светлоотражателни елементи.
Установява, че и двамата водачи е можело да предотвратят настъпване на ПТП.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 05.09.2016
г. ищцата Е.Н.Т. е получила счупване на дясната лъчева кост в долната й част,
контузия в областта на корема, хематом на десния гръден мускул, контузии и
кръвонасядания на тялото. Вещото лице дава заключение, че установените
увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като по своя
медико-биологичен характер, полученото счупване на дясната лъчева кост в
дясната й долна част е довело на пострадалата до трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случай до 3
месеца), а всяка от увредите – контузия на корема, контузия на гръдния мускул и
мекотъкънни увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Установява се, че спешна медицинска помощ и първоначално лечение
пострадалата е получила в МБАЛ Ямбол и е настанена в Хирургично отделение
заради получената гръдна травма. Извършени били изследвания и консултации със
специалисти. Фрактурата на дясната предмишница беля временно обездвижена чрез
гипсова превръзка. По желание на пострадалата била изписана и насочена за
лечение към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Кирякович“ – Стара Загора. Там пострадалата
била приета за лечение в Ортопедичното отделение като на 08.09.2016 г. била
извършена оперативна интервенция – открито наместване на счупената лъчева кост
и стабилизиране на фрактурата със заключваща плака и винтове. Вещото лице дава
заключение, че общият лечебен и възстановителен период и възстановителен период
е продължил за срок от 3 месеца. Вещото лице дава заключение, че през този
период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те били през
първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около 30 дни по време на
проведената рехабилитация на ставите, съседни на фрактурата на лъчевата кост.
Извън посочените периоди пострадалата имала само периодично явяващи се болки
при обща преумора на дясната ръка и най-вече при рязка промяна във времето.
Установява, че наред с претърпените болки през първите два месеца пострадалата
не е можела пълноценно да си служи с ръката, което е затруднявало обслужването й
в ежедневието. Вещото лице посочва, че към момента на изготвяне на заключението
е установило, че мекотъканните увреждания са отзвучали, счупената дясна лъчева
кост е зараснала, а металната остеосинтеза е извадена през м. септември 2017 г.
Последната операция била довела до допълнително болки и страдания за срок от 30
дни. Установява се, че в областта на дясната предмишница по воларната й страна
има остатъчен груб козметичен белег с дължина 12 см. и ширина 0,4 см. Счупената
лъчева кост има натрупан калус. Движенията на дясната киткова става вече са
възстановени. Вещото лице установява, че към настоящия момент няма данни
металните остеосинтези да са отстранени, като отстраняването им ще доведе до
нови болки и страдания за срок от около 30 дни.
Установява се, че ищцата е пътувала с правилно поставен предпазен колан,
който е станал причина за установените гръдни травми.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.В.К.- майка на ищцата и е
прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза. В показанията си свидетелката
установява, че през септември 2016 г. семейството на дъщеря й били на гости в
с. Р.. След като си тръгнали получила обаждане от непознат номер и разбрала за
катастрофата. Тя била станала на 5-6 километра от къщата им. Установява, че
когато пристигнали на мястото на произшествието дъщеря й била на земята и се
държала за ръката, плачела. Имала много болки, била побледняла. В болницата й
направили скенер. Наложило се да й наместят ръката, за да направлят правилно
положение. Не можела да диша добре, тъй като имала травма на гърдите. Чувствала
се зле. Не можела да върви и я пренасяли на количка навсякъде. Първоначално
била в ямболската болница, а после заедно със съпруга си отишла в болницата в
Стара Загора, където останали около седмица. Претърпяла операция на ръката.
След година й направили операция, за да извадят шината. През този период тя
трябвало да се грижи за съпруга и децата си, тъй като всички имали травми.
Около три месеца не можела да движи ръката си. После започнала да движи
пръстите си. Много трудно изпълнявала ежедневните си ангажименти. Всичко
правела с една ръка. Свидетелката установява, че към настоящия момент за дъщеря
й останала психологическата травма. Не искала да пътува с кола. Продължавала да
има страхове. И сега изпитвала болки, не всекидневни, при промяна на времето и
при натоварване на ръката. Дъщеря й имала белези от двете операции.
От заключението на
приетата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че претърпения пътен
инцидент е довел при Е.Н.Т. до разстройство на адаптацията – спонтанна
репродукция на инцидента, липса на апетит, непълноценен сън с кошмарни сънища,
свързани със злополуката в различни варианти, подтиснато настроение, страхови
изживявания, изолиране от околните, което е нарушило обичайното й психично и
социално функциониране. Установява се, че тази симптоматика е била
по-интензивна около шест месеца и покрива характеристиките на диагнозата –
посттравматично стресово разстройство. Вещото лице дава заключение, че няма
информация за депресивно или психично разстройство при ищцата преди инцидента
на 05.09.2016 г., поради което следва да се приеме, че невротичното
разстройство при нея е в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие.
Установява се, че към момента на изготвяне на заключението невротичната
симптоматика е напълно компенсирана, на са налице интензивни страхови
преживявания в различни ситуации (при пътуване с автомобил, особено във вечерни
часове, страх от земетресение и страх от преминаващи над жилищен блок
самолети).
Установява се, че между З. „Л.И.“
АД и собственика на товарен автомобил ДАФ ФТ95ХФ430 с рег. №*****с прикачено
ремарке с рег. № ******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица № BG/22/116000222174, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че Е.Н.Т. е
предявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на 02.03.2017
г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищцата Е.Н.Т.
е получила увреждания – счупване на
дясната лъчева кост в долната й част, контузия в областта на корема, хематом на
десния гръден мускул, контузии и кръвонасядания на тялото. Установява се, че
отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на товарен автомобил ДАФ ФТ95ХФ430
с рег. №*****с прикачено ремарке с рег. № ******Н.Д.К.. Механизмът на ПТП,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите
медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът
е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на товарен автомобил ДАФ ФТ95ХФ430 с рег. №*****с
прикачено ремарке с рег. № ******е съществувало застрахователно правоотношение
по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 3 месеца след ПТП. От значение е обстоятелството, че е имало
оперативно лечение, както и че е предстои и нова операция за отстраняване на поставени
остеосинтези, което ще доведе и до допълнителни болки и страдания за период от
30 дни. От значение е и обстоятелството, че към настоящия момент функцията на
ръката е възстановена. Съдът взема предвид и обстоятелството, че в
продължителен период от време ищцата е била затруднена в ежедневното си
обслужване, както при грижата за другите пострадали при ПТП. Отчита се също
така и установеното от приетото заключение на съдебно-психиатрична експертиза
адаптационно разстройство, настъпило във връзка с преживяванията около
злополуката. Следва да бъдат взети предвид и икономическите условия към момента
на настъпване на ПТП. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 20 000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя
или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В
конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата, следваща тази, на която
е изтекъл предвидения в закона срок за произнасяне – 03.06.2017 г., поради
което тя е дължима от този момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1834,80
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 321,60 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати Е.Н.Т.,***,
********сумата
от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – счупване на дясната
лъчева кост в долната й част, контузия в областта на корема, хематом на десния
гръден мускул, контузии и кръвонасядания на тялото, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 05.09.2016 г. от Н.Д.К., водач на товарен автомобил ДАФ ФТ95ХФ430 с рег. №*****с
прикачено ремарке с рег. №********, застрахован със застрахователна полица № BG/22/116000222174, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 03.06.2017 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 60 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Н.Т.,***, ********сумата от 1834,80 лева (хиляда
осемстотин тридесет и четири лева и осемдесет) ст., представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Е.Н.Т.,***, ********да заплати на З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 321,60 лева (триста двадесет и един лева и
шестдесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете и сумата
от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: