Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
06.07.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ……………. Петър Петров .....……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 289 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 42/
Недоволен
от постановеното решение е останал Н.Р.Л. от гр.Р., който го обжалва в срок с
оплаквания, че решението е неправилно. Оплаква се, че и настоящото производство
не е разгледано в разумен срок.
Моли въззивният
съд да отмени
решението на ЛРС и вместо него да постанови друго, с което предявените искове
да се уважат ведно със законната лихва считано от датата на ИМ – 08.11.2016г. -
до окончателното изплащане на сумата.
Чрез адв.Ч. Д. от ПлАК,
осъществяващ правна помощ по отношение на ищеца, в съдебно заседание по същество пред ПлОС твърди,
че постановеното от първоинстанционния съд
решение е неправилно и необосновано. Съдът в противоречие на събраните по
делото писмени доказателства е преценил, че няма нарушение от страна на
ответниците на чл.6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека. Твърди,
че претенцията на ищеца е изцяло основателна и доказана, поради което моли съда
да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Левски и
да постановите такова, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди на ищеца.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по
делото пред ЛРС ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния
прокурор на Р България чрез прокурор при РП гр.Л. изразяват становище,
че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди. В съдебно заседание
пред ПлОС чрез прокурор при ПлОП твърди, че първоинстанционният
съд се е произнесъл доста обстойно. Моли да се потвърди първоинстанционното
съдебно решение.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ЛРС Окръжен съд
гр.Р., редовно призовани, не изразяват становище.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ЛРС Апелативен съд
гр.Велико Търново изразява становище делото да се гледа в негово отсъствие.
Плевенска окръжна прокуратура, редовно призовани – не изпращат
представител.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е недопустимо, т.к. при постановяването му РС гр.Левски е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до разглеждане на
делото в първата инстанция без участието на задължителна страна.
Предмет на разглеждане по делото са
предявени от Н.Р.Л. от гр.Р. срещу Прокуратурата на Република България, Окръжен съд – Р. и Апелативен
съд – Велико Търново искове с правно
основание чл.2б ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, в резултат на нарушаване на правото по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане
и решаване в разумен срок на висящото производство по ДП №790/2012г. по описа
на ОП – Р., НОХД №629/2013г. по описа на ОС – Р., ВНОХД №118/2014г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново, КНД №1868/2014г. на ВКС, ВНОХД №191/2015г. по
описа на Апелативен съд – Варна, НОХД №524/2015г. по описа на ОС – Р., ВНОХД
№428/2017г. по описа на АС – Велико Търново, КНД №459/2018г. по описа на ВКС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.11.2016г., до окончателното изплащане на вземането.
Така предявеният иск с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ е допустим - към момента на завеждане на
исковата молба - 08.11.2016г., НОХД №524/2015г. по описа на ОС – Р. е било висящо. В този смисъл е изразеното
становище в решение на ВКС №153 от 13.06.2018г. по гр.д.№4658/2017г., ІV г.о, в
което е прието, че предявяването на иск за обезщетение на вреди, поради
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по
висящо производство е допустимо.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗОДОВ делата по този
закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
В т.15 на ТР на ОСГК на
ВКС №3/22.04.2004г. по тълк. д. №3/2004г. е прието, че участието на прокурор по
делата по ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ, загл.изм. ДВ бр.30/2006г./ е задължително,
съгласно чл.10 ал.1, като в тези случаи прокурорът участва в качеството на
представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в
качеството й на контролираща страна /чл.27 ал.2 ГПК, в сега действащия ГПК -
чл.26 ал.3/. В същото ТР е прието, че не е задължително участието на прокурор,
ако Прокуратурата на РБ е конституирана като единствен ответник, както и че ако наред с Прокуратурата на РБ,
като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е
задължително - чл.10 ал.1 ЗОДВПГ /чл.10 ал.1 ЗОДОВ/.
В конкретната хипотеза при разглеждане
на гр.д. № 647/2017г. по описа на РС гр.Левски, императивната разпоредба на
чл.10 ал.1 от ЗОДОВ не е спазена и производството е проведено без участието на РП
гр.Левски, която задължително следва да участва като контролираща страна в
процеса съгласно соченото ТРОСГК. Касае се за съществено процесуално нарушение,
допуснато от първата инстанция, което не може да бъде поправено от въззивната ,
тъй като неучаствалата страна в производството пред ЛРС ще бъде лишена от една
инстанция.
Съгласно дадените
разяснения в ТР на ОСГТК на ВКС №1/09.12.2013г.по тълк.д.№1/2013г. - т.6, ако в
първата инстанция не е бил конституиран необходим другар,чието участие в производството
е задължително, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и
да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на
необходимия другар.
В случая при предявен иск
по чл.2б от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е ответник, но поради това че има още
двама ответници, ЛРП е страна, чието участие в производството е задължително по
силата на самия Закон - чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, поради което дадените разяснения в
цитираното ТР са приложими и в конкретната хипотеза.
Окръжният съд приема, че постановеното от
ЛРС решение, предмет на обжалване в настоящото производство е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, без съдът да се произнася по съществото на спора. Делото
следва да бъде върнато на РС гр.Левски за ново разглеждане от друг състав на
същия съд. При новото разглеждане на делото ЛРС следва да конституира като
контролираща страна ЛРП, която ще се представлява в процеса от съответния
прокурор в РП гр.Левски и да съобрази, че по искането на ищеца за освобождаване
от такси и разноски има произнасяне за делото на АС гр.Плевен, но не и по
делото на ЛРС.
Разноски за настоящата инстанция не
следва да се присъждат, защото освен че няма искания за такива, съдът не се
произнася по съществото на правния спор.
Предвид настоящата редакция на чл.280 ал.2, т.1 ГПК настоящото решение ще подлежи
на касационно обжалване.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 42/
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявените искове от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.