Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260236/19.5.2021г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седемнадесети май 2021 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : А. Пушевска

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3332/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “Хрансервизинжинеринг” АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. “Райна Кандева” № 65, срещу „Хепс Агро“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес – гр. Шумен, ул. “Ал. Константинов” № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 1, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 4001,25 лева главница и 1182,19 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 5183,44 лева, представляваща 4001,25 лева главница – незаплатени суми по издадени фактури за покупко-продажба на фураж и фуражни добавки и 1182,19 лева лихви, от падежа на всяка фактура до предявяване на заявлението в ШРС – 31.01.2020г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената по ЧГД № 200/2020г., по описа на ШРС, заповед, ответникът възразил. Поради изложеното ищецът, претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, ищцовият поддържа заявеното в исковата молба, а ответният признава, че дължи сумата на ищеца, но не по твърдените фактури, признава съществуването на договор от 2016г., между страните, по който имал право на стоков кредит, заради което не погасявал задълженията си.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 08.09.2016г. страните сключили договор за периодични доставки, по силата на който ищецът се задължил да доставя фуражи и фуражни добавки, а ответникът да заплаща цената на доставките при условията на отложено плащане, в срок от 30 дни от датата на издаване на съответната фактура. Според разпоредбата на чл. 8.1, б. „б“, договора се прекратява без предизвестие, при забава на длъжника с повече от 30 дни от датата на изискуемостта. Процесните пет броя фактури с № **********; **********; **********; ********** и **********, са издадени в периода 16.06.2017г. – 05.09.2017г.. При условие, че падежа на първата е бил 16.07.2017г., то договора е прекратен, според споменатата му разпоредба на 18.08.2017г.. Независимо от това търговските отношения на страните продължили, като ищецът извършвал доставки на ответника, част от които, той заплащал. Такива са тези от периода през 2019г., за които, ответникът представил документи за плащане по заповедното производство, от които, не следва извод за погасяване на процесните му задължения с плащане. Нито в заповедното, нито в настоящото производство е представен документ, съдържащ уговорка за стоков кредит в размер на 2000 лева, или 6000 лева, както се твърди от ответния представител, по двете производства.  Заявлението по ЧГД № 200/2020г. постъпило в ШРС на 31.01.2020г..

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплати и в какъв размер предоставената услуга/получената стока; изпълнение на задълженията си по договора – извършил е услугата/предал е стоката; забава; размер на обезщетението.

Така установеното сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличие на валидна търговска сделка, създаваща облигационна връзка между страните, по силата на която ответникът е следвало да заплати на ищеца търсената сума, представляваща цена на стока по договор за доставка, задължение което не е изпълнено; наличие на определен ден, за изпълнение на задължението,  по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, обосноваващо изпадането в забава на ответника, както по отношение на главното задължение – за цената, така и основаваща задължението му по чл. 294, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователни са ответните възражения за погасяване вземанията с плащане и за ползване на стоков кредит. Като се посочи документално обоснованите плащания на ответника касаят други доставки различни от процесните, а стоков кредит в твърдения размер не е установено да е уговарян.

Изложеното налага уважаване на предявените искове, в претендираните размери.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените разноски на настоящата инстанция и по ЧГД № 200/2020г., по описа на ШРС, в размер на 960 лева, представляващи 210 лева държавна такса и 750 лева адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “Хрансервизинжинеринг” АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. “Райна Кандева” № 65, срещу „Хепс Агро“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес – гр. Шумен, ул. “Ал. Константинов” № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 1, съществуват вземания, по договор за периодична доставка на продукти от 08.09.2016г., за които са издадени фактури № **********; **********; **********; ********** и **********, в периода 16.06.2017г. – 05.09.2017г, в размер на 5183,44 лева, представляващи 4001,25 лева главница по посочените фактури, 1182,19 лева законна лихва върху главниците по всяка от фактурите от датата на падежа и /17.07; 31.07.; 31.07.; 20.08. и 06.10.2017г./ до 31.01.2020г., в едно със законната лихва върху главницата от 4001,25 лева, считано от 31.01.2020г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА „Хепс Агро“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес – гр. Шумен, ул. “Ал. Константинов” № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 1, да заплати на“Хрансервизинжинеринг” АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. “Райна Кандева” № 65, сумата от 960 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1625/2019г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: