Решение по дело №851/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                             Р Е Ш Е Н И Е

                                           №260229,  31.05.2021г., гр. Пловдив

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На тринадесети април                              две хиляди двадесет и първа година

            в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател:  Пенка Стоева

            Секретар: Нели Кратункова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            търговско дело №851 по описа за две хиляди и деветнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Пряк иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.432,ал.1 от КЗ.

 

            Ищцата Н.Н.В., ЕГН **********,***, адв.К.О, моли съда да осъди ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, да и заплати по банкова сметка ***, на която е титуляр /след актуализация с молба на л.147/, сумата от 70000лв., като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -26.12.16г. до датата на окончателното плащане, а на адв.К.О., който я е представлява безплатно в производството, поради липса на доходи, да заплати по банкова сметка ***, на която той е титуляр, следващото се адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА.

            Искът и е основан на обстоятелствата, че:

            На 26.12.16г., като пътник в л.а „Фиат Пунто“ с рег.№**, управляван от Б.М.Ш., претърпяла птп на път ІІІ-8602, **, км.18+630, при което понесла следните телесни увреждания: две средни телесни повреди- счупване на дъгите на първи и седми шийни прешлени и на лявото краче на втори шиен прешлен, които поотделно и в съвкупност довели до трайно затрудняване на движенията на врата, и счупване на телата на шести и седми гръдни прешлени, както и счупване на три ребра вляво, които поотделно и в съвкупност довели до трайно затрудняване в движенията на снагата, както и една лека телесна повреда, изразила се в частично наличие на въздух в лявата гръдна половина, две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, разкъсно-контузна рана, обхващаща дясната ушна мида, както и контузия на главата и на тялото, контузия на лявото рамо и контузия на дясната предмишница.

            Към датата на птп, рискът гражданска отговорност на водача бил застрахован при ответника, а извършеното от него нарушение на правилата за движение, довели до птп и до признаването му за виновен за причиняването му, било признато със сключено между него и РП-** споразумение, одобрено от съда по НОХД №3281/17г. на **.

            Птп и телесните увреждания, които получила при същото, довели до претърпян от ищцата шок от катастрофата, като внезапен и тежък инцидент, нетърпими болки, чувство на безизходица и изоставеност, поради късния час на птп-01.00ч., затруднение в дишането, страх за живота на приятелката и И., която била другата пътничка в колата, до претърпяна операция, извършена левостранна торакоцентеза- изключително болезнена манипулация под обща интубационна анестезия, кошмарен престой в интезивно отделение, където чувала коментарите на медицинските работници, че нищо няма да стане и не е останало от тях, че животът им ще е вече много различен, болничен престой и месеци лечение за възстановяване- едномесечен такъв в дома на постелен режим, при осъществяване на физиологични и хигиенни нужди на място, което и било крайно унизително, цялостна промяна в ритъма и навиците и на живот, промяна в плановете по отношение специалностите, в които ще кандидатства, преживяване на бала и не като млад и жизнерадостен човек, а като физически и ментално изтощено момиче, страх и паника от качване в кола и от шофиране, както и от вземане на каквито и да е решения за бъдещето, срам, че е била в тежест на семейството си за дълъг период, за които негативни преживявания и се налага да посещава психолог и психиатър.

            На 26.06.19г. изпратила писмено покана до ответника за плащане на обезщетение във връзка с описаните като претърпени вследствие на птп неимуществени вреди. В периода юли-август, представител на застрахователя водил устно, по телефон, преговори с нея, при които неофициално и било предложено обезщетение от 8000лв., с което тя не се съгласила, считайки го за неоправдано ниско. Макар срокът, предвиден от закона за произнасяне от застрахователя по претенцията и да бил изтекъл на 27.09.19г., не получила от него нито отговор, нито плащане до датата на подаване на исковата молба- 14.10.19г., поради което предявява претенцията си по съдебен ред.

            /виж: искова молба вх.№30037/14.10.19г. на л.2-л.8; уточнение с вх.№30719/21.10.19г. на л.79; допълнителна искова молба вх.№368870/09.12.19г. на л.95-л.98/.

            Пледира по същество за уважаване изцяло на предявената от нея претенция, като развива подробни съображения и с писмена защита вх.№273121/20.04.2021г., защото е установила поставените в нейна тежест релевантни факти, счита претендираното обезщетение за справедливо, а не за прекомерно, каквото становище е взел ответникът, сравнявайки го с три подобни случая от съдебната практика, счита, че повдигнатото от ответника възражение, че тя е съпричинила с поведението си претърпените вреди, за които търси обезщетениеq не е доказано категорично, а в случай, че съдът го приеме за доказано, то да определи приноса и в границите на 20%-25%. Моли да и се присъди законна лихва от датата на птп, като се позовава на цитирана в тази насока обилна съдебна практика, а в случай, че съдът приеме, щото законната лихва за забава се дължи от друга дата, то да я присъди от 26.06.19г., на която дата е представил претенцията си за обезщетение пред застрахователя. Претендира и разноските в производството по списъка, представен в с.з. на 13.04.21г. /виж списъка на л.272/.

            Повдига възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 3156лв., заплатено от противната страна, с искане да се намали до минималното предвидено от Нар.№1/04г. възнаграждение в размер на 2630лв., и именно последното да се вземе предвид при изчисление на следващите се от нея разноски, в случай на евентуално пълно или частично отхвърляне на иска и.

                       

            В срока по чл.367,ал.1 и чл.372,ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№35630/28.11.19г. /виж съобщението на л.81 и отговора на л.82-л.91/ и отговор на допълнителната искова молба с вх.№2400/23.01.2020г. /виж съобщението на л.100 и отговора на ДИМ на л.102-л.106/, с които е  взел становище за недопустимост на предявения иск, за изключване на покритите рискове по застраховката, на основание чл.477, ал.2 от КЗ, тъй като управлението на автомобила е било осъществено без знанието и съгласието на неговия собственик, не е било такова на законно основание, оспорил е иска като изцяло неоснователен, както е оспорил и всички обстоятелства, на които ищцата го е основала.

            Повдигнал е възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищцата, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан, и на твърдението, че ако беше с такъв, травматичните увреждания, които би понесла, щяха да са значително по-леки, както и защото е знаела, че водачът на автомобила е неправоспособен и че е употребил алкохол, но въпреки това не се е противопоставила да управлява автомобила, в който е пътувала като пътник, и с това свое поведение е допринесла за настъпване на вредоносния за нея резултат.

            Повдигнал е и възражение по чл.52 от ЗЗД за прекомерност на търсеното от ищцата обезщетение, с оглед принципа на справедливост.

            По отношение претенцията за присъждане на законна лихва от датата на птп -26.12.16г., е повдигнал възражение, че съгласно регламентацията на КЗ, лихва се дължи от по-ранната от двете дати- на постъпване на уведомление от застрахованото лице до  застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респективно- на постъпване на застрахователната претенция на увреденото лице пред него, а ищцата не твърди датата 26.12.16г. да е някоя от тези две дати, тъй че такава не и се следва от сочената от нея дата- 26.12.16г.

            Пледира по същество за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, развивайки подробни съображения и с писмена защита вх.№273137/20.04.21г., а ако съдът го счете за основателен, то при произнасянето си да прецени повдигнатите от него възражения за съпричиняване на вредите, като зачете принос на ищцата от 75%, и за прекомерност на търсеното от ищцата обезщетение, като определи за справедливо такова в рамките на 10000лв., и да му присъди разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 13.04.21г. /виж списъка на л.273/.

           

            По искане на ответника, с Определение №199/27.01.2020г., съдът е конституирал като негов помагач Б.М.Ш., ЕГН **********,***- водач на мпс с рег.№**, като е обосновал интереса от привличането му с твърденията, че водачът е управлявал посоченото мпс при липса на необходимата правоспособност, което му дава правото по реда на регреса, ако бъде осъден от ищцата, да търси платеното на увреденото лице, ведно с лихвите и разноските, от виновния водач, причинил птп.

            При връчени му по реда на чл.47,ал.1 във вр. с чл.47,ал.7 от ГПК съдебни книжа-  чрез залепване на 05.05.20г. на уведомление на регистрирания от него като постоянен и настоящ адрес ***, с изтичане на срока за получаване на книжата на 19.05.20г. /виж л.128-л.133/, и дадена му с Разпореждане №1996/20.02.20г. /л.114/ възможност най-късно в насроченото на 31.03.20г. съдебно заседание да вземе становище по тях, третото лице не се е явило нито в това съдебно заседание, нито в някое от следващите проведени до даване ход на устните състезания съдебни заседания. Не взема становище по предявения иск и не пледира по същество.

 

            При тези данни, като взе предвид наведените от страните твърдения, оспорвания и възражения, и установените от тях в производството факти, съобразно разпределената им с доклада по делото доказателства тежест, съдът намери, че :

            Предявеният иск е допустим.

            Разгледан по същество, искът е частично основателен, тъй като ищцата не установи реалното претърпяване на всички твърдени от нея неимуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между всички установени като реално претърпени вреди и телесните увреждания, причинени и при птп, за които търси обезщетение в това производство.

            Предявеният иск следва да се уважи до размер от 40200лв., ведно със законната лихва от 26.06.2019г., а за разликата до претендираните 70000лв., както и за искането за присъждането на законна лихва за времето от 26.12.16г.-25.06.19г., следва да се отхвърли, тъй като:

                        Макар търсеното от ищцата обезщетение от 70000лв. да е с оглед твърдените като претърпени от нея неимуществени вреди справедливо, а не прекомерно, както пледира ответникът, искът и не може да се уважи за пълния му размер, заради частичната неоснователност, поради която следва да се отхвърли за сумата от 3000лв.;

                        Възражението на ответника за съпричиняване се доказа в процеса по отношение на част от претърпените от нея вреди, тъй че при неин принос от 40%, обезщетението от 67000лв., което и се следва за частично основателната нейна претенция, следва да се намали на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД с 26800лв., до размер на 40200лв., като искането на ответника за признаване на принос от 75% е неоснователно по отношение на разликата между 40% и 75%;

                        Законната лихва върху обезщетението от 40200лв., което ще се присъди, се следва от 26.06.2019г.-дата на предявяване на застрахователната и претенция като увредено лице пред застрахователя, тъй като не се твърди от никоя от страните, нито се установи в процеса, на по-ранна от тази дата, пред застрахователя да е подадено уведомление от застрахования за настъпването на застрахователно събитие по реда на чл.430,ал.1,т.2 от КЗ, а искането и за присъждане на законна лихва от датата на птп-26.12.16г. е неоснователно, с оглед изричната регламентация на чл.429,ал.3 от КЗ, в сила от 01.01.16г.,

                        Привлеченото от ответника като негов помагач трето лице има интерес да встъпи в производството, за да му помага, тъй че решението да бъде постановено в негова полза,

            Воден от следните конкретни съображения:

           

            І. По допустимостта.

            Предявеният от ищцата иск е допустим.

            Съображенията за неговата допустимост, както и за неоснователност на възражението на ответника за недопустимостта му, съдът е изложил в мотивите по р.І, т.3 на Определение №199/27.01.2020г., с които е признал иска за допустим, и които поддържа с това решение, поради което препраща към тях /виж определението на л.107-л.111/, като за пълнота добавя още, че:

            Ответникът не е твърдял с отговора си на исковата молба да е определил и заплатил на ищцата в указания от закона тримесечен срок от постъпване на 26.06.19г. на претенцията и пред него обезщетението, което е претендирала за плащане /виж претенцията на л.61-л.68/, а от останалите приложени от ищцата с исковата молба книжа е видно, че на 12.07.19г. той е изискал от нея представяне на допълнителни документи, каквито са му били представени с писмо на 18.07.19г., но не и че след тяхното представяне е предприел дължимите се по закон действия по произнасяне на претенцията на ищцата /виж двете писма на л.69 и л.70/, преди тя да заведе иска си.

            Що се касае до довода му, че недопустимостта на иска се обосновава и от факта, че претенцията, която ищцата е отправила към него, е за заплащане на обезщетение в размер на 75000лв., а в производството се претендира обезщетение от 70000лв., съдът го намира за изцяло формален, както и че макар да е съответен на данните от приложената към исковата молба претенция, не може да доведе до недопустимост на предявения иск, тъй като разпоредбата на чл.498,ал.3 от КЗ не съдържа в себе си друго изискване за допустимост на съдебната претенция, освен преди нея да е предявена претенция пред застрахователя и той да не е определил и изплатил търсеното обезщетение в срока по чл.496,ал.1 от КЗ, без оглед конкретния размер на обезщетението, посочено в застрахователната претенция и в предявения пред съда иск, но като елементарната логика налага извода, че който е искал по-голямото, може във всички случаи да иска и по-малкото, съдържащо се в него.

 

            ІІ. По основателността.

            1.В с.з. на 26.05.20г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, материализиран с р.ІІІ, т.1 от мотивите на Определение №199/27.01.2020г., връчено на страните, с който е очертал релевантните за предявения иск и за повдигнатите възражения факти, и е разпределил тежестта за установяването им между страните /виж определението на л.107-л.111/.

            2. По поставените в доказателствена тежест на ищцата релевантни за предявения иск факти, че:

            на дата 25/26.12.16г., при управление на л.а. с рег.№**, водачът му е причинил птп, при което ищцата, която е била пътник в автомобила, е пострадала, понасяйки описаните в исковата молба като претърпени от птп телесни увреждания;

            отговорността за риска задължителна застраховка ГО на автомобилистите на л.а. с рег.№** е била към дата 25/26.12.16г. застрахована при ответното дружество;

            ищцата е претърпяла всяка от описаните в исковата молба неимуществени вреди и нейното претърпяване е в пряка причинна връзка с телесните увреждания, причинени и при птп от 25/26.12.16г.,

            в производството се установи, както следва:

            2.1. На 25/26.12.16г., в землището на с.**, на път ІІІ-8602, км.18+630, с.**- с.**, при управление на мпс- лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№**, Б.М.Ш., ЕГН **********, е нарушил правилата за движение по чл.5,ал.1,т.1, чл.20,ал.2 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, вследствие което е причинил по непредпазливост на Н.Н.В. две средни повреди, изразяващи се в счупване на дъгите на първи и седми шийни прешлени и на лявото краче на втори шиен прешлен, които поотделно и в съвкупност довели до трайно затрудняване на движенията на врата, и счупване на телата на шести и седми гръдни прешлени, както и счупване на три ребра вляво, които поотделно и в съвкупност довели до трайно затрудняване в движенията на снагата, както и четири средни телесни повреди на И.И.А., ЕГН **********, съставляващи престъпление по чл.343,ал.3,предл.4 и предл.7,б.“А“, предл.2-ро, във вр. с ал.1, б.“Б“, предл. 2-ро, във вр. с чл.342,ал.1,предл.3-то от НК, за което му е наложено наказание по НК /виж окончателно /влязло в сила на 13.07.2017г. определение, взето по нохд №3281/17г. на ** в съдебно заседание от същата дата, с което е одобрено споразумение, сключено между подсъдимия Б.Ш. *** /виж протокола на л.53-л.57/.

            Фактите на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, които са предмет на сключеното по наказателното дело споразумение, са зачетени с доклада по делото от този състав, който разглежда гражданските последици по отношение на ищцата, като такива със задължителна за него сила, на основание чл.300 от ГПК във вр. с чл.383,ал.1 от НПК, и пак на същото основание съдът е приел с доклада, че не ще преразглежда и пререшава въпросите за виновността на дееца и причинно следствената връзка между птп, причинено от него, и двете средни телесни повреди, включени в съставомерните признаци на престъплението, за което Б.Ш. е сключил споразумение в наказателното производство, във връзка с повдигнатите от ответника с отговора му на исковата молба възражения в тази връзка, конкретно, че липсва противоправно деяние и вина на прекия извършител за същото, а се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което изключва вината на водача на мпс за настъпилите от птп вредоносни последици /виж в отговора, частта на л.86 от делото/.

            По време на птп, ищцата е пътувала на дясна задна седалка в автомобила, управляван от Б.Ш., зад шофьора е седяла И.А., като между двете нямало друг, а на предна седалка до шофьора била Е.М./виж показанията на св.И.А. в с.з. на 26.05.20г., конкретно на л.151лице/.

            Освен двете средни телесни повреди, признати като причинени от Б.Ш. на Н.В. със сключеното по нохд №3281/17г. на ** споразумение, ищцата е претърпяла реално при птп от 25/26.12.16г. и в пряка причинно следствена връзка с него и останалите твърдени от нея с исковата молба други телесни увреждания, и конкретно: частично наличие на въздух в лявата гръдна половина/ състояние на пневмоторакс; две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата; една разкъсно-контузна рана, обхващаща дясна ушна мида; контузия на главата и тялото; контузия на ляво рамо, на лявата раменна става /контузио артикулацио хумери синистра/; контузия на дясна предмишница /контузио антебрахии декстра /виж за тяхното претърпяване: писмените доказателства на л.20-л.50, съставени по история на заболяване 78810/1104 в УМБАЛ „**“ ЕАД- гр.**, отделение по неврохирургия; заключение вх.№263916/05.10.20г. на КСМАТЕ по т.1, на л.209-л.210 от делото; отговорите на в.л. Б. в с.з. от 17.11.20г. на въпроси на съда, на л.224гръб, касаещи разчитане на латинските наименования, с които част от уврежданията фигурират в приложените писмени документи/.

            Претърпяването на описаните в предходния абзац телесни увреждания, необхванати от сключеното по наказателното дело споразумение, като такова в пряка причинна връзка със състоялото се птп, е изведено от обстоятелствата, че са констатирани като налични в медицинската документация на ищцата, съставена при проведения от нея в периода 26.12.16г.-06.01.17г. болничен престой /виж пълната документация по ИЗ №78810/1104 на л.20-л.50 от делото/, като приемането и в болница е станало непосредствено след извозването и от мястото на птп с екип на спешна помощ по карта №66113 /виж фиша на л.43гръб/, поради което обосновано и двете приети по делото заключения вх.№263916/05.10.20г. и вх.№270011/22.03.21г. са стигнали до този извод и съдът ги цени изцяло /виж двете заключения съответно на л.172-л.219 и л.257-л.268/.

            Предвид горното, съдът намира за съответни на доказателствата по делото изложените от ищцата в писмената и защита доводи за установеност на първия поставен в нейна тежест релевантен за иска и факт, както и признанието на ответника по т.1 от писмената му защита, макар и основано само на претърпяването на телесните увреди, обхванати от сключеното по наказателното дело споразумение, щото счита предявеният иск за основателен.

            Тук е мястото съдът да отбележи, че освен за претърпяване на описаните в сключеното по наказателното дело споразумение две средни телесни повреди, изразили се в счупване на дъгите на първи и седми шийни прешлени, и на лявото краче на 2-ри шиен прешлен, и в счупване на телата на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени и счупване на три ребра вляво, и за претърпяване на коментираните като установени в този пункт от решението телесни увреждания, ищцата няма навеждани с исковата молба твърдения за търпени към датата на подаването и в съда други понесени от птп телесни увреждания и/или техни усложнения и последици, установяването на които да е било предмет на производството, и конкретно:

                        За налична **, вследствие на носената шина, установена с направена при личния и лекар снимка, приложена по делото;

                        За последици от счупване на гръбначен стълб и/или на контузия на гръбнака, установени след извършен и на 12.06.19г. преглед от ** ** И.К..

            Горното се казва по повод описаното от ищцата в абзаци трети, четвърти и пети на л.2лице и абзац първи на л.2гръб от писмената и защита, щото : ПТП-то оставя пострадалата с трайни непрекъснати болки в гърба, поради които не може да стои изправена на стол за повече от 3мин. и ако не си почива, целите мускули на гърба и започват да „играят“ и се налага да легне, за да отшуми болката, че има чувството, че гърбът и не се оправя, а я боли повече, че направена при личния и лекар снимка, приложена по делото, показва, че шината е причинила изкривяване на врата/изправена лордоза, а последващи прегледи при неврохирург потвърждавали, че поради настъпило счупване на гръбначни прешлени, имало щети върху нервните окончания, които отговарят за идентификация на позицията на гръбнака в тялото, и поради компрометиране на тези нервни окончания, се усеща и болка, която се усилва спрямо натовареността, че след като и от ** ** И.К. и била поставена диагнозата МКБ Т911- последици от счупване на гръбначен стълб, същият дал още и заключенията, че оплакванията и от задъхване, нужда от почивка след много кратки натоварвания, невъзможност на организма и да понася натоварвания, не могат да бъдат решени нито оперативно, нито медикаментозно, както и че контузията на гръбнака ще бъде фактор, който ще съпътства целия и живот, без да може да бъде отстранен- обстоятелство, което било потвърдено и от в.л. Б. в с.з. на 13.04.21г.

            Въпреки това, доколкото ищцата е твърдяла с исковата молба като претърпени от птп неимуществени вреди нетърпими болки, цялостна промяна в ритъма и навиците и на живот, затруднения в дишането, а сочените в писмената и защита оплаквания, за които сочи, че е било дадено заключение от ** К., могат да се подведат в рамките на тези твърдени от нея като претърпени вследствие на птп неимуществени вреди, съдът ще се върне отново към коментар на тази част от писмената и защита по-долу в решението, когато се коментират установените от нея като претърпени вследствие на птп неимуществени вреди.

            2.2. Към датата на птп от 25/26.12.16г., рискът задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на лек автомобил с рег.№**, собственост на Б.Н.В., ЕГН **********, е бил застрахован при ответното застрахователно дружество, съгласно полица №BG/02/116002329496, сертификат ЗК №BG********** от 01.09.2016г., с период на покритие 04.09.16г.-03.09.17г. /виж полицата на л.60/.

            2.3. Ищцата установи да е претърпяла реално част от описаните от нея в исковата молба неимуществени вреди и установи част от реално претърпените от нея неимуществени вреди да стоят в пряка причинна връзка с телесните увреждания, които е претърпяла при птп и за които търси заплащане на обезщетение от застрахователя, и конкретно:

            2.3.1. Не се събраха нито писмени, нито гласни доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата за реалното претърпяване на неимуществени вреди, изразили се в преживян от катастрофата шок и чувство на безизходица и изоставеност, поради късния час на птп- 01.00ч., от които факти установен в производството е останал само късния час на състояване на птп /виж за него констативния протокол за птп с пострадали лица на л.9/.

            До горния извод съдът стигна, като взе предвид, че:

            Св. М.В., майка на ищцата, не е споменала нищо във връзка с тези две вреди, които ищцата твърди /виж показанията и на л.149лице-л.150гръб/. След разпита на св.М.В., която е била допусната от съда като един от двамата поискани от ищцата за едни и същи обстоятелства свидетел, в хипотезата на чл.159,ал.2 от ГПК, ищцата не е повдигала искане да се допусне и втория първоначално искан свидетел /виж протокола от с.з. на 26.05.20г. на л.148-л.152/, тъй като разпитаният допуснат такъв не е установил част от твърденията и.

            Твърдението на ищцата да е била в състояние на шок, се опровергават от представената от нея по делото писмена медицинска документация /л.20-л.50/, доколкото:

            В допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение, който е и първият извършен и преглед след привеждането и от местопроизшествието в болнично заведение, ясно е записано, че тя е била при извършването му контактна и адекватна.

            В ясно съзнание, контактна и адекватна, пациентката е била и при привеждането и на 30.12.16г. в клиниката по неврохирургия, от КАИЛ, където е престояла от постъпването си на 26.12.16г. до стабилизирането и след извършените и на 26.12.16г. две операции /виж данните на л.50гръб, част „протичане“, първи и втори абзац/.

            Във връзка с твърдението за изпитвано чувство на изоставеност, съдът взе предвид още показанията на св.М.В., щото, след като не могла да се свърже с дъщеря си, когато и позвънила по-късно през нощта на 26.12.16г., след като била излезнала с колата, позвънила на приятелката и Е.М., която и казала, че е станала катастрофа, поради което Н. не може да и се обади, че после пак се е свързала с Е.М., а след това вече са и се обадили от полцията, като въз основа на тях, както и на обстоятелството, че в 2.43ч. ищцата е била вече прегледана в спешно отделение на болницата, до която е транспортирана със спешна помощ /виж документа за преглед на пациент в КДБ/СО на л.43/, от които до извод за обективно наличие на обстоятелства, които да предизвикат усещане за изоставеност, не може да се стигне, тъй като установяват, че и след птп в колата е имало лице, което веднага е предприело необходимите действия, щото на място да пристигне и екип на спешна помощ и полиция, респективно- за извозване по най-бърз начин на пострадалите лица, измежду които и ищцата, до болнично заведение, в което да им се окаже необходимата в случая помощ.

            Затова съдът прие тези две твърдени от нея като претърпени вследствие на птп неимуществени вреди за недоказани.

            2.3.2. Не се събраха доказателства и за реалното претърпяване от ищцата на неимуществени вреди, изразили се в кошмарен престой в интензивно отделение, където чувала коментарите на медицинските работници, че нищо няма да стане и не е останало от тях, и че животът им ще е вече много различен, доколкото:

            Макар от приложената медицинска документация и кореспондиращите им в тази насока показания на св.В. да се установи, че част от болничния престой на ищцата по ИЗ №78810/1104 е бил в интензивно отделение- за времето от 26.12.16г., когато е приета в болница и настанена в КАИЛ за стабилизиране на виталните и/жизнените и показатели в постоперативния период, свързан с двете предприети последователно сутринта на 26.12.16г. оперативни интервенции- първата по повод пневмоторакса, а втората по повод трите рани на главата /виж оперативен протокол на л.24 и оперативен протокол на л.34/, до 30.12.16г., на която дата е преведена от КАИЛ в клиниката по неврохиргия /виж епикризата на л.50гръб в част Протичане и показанията на св.В. на л.149лице-л.150гръб/, св.В. изрично е заявила, че е била придружител на дъщеря и след превеждането и в клиниката по неврохирургия, а данните, че дъщеря и била наплашена, защото била чула лоши коментари от лекарите за състоянието на И., че животът на И. вече няма да е същия, че ще бъдат променени и  че от тях не е останало нищо, са очевидно не възприети от нея лично факти, а такива, съобщени и от самата ищца, поради което нямат доказателствена стойност.

            Гореказаното е от гледна точка неустановеност на твърдени от ищцата кошмарни нейни преживявания за времето на престоя и в интензивно отделение и за причините за същия- коментари на медицинския персонал, и не касае установеността относно претърпените от нея телесни увреждания и обективните данни за тежестта на състоянието и в този период, което съдът сочи, за да не възникне недоразумение при обсъждане на критериите относно справедливия размер на следащото се на ищцата обезщетение, когато те ще се обсъдят и вземат предвид.

            2.3.3. С показанията на св.М.В., че през цялото време на дъщеря и в клиниката по неврохирургия тя разпитвала за И. и плачела за нея, защото я били наплашили, била чула лоши коментари от лекарите за състоянието на И., че животът на И. няма да е същия, че ще бъдат променени, че от тях не е останало нищо, че и след това, в дома и, Н. много се притеснявала, че тя е виновна, макар да не го е искала, че И. също е пострадала, се установи реалното претърпяване на твърдяната от ищцата с исковата молба неимуществена вреда, изразяваща се в страх за живота на приятелката и И., но не се намери от съда за установено тази реално претърпяна от нея вреда да е в пряка причинна връзка с птп и причинените и при същото телесни увреждания, доколкото св.М.В. ясно е посочила, че ищцата непрекъснато разпитвала за И. и плачела за нея, защото била чула лоши коментари от лекарите за състоянието и, и се обвинявала, защото колата била тяхна, чувствала се виновна, че И. е пострадала поради това- т.е. посочила е все причини, които не са пряко свързани с деянието на водача, довело до птп и претърпените при него от ищцата телесни увреждания, а с нейните реакции на коментари, които чувала, или с изпитваното от нея чувство на вина, което е било основателно, доколкото с показанията на св.И.А. и на св.Б.В., дадени в с.з. от 26.05.20г., се установи, че семейната кола е била предоставена на Н., че тя е шофирала до с.**, до дома на Б.Ш., а по неизвестни причини, на връщане оттам, колата е била управлявана вече не от нея, а от Б.Ш..

            А иначе, в процеса наистина е установено, както вече по-горе се описа, че И.А. е била също пътник в колата и е пострадала тежко- претърпяла е четири средни телесни повреди, но тези факти нямат общо с правото на ищцата да получи обезщетение за вредите, които тя самата е претърпяла в пряка причинна връзка с това птп.

            2.3.4.   Всички останали неимуществени вреди, твърдени от ищцата в исковата молба, се установиха от нея в най-общ план, като реално претърпени, с данните, съдържащи се в приложената към исковата молба медицинска документация и дадените от св.М.В. в с.з. от 26.05.20г. показания, които съдът цени, въпреки близкото и родство с ищцата, когато същите кореспондират на събраните писмени доказателства и приетите по делото две заключения, но за продължителността на претърпяването на някои от тях не се установи да е в пряка причинна връзка с птп и причинените на ищцата при същото телесни увреждания, който аспект ще се коментира подробно в частта на решението, касаеща продължителността на възстановителния/оздравителния  период на ищцата от понесените при птп телесни увреждания, а тук ще се каже само, че:

            -Още при приемането и в болница на 26.12.16г., ищцата е имала оплаквания от болки в шията и гърдите, и главоболие /виж епикризата на л.50, част Анамнеза/ и тези оплаквания отговарят изцяло на закрепените в епикризата обективни данни относно състоянието и към същата дата, и конкретно: в частта на соматичния статус, от който личи, че е приета в увредено общо състояние; в частта на локалния статус, видно от който е била с трите вече описани големи разкъсни рани на главата, двете почти до кост, а третата, довела до почти пълна ампутация на една от двете ушни миди; в частите от параклиниката и консултативните прегледи, в които са описани претърпените контузии и фрактури, и като същите са множество, което е довело до записаното в епикризата състояние на политравма.

            На описаната по-горе обективна картина за наличие на оплаквания от болка по времето на болничния престой на ищцата, които имат ясна обективна причина, и които преди изписването и не са изчезнали, а само са показали тенденция към регрес /виж епикризата на л.50, част Протичане/, са напълно съответни дадените от св.М.В. показания за изпитвана от дъщеря и силна болка и по времето, когато тя вече е била неин придружител в клиниката по неврохирургия.

            На констатираните при прегледа на ищцата на 30.07.20г. обективни данни относно болезненост при част от извършваните движения на врата и на тялото, са съответни показанията на св.М.В., че главата на дъщеря и е много чувствителна и досега, и изпитва болка при допир, а когато е на компютъра врата започва много да я боли /виж показанията на л.149лице-л.150гръб и данните на л.210 от КСМАТЕ/.

            При тези данни може да се заключи, че :

                        Болките, търпените от ищцата във връзка с понесените при птп телесни увреждания, непосредствено след птп и по времето на болничния и престой, продължил до 06.01.17г., са били силни, нетърпими, като силата и интензивността им са намалявали постепенно във времето на възстановителния процес.

                        Като симптоматични, болките и при извършване на определени движения на шията и тялото присъстват при ищцата и досега, но при липса на медицински данни за проведени от нея контролни прегледи, каквито са и препоръчани при изписването от болница, и за провеждани процедури по рехабилитация и физиотерапия, ако и по нейни данни такива да са били проведени, основна причина за тяхното наличие и продължителност извън времето на обичайния възстановителен период е не друга, а поведението на ищцата, от която е зависело извършването им, и следването на дадените при изписването и от болница препоръки.

                        Допълнителните съображения, поради които съдът не приема за установено от ищцата твърдението и, че възстановителният процес от претърпените от нея при птп телесни увреждания не е все още приключен и че тя ще търпи последиците от тях /включително болката и ограничението в движенията на врата и тялото/ и до края на живота си, ще се изложат по-долу в това решение, при коментар относно приетия за установен в производството възстановителен период за телесните увреждания, претърпени от ищцата при птп.

            Що се касае до соченото от ищцата претърпяване на торакоцентезата като изключително болезнена манипулация, съдът не намира за възможно ищцата да е претърпяла усещания за болка от същата манипулация, извършена и по повод пневмоторакса, защото както тя самата сочи, а и се установи от събраните доказателства, извършването и се е осъществило под обща анестезия, която изключва усещането за болка по време на осъществяването и /виж оперативен протокол на л.24 и епикризата на л.50, части консултативни прегледи/гръден хирург/, оперативна интервенция, оперативна находка/.

            -Затруднението в дишането/състоянието на пневмоторакс, е било налично при ищцата, както вече се каза по повод установеността на телесните увреди, които е претърпяла, различни от включените в предмета на подписаното по наказателното дело споразумение, но в аспект на негативно нейно изживяване може да се счита и за търпяна неимуществена вреда, изпитвана в рамките на 4 дни, от 26-30.12.16г., като към последната дата ищцата е била със свален аспирационен дрен и е имала спонтанно дишане, без данни за дихателна недостатъчност, както се установи от медицинската документация /виж епикризата на л.50, част протичане/ и от показанията на св.М.В. в с.з. от 26.05.20г., че когато дъщеря и започнала да диша самостоятелно, постъпила в отделението по неврохирургия /л.149гръб/.

            - Претърпеният болничен престой, лечение и възстановяване, са обективни факти, които съдът ще коментира подробно във връзка с хода и продължителността на възстановителния процес като критерии, относими към преценката за справедливия размер на обезщетението, по който страните спорят, тъй че не се изследват в този пункт от решението;

            - По отношение твърденията на ищцата за крайно унизителното за нея осъществяване на физиологичните и хигиенни нужди на място, при постелен режим, и в болницата, и за време от около месец в дома и, след като е била изписана, като взе предвид наличната медицинска документация и дадените от св.М.В. показания в с.з. от 26.05.20г., съдът намери за установено в производството, щото:

            Ищцата е претърпяла неудобствата, обичайно свързани с обслужването на физиологични и хигиенни нужди при постелен режим, най-много за времето до изписването и от болницата, но не и за времето от още един месец след изписването, както твърди в исковата молба, нито до средата на м.март, към който момент сочи в писмената си защита, за пръв път да се е изправила на крака и започнала да се движи самостоятелно, и не установи тези неудобства да са били преживени от нея като крайно унизителни, доколкото:

            Още преди изписването и от болница, ищцата е била вертикализирана/изправена /виж епикризата на л.50, част Протичане/;

            Св.М.В. е дала показания, че докато е била неин придружител в клиниката по неврохирургия, физиологичните и нужди се обслужвали на подлога, а хигиената се поддържала от нея чрез бърсане с мокри кърпи, тъй като къпането било невъзможно, но също тъй, че след изписването дъщеря и не можела още да се движи сама и да се застоява права, но започнала с нейна помощ да прави стъпки лека полека, тя я е придържала, и около един месец било необходимо, за да стане възможно самостоятелното и придвижване – т.е, на ищцата не се е налагало да бъде на постелен режим за времето на лечение в дома, тъй като макар и не самостоятелно, а с чужда помощ, е била в състояние да се движи.

            Св.М.В. не е съобщила дъщеря и да се чувства унизена от това, че тя е трябвало да обслужва физиологичните и хигиенните и нужди по време на болничния престой по описания вече начин, респективно- да я подпомага при обслужването им при възстановяването и в дома, а доколкото нейното обгрижване е ставало от най-близкия и човек, майка и, съдът не може да намери само по силата на обстоятелствата, че тези грижи само по себе си могат да породят усещане за унижение у обгрижвания.

            -Установиха се с показанията на св.М.В. твърденията на ищцата за изпитван от нея след птп и до момента страх и паника от качване в кола, и от шофиране, като на училище я карали те, защото много се страхувала някой да не я блъсне, изпадала в паника и започвала да трепери, казвала да не карат толкова бързо, трябвало да спират, защото не можела да диша от притеснение, които страхове продължават и досега;

            -По отношение твърденията на ищцата, че изпитвала срам, защото е била в тежест на семейството си за дълъг период, с показанията на св.М.В., извън вече описаното относно грижата, която е полагала за дъщеря и при болничния престой в клиника по неврохирургия и след това за възстановяването и в дома, се установи още, че дъщеря и се чувствала много притеснена и се обвинявала за това, че променила и техния живот, върнала ги години назад финансово, защото колата струвала разходи, а тя ходела с нея на работа, като последното е посочено и от призованата като свидетел на ответника сестра на ищцата Б.В., разпитана също в с.з. от 26.05.20г.;

            -И накрая, установиха се в най-общ план и твърденията на ищцата за настъпила при нея промяна в ритъма и навиците и на живот, промяна в плановете и по отношение специалностите, които ще кандидатства, преживяването на бала и не като жизнерадостен човек, а като физически и ментално изтощено момиче, но не и за цялостна такава промяна, както твърди с исковата молба, и както подробно описва с писмената си защита, доколкото:

            Св.М.В. е дала показания, че преди птп дъщеря и била жизнерадостна, а след това изпаднала в депресия, емоционално много рухнала, започнала да се обвинява, че животът и вече няма да е както преди, променило се много отношението и към живота- мислела негативно за всичко и плачела, че иска отново да е безгрижна, както преди, което наложило и 4 посещения при психолог и 2-3 при психиатър.

            По отношение на последното казано са налични и писмени данни за преглед при психиатър, извършен през юни на 2019г. /виж л.59/, при който на ищцата е поставена диагнозата „**“ и е предписано медикаментозно лечение, след като е била намерена вътрешно напрегната, тревожна, с асоциационен поток, в съдържанието на който се откриват депресивни, хипохондрични и натрапливи мисли, емоционално лабилна и със страхови изживявания, но също тъй без данни за сетивни и психосензорни нарушения, със съхранена памет и интелект на нивото на образованието и социалния и статус, с протичащ с нормална скорост асоциационен поток, който е правилно граматически и логически структуриран, ориентирана ауто и алопсихично и критична към състоянието си.

            Дадени са от св.М.В. показания и за това, че независимо от всичко, ищцата тръгнала на училище и завършила, че макар с перука, тъй като цялата и глава била обръсната, и с рокля, различна от първоначално избраната, която и причинявала болка при стягането, е присъствала на бала си, но заради косата и това, че не може да движи както трябва, и било много тежко, че искала да кандидатства ** в **, но нямала възможност да се подготви, при което, по нейно настояване кандидатствала в ** и я приели **, че след като я приели, пак по нейно настояване, посещавала лекции, и че много рядко излиза с приятели, тъй като няма такива.

            При показанията на св.М.В., цитирани в предходния абзац, както и защото в дадените от нея такива в тяхната цялост не се съдържат никакви данни, извън вече описаното по-горе, и конкретно- за соченото в писмената защита на ищцата, щото до птп е била много спокойна, уравновесена, безгрижна, енергична, че спортувала и ходела на походи, съдът не може да сподели извода, застъпен от ищцата и с исковата и молба, и с писмената и защита, че птп е довело до цялостна промяна в ритъма и начина и на живот, и в плановете и за бъдещето, тъй като:

            Ищцата е била към датата на птп **, завършила е средното си образование и е продължила обучението си като студентка, който ход е обичаен за развитието на един човек от ** и след тях, ако е взел решение да продължи обучението си на по-горна степен;

            Не се намира за установена като причинена от птп промяната в плановете на ищцата по отношение специалностите, в които ще кандидатства, доколкото причината, сочена от св.М.В., дъщеря и да не кандидатства **, както искала, е, че нямала възможност да се подготви, но липсва дадено от свидетелката каквото и да е обяснение, как тогава дъщеря и е имала възможност да се подготви за специалността **, за която тя настояла, и в която е била приета. При тези данни и поради близкото родство, в коментираното отношение показанията и не се ценят от съда;

            Пак поради причината, посочена от св.М.В., че дъщеря и рядко излиза, защото няма приятели, съдът не намира по делото да е установена промяна в начина и на живот, настъпила вследствие на претърпяното от нея птп, под формата на социална нейна изолация.

            2.3.5. Не се взе предвид от съда, като неотносимо към предмета на спора, установеното с приетото по делото заключение на повторната експертиза обстоятелство, че след зарастването на раните на главата  са останали белези, които ще представляват козметичен дефект до края на живота, тъй като в исковата молба липсва наведено от ищцата твърдение да търпи неимуществена вреда, изразяваща се в загрозяване от белезите/в налични белези от раните, съставляващи козметичен дефект, за който търси обезщетение в това производство /виж по в.1 на ответника, на л.267/.

            3.По поставените в доказателствена тежест на ответника факти, на които са основани повдигнатите от него възражения срещу предявения иск, за които е сочил такива факти в отговора си, в производството се установи, както следва:

            3.1. Във връзка с възражението, че водачът, причинил птп, е управлявал автомобила при липса на законна основание за това.

            Н.В. сама е шофирала лекия автомобил, с който тя и приятелките и са отишли за коледните празници в къщата на Б.Ш. ***, като не се установи как точно е взето решението на връщане колата да се шофира от Б., а не от Н., и дали причината за това е била употребата на алкохол от Н., и като на връщане, когато се е състояло птп, тя е пътувала в колата, управлявана от Б.Ш., като пътник /виж показанията на св. И.А. в с.з. от 26.05.20г., на л.150гръб/.

            Освен това, в същото с.з., с показанията на св.Б.В.- собственик на мпс, управлявано при птп от Б.Ш., и сестра на ищцата, се установи, че макар тя да е по документи собственик на автомобила, той е на семейството и, а за конкретния случай, при който автомобилът участвал в птп, тя знаела, че Н. ще излиза с автомобила, защото била в тях, когато Н. поискала съгласие от баща и, който държал ключовете на колата, и е дала съгласието си, след като баща и казал, че сестра и може да вземе колата, както и че от нея не е искано съгласие автомобилът, с който Н. излезнала, да бъде шофиран от Б.Ш., а дали такова е било искано от баща и, не знае /виж показанията и на л.151гръб/;

            3.2. Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалата:

            3.2.1.Установи се, че при птп от 25/26.12.16г., като пътник в лекия автомобил, управляван при птп от Б.Ш., ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, противно на доводите и, че това обстоятелство не е категорично установено, макар по данни от производителя автомобилът да е бил оборудван с пет броя предпазни колани, както и че при правилно поставен предпазен колан, не би претърпяла част от телесните увреждания, причинени и при птп, като съдът не споделя доводите и, че дори да беше с поставен предпазен колан, тя пак би получила констатираните след птп телесни увреждания, от които, с оглед механизма на птп, коланът не би я е предпазил, а напротив, като сам би могъл да причини част от тях /виж: двете приети по делото заключения, съответно на л.172-л.219 и л.257-л.268; въпросите, зададени от адв.О., пълномощник на ищцата, в с.з. от 17.11.20г. и 13.04.21г. на вещите лица от двете експертизи; писмената защита на ищцата в частта относно неустановеността на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от нейна страна; писмената защита на ответника в същата част/.

            За горните изводи, съдът бе воден от следните конкретни съображения, заради които не споделя и тезата, застъпена в писмената защита на ищцата, че това поставено в тежест на ответника твърдение, не е категорично доказано в производството, а приетите по делото заключения в тази насока се основават на вероятности:

            С т.10 от заключението на КСМАТЕ, прието в с.з. на 17.11.20г., е даден категоричен отговор, че към момента на настъпване на птп, ищцата е била без правилно поставен предпазен колан, който, при разпита им в с.з., извършен от адв.О., като пълномощник на ищцата, и двете вещи лица са заявили, че поддържат изцяло в конкретния случай, обосновайки подробно и убедително защо установените със същото заключение механизъм на птп и получените от ищцата при птп телесни увреди в тяхната взаимовръзка, са ги довели до него, въпреки че от практиката, която имат, им е известно, че има случаи, при които самият поставен предпазен колан причинява травматични увреждания на носещия го, както и че количеството на дрехите, поставени върху човека, които стоят между колана и кожата, се явява естествена преграда, при която е възможно върху кожата да не останат следи от охлузвания или кръвонасядания по евентуалния ход на поставения предпазен колан, каквито липсват описани в медицинската документация, с която са се запознали по случая /виж: т.10 от заключението на л.215; протокола от с.з. на 17.11.20г. в частта на л.220гръб-л.224гръб./.

            По тази приета в с.з. от 17.11.20г. експертиза, в авто-техническата и част, ищцата е нямала никакви възражения, а я е оспорила само в медицинската и част, по определени въпроси и части от въпроси, при което оспорване е била допусната повторната тройна медицинска експертиза, към която тя не е поставяла изобщо въпроса била ли е с поставен предпазен колан при птп, категоричен отговор на който е даден по т.10 от първоначалното заключение, а е поставила въпросите „При така установения механизъм на птп, възможно ли е описаните травми счупване на ребра, пневмоторакс, охлузване на дясно рамо и фрактура на дясна предмишница, да се получат и при наличие на правилно поставен предпазен колан“ и „При така установения механизъм на птп и атмосферни условия, възможно ли е правилно поставен предпазен колан да не остави следи по тялото на ищцата“ /виж частта от протокола на л.225гръб-л.226лице/, като именно по тях е допусната повторната тройна експертиза в медицинската част /виж определението на л.226гръб/, и по задачите, които съдът е дал възможност и на ответника да формулира, поставени от него с молба от 24.11.20г., измежду които той е поставил отново и въпроса по т.3- Съобразно установения механизъм на птп и установените травматични увреждания, пострадалата била ли е с правилно поставен предпазен колан непосредствено преди и по време на настъпване на птп /виж молбата на л.231/, отговор на който е бил даден с т.10 от първоначалното заключение.

            Така се е стигнало до приемане в с.з. от 13.04.21г. на заключението, изготвено по допуснатата повторна тройна експертиза в медицинската и част, с което, в отговор на в.3 от задачите на ответника, вещите лица действително са записали, че пострадалата най-вероятно не е била с поставен колан, мотивирайки този отговор с част от наличните като категорично установени при нея телесни увреждания, които не биха били получени, ако е била с колан, и като ясно са посочили при разпита им от адв.О. в с.з., че отговорът им е даден не като категоричен, а като вероятен, защото е предпоставен от вече установения механизъм на птп, съгласно приетото първоначално заключение, както и защото те не са компетентни в тази област /виж л.275лице, в.л. Б./.

            Казаното сочи, че когато навежда довод в писмената си защита, щото повторната СМЕ не може с категоричност да посочи дали е била с предпазен колан или не и че отговорът е и е до голяма степен в сферата на вероятностите, защото вещите лица не са автоексперти, и като са  тълкували непрецизно механизма на състоялото се птп, ищцата е навела този довод изцяло извън контекста на извършените по делото до момента процесуални действия от страните и от съда, които вече се описаха по-горе, и от които личи, че тя е приела без резерви установения с първоначалното заключение механизъм на птп и е поискала повторната тройна експертиза само в медицинската и част, при което изначално би следва да и е ясно, че вещите лица от тази експертиза ще работят на базата на приетия вече механизъм на птп, както и че не са автоексперти, както и е извела извън контекста на обяснението на вещите лица за използването на термина „вероятно“ в отговора по в.3 неправилния извод, че тъй като работят с вероятности, и не са компетентни по отношение тълкуване на механизма на птп, заключението им не следва да се цени.

            Освен по описаните по-горе чисто процесуални причини, доводите на ищцата не се възприемат от съда, който споделя по отношение фактите била ли е тя или не с поставен предпазен колан и има ли телесни увреди, измежду понесените от нея при птп, които не би претърпяла, ако е носела поставен предпазен колан, тезата, застъпена от ответника с писмената му защита, че събраните доказателства са установили поставените в негова тежест факти, описани по-горе, защото, макар при изслушването на вещите лица от КСМАТЕ в с.з. от 17.11.20г. да са констатирани някои противоречия между писменото им заключение по т.12 и т.15 и част от дадените от тях обяснения, касаещи вероятния механизъм на претърпяване на понесените от ищцата телесни увреждания и кои от тях биха били получени и при носен от нея предпазен колан, същите противоречия са категорично отстранени със заключението, допуснато на ищцата след повдигнатото от нея оспорване на първоначалното заключение в частите му, конкретно описани в протокола от с.з. /виж л.225гръб-л.226лице/, като изводите на повторната тройна СМЕ на практика са идентични с обясненията на вещите лица от КСМАТЕ, дадени в с.з. от 17.11.20г. по тези въпроси, и като вещите лица и от двете допуснати експертизи са били на практика мотивирани от едни и същи причини и убедително са мотивирали изводите си по въпросите, отговорите на които ищцата е оспорила и в хода на производството, и с писмената си защита, и конкретно, при съвкупна преценка на следните установени по делото факти относно механизма на птп и претърпените от ищцата телесни увреди:

            Птп се е състояло, като при движение със скорост от около 90км/ч, след като е преминал през първия ляв завой след с.**, по пътя с.**- гр.**, на място и по начин, които не са били безопасни, и като не е преценил правилно пътноклиматичната обстановка, водачът е загубил контрол над автомобила, при което автомобилът е напуснал платното за движение отдясно /северно/, след което се е отклонил наляво и е напуснал лявата /южната/ граница на платното за движение, при което е последвал удар в предната дясна част на автомобила, в ров с дълбочина до 1.4м. След първия удар е започнала ротация на автомобила в посока обратна на чосовниковата стрелка, гледано отгоре, с преобръщане по часовниковата стрелка по оста на автомобила, при което автомобилът се е насочил със задната си част към крайпътно дърво и е последвал втори удар, в задната част на автомобила, с крайпътното дърво. Едва тогава автомобълът се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед от местопроизшествието /виж точки от 5 до 8 включително на л.212-л.214 и отговора на в.л. С. в с.з. на л.223лице/.

            Така, първият удар е отпред, в рова, в предната дясна част на автомобила, при движение със скорост от около 90км/ч, което дава основание за определянето му като силен, а вторият удар е в задната част на автомобила, която е била надигната нагоре,  тъй като задната броня е относително запазена и леко под конус. Между тези два удара е било налично със сигурност поне едно преобращане на около 180градуса, гледано отгоре, в хоризонтална ротация, като няма сигурни данни за повече от едно преобръщания между двата удара, макар и състояването им да не е изключено, но като не броят на преобръщанията определя и/или увеличава възможността за настъпване на различни по вид травми, без оглед това дали пътникът е с поставен предпазен колан, а като значение има единствено дали ротацията е в една посока и дали освен ротация има завъртане и около надлъжната и ос /виж: казаното от в.л. С. на л.221лице-най-долу и на л.223лице, абзац вториказаното от в.л. Б. на л.221гръб, абзац втори и на л.22гръб, абзац трети/.

            При гореописания механизъм на птп, по т.12 и т.15, вещите лица от тази експертиза са дали заключението, че травматичните увреждания на ищцата най-вероятно са били причинени по следния механизъм:

            счупването на трите ребра вляво, пневмоторакса, контузията на лявото рамо и контузията на дясната предмишница- от удар и/или притискане на предната част на тялото и в задната облегалка на предната дясна седалка, какъвто е първият удар с рова, като същите не биха могли да настъпят, ако тя е била с предпазен колан;

            счупването на шийните прешлени, счупването на гръдните прешлени, трите разкъсно-контузни рани и контузиите на главата и тялото- от удар и/или притискане на задната част на тялото от ударени и деформирани части и отломки от задната част на автомобила, след втория удар в дървото, които биха настъпили и при носен и при непоставен предпазен колан.

            /виж т.12 на л.215-л.216 и т.15 на л.218-л.219/.

            Давайки отговори на пълномощника на ищцата в с.з. от 17.11.20г., с които да обосноват допълнително какво е мотивирало категоричния им отговор, че ищцата е била без поставен предпазен колан при птп, вещите лица от КСМАТЕ ясно, последователно и убедително са изложили обосновка на отговора си, като са посочили, че са съобразили и данните от протокола за оглед на местопроизшествие, съгласно които пътникът на предна дясна седалка е пътувал без предпазен колан /коланът е в намерен в изходно положение/ и са описани налични деформации в областта на облегалката на предна дясна седалка, без да е посочено направление на деформацията, но като предната дясна седалка не е изкъртена, а от снимковия материал личи, че облегалката и е останала вертикална, и са описали различните възможности за начина, по който ищцата би могла да претърпи понесените при птп телесни увреждания, и конкретно, че:

            Ако първият удар е бил челен, тялото на пътника на предната дясна седалка, пътувал без колан, би следвало да се придвижи напред и да остане без контакт със седалката, а тялото на пътуващата на задна дясна седалка ищца, ако беше с поставен колан, щеше да ограничи движението и напред, при което дясната предна седалка в областта на облегалката не би могла да бъде деформирана, но на нея са налични деформации, което води на извода, че деформацията е вероятно предизвикана от контакт с тялото на стоящия на задна дясна седалка пътник, в лицето на ищцата, а оттам- и на извода, че тя е била без поставен предпазен колан, защото, ако беше с такъв, тялото и нямаше да отиде напред, а щеше да остане фиксирано към седалката, на която тя е седяла- задна дясна в случая /виж: казаното от в.л. С. на л.220гръб,абзац последен- л.221лице,абзац първи; казаното от в.л.Б. на л.222лице, абзац първи/;

            При втория удар, под действието на масата и реактивната сила на пътника на предна дясна седалка, би трябвало тялото на същия пътник да се придвижи назад и тази седалка да бъде изкъртена, но е видно, че тя е останала здрава, но предвид ротацията на автомобила, състояла се след първия челен и преди втория удар в дървото, е възможно деформацията на предна дясна седалка, посоката на която е неизвестна от данните в протокола за оглед, да е настъпила и от контакт с тялото на седящия на същата седалка пътник, което при втория удар се връща към седалката и може да деформира облегалката и, поради което тази налична деформация не е сама по себе си достатъчна за извода, щото ищцата е пътувала без предпазен колан, изведен по съображенията в предходния абзац, а за него са взети предвид и телесните увреждания, причинени и при птп, част от които биха били невъзможни, ако е била с поставен предпазен колан, като са съобразени и обстоятелствата, че ако тялото е с поставен предпазен колан, то седи фиксирано към седалката, независимо от движението на автомобила и посоката му, и независимо от ротациите на същия, като може да се навежда и/или откланя само частично, доколкото напречната част на колана, която минава в областта на кръста, не дава възможност на седалището и долната част на тялото да се вдигне нагоре и след това да падне, а другата част на колана, която минава от дясно на ляво, пречи на тялото да се движи в предна и задна посока, макар да може да се усуква, но като остава в областта на хоризонталната равнина, и тъй като в случая няма въртене на автомобила около надлъжната му ос, а само хоризонтално, тялото няма как да се изсули отгоре извън колана, което е възможно при цялостна ротация от 360 градуса, при която колата минава през таван, и каквато в случая няма, защото иначе, след първия удар предното ляво огледало на колата не би останало здраво, а това означава, че няма в случая и странична енергия с такава динамика, която тялото на ищцата да поеме от тялото, в което ще се удари, та да понесе уврежданията, налични при нея  /казаното от в.л. С. на л.220гръб,абзац последен- л.221лице,абзац първи и л.224лице, абзац последен; казаното от в.л.Б. на л.221гръб, абзац втори и л.222лице,абзац първи, и на л.224лице, абзац предпоследен/.

            Така, конкретните съображения, касаещи претърпените телесни увреди, довели ведно с гореказаното вещите лица от КСМАТЕ до извода, че ищцата не е била с поставен предпазен колан при птп, са : 

            Тежестта и броя на понесените от ищцата телесни увреди, тъй като при поставен предпазен колан, предвид възможността само за частично навеждане или отклоняване на тялото, обичайни са и частични, както и не толкова тежки увреди /виж казаното от в.л.Б. на л.221гръб, абзац втори/;

            Показно за извода им е счупването на телата на 6 и 7 гръдни прешлени, доколкото телата на прешлените се счупват, когато силата, която действа върху тях, е по надлъжната ос на гръбначния стълб, а действието на такава сила се получава тогава, когато тялото е първо дигнато нагоре, а после рязко се връща в изходната позиция на седалището, при което силите, действащи по надлъжната ос, особено ако тялото е леко огънато, се съсредоточават именно в областта на тези два прешлена и телата им се чупят, като подобно движение на тялото е невъзможно при поставен предпазен колан /виж казаното от в.л.Б. в с.з., на л.221гръб, абзац втори/, което, в последната си част се отклонява от приетото по т.15 от заключението, че счупването на телата на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени е възможно както при поставен, така и при непоставен предпазен колан;

            Макар поставените колани да оставят линейни охлузвания и кръвонасядания по хода на колана, и при поставени колани да е възможно счупване на ребра, както и на ключици, в конкретния случай е изключено счупването на поне две от трите счупени ребра на ищцата да е предизвикано от поставен предпазен колан, доколкото: счупени при нея са били второ, трето и пето ребро вляво, по предмишничната линия; второто ребро, поради височината, на която се намира, на нивото на ставата, е невъзможно да се счупи от колан на пътник на дясна задна седалка, който колан извън областта на кръста минава от дясно на ляво, а счупеното второ ребро е отляво, на височина извън хода на колана; трето и пето ребро е възможно да бъдат счупени от поставен предпазен колан, като петото- в случай, че коланът е частично преместен, но петото в конкретния случай със сигурност не е счупено от поставен предпазен колан, предвид перфорацията на белия дроб, която говори за разместен фрагмент на ребро и директен удар, в резултат на който същия фрагмент е хвръкнал и разкъсал плеврата, а такъв удар се получава при съприкосновения с детайли на колата, а не в коланите, защото коланите натискат отпред назад и при елипсовидната форма на ребрата в областта на колана, при този натиск огънатото ребро излиза навън, докато перфорацията на белия дроб в този случай сочи на обратна посока на направление на счупеното ребро, което хлътва навътре и разкъсва плеврата и белия дроб, а това обикновено се получава от удари в други предмети на автомобила, а не от притискане, както е при поставен колан /виж казаното от в.л.Б. на 222лице, абзац последен, л.222гръб, абзац първи и л.224гръб, абзац втори/;

            Макар да е възможно при по-голямо количество дрехи, поставени върху тялото на човека, съставляващи преграда между кожата и предпазния колан, да не се намерят следите, които носеният предпазен колан обичайно оставя при птп, в конкретния случай не е възможно върху тялото на пътника да не останат някакви следи- кръвонасядания, охлузвания, счупване на ключила, нацепвания на корема от колана, независимо от количеството дрехи, с които е облечен, тъй като при рязък удар на автомобила, който се движи със скорост от около 90км/ч, ако се приеме, че теглото на пътника е около 65кг, тялото продължава да се движи напред със скоростта на автомобила и се удря изцяло в ограничителната ивица на колона, която е около 10-15см., тъй че при тази скорост следи от носения колан биха останали, независимо от количеството на дрехите, с които пътникът е облечен /виж казаното от в.л.Б. на л.222гръб, абзац последен/;

            Липса в материалите по делото на данни за описани следи и белези от предпазен колан, както и на травматични увреждания по тялото на Н.В., причинени от такъв, извън вече коментираната по-горе възможност за счупване на трето ребро, но не и на останалите две други ребра вляво, които са били счупени при нея в случая /виж т.14 от заключението на КСМАТЕ на л.218; отговор на в.л.Б. на л.222гръб, абзац последен/;

            Макар за причиняване раните на главата на ищцата да са възможни и двата описани в т.12 от заключението механизма – както от удар и/или притискане на предната част на тялото и в задната облегалка на предната дясна седалка, така и от удар и/или притискане на задната част на пострадалата от ударени и деформирани части и отломки от задната част на автомобила /облегалка на задна седалка, таван, заден капак, стъклото на задния капак, РВЦ детайли и др/, като съгласно т.15 от заключението първият удар е възможен само при непоставен колан, а вторият- и с поставен предпазен колан, предвид конкретните места на двете разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата- дясно слепоочно и ляво теменнослепоочно, и размерите им от около 20см, обхващащи почти целия скалп, вещите лица са посочили, че считат за по-вероятен първия механизъм, тъй като няма други части в купето, от които биха могли да се получат рани с тези размери и на посочените места, освен предната седалка, до която ищцата няма как да стигне, ако е била с предпазен колан /виж: т.12 от заключението на л.215-л.216; т.15 от заключението на л.218-л.219; казаното от в.л. Б. в с.з. на л.222гръб, абзац последен, л.223лице, абзац първи и абзац последен, на л.223гръб, абзац първи и на л.224лице, абзац втори; казаното от в.л. С. на л.223лице, абзац втори, л.223гръб, абзац втори и на л.224лице, абзац последен/.

            След като ищцата е оспорила приетото първоначално заключение в медицинската му част, поради посочените вече по-горе противоречия в писменото заключение и дадените от вещите лица обяснения в с.з., със заключението на повторната тройна СМЕ е установено, че тя най-вероятно е пътувала без предпазен колан, а при приетия вече с първоначалното заключение механизъм на птп, е посочено, че травмите, понесени от ищцата са получени двуетапно, като:

            При първия удар на автомобила в ската с пропадане /в крайпътния ров/, тялото на ищцата се е устремило напред, малко надясно и малко нагоре, и травмите и са свързани със съприкосновение на предната част на тялото в облегалката на предна дясна седалка, на главата в тавана на автомобила и средната дясна колонка, а десният крайник- със задна дясна врата, които удари са създали условия за получаването на големите разкасно-контузни рани в окосмената част на главата, частичната ампутация на дясната ушна мида, счупването на телата на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени, счупването на трите ребра и навлизането на въздух в лявата гръдна половина, поради счупването им, както и контузиите на лявото рамо и на дясната предмишница- т.е. като са се солидаризали с обясненията на вещите лица от първоначалната експертиза относно трите разкъсно- контузи рани и счупването на двата гръдни прешлена, дадено в с.з. от 17.11.20г., с което е опровергано писменото им заключение по т.12 за същите две телесни увреждания в частта му, че са били получени след съприкосновението на автомобила в дървото, при удар и/или притискане на задната част на тялото на ищцата в части или детайли на автомобила, и са потвърдили първото заключение по т.12, в частта му относно счупването на трите ребра, пневмоторакса, контузиите на ляво рамо и дясна предмишница;

            След преобръщането на автомобила и последвалия удар в дърво на задната част на автомобила, детайлите от купето, които са били достъпни за съприкосновение с пострадалата, и са деформирани навътре /таван, пета врата/, както и инерционният момент, са създали условия за камшичен удар с натоварване в зоната на шийните прешлени, и така са получени техните счупвания, като по този начин са потвърдили първоначалното заключение по т.12 относно счупванията на шийните прешлени;

            Посочено е още, че получените увреждания могат да се обяснят с липсата на поставен предпазен колан и защото : пострадалата няма счупване в областта на дясна предмишница /по хода му/, а контузия, но като уврежданията на горни крайници не са показателни за категорични изводи, доколкото са най-подвижната част от тялото на човека; следите от поставен предпазен колан във вид специфични травматични увреждания не са задължителен елемент при всеки пострадал, като обяснението за това е индивидуалната устойчивост към травматични въздействия, облекло, механизъм на разпределение на силите в купето; .

            И накрая, установено е от тази експертиза :

            По задачите на ищцата, че ако пострадалата е била с поставен колан, е щяла да получи само шийната травма и евентуално контузия на тялото и на дясната предмишница /л.266изр.последно и л.267 изречение първо/

            По задачите на ответника, че ако ищцата беше с поставен колан, с голяма степен на вероятност може да се очаква, че не биха били получени разкъсно-контузните рани, а вследствие фиксирането с колана би получила гръдна травма и шийна травма, вследствие на камшичния удар /л.267изр.последно и л.268,изр.първо/.

            В обобщение на всичко коментирано по-горе, съдът заключи, че в производството ответникът е установил категорично твърдението си, щото :

            Ищцата е пътувала при птп без предпазен колан;

            Ако беше пътувала с предпазен колан, тя нямаше да получи претърпените при птп увреди, изразили се в : счупването на трите ребра вляво, последвалият това счупване пневмоторакс, счупването на двата гръдни прешлена, трите разкъсно- контузни рани на главата, контузията на лявото рамо и контузията на дясната предмишница, а щеше да получи само счупването на шийните прешлени, и евентуално –контузията на тялото и на дясната предмишница, каквито доводи е развил в писмената си защита ответникът, както и че несъответни на приетите по делото две заключения са доводите на ищцата, щото липсва категорична установеност на твърдението на ответника, тя да е пътувала с непоставен предпазен колан, а също, че ако съдът признае обратното, то съпричиняването на вредите от нея следва да се зачете в ниска степен, доколкото единствените травми, които не биха се получили при наличие на предпазен колан, са контузиите на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени.

            При събраните с двете приети заключения в насока на факта с поставен или с непоставен колан е пътувала Н.В. при птп, съдът цени именно тях, а не дадените от св.И.А. показания, че се качили в колата и си сложили коланите, още повече, че същите страдат от вътрешно противоречие, защото в следващото изречение тя вече е заявила, че няма спомен да е видяла Н. да си слага колана /виж на л.150гръб/.

            3.2.2.Установи се в производството, че при състояване на птп, водачът на лекия автомобил Б.Ш. е бил неправоспособен и е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол- 0.37промила, но не и че тези факти са били известни на ищцата, доколкото:

            -От съставения констативен протокол за птп №62/26.12.16г., представен от самата ищца, личи, че при посещение на местопроизшествието от съответното длъжностно лице, Б.Ш. е бил тестван за алкохол с дрегер, при което е отчетено количество от 0.37 промила, и не е представил свидетелство за управление, тъй че е посочено, щото е управлявал автомобила като неправоспособен /виж л.9/.

            При горните положителни писмени данни, съдът цени същите, и не намира за нужно да подлага на коментар по същия въпрос показанията, дадени от призованата от ответника св.И.А. в с.з. от 26.05.20г., че тя не била видяла някой на събирането, на което били в дома на Б. в с.**, да употребява алкохол, че не знае Б. да е употребявал алкохол, че не го е видяла да употребява алкохол и няма представа как той е употребил алкохол, ако и да споделя доводите на ответника в писмената му защита, щото в първата си част тези показания са житейски нелогични, тъй като се касае за коледно празненство, а на празници обичайно се употребява и алкохол, а в останалата си част- очевидно уклончиви, за да не вреди на ищцата, като неин приятел, а и като сама е пострадала при инцидента, като се вземе предвид и изтъкнатото от нея, щото заради тежките претърпени при птп предполага, че много спомени отпреди катастрофата и се губят, че няма спомен за нещата, и това обяснява даваните от нея отговори /виж л.150гръб-л.151лице/;

            -Неправоспособността на Б.Ш. към датата на птп е един от съставомерните признаци на квалифицирания случай на деянието по чл.343,ал.3, предл.4-то и предл.7-мо, б.“а“, предл.2-ро от НК, в извършване на което той се е признал за виновен със сключеното споразумение по наказателното дело, представено също от ищцата, конкретно, на предл.7-мо- когато деецът е управлявал, без да има необходимата правоспособност, и като в същото споразумение е ясно посочено, че е нарушил правилата за движение по пътищата, конкретно- това на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, който изисква от водача, за да управлява мпс, да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него мпс /виж споразумението в частта на л.55/.

            При горните данни, които този състав е длъжен да зачете, без значение за установеността на този факт остават показанията на св.И.А., че на нея и е неизвестно дали Б. е имал шофьрска книжка и че дотогава не е знаела, че той няма книжка, както и че няма представа дали Б. щеше да ги покани да отпразнуват, ако беше взел книжка /виж л.150гръб/;

            -Що се касае до твърденията на ответника, че ищцата е знаела към датата на птп както за неправоспособността на Б.Ш., така и за това, че той е управлявал мпс след употреба на алкохол, съдът счита, както и ищцата изтъква в писмената си защита, че те са останали недоказани.

            Действително, показанията, които св.И. А.е дала в с.з. от 26.05.20г., както по-горе вече се коментира, са както уклончиви, така и дадени при очевидна заинтересуваност, тъй като и сама е посрадала при същото птп, и следва да съблюдава дали няма да си навреди с тях при евентуално или във връзка с вече водено от нея срещу застрахователя дело, но това не е достатъчно, от липсата на съдържащи се в тях данни в търсената насока, да се изведе извода, че ищцата е знаела и за неправоспособността на водача, и за това, че преди да потеглят, той е употребил алкохол, а доколкото други доказателства за тези факти в производството не са събрани, съдът счита, че те са останали недоказани.

            3.3.Във връзка с възражението на ответника за прекомерност на търсеното от ищцата обезщетение, с оглед принципа на справедливост.

            Във връзка с това възражение ответникът не е навел факти, които да се нуждаят от доказване в процеса, а е е развил съображения относно приложимите в практиката критерии, при които следва да се извърши преценката на съда за справедливия размер на обезщетението, което се следва в случай на основателност на иска, за да послужи като репарация на претърпените вреди.

            Поради това, извън вече приетото за установено от ищцата по т.2 във връзка с реално претърпените неимуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с птп, което ще се вземе предвид при преценка на справедливия размер на обезщетението, съдът ще изследва по-долу подробно фактите, касаещи сериозността на понесените увреди, предприетите във връзка с тях мерки за лечение, хода и продължителността на лечебния и възстановителния процес на ищцата от претърпените при птп телесни увреждания, защото те са също водещи критерии за тази преценка, като намери за установено в тази връзка, със събраните по делото доказателства, както следва /виж писмените доказателства на л.20-л.50; показанията на св.М.В. в с.з. от 26.05.20г.-л.149лице-л.150гръб; двете приети по делото заключения, подредени съответно на л.172-л.219 и л.257-л.268/:

            3.3.1. Във връзка с лечението на получените телесни увреди при болничния престой.

            След транспортирането на ищцата от мястото на птп до болница „**“ в гр.**, ищцата е претърпяла болничен престой във времето от 26.12.16г. до 06.01.17г., като от 26.12.16г.-30.12.16г. в интензивно отделение /КАИЛ/, до стабилизиране на виталните и показатели, а от 30.12.16г.-06.01.17г. в клиника по неврохиругия, в рамките на който, след множеството извършени прегледи, изследвания и консултации, предвид понесените от нея увреди, са предприети следните мерки за лечението и, дадени са следните оценки за състоянието и, и препоръки за режима и терапията и след изписването, а именно :

            -Претърпените от ищцата две големи разкъсно контузни рани в окосмената част на главата, са били с размачкани и мацерирани ръбове /размачкани до степен на започнало умъртвяване/, с разкъсани мускули, галея /обвивката над костта/ и периост /долната част на кожата между обвивката и костта/ в дълбочина - т.е рани, стигнали почти до кост, силно замърсени с множество чужди тела, ангажиращи почти целия скалп, като едната - вдясно фронттемпорално /слепоочно/, с размер около 20см /около 15-16см/, а другата- вляво темпоропариетално /теменно слепоочно/, със същия приблизителен размер /виж: епикриза на л.50, в част „соматичен статус“; оперативния протокол на л.34 по отношение на размера от около 15-16см. и за двете рани, различни от тази на ушната мида; т.1 от заключение вх.№263916/05.10.20г. на л.172-л.219 и конкретно за тази точка, на л.209-л.210 от делото; отговорите на в.л. Б. в с.з. от 17.11.20г. на въпроси на съда, на л.224гръб/, а разкъсно-контузната рана, обхващаща дясната ушна мида, е била до степен на почти пълното нейно ампутиране, като ушната мида и била висяща на ретроаурикуларното епидермално краче /виж: епикриза на л.50 в частта „соматичен статус“; т.1 от заключение вх.№263916/05.10.20г. на л.172-л.219 и конкретно за тази точка, на л.209-л.210 от делото/.

            -Това състояние на описаните три разкъсно-контузни рани, както и установеното при ищцата частично минимално наличие на въздух в лявата и гръдна половина/на минимален левостранен пневмоторакс /виж: епикриза на л.50 в частите „придружаващи заболявания и консултативни прегледи, конкретно гръден хирург; т.1 от заключение вх.№263916/05.10.20г. на л.172-л.219 и конкретно за тази точка, на л.209-л.210 от делото/, са наложили извършването в спешен порядък, на 26.12.16г., във времето от 6.30ч.-10.30/10.50/ч., на две последователни оперативни интервенции, извършени под обща анестезия, и конкретно:

                        За отстраняване наличието на въздух в лявата гръдна половина е извършен разрез с дължина 4см., на нивота на пето междуребрие, а след послойното проникване в гръдната клетка с инструмент, е въведен дрен, включен на активна аспирация, била е извършена левостранно манипулацията торакоцентеза, а пост оперативно, по същия повод са били проведени многократни рентгенографии, като след данни за постепенно разгъване на левия бял дроб, аспирационният дрен е свален /виж: оперативен протокол на л.24; резултати от образни изследвания на л.28-л.31; епикризата на л.50 в частта Консултативни прегледи, гръден хирург/.

            -           Предвид размера и вида на наличните три рани и замърсеността им, от свикания спешен медицински неврохирургически екип е решена и предложена на родителите на ищцата, а след вземане на тяхното съгласие и след извършената левостранна торакоцентеза, е извършена и оперативна интервенция, при която, след щателно обезкосмяване на главата и дезинфекция, са отстранени девитализираните/умъртвените/ тъкани, раните са внимателно почистени от чуждите тела, опреснени са размачканите кожни ръбове и са зашити подкожие и кожа, ревизирана е и е зашита и откъсната дясна ушна мида /виж: оперативен протокол на л.34; епикризата на л.50 в частите обсъждане от спешен НХ екип и оперативна находка/.

            -Състоянието на пневмоторакс/дихателна недостатъчност и счупването на трите шийни прешлени на нива С1, С2 и С7, са оценени в отчетния лист за проведеното на ищцата интензивно лечение, в групата съответно на животозастрашаващи заболявания на дихателната система с хемодинамична нестабилност и животозастрашаващи заболявания на нервната система с хемодинамична нестабилност /виж т.2.1 в отчетния лист на л.45-л.46/, като последните писмени данни са изцяло съответни на дадените от св.М.В. показания, че лекар им казал, щото след операцията ще вкарат дъщеря им в отделение за реанимация и докато е там, има опасност за живота и /виж конкретно последното изречение на л.149лице и първите две на л.149гръб/.

            Доколкото в епикризата от болничния престой на ищцата е посочено, че постоперативно е останала в КАИЛ до стабилизиране на виталните и показатели, и че на 30.12.16г. е била преведена в клиниката по неврохирургия, както и защото при превеждането на ищцата от отделението по реанимация в клиниката по неврохирургия на 30.12.16г. тя е била в ясно съзнание, адекватна, със спонтанно дишане, без данни за дихателна недостатъчност, афибрилна и стабилна хемодинамично, без данни за МРД /медико радикулярно дразнене/ и огнищен невродефицит, се налага извода, че към 30.12.16г. виталните и показатели са били вече стабилизирани и е преодоляно състоянието на дихателна недостатъчност, дължащо се на минималния левостранен пневмоторакс, както и че е отпаднала опасността за живота и, свързана с него, а също и с уврежданията на трите броя шийни прешлени /виж л.50гръб, част Протичане/.

            Св.М.В. също е посочила в показанията си, че след като дъщеря и започнала да се стабилизира, когато се почувствала по-добре и започнала да диша самостоятелно, постъпила в отделението по неврохирургия /виж в частта на л.149гръб/.

            -По отношение на понесените при птп различни фрактури, след обсъждане от лекарския колектив в клиниката по неврохирургия е решено, че :

                        Фрактурите на торакални прешлени са стабилни и не налагат оперативно лечение;

                        Фрактурите на шийните прешлени са недислоцирани и не предизвикват медуларна компресия, поради което е предложено консервативното им лечение с шийна имобилизация с полутвърда яка по Шанц, за която, при изписването и, на ищцата е указано да я носи 3 месеца, след което да проведе нов КАТ на шия /виж л.50гръб, част протичане и част препоръки за режим и терапия в дома/.

            -Раните на главата са заздравяли първично още по време на болничния престой и са свалени конците им в установения срок, но като по отношение на дясната ушна мида е констатирано, че на места показва ливидност с белези на частична некроза, в която връзка, при изписването са дадени препоръки за обилни ежедневни мазеви превръзки /виж л.50гръб, част протичане и част препоръки към ОПЛ на пациента/.

            -Още по време на болничния престой, след като субективните оплаквания на ищцата са показали тенденция към регрес, тя е била вертикализирана /изправена/ и раздвижена, като е изписана с подобрение и без настъпили по време на болничния и престой усложнения, но като е дадена препоръката за динамичен контрол, симптоматично лечение и освобождаване от часовете по физкултура /виж епикризата на л.50, части Протичане, Изход от заболяване, Настъпили усложнения, препоръки към ОПЛ на пациента/.

            -Понесените от ищцата Контузия на главата и тялото /контузио капитис ет корпорис/, контузия на лявото рамо/лявата раменна става/контузио артикулацио хумери синистра/ и контузия на дясната предмишница/ контузио антебрахии декстра /виж: епикриза на л.50 в частите „диагноза“ и консултативни прегледи, конкретно ортопед; т.1 от заключение вх.№263916/05.10.20г. на л.172-л.219 и конкретно за тази точка, на л.209-л.210 от делото; отговорите на в.л. Б. в с.з. от 17.11.20г. на въпроси на съда, на л.224гръб/ са само описани като налични в приетата по делото писмена медицинска документация, след извършените консултативни прегледи, като липсват данни по делото за лечението им да са били предприети някакви нарочни мерки.

            3.3.2. Във връзка с изпълнение на дадените от болничното заведение препоръки и възстановителния период на ищцата след изписването и от болница.

            -Св.М.В. е дала показания, щото след изписването и, дъщеря и трябвало да стои обездвижена, заради яката, заради врата, който още не бил зараснал, които в най-общ смисъл може да се считат като установяващи спазването на дадените на ищцата препоръки за щадящ режим с постепенно раздвижване по отношение терапията и в дома, след изписването и от болницата, но липсват в показанията и данни дали яката на Шанц е носена в продължение на три месеца, каквато е дадената препоръка, както липсват данни в приетитите по делото документи и да е изпълнена препоръката за провеждане на контролен КАТ на шия след изтичане на този 3-месечен срок, което е констатирано и с т.16 от приетото по делото заключение на КСМАТЕ /виж л.219/.

            Не се установи от дадените от св.М.В. показания, нито от другите събрани по делото доказателства, изпълнението и на другите две дадени при изписването на ищцата препоръки- за обилни ежедневни мазеви превръзки на дясна ушна мида и за освобождаването и от часовете по физкултура, като св.М.В. е заявила, че

превръзки са били правени, но не на дясната ушна мида, а заради дренажите на белия дроб, в която последна насока съдът не ги цени, тъй като в медицинската документация липсват данни на мястото на разреза, направен заради извършената торакоцентеза, дренът от който разрез е бил свален още преди превеждането на ищцата от КАИЛ в неврохирургия на 30.12.16г., да са били налични рани, нито за дадени препоръки на същите да се правят превръзки, след изписването на ищцата от болница /виж : епикризата на л.50, части Протичане и Препоръки към ОПЛ на пациента; показанията на св.М.В. в частта на л.149гръб/.

            -Св.М.В. е дала показания, че за време от около месец и половина след изписването на дъщеря и от болницата, лечението и продължило в къщи, тъй като трябвало да стои обездвижена заради врата, и като проходила самостоятелно около месец след изписването и, като най-големите трудности били да проходи отново и да държи главата си сама, които показания вече са коментирани в частта на решението относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, тъй че не се коментират отново, а съдът приема въз основа приетото за установено по-рано, че изправянето на ищцата е станало в болницата, а след това, за около месец- месец и половина, за времето до около средата на м.февруари 2017г., е продължило възстановяването и при щадящ режим, както и е било предписано.

            -Извън горното, в с.з. от 26.05.20г., т.е. около три години и половина след птп, св.М.В. е дала показания и за това, че главата на дъщеря и е още чувствителна и изпитва болка, когато я докосне, а заради гърба не може да стои много време права, когато извършва физически действия дълго време, се изморява и трябва да седне, а когато е на компютъра, вратът започва много да я боли.

            Именно във връзка с тези съобщени като търпени и понастоящем от ищцата неимуществени вреди съдът е посочил, че ще ги обсъди по-късно в решението си, когато е коментирал установените от нея като реално претърпени вреди.

            Част от съобщените от св.М.В. неудобства, изпитвани от дъщеря и към м.май на 2020г., са съобщени и от ищцата като оплаквания при прегледа и, извършен на 30.07.20г. за целите на допуснатата по делото първоначална експертиза, а именно- че когато стои седнала, без да е облегната, мускулатурата и започва да трепери и трябва да легне, че когато си наведе главата, получава опъване отзад на гърба до средата, че при продължително стоене наведена, получава световъртеж /виж в л.206, от анамнезата/.

            Обективното и състояние при този преглед обаче сочи, че движенията в шията са в пълен обем, а при навеждане напред стига до 90 градуса, макар навеждането напред да е болезнено в шията и да изпитва болки при въртене на тялото около оста /виж в л.206, обективно/.

            Така възниква въпроса колко време всъщност е продължило възстановяването на ищцата от телесните увреди, които са и причинени при претърпяното на 25/26.12.16г. птп, за които търси обезщетение в това производство, и следва ли наличните при нея и към 2020г. оплаквания, свързани с болки при допир на главата и затруднения и/или ограничения в движенията на врата и гърба, и болки в същите части на тялото, да се приемат за пряка последица от причинените и телесни увреждания, които тя твърди с писмената и защита, че продължава да търпи и към датата на исковата молба, както и че ще търпи цял живот, във връзка със заключението на ** К., че са последици от счупване на гръбначния стълб/от контузия на гръбначния стълб, и от полученото вследствие носене на шината изкривяване на врата/изправена лордоза.

            Именно по въпроса за продължителността на възстановителния период и причинната връзка от претърпените вследствие на птп телесни увреди, показанията на св.М.В. се разминават с установеното от приетите по делото две заключения, съгласно които:

            Обичайното затруднено движение на шията и снагата, до което са довели двете средни телесни повреди, претърпени от ищцата при птп, е за време около 3 до 5 месеца и не следва да я съпътства за целия и живот, като процесът на възстановяване във връзка с тези увреждания е в пряка зависимост от правилно провеждане на физиотерапия и рехабилитация, като по данни, съобщени от ищцата при прегледа и от 30.07.20г. за целите на тази експертиза, тя последно е посещавала неврохирург през 2019г., не е провеждала физиотерапия и е провеждала рехабилитация няколко пъти, но в материалите по делото липсват медицински доказателства за извършени от нея контролни прегледи и за спазването на дадените и препоръки, каквато е тази, след носенето на яката на Шанц в продължение на три месеца, да направи КАТ на шия /виж: т.2, т.3, т.13 и т.16 от заключението на КСМАТЕ, съответно на л.210-л.211, л.217-л.218 и л.219; препоръката в епикризата на л.50гръб, част Препоръки за режим и терапия в дома/;

            Един малко по-дълъг възстановителен период е приет от повторната допусната по делото експертиза в медицинската и част, макар тя да е имала друга конкретна доказателствена цел- да установи извършеното от ищцата оспорване на изводите на първоначалната експертиза относно това, че е била без поставен предпазен колан по време на пътуването, както и кои увреждания от птп биха били избегнати, ако тя беше с поставен правилно предпазен колан, като по въпроси на ответника, на който съдът също е дал възможност да формулрира такива, са дадени отговорите, че по отношение счупванията на шийните прешлени, в които се е изразила първата претърпяна от Н.В. при птп средна телесна повреда, възстановяването е за около 12мес., а по отношение счупването на гръдните прешлени и ребрата- за около 8-12 месеца.

            При приемане на повторното заключение в с.з. от 13.04.21г., на въпрос на ищцата е даден и отговора, че когато са говорили за срок за възстановяване от 8 до 12 месеца, вещите лица от тази експертиза са имали предвид възстановяване до степен на годност за физически труд /виж на л.276-в.л. Б./. Това последно уточнение обяснява и разликата във времето от 3 до 5 месеца, прието от първоначалната експертиза като обичайно за възстановяване от понесените увреди, доколкото с медицинските експертизи, когато се касае до счупвания, обичайно като срок за възстановяване се сочи  времето за зарастване на счупените кости, а не за възстановяването на пострадалата до степен на годност за полагане на физически труд.

            И по двете приети заключения обаче, посочените от вещите лица периоди на възстановяване на ищцата от телесните увреждания, които се приеха с това решение за установени като претърпени от нея и стоящи в пряка причинна връзка с птп от 25/26.12.16г., опровергават твърденията и, че и към датата на производството възстановителният процес от същите телесни увреди не е приключил, както и че тя ще търпи вреди във връзка с тези увреждания до края на живота си.

            В подкрепа на горния извод са следните съобразени от съда обстоятелства по делото, всяко от които е пряко относимо не само към продължителността на изследвания в този пункт от решението възстановителен процес, но и към твърдените от ищцата неимуществени вреди, търпени в пряка причинна връзка със състоялото се птп и телесните увреждания, причинени и при него, а именно:

            С писмената си защита ищцата сама развива доводи, съгласно които, продължаващите и до момента нейни оплаквания и онези, които биха останали до края на живота и, се дължат на изкривяването на врата, причинено от носенето на шината, и на последици от счупване на гръбначен стълб/контузия на гръбначен стълб- т.е. на евентуални усложнения и/или последици от уврежданията, претърпени при птп, а не на самите тях, които обаче не са били въведени надлежно от нея като предмет на спора по това дело;

            Писмено доказателство, което да установи твърденията на ищцата, че на 12.06.19г., която предхожда датата на образуване на делото-14.10.19г., тя е била прегледана от ** ** К., че той и е поставил диагнозата „**“, че и дал заключение, че контузията на гръбнака е фактор, който ще я съпътства до края на живота и, а оплакванията и от невъзможност да понася натоварвания не могат да бъдат решени по никакъв начин, не е било представено от нея и прието като доказателство в това производство, тъй че да бъде подлагано на коментар от съда;

            Описаната в писмената защита на ищцата направена при личния и лекар снимка, приложение към настоящото дело, с която е било установено **, не се намери в кориците на делото под формата на снимка, като вероятно ищцата е имала предвид в случая приложения и приет по делото като писмено доказателство резултат от образно- диагностично изследване /лицева и профилни спондилографии на цервикален гръбнак, извършено на неизвестна дата в МДЦ „**“ /виж на л.58/, в което, на последен ред, е изписан такста „**“, но същото понятие е медицинско и за него съдът не разполага със специални знания, за да го разтълкува в контекста на спора, а поради липса на данни за времето на извършването му- и да го отнесе към този предмет, а още по-малко, да даде заключение за наличието на пряка причинно-следствена връзка между констатираното с ренгенографски данни състояние и телесните увреждания, понесени от ищцата при птп, надлежно въведени от нея като предмет на това производство;

            Несъответен на данните по делото е и коментара в писмената защита на ищцата, че заключението, направено от ** К. затова, че контузията на гръбнака ще я съпътства през целия и живот, е потвърдено от в.л. Б. в с.з. от 13.04.21г., доколкото :

                        От протокола от с.з. на 13.04.21г., както и от всички данни по делото е видно, че контузия на гръбначния стълб, извън твърдените и установени контузии на глава, тяло, ляво рамо и дясна предмишница, не е била сочена като претърпяно увреждане, а оттам- не може да се счита за включена и в задачите, на които са отговорили вещите лица от двете допуснати по делото експертизи;

                        На въпрос на пълномощника на ищцата в с.з. от 13.04.21г., възможно ли е и след сочения в заключението възстановителен период да бъдат запазени болките и ограниченията, отговорът, даден от в.л. ** Б. е, че е възможно и след този период да остане симптоматика, свързана с болка и ограничение в движенията- т.е касае телесните увреждания, причинени на ищцата при птп и признати за средни телесни повреди със сключеното споразумение по наказателното дело, защото точно за тях е коментиран възстановителен период от 8 до 12 месеца със заключението на повторната медицинска експертиза.

            Затова и като взе предвид, че:

            Първоначално изготвеното, а не повторното заключение е имало за пряка доказателствена цел да даде отговор на въпроси, свързани с възстановителния период на ищцата от претърпените при птп увреждания, и то след извършен на ищцата преглед, при който не са установени ограничения в обема на движения нито на шията, нито на тялото, съдът цени него, а не възможностите за наличие на такива ограничения вследствие на понесените телесни увреждания от птп, за които хипотетично е отговорило в.л. Б. в с.з. от 13.04.21г.;

            Макар в процеса да са събрани гласни доказателства, че и към май 2020г. ищцата изпитва болка във врата, когато е на компютъра, и обективни данни от прегледа на ищцата от 30.07.20г., че при навеждане на шията напред и при въртене на тялото около оста му е налице болезненост на движенията, описаните болки не могат да се считат за неприключил и досега при ищцата оздравителен/възстановителен период от телесните увреждания, които е претърпяла при птп от 25/26.12.16г., тъй като не са събрани в производството категорични данни за наличие на пряка причинна връзка между тази остатъчна симптоматика и претърпените при птп от 2016г. от нея телесни увреждания, а доколкото личи от подадената от самата нея писмена защита, същите се сочат като следствие от евентуално настъпили усложнения и/или последици от понесените при птп телесни увреди, които не са били предмет на това производство- изкривен врат и контузия на гръбначния стълб/последици от счупване на гръбначен стълб;

            Приетото за установено в това решение относно проведеното при болничния престой лечение и състояние при изписването относно пневмотаракса /преодолян към 30.12.16г./ и трите понесени при птп рани /заздравяли първично и със свалени конци към 06.01.17г.;

            Липсата на събрани от ищцата доказателства за изпълнение на препоръката за продължаване на ежедневни обилни мазеви превръзки на дясно ухо и за времето на изпълнението и, както и за конкретния възстановителен период за контузиите на глава, тяло, лява ляво рамо и дясна предмишница, и за времето на носене на яката на Шанц и направата на КАТ на шия след 3 месечното и носене;

            Съдът прие, въз основа съвкупността на коментираните вече по-горе доказателства, събрани във връзка с възстановителния процес на ищцата от понесените при птп телесни увреди, че :

            Състоянието на пневмоторакс е преодоляно към 30.12.16г.;

            Първичното заздравяване на раните на главата е приключило преди изписването на ищцата от болница на 06.01.17г.;

            Зарастването на счупванията, в които са се изразили двете понесени от ищцата при птп средни телесни повреди, е станало в обичайния за това срок от 3-5 месеца, установен със заключението на КСМАТЕ;

            Възстановяването на ищцата до степен на годност за физически труд, във връзка със счупванията, в които са се изразили двете понесени от нея при птп средни телесни повреди, е станало в срок от 8-12 месеца, установен със заключението на допуснатата по делото повторна експертиза;

            При липса на събрани от ищцата в процеса конкретни доказателства, касаещи възстановителния период от претърпените от нея контузии на тяло, глава, ляво рамо и дясна предмишница, и на доказателства дали е била изпълнявана препоръката за извършване на обилни мазеви превръзки на дясна ушна, необходими във връзка с констатираната при изписването и на места ливидност, с белези на частична некроза, и за времето на извършването им, продължителността на възстановителния период във връзка с тези конкретни телесни увреждания се прие от съда за неустановена;

            Опровергаха се в производството твърденията на ищцата, че възстановяването и от телесните увреждания, претърпени при птп от 25/26.12.16г., не е приключило и към датата на исковата молба, а се установи, че макар да има остатъчна болкова симптоматика и известни ограничения в движението на врата и при въртене на тялото около оста му, те най-вероятно се дължат на настъпили усложнения/последици от претърпените от нея при птп телесни увреждания, установаването на които не е надлежно въведено от нея като предмет на това производство.

            3.3.3. Във връзка с цитираната от ищцата в писмената и защита съдебна практика, на основание която счита, че претендираният от нея размер на обезщетение за неимуществени вреди е справедлив, като съответен на преценката на съдилищата за аналогични случаи, съдът намери при прочита на посочените от нея съдебни решения, че по отношение на някои релевантни и за този спор факти има място за сравнение с фактите, при които са постановени решенията на ** по т.д. №97/20г., ** по т.д. №440/17г. и ** по гр.д. №9619/17г., но не и че случаите по настоящото дело и по тези три дела могат да се считат за аналогични и директно сравними, при следните конкретни съображения:

            Приликите и разликите между четирите случая се свеждат конкретно до следното:

            По т.д. №97/20г. на **:

            Пострадалият по т.д. №97/20г. е понесъл счупване на дъгата и крачето на шести шиен прешлен и счупване на телата на четвърти и пети гръдни прешлени и е бил за един месец имобилизиран с твърда яка на Шанц, т.е търпял е увреди подобни на част от търпените от ищцата такива, при която е налице счупване на дъгите на първи и седми шийни прешлени и на лявото краче на 2-ри шиен прешлен, и счупване на  6-ти и 7-ми гръдни прешлени, като също е била имобилизирана за 3 месеца с полутвърда яка на Шанц.

            Съществената разлика, която ищцата не е посочила в писмената си защита, позовавайки се на съдебната практика по т.д.№97/20г., се изразява в това, че:

                        Пострадалият по това дело е понесъл на 21.07.19г. сложна оперативна интервенция във връзка със счупването на гръдните прешлени, като се е наложило заради счупването на 4-ти и 5-ти гръдни прешлени, за всички прешлени от трети до седми да се извърши фиксация, чрез имплантирани 8 винта и две титаниеви пръчки, фиксирани към главите на съответните винтове с осем тапи, докато основната оперативна намеса при ищцата е касаела ревизия на рани по повърхността на главата и;

                        Тъй като оплакванията на пострадалия от болки във врата и гърба продължавали и в следващите два месеца след юли 2019г., на 14.08.19г. и на 18.09.19г. му били направени съответно магнитно- резонантна томография на главен мозък, шиен отдел и гръбначен стълб, и електромиография, при които били установени дискова херния на нива С4 - С5 и С6 -С7, както и шийна радикулопатия,

            докато в разглеждания по това дело случай, макар да е имала същите оплаквания във времето от птп и досега, ищцата не установи да е провела във връзка с тях консултации, при които е доказано, че се касае до настъпили усложнения от понесените от нея при птп увреждания, и не е въвела същите в предмета на спора, за да се изследват в това производство.

            А иначе, по т.д. №97/20г., при установената по същото фактическа обстановка, съдът е определил за справедливо обезщетение в размер на 60000лв., но като е отчел, че възстановителният процес от понесените телесни увреди при ищеца не е приключил, както и че за пълното му възстановяване предстоят още оперативни интервенции, а след признато съпричиняване от 50%, е присъдил такова от 30000лв.

            По т.д. 440/17г. на **:

            Пострадалият в този случай е понесъл множество изключително тежки увреди: фрактури на четири ребра вляво; фрактура на лява лопатка; събиране на кръв в лява гръдна половина, наложила торакоцентеза за източване на събралата се кръв; открита фрактура на дясна подколенница; фрактура на лява бедрена кост; фрактура на дясна подраменница; контузия на гръден кош; контузия на глава; контузия на бели дробове, сравними от които с травмите на ищцата по настоящото дело са само фрактурите на ребрата, като при нея са счупени три ребра, и контузията на главата, и само донякъде- проведената торакоцентеза, която е при нея не заради събиране на кръв в гръдната кухина и нейната евакуция, а заради минималното установено количество въздух в гръдната кухина и неговото отстраняване.

            Съществено се различават и предприетите в двата случая лечебни мерки, ход и продължителност на оздравителния и възстановителен период, като :

                        По делото на **, пострадалият е претърпял първоначална тежка и продължителна операция за поставяне на метални имплатни, плаки, пирони и винтове на двата счупени крака и на счупената дясна ръка, болничният му престой е продължил почти месец /за ищцата е 10дни/, а пълното обездвижване след него- около 4-месеца, вследствие което мускулите на долния десен крайник атрофирали и се наложила и провела в тази връзка рехабилитация /за ищцата-вертикализирана в болницата, и като се придвижвала в дома, макар и с чужда помощ, без да е провеждала рехабилитации/, но въпреки това в движенията му са приети за налични значителни ограничения в обема /каквито при ищцата не са налични при прегледа и на 30.07.20г./.

                        На пострадалия по т.д. №440/17г. е извършена още една оперативна интервенция- за отстраняване на метални импланти от дясна подбедрица и предстоят и допълнителни оперативни интервенции за отстраняване на останалите импланти, със съответни възстановителни периоди /каквито не са били извършвани при ищцата по това дело/;

                        Зачетени са при определяне на справедливото обезщетение като претърпени вреди и неудобството на пострадалия от видимите трайни белези по тялото, тъй като е нарушена целостта на кожата и на мускулатурата при множеството оперативни интервенции и загрозяването на външния му вид /каквито белези, макар да се установиха като налични и при ищцата, не са били предмет на претенцията и за присъждане на обезщетение/.

            А иначе, и по това дело като справедлив съдът е приел размер от 60000лв., но след като е отчел, че на пострадалия, който е претендирал обезщетение от 130000лв., вече е било изплатено такова от още 60000лв., от застрахователя на другия виновен за инцидента водач.

            По гр.д. №9619/2017г. на **.

            Пострадалият по това дело е претърпял закрито счупване на горния край на лявата раменна кост, за която е извършена опиративна интервенция- открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, а след това е поставена гипсова имобилизация за 25дни, и охлузване на челото, като никоя от тези увреди не съответства на някоя от претърпените от ищцата по настоящото дело такива и единствената сравнимост е на база наличие на извършена оперативна интервенция и в двата случая, но от съвсем различно естество;

            Като последица /усложнение, влошаване/ от травмата на ръката, пострадалият е получил също и тежка периферно-стволова увреда на нерв аксиларис и лека периферно-стволова увреда на нерв улнарис на лявата ръка, които са довели до невъзможност за повдигане на рамото в хоризонталн оположение, както и до слабост във флексията на китката, и до двигателен дефицит на четвърти, пети и отчаст трети пръст на същата ръка, изразяващ се в ограничено до невъзможно сгъване, отвеждане и привеждане на тези пръсти, като пораженията на нервите изискват дълъг период на рехабилитационно и медикаментозно лечение, а възстановителният период е признат за неприключил, и като липсват данни в медицинската документация за неправилна медицинска интервенция и за неспазване на предписания режим от страна на пострадалото лице /докато при ищцата съдът прие, че възстановителният период е приключил, като най-дългият срок за същия е 12мес, и като при нея не се установи да е спазила дадените и препоръки за следболнично лечение и липсват данни за извършване на необходима за възстановяването и рехабилитация и физиотерапия/.

            В случая по делото на ** е определено справедливо обезщетение от 40000лв., намалено поради признато съпричиняване, до размер на 32000лв., който ищцата сочи в писмената си защита.

            4.По фактите, касаещи датата, от която на ищцата се следва законна лихва върху обезщетението за вреди.

            Ищцата търси такава от датата на птп, която е установена в производството като такава на 25/26.12.16г., чрез подписаното по наказателното дело споразумение, доколкото е свързана с деянието, за което Б.Ш. се е признал за виновен в това производство.

            Датата на постъпване на застрахователната претенция на ищцата пред ответника е 26.06.19г., както личи от печата, поставен при завеждането и с вх.№ОК-383033 /виж л.61/.

            Никоя от страните в процеса не е сочила в процеса, поради което не е и установено, застрахованато при ответника лице по полица №BG/02/116002329496, сертификат ЗК №BG********** от 01.09.2016г., да е подало уведомление пред застрахователя уведомление по чл.430,ал.1,т.2 от КЗ- за узнаването за настъпване на застрахователно събитие.

            5.По фактите, на основание които ответникът е поискал привличането на Б.Ш. като негов помагач в процеса.

            Ответникът е сочил, че има интерес от привличането, доколкото с чл.500,ал.1,т.1 и чл.500,ал.2 от КЗ му е признато право на регрес- да търси от виновния водач  платеното на пострадалия обезщетение, ведно с лихви и разноски, в случай, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие, виновният водач е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал мпс под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или е управлявало мпс, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория мпс, или на което е временно отнето свидетелството за управление на мпс /виж л.88-л.89/.

            Цитираните от ответника правни норми действително му признават такова право, поради което е наличен и интересът му да привлече виновния водач в случая, в лицето на конституираното понегово искане трето лице Б.Ш., като от данните по делото се установи наличие на само една от всички описани по-горе законови хипотези, при които ответникът би имал право на регрес иск срещу третото лице, а именно- тази по чл.500,ал.2,предл.1 от КЗ, доколкото при птп от 25/26.12.16г. Б.Ш. е бил неправоспособен водач.

            Що се касае до показаното при тест с дрегер при Б.Ш. количество на алкохол в кръвта от 0.37%, то е под допустимата по закон норма, от съответно 1.2 и 0.5 промила, визирани като правно значими от чл.343б,ал.1 и ал.2 от НК.

            6. При описаните по-горе в това решение, приетите за установени в настоящото производство факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на повдигнатия пред него за разрешаване спор:

            6.1.Предявеният от ищцата иск е частично основателен, поради което следва да се уважи досежно неимуществените вреди, които ищцата установи да е претърпяла реално и тяхното претърпяване да е в пряка причинна връзка с причинените и при птп телесни увреждания, а за вредите, които не установи да са реално претърпени, или, макар да са реално претърпени, не са в пряка причинна връзка с причинените и при птп телесни увреждания, искът и следва да се отхвърли като неоснователен.

            Разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380- т.е като отправи до застрахователя писмена застрахователна претенция и му предостави посочи с нея пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършват плащания от страна на застрахователя.

            Изискванията на чл.380 от КЗ са спазени с подадената от Н.В. до ответното дружество на 26.06.19г. покана, която е по същината си застрахователна претенция, като с нея е посочена банковата и за сметка за извършване на плащания /виж на л.67/.

            С установените в производството факти, щото ищцата е пътувала като пътник в л.а с рег.№**, претърпяла е птп, вследствие управлението на същия автомобил, при птп са и причинени телесни увреждания и в пряка причинна връзка с тях  реално е претърпяла неимуществени вреди, обусляват надлежната и материално правна легитимация по предявения иск, тъй като и придават качеството на увредено лице по смисъла на чл.478,ал.2 във вр. с ал.1 от КЗ – т.е. лице, което е претърпяло телесни увреждания от мпс, и което има право да получи обезщетение за вредите, причинени му от мпс.

            Налице са и другите две изискуеми се от чл.432,ал.1 от КЗ предпоставки за основателност на иска, конкретно: застрахованият да е отговорен по отношение на ищцата, като увредено лице, и застраховател по застраховката ГО в случая да е ответникът, и не се установи наличие на причина, при която отговорността на застрахователя към увреденото лице следва да отпадне на основание чл.477,ал.2 от КЗ, доколкото:

            Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство /чл.477,ал.1 от КЗ/, и като последното предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму /чл.45,ал.1 от ЗЗД/;

            По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство /чл.477,ал.2 от КЗ/.

            В това производство се установиха категорично фактите, че:

            Макар собственик на лекия автомобил, при управление на който се е състояло птп, и за който е имало валидно сключен застрахователен договор при ответното дружество към датата на птп, да е сестрата на ищцата Б.В., фактическите действия по управлението му към момента на птп са били извършвани от Б.Ш., както и че това е станало на законно основание- като даденият на ищцата за ползване семеен автомобил, е бил предоставен с мълчаливото и съгласие за управление на третото лице- помагач на ответника, като в самия автомобил е пътувала, в качеството на пътник ищцата, на която е бил предоставен за случая, а тези доказателства опровергават тезата на ответника, мпс, при използване на което е причинено птп, да е бил противозаконно отнет от водача му Б.Ш..

            При горните данни, Б.Ш. има качеството на застраховано при ответника физическо лице по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ, което отговаря по отношение на ищцата съгласно българското законодателство, тъй като противоправното му деяние при използване на застрахованото мпс, е довело до претърпени от нея вреди, тъй че тя може да иска обезщетение за тях пряко от застрахователя, с което е обоснована надлежната пасивна материално правна легитимация на ответника и е отречено възражението му, че тъй като Б.Ш. не е управлявал мпс на законно основание, то и той не носи риска от действията му, във връзка със сключения при него договор за застраховка ГО.

            Доколкото съдът прие за неустановено ищцата да е претърпяла реално част от неимуществените вреди, сочени в исковата молба, и за неустановено, част от реално претърпените такива да са в пряка причинна връзка с птп, а както вече се каза по-горе, тези два елемента от сложния фактически състав на непозволеното увреждане следва да са налице, за да бъде застрахованото лице отговорно към нея съгласно българското законодателство, както и защото отговорността на ответника е функционална и покрива риска гражданска отговорност на застрахованото при него лице, за неустановените вреди и тези, които не стоят в пряка причинна връзка с птп, искът на Н.В. е неоснователен.

            При преценката, че поради частичната му неоснователност искът и следва да се отхвърли за сумата от 3000лв., съдът съобрази, че претендираното обезщетение от 70000лв. е такова за съвкупността от твърдени като претърпени вреди, на фона на които неустановените по двата правно-релевантни признака са както минимални по брой, така и не толкова значими по съществото си, сравнени например с твърдяната пълна промяна в начина и ритъма на живо и с негативните преживявания по повод бала на ищцата, като едно от събитията в живота, което обичайно се помни цял живот. Отделно от това, при обсъждане на твърдяната от ищцата вреда, изразила се в шок от птп, съдът е имал предвид и е изследвал медицинския смисъл на това понятие, докато, ако се има предвид състояването на нещо внезапно и неочаквано, станало през нощта, довело до нежелани засягащи здравето последици, в житейски смисъл то може и да се определи като шок.

            6.2. Претендираното от ищцата обезщетение от 70000лв., намалено от съда с 3000лв., поради частичната неоснователност на иска и, се намери в случая от съда за справедливо, каквато е и тезата на ищцата, а не за прекомерно, както възразява ответникът.

            Съгласно чл.52 във вр. с чл.45 от ЗЗД, обезщетението за претърпени от непозволено увреждане неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като този принцип важи изцяло и при преценката за размера на това обезщетение в случаите на преки искове на увредени лица срещу застраховател, предвид функционалния характер на отговорността на последния.

            Преценката на съда за справедливия размер на обезщетението не е произволна, а конкретна за всеки един случай, съобразно спецификата му, като съблюдава спазването и на двата основни принципа – възможно най пълно и адекватно възмездяване на пострадалия за претърпените от него вреди и недопускане на неоснователно обогатяване.

            Видно от доводите на страните по делото, те нямат спор по отношение приложимите в съдебната практика критерии за преценка на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

            В случаите, когато се търси обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на понесени телесни увреди, основни за преценката на справедлив негов размер са обстоятелствата какъв е характерът и тежестта на понесените телесни увреди, каква е продължителността на лечебния и възстановителен период от тях и до прилагането на какви мерки те са довели, оставили ли са понесените телесни увреди трайни и невъзвратими последици- касаещи самите телесни увреждания и обективните медицински данни за описаните факти, а от друга страна- интензитетът, силата и продължителността на неимуществените вреди, претърпени в пряка причинна връзка с понесените увреждания, както и въздействието и промяната, която са оказали на живота на пострадалия, като се съобрази и неговата възраст, социално положение и опит. Преценката на съда следва да включи и настъпилите в социално- иконически аспект промени, сравнени с датата на настъпване на застрахователното събитие, както и наличната съдебна практика по аналогични казуси, за да не се стига до драстични отклонения, поради различното разбиране, което всеки съдия има за справедливостта.

            В конкретния случай, доколкото само ищецът се е позовал на съдебна практика, съдът ще извърши преценката си, отнасяйки сравнението именно с обсъдените вече по-горе три цитирани от него дела, като за пълнота ще приложи постановените актове към решението си, тъй че всеки да може да ги ползва, за да провери доколко приетото от него във връзка с тях е съответно на постановеното от съответните три съдилища.

            Така, за да счете, че претендираното от ищцата обезщетение е справедливо за възмездяване на претърпените от нея телесни увреждания и неимуществени вреди, свързани с тях, съдът съобрази конкретно в случая, както следва:

            Във връзка с характера и тежестта на понесените телесни увреди:

            Ищцата е понесла при птп множество телесни увреждания, била е в състояние на политравма, както се сочи и в епикризата и от болничния престой, което само по себе си, както и сравнено с делата на ** и **-** ти с-в, които са за отделни увреждания, макар във втория случай повече от едно, изисква определяне на обезщетение в достатъчно висок размер, съпоставим в това отношение с делото на **, при което също е налице такова състояние, заради множеството тежки понесени увреди, тъй като травматичните увреждания са съчетани, а това прави много по-трудно овладяването им, изискващо вземане на мерки в различни насоки, при преценка на приоритетни такива. Тъй е станало и в случая, поради наличието на пневмоторакс, както и на три големи и тежки разкъсно-контузни рани, изискващи преценка за приоритет и намесата на два различни оперативни екипа, които да извършат две последователни операции. Заради състоянието на политравма, случаят на ищцата е съпоставим с делото на **, по което за справделив е приет размер от 120000лв., по отношение на който този от 67000лв., останал след частичното отхвърляне на иска и, не може да се счита за прекомерен, разбира се, при съобразяване на разлики между двата случая, които са във вреда на ищцата при преценката и напълно обясняват защо тя търси не сума над 100000лв., а далеч по-ниска такава.

            Две от понесените от ищцата телесни увреди- счупванията на шийните прешлени и пневмоторакса, са били в първите четири дни след птп животозастрашаващи, както тя с основание изтъква с писмената си защита, а наличието на такива травми, които поставят в реална опасност живота на пострадалия, независимо за какъв период от време, само по себе си изисква да се определи обезщетение в достатъчно висок размер, в сравнение със случаи, когато понесените от пострадалите лица телесни увреди не са довели до реален риск за живота им, макар да са увредили здравето им, а ако се търси сравнение с установеното от практиката разбиране за справедливост, обезщетение от 67000лв. отново не е прекомерно, предвид определеното такова от ** в размер на 40000лв. за случай на едно увреждане, за което няма данни да е довело до такъв риск, както и на определеното такова от **-** ти състав в размер на 60000лв., при водещи увреждания на шийни и гръдни прешлени, но като липсват данни същите да са били от естество на животозастрашаващи.

            Във връзка с наложените от уврежданията лечебни мерки, хода и продължителността на лечебния и възстановителен процес:

            Част от понесените от ищцата телесни повреди – пневмоторакса и трите разкъсно-контузни рани са наложили оперативна интервенция, понасянето на каквато изисква по-високо обезщетевяне от случаи на увреда, в които такава не се налага, доколкото самата оперативна намеса крие рискове за здравето, като по отношение на пневмоторакса се отчете, че се касае по-скоро до инвазивна манипулация, извършена  под пълна анестезия в рамките на около половин час, а сложна и обемна в случая е оперативната намеса по ревизия на раните, както поради голямата площ на двете от тях, които са на скалпа, така и поради голямата им дълбочина- почти до кост, силното им замърсяване с чужди тела, смачкването на част от тъканите и настъпилата на места тяхна некроза /умъртвяване/. Ако се извърши обаче сравнение с останалите три съдебни случая, в които са също приложени оперативни интервенции, описанието им сочи, че са били с по-голяма степен на тежест, доколкото понесените от ищцата фрактури на ребра, гръдни и шийни прешлени не са наложили оперативна намеса, а по останалите дела са извършени сложни оперативни намеси във връзка със счупванията на гръдни прешлени, на двата крака и на едната ръка, и на лявата раменна кост, и във всички тези случаи са приложени вътрешни фиксации, чрез въведени чужди тела - планки, винтове, пирони, а в част от случаите са извършени и последващи интервенции за премахване на същите.

            Продължителността на лечебния и възстановителен период на ищцата от понесените телесни увреждания не изисква завишаване на обезщетението, което и се следва, тъй като : болничният и престой е продължил 10дни, при данни в сравнимия случай на ** за такъв от почти месец; възстановяването на счупените кости е станало в период от 3-5 месеца, а възстановяването и до степен на годност за физически труд е станало в срок 8-12месеца, като и двата възстановителни периода са обичайни за такива случаи; ищцата е била на постелен режим, на легло, само за част от времето на болничния престой, а в останалото време, макар и при щадящ режим на движение и с чужда помощ, е можела да се придвижва, за разлика от сравнимия случай по делото на **, в което пострадалият е претърпял период на пълно обездвижване след болничния престой за 4 месеца. В рамките на описаните периоди, касаещи ищцата, и като съобрази опроверганото от събраните доказателства нейно твърдение и до момента да не се е възстановила от претърпените при птп телесни увреждания, съдът взе предвид също, че: състоянието на пневмоторакс, което е било животозастрашаващо, е продължило само няколко дни- от 26-30.12.16г.; че двете разкъсно-контузни рани са заздравели първично още в болницата, а за третата, касаеща дясната ушна мида, не се установи да е проведено препоръчаното ежедневно третиране с обилни мазеви превръзки и дали и кога точно е приключило заздравянето и; счупванията на шията, на рабрата и на гръдните прешлени не са наложили друга намеса, освен имобилизация с яка на Шанц, заради счупените шийни прешлени, при препоръчан срок за носене от три месеца, конкретни данни за спазване на който до неговия край не се събраха, тъй като общо дадените такива от св.М.В. са възстановяването в дома са за срок от около месец-месец и половина; за претърпените контузии не се събраха данни за каквато и да е намеса и срок за възстановяване от същите.

            Във връзка с това, оставили ли са понесените телесни увреди трайни и невъзвратими последици и довели ли са до усложнения:

            Единствената трайна последица от понесените телесни увреждания от ищцата, която се установи в случая, са белезите от операцията за възстановяване на разкъсно-контузните рани, които ще останат като козметичен дефект за цял живот, но за този дефект тя не търси обезщетеие. Опровергани са твърденията и, че освен трайното затрудняване в движенията на шията и снагата, в които са се изразили двете понесени от нея телесни повреди, за обичайния във връзка с тези увреди период, същите са довели и до ограничения в движенията на шията и тялото, които ще търпи цял живот, и не се установи претърпените от нея телесни увреждания да са довели до усложнения/последици, състоящи се в такива ограничения. В това отношение, нейният случай се отличава съществено от всички сравними случаи, при които са категорично установени съответно : настъпили усложнения от счупванията на гръдните и шийни прешлени, изразяващи се в: дискова херния на нива С4-С5 и С6-С7 и радикулопатия /делото на **/; значителни ограничения в обема на движението на счупените крайници /по делото на **/; тежката периферно-стволова увреда на нервите на счупената ръка, довели до значително засягане на нейната двигателна и хващателна функции /делото на **/, които по този обсъждан критерии са довели до определяне на обезщетението в посочените в актовете размери, като справедливо, докато в случая с ищцата, данните по този критерий не влияят значително върху справедливия му размер.

            Във връзка със силата, интензитета, обема и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени вреди:

            Съдът съобрази, че поне за месец – месец и половина, ищцата е търпяла болки и страдания, първоначално с голяма сила и интензивност, а впоследствие- намаляващи и търпени в приетия за установен по делото възстановителен период с максимална продължителност от 12месеца;

            Освен болки, ищцата е търпяла и обичайните неудобства от режим на легло, за кратък срок, приключил преди изписването и от болница, в който е била вече изправена на крака, както и обичайните неудобства от ограничения, щадящ режим на движение, наложен в останала част от възстановителния период, поради необходимото време за зарастване на счупените кости, но като не прие тези неудобства да били за нея свързани с преживяване на силно унижение;

            Фактът на претърпяното птп и телесните увреди, понесени при него, несъмнено е довел до промяна в живота на ищцата, предвид необходимите и обичайно свързани с него негативни последици, описани вече по-горе, но съдът не намери да е довел до изключителни по характера си последици, свързани с невъзможност за пълноценен живот занапред, доколкото е завършила средното си образование, кандидатствала е същата година, била е приета като студентка и е продължила обучението си като такава. Що се касае до ограничените социални контакти, се установи, да са резултат на това, че няма приятели, а не на претърпяното птп и свързаните с него травми. Затова, единствената съществена последица, която се взема предвид от съда при преценката по този пункт, е установената при ищцата настъпила и останала непроменена във времето промяна в психо-емоционален план, изразила се в загуба на детската и безгрижност, в страх от шофиране и возене с кола, в обща негативна житейска нагласа.

            Във връзка с възрастта и социалното положение и опит на пострадалата:

            Съдът съобрази, че младата възраст на ищцата, която към датата на птп е била на ** навършени години, и липсата на голям житейски опит, тъй като до тази възраст децата обичайно се обгрижват от родителите си, са факти, които следва да се зачетат като водещи до необходимост от определяне на справедливо обезщетение в размер по-висок от това на лица, претърпели птп в зрялата си възраст, а с оглед нея- и по-подготвени житейски да понесат негативните му последици. В същата насока се зачита от съда и обстоятелството, че птп е настъпило само няколко месеца по-рано от момента на завършване на средното образование от ищцата, който традиционно е свързан с празненства както за самите зрелостници, тъй и за близките им, а доколкото времето на провеждане на бала и попада в обичайния възстановителен период, включително на границата с този, необходим за зарастване на счупените кости и ребра, съвсем оправдано е да се смята, че макар да е отишла на бала си, той не е станал за нея източник на радост и веселие, а на болка, огорчение и разочарование, че трябва да крие главата си с перука, тъй като при операцията е била изцяло обръсната, а след нея раните са оставили белези, и без да може да се наслади истински на забавата, тъй като е изпитвала болки по тялото при движение, заради счупените ребра, шийни и гръдни прешлени.

            Във връзка с промените в социално-икономически план:

            Съдът съобрази по този пункт, че от датата на увреждането, за което ищцата търси обезщетение, до датата на даване ход на устните състезания по делото, е изтекъл период от малко повече от 4 години, за който, в социално-икономически план са настъпили промени, които също налагат определяне на обезщетение в размер по-висок, отколкото ако такова беше определено непосредствено след претърпяното от ищцата събитие, доколкото:

            За 2016г., минималната работна заплата за страната е била 420лв./мес, а за 2021г. е вече 650лв./м., т.е нараснала е с 230лв., което е над 50% ръст;

            Пандемията Ковид 19, която трае вече втора година, както отчитат различни анализатори на пазара, доведе не само до здравна криза, но поради наложените от нея мерки- и до замразяване или силно ограничаване на търговията в световен мащаб, което от своя страна е пагубно и за финансовите пазари.

            Вземайки предвид всички описани по-горе съображения в тяхната съвкупност, съдът прие, че претендираното от ищцата обезщетение от 70000лв., което намали с 3000лв., заради частичната неоснователност на иска и, е справедливо да я възмезди за неимуществените вреди, претърпени в пряка причинна връзка с птп и понесените при него телесни увреждания, а не е прекомерно, както ответникът счита.

            6.3. Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като не е пътувала с поставен предпазен колан, е основателно и поради това обезщетението, което ответникът и дължи, следва да се намали, като приносът и се зачете в размер на 40%, а не на 20-25%, както пледира тя, и не на 75%, както пледира ответникът, а за останалите наведени съпричиняващи фактори остана недоказано, при следните съборажения:

            Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението, което му се следва, може да се намали.

            В конкретния случай съдът прие за категорично установено твърдението на ответника, че при птп ищцата не е била с поставен предпазен колан, в нарушение на изискването на чл.137а,ал.1 във вр. с чл.149, ал.1,т.2,б.“а“от ЗДвП, че пътниците в мпс от категория М1 /превозни средства с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача/, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които мпс са оборудвани.

            За съпричиняването, както и двете страни изтъкват с писмените си защити в унисон с трайната и безпротиворечива съдебна практика на този институт, е необходимо пострадалият не просто да не съобразил поведението си с дадена правна норма, но и това негово несъобразяване да е довело до претърпяване на вреди, които иначе биха били избегнати.

            В конкретния случай и тази необходима за признаване на съпричиняването на вредите от ищцата предпоставка е налице, доколкото също тъй категорично се установи, че ако е била с поставен такъв, е щяла да получи само шийната травма и евентуално контузията на тялото и дясната предмишница.

            При преценка конкретния размер на приноса, съдът съобрази, че:

            От понесените травматични увреждания, животозастрашаващи са били две: състоянието на пневмоторакс, който е вследствие счупването на ребрата, и счупването на шийните прешлени, но като пневмотораксът е бил минимален и е преодолян в рамките на 4 дни, докато счупените шийни прешлени са наложили имобилизация с яка на Щанц за 3 месеца- т.е., за по значимите по продължителност вреди, които ищцата е претърпяла в тази връзка, съпричиняване не е налице, тъй като би ги претърпяла и с поставен колан, тъй че на това основание да се определи принос в размера, посочен от ответника;

            Контузиите на тяло, глава, ляво рамо и дясна предмишница не са довели до необходимост от каквато и да е намеса за лечението им и за тях не се установи нищо конкретно във връзка с претърпяването, освен довеждане в съвкупност с всички останали увреждания до търпени болки и страдания, тъй че съдът не им отдава голямо значение в случая;

            Понесените от ищцата увреди, наложили оперативна намеса- пневмоторакс и разкъсно-контузни рани, и свързаните с тях вреди, както и счупването на ребрата и гръдните прешлени, което, заедно с раните, би било избегнато, ако беше с поставен предпазен колан, са значителен дял на фона на всички претърпени от нея вреди, които са съпричинени, и именно те обосновават за съда приноса и като такъв от 40%, а не от 20%-25%, за който тя евентуално пледира, в случай, че съдът намери възражението за съпричиняване за основателно.

            Съпричиняване, изразяващо се в предприемане на пътуването в автомобила, под управлението му от Б.Ш., при знанието, че същият е употребил алкохол и е неправоспособен водач, не се установи, тъй че не участва и в преценката на съда за посочения размер на приноса на ищцата за вредите, които е претърпяла.

            Затова, справедливият размер на обезщетението от 67000лв., получено след намаляване на претендирана от ищцата сума от 70000лв., заради частичната неоснователност на иска и, следва да се намали с размера на приноса и за претърпяване на неимуществените вреди, за които търси обезщетение, който в сума възлиза на 26800лв., и да и се присъди разликата в размер на 40200лв., за която искът и е както основателен, така и доказан по размер.

            6.4. Искането на ищцата за присъждане на законна лихва върху обезщетението, което и се следва, от датата на птп, тъй като се касае до непозволено увреждане, е неоснователно, поради което за времето от 26.12.16г.-25.06.19г. включително следва да се отхвърли, и да се присъди такава от дата 26.06.19г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение.

            Тезата на ищцата, развита по този пункт, е несъстоятелна, предвид дадената  изрична уредба на чл.429,ал.3 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., при действие на която се е състояло птп, във връзка с което тя претендира обезщетение, а цитираната от нея в писмената и защита съдебна практика е действително налична, но постановена по време преди влизане в сила на КЗ, действащ от 01.01.16г., поради което е неприложима в случая.

            Затова, и доколкото по делото не се установи дали застрахованото лице е подало до застрахователя уведомление по чл.430,ал.1,т.2 от КЗ и дали това е станало на по-ранна дата от 26.06.19г., на която при ответника е заведена застрахователната претенция на ищцата, законна лихва върху присъденото обезщетение и се следва от тази, а не от друга дата.

           

            В частта за разноските.

            Разноски претендират и двете страни, като представят за тях списъци в с.з. от 13.04.21г. /виж л.272 и л.273/.

            С частичното уважаване и частичното отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, ищцата има право на разноски, съразмерно с уважената част, а ответникът- съразмерно с отхвърлената част на иска, които, при предявена претенция за присъждане на 70000лв., възлизат съответно на 40200лв. и на 29800лв.

            Ищцата не е направила разноски в производството, тъй като е била освободена от внос на такси и разноски в производството, на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, а пълномощникът и по делото адв.О. е осъществил процесуалното и представителство безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.1 и т.2 от ЗА, както е посочила в списъка си, поради което моли, нему, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, да се присъди адвокатска възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Нар.№1/04г., платимо от ответника.

            Доколкото ищцата е била освободена от внос на такси и разноски в производството, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, вносът на същите следва да се постави в тежест на ответника, и конкретно:

                        Като бъде осъден да заплати държавна такса за производството в размер на 1608лв., съставляващи 4% върху уважената част от иска и;

                        Като бъде осъден да заплати възнагражденията на вещите лица, изплатени от бюджета на съда по задачите, поставени от ищцата към допуснатите по делото две експертизи, а именно: сумата от общо 550лв., съставляща сбор на сумите от : 150лв., първоначално определен като платим от бюджета на съда с Определение №199/27.01.20г. и изплатен депозит по задачите на ищцата, за които е допусната КСМАТЕ /виж в частта на л.111/; по 50лв. завишение, платимо от бюджета на съда и за двете вещи лица от КСМАТЕ, съгласно определение в с.з. от 17.1120г. /виж в частта на л.225лице, абзац последен и л.225гръб, абзац първи/; 300лв.-платими и изплатени от бюджета на съда за вещите лица по допуснатата повторна СМЕ, по задачите на ищцата, съгласно определение, взето в с.з. от 17.11.20г. /виж в частта на л.226гръб/,

                        Или, всичко в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден за внос на сумата от 2158лв. /1608+550/.

            Ищцата е била представлявана безплатно в производството от адв.О. и има право на разноски по съразмерност с уважената част на иска и, поради което, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.О. възнаграждение, което, изчислено при съобразяване на минималния размер по чл.7,ал.2,т.4 в ред. с бр.7/19г., при действие на която е образувано делото, при интерес от 70000лв., възлиза на 2630лв., а съразмерно с уважената част от иска и- на 1510.37лв.

            Ответникът претендира разноски по списъка, представен на л.273, от които е установил изцяло направата на разноските по първите две пера, в размер на общо 1290лв., като сбор на сумите от 450лв., 200лв. и 600лв.- заплатени за вещи лица по двете експертизи, и сумата от 40лв., платена заедно с тази от 450лв., за призоваване на двамата свидетели, допуснати му при този режим /виж документите на л.117, л.230 и л.232/, и не е установил направата на разноски за заплатен адвокатски хонорар, доколкото от договора за правна помощ, приложен на л.92 от делото личи наистина, че е уговорен такъв в размер на 3156лв., платим по описаната там банкова сметка или в брой, срещу фактура и касов бон, но в производството не е представено нито извлечение от банкова сметка, от което да е видно извършено плащане по банков път, нито фактура и касов бон, от които да е видно извършено плащане в брой.

            Затова, от установените като направени от ответника в производството разноски от 1290лв., по съразмерност с отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят разноски от 549.17лв.

            Ищцата е повдигнала своевременно възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар, но доколкото такъв не се установи да е реално заплатен и не се взема предвид в разноските, които се присъждат на ответника, съдът намира за безпредметно да обсъжда това нейно възражение.

           

            При тези мотиви, съдът                  Р Е Ш И:

 

            Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати на Н.Н.В., ЕГН **********,***, адв.К.О., по банкова сметка ***, на която е титуляр, сумата от 40 200- четиридесет хиляди и двеста лева, ведно със законната лихва от 26.06.2019г. до окончателното и плащане, като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла при птп, състояло се на 25/26.12.2016г., причинено от Б.М.Ш., с ЕГН **********, при управление на лек автомобил с рег. №**, застрахован при ответното дружество за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към датата на събитието, съпричинени от нея при принос от 40%, и отхвърля иска за: разликата до претендираните 70000лв., като: за сумата от 3000лв.- поради частичната му неоснователност, поради недоказаност да е претърпяла шок от птп и чувство на изоставеност и безизходица, поради късния час на птп, и поради недоказаност наличието на пряка причинна връзка между преживяния от нея страх за живота на приятелката и И. и претърените при птп от нея телесни увреди;  за сумата от 26800лв.- поради съпричиняване на претърпените вреди; и за искането да се присъди законна лихва за периода от 26.12.16г. до 25.06.19г. включително.

            Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 2158- две хиляди сто петдесет и осем лева, от които: 1608лв.- следваща се за производството държавна такса, изчислена върху присъденото с това решение обезщетение от 40200лв.; 550лв.- заплатени от бюджета на съда разноски, съставляващи възнаграждения за вещи лица, от внос на които ищцата е била освободена в производството, на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.

            Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати на адв.К.О., по по банкова сметка ***, на която той е титуляр, сумата от 1510.37- хиляда петстотин и десет лева и тридесет и седем стотинки, съставляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищцата по т.д. №851/2019г. на ПОС, поради липса на възможност да заплати такова, изчислено по съразмерност с уважената част на иска и.

            Осъжда Н.Н.В., ЕГН **********,***, адв.К.О., да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, сумата от 549.17- петстотин четиридесет и девет лева и седемнадасет стотинки- разноски в производството, по съразмерност с отхвърлената част от иска и.

            Това решение се постанови при участието на Б.М.Ш., с ЕГН **********, ***, в качеството му на трето лице- помагач на ответника.

            Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                     

                                                                                              Окръжен съдия: