Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 117 05.03.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На пети ноември 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1476
по описа за
2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 105 от 14.06.2019г., постановено по гр. дело № 1274/2018г. по описа на Районен съд – Несебър е прекратено производството в частта, с която Н.Н.Б. е поискала да бъдат прогласени за нищожни решенията на проведеното на 03.12.2018г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс Рич 1, блок 1, сграда с идентификатор 51500.510.122.1, находяща се на адрес – гр. Н, м. А, представлявана от Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост Оксана Юрьевна Буц, обективирани в Протокол от 03.12.2018г. поради недопустимост на иска.
С цитираното решение са отменени по иска на Н.Н.Б. всички решения на проведеното на 03.12.2018г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс Рич 1, блок 1, сграда с идентификатор 51500.510.122.1, находяща се в гр. Н, местност А, представлявана от Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост О Ю Б, обективирани в Протокол от 03.12.2018г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Етажната собственост на жилищен комплекс Рич 1, блок 1, находяща се в гр. Н, м. А, сграда с идентификатор 51500.510.122.1 чрез адвокат Лазар Кондов, действащ в качеството си на процесуален представител на въззивната етажна собственост, упълномощен от Председателя на УС на ЕС – О Ю Б. В жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде отхвърлена претенцията на ищцовата страна. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че включването на паркоместата като процент от идеалните части при гласуването води неизяснен, респективно – неправилно изчислен кворум. В жалбата се посочва, че между собствениците на паркоместата възниква собственост по отношение на гаража – самостоятелен обект, като паркоместата са закупени с отделни нотариални актове, различни от този за жилището, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, което означава, че паркомясто би могло да бъде закупено дори и от лице, което няма собственост в сградата. В жалбата се посочва, че кворумът не е останал неизяснен, тъй като идеалните части от общите части, посочени в таблицата съответстват на тези, определени от ОС, проведено на 30.04.2018г., а то към настоящия момент не е отменено.
Изрично в депозираната пред съда жалба е посочено, че първоинстанционното решение се атакува и в частта, в която са присъдени сторените в производството разноски, но без съдът да счете за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се претендира това възнаграждение да бъде намалено до минималния размер, тъй като производството не се отличава с фактическа и правна сложност.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител и не изразява допълнително становище по основателността на въззивната жалба.
Ответната страна по въвзивната жалба – Н.Н.Б. чрез своя процесуален представител депозира по делото отговор на въззивната жалба, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и недоказана и се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде потвърден постановения първоинстанционен акт. В депозирания отговор се посочва, че изводът на първоинстанционния съд, че паркоместата не са самостоятелни обекти на правото на собственост, включването на които е довело до провеждане на събрание при неправилно изчислен кворум, както и до невъзможност да се установи дали са взети решения и с какво мнозинство е правилен, обоснова и законосъобразен. Посочва се, че съдът правилно е посочил в крайния си съдебен акт, че системния проблем с кворума при провеждането на събранията може да бъде решен чрез изчисляване по чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС и вземане на решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, но такива към настоящия момент не са налице, поради което е безспорно, че ОС е било проведено при неправилно изчислен, респективно – неизяснен кворум.
Посочва се, че не е основателна въззивната жалба и в частта по отношение на присъдените с решението разноски и в частност – присъденото възнаграждение за адвокат.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна не изпраща представител.
Бургаският окръжен съд като взе предвид
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск от Н.Н.Б. против Етажната собственост на комплекс Рич 1, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н, представлявана от О Ю Б, с който се претендира да бъдат отменени взетите решения на 03.12.2018г. на проведено Общо събрание на Етажната собственост, обективирани в Протокол от 03.12.2018г. В обстоятелствената част на исковата молба се сочат множество допуснати нарушения при свикването и провеждането на Общото събрание на Етажната собственост, като и се сочат конкретни основания за незаконосъобразност на взетите решения.
Ответната страна – Етажната собственост в комплекс „Рич 1“, бл. 1, представляващ сграда с идентификатор 51500.510.122.1 с административен адрес – гр. Н, Община Н, м. „А“, представлявана от Председателя на УС на ЕС – О Ю Б в законния срок депозира по делото писмен отговор, в който оспорва предявеният иск и сочи, че не са допуснати нарушение при свикването и провеждането на Общото събрание на ЕС, както и посочва доводите си за законосъобразност на всяко едно от взетите решения на проведеното събрание.
Предявеният иск е на основание чл. 40, ал. 1 от ЗС и се претендира да бъдат отменени всички взети решения на проведеното на 03.12.2018г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс Рич 1, бл. 1, намиращ се в гр. Н, м. А, сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър от Н.Н.Б. – етажен собственост с право на собственост по отношение на апартамент, находящ се в гр. Несебър, комплекс Рич – 1, бл. 1, ет.*, ап. *. Искът е предявен на 21.12.2018г., поради което и съдът намира, че е спазен предвидения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС едномесечен срок за предявяване на иска, поради което и предявеният иск е допустим.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По отношение на наведените съображения във въззивната жалба, настоящата инстанция съобрази следното: Основното възражение във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че включването на паркоместата като процент от идеалните части при гласуването, води неизяснен, респективно неправилно изчислен кворум.
По
делото е представено копие от Протокол от Общо събрание на собствениците на
обекти в ЕС на комплекс „Рич 1“, бл. 1, намиращ се в гр. Н, м. „А“ – сграда с идентификатор
51500.510.122.1 по плана на Община Несебър, от който е видно, че на
03.12.2018г. се е провело Общо събрание на етажната собственост. Изрично в протокола е
отразено, че към момента на свикване на общото събрание и съответно – към
момента на приключване на регистрацията – 10.30 часа не са били регистрирани
собственици или техни представители, притежаващи 67% ид.ч. от общите части на
етажната собственост, а регистрираните участници съставляват 50, 504% от общите
части на етажната собственост и началото на събранието се е отложило с един
час. Видно от представения протокол от 03.12.2018г. събранието е започнало в 13.45
часа (след повторна регистрация на участниците), като участие са взели 53, 452%
от общите части на етажната собственост. Видно от представения Протокол от 03.12.2018г.
посочени са лицата, които са се явили както към 11.30 часа с посочване на номер
на притежавания от всеки един от тях апартамент и с посочване на процента от
идеалните части, който имотът има в общите части на сградата.
По
делото е представено Искане от етажни собственици за свикване на Общо събрание
на етажната собственост. По делото е представено Пълномощно от 12.11.2018г., от
което е видно, че лицата, подписали искането за свикване на Общо събрание до УС
са упълномощили адвокат Кондев да изготви и обяви покана за свикване на ОС на
ЕС.
По делото е представено копие от Протокол за обявяване на Покана за свикване на Общо събрание на собствениците на ЕС на комплекс „Рич 1, бл. 1“ – насрочено за 03.12.2018г., от което е видно, че на дата - 23.11.2018г. е обявена Покана за свикване на Общо събрание на етажната собственост на комплекс Рич 1, бл. 1 чрез поставянето й на видно и общодостъпно място и това обстоятелство е удостоверено с подписите на адвокат Л К, М К Р и К Т.
По отношение на направените във въззивната жалба възражения, настоящият състав намира за установено следното:
Видно от представения по делото Протокол от проведено Общо събрание на собствениците на обекти в етажната собственост на комплекс Рич 1, бл. 1 от 03.12.2008г. девет паркоместа с един и същ идентификатор – 51500.510.122.1.89 са посочени като самостоятелни обекти и за всяко едно от паркоместата е определено конкретно процентно съотношение от общите части на сградата.
Както бе посочено по-горе – основното оплакване на въззивната страна се състои в това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че включването на паркоместата като процент от идеалните части при гласуването води до неизяснен – респективно – неправилно изчислен кворум. По отношение на изложения довод от страна на Районен съд – Несебър, настоящият състав го споделя и счита, че е правилен и законосъобразен. Безспорно е, че включването на паркоместата, които не са самостоятелни обекти на правото на собственост и е неизяснен техния характер в ценообразуването на сградата, а оттам – и включването им като проценти от ид. части при гласуването, води до неяснота по отношение на процентите, с които е взето конкретно решение. Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, който да кореспондира с въведените от въззивната страна съображения, че представените на общото събрание идеални части от общите части на сградата са правилно посочени – както при отчитане на кворума, така и при гласуването на самите решения, доколкото гаражът е със статут на самостоятелен обект, намиращите се в този гараж паркоместа могат да се разглеждат като идеални части от гаража. Дори да се приеме, че съответстващите на паркоместата идеални части от общите части на сградата биха могли да се изчислят по посочения от въззивника начин, в случая е налице неяснота по отношение на това, какви ид. части от общите части на сградата съответстват на едно паркомясто. За пример следва да се подчертае, че сборът от процентното съотношение на идеалните части от общите части на сградата за всички паркоместа, посочени в Протокола от проведеното на 03.12.2018г. Общо събрание на етажната собственост е в размер на 13, 268%, а в представената по делото Таблица за изчисляване на общите части съгласно чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС на обект – „апартаментен хотел“ с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на гр. Н, м. „А“ – Рич - процентното съотношение на идеалните части от общите части на сградата за всички паркоместа е в размер на 12, 891%, а в Нотариален акт № *от ***. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър посоченото паркомясто е с 3, 79 кв.м. ид.м. от общите части на сградата и не е посочено в процентно съотношение и по делото няма данни, от които да се провери дали действително тази посочена площ отговаря на процентното съотношение от общите части, което е посочено в Протокола от проведеното Общо събрание на етажната собственост на 03.12.2018г. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че изброените неточности при определянето на идеалните части от общите части на сградата, с които всеки от присъстващите пълномощници на собственици може да гласува, водят до невъзможност да се установи дали Решенията на проведеното на 03.12.2018г. Общо събрание на етажната собственост са взети с необходимото мнозинство, поради което и взетите решения на процесното Общо събрание на ЕС, следва да се отменят само на това основание.
Мотивиран от изложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна и недоказана.
По отношение на направеното искане да бъде намалено възнаграждението за адвокат, присъдено в първоинстанционното производство, съдът съобрази следното:
Безспорно е, че настоящата въззивна жалба е депозирана в съда на дата – 28.06.2019г. и в нея се съдържа оплакване по отношение на решението и в частта за разноските, като възиввната страна претендира да бъде намалено възнаграждението за адвокат, което е присъдено в първоинстанционното производство като прекомерно. По делото безспорно се установява и обстоятелството, че въззивната страна на дата – 28.06.2019г. едновременно с въззивната жалба е депозирала и молба за изменение на решението в частта за разноските и след депозиране на отговор от ответната страна на дата - 06.08.2019г., съдът е постановил Определение от 19.08.2019г., постановено по гр. дело № 1274/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Кондов за изменение на Решение № 105 от 14.06.2019г., постановено по гр. дело № 1274/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в частта му относно присъдените в полза на Н.Б. разноски по делото чрез намаляване на присъдения размер. При това положение и като взе предвид, че страната е депозирала молба за изменение на решението в частта за разноските и съдът е постановил нарочно определение в отговор на тази молба, то съдът намира, че на обжалване подлежи именно това определение и не следва понастоящем да се произнася по отношение на отправеното искане във въззивната жалба за намаляване на присъденото в първоинстанционното производство възнаграждение за адвокат, което по същество дублира депозираната Молба с вх. № 4958 от 28.06.2019г. за изменение на решението в частта на разноските, по която вече е налице произнасяне.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските, настоящата инстанция намира за установено следното:
Ответната страна по въззивната жалба – Н.Н.Б. е отправила искане да й бъдат присъдени направените по делото разноски, но по делото няма данни такива да са направени от нейна страна, поради което и съдът намира, че такива не следва да й бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105 от 14.06.2019г., постановено по гр. дело № 1274/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.