№ 2247
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100511412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20144909 от 23.06.2021 г. по гр.д. № 52434/2020 г.
Софийски районен съд, 120 състав отхвърлил като неоснователен предявения
от Н. В. В., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ******* (сега „Е.П.“
АД) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимост на сума в размер на 1 104.10 лв. за доставена
електроенергия по партида с кл. № 31025656011. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 450 лв. – разноски по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Н. В. В., която
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно приел, че
ответникът е доказал в условията на пълно и главно доказване, че през
процесния период – 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г., е доставена електрическа
енергия до процесния имот на обща стойност 1 104.10 лв. Съдът приел, че
енергия на тази стойност е реално доставена в посочения период, въпреки че
1
нямало никакви доказателства за предходни отчитания на демонтирания
електромер. Ответното дружество ясно заявило в отговора на исковата молба,
че не са правени отчитания на електромера през годините, с изключение
извършената на 11.09.2019 г. проверка, за което бил съставен представеният
по делото констативен протокол. Ответникът не доказал кога точно е
извършена предходна проверка и отчет на процесното СТИ, а в негова
доказателствена тежест било да установи, че в периода 25.08.2019 г. –
10.09.2019 г. през електромера е преминала ел. енергия на стойност 1 104.10
лв., което не било направено. Съдът неправилно приел и че сумата е
начислена правомерно по една тарифа – дневна, при положение че нямало
доказателства страните да са постигнали съгласие отчитането да е
еднотарифно. От КП от метрологична експертиза било видно, че СТИ било
изработено през 1966 г., нямало доказателства да са извършвани
метрологични проверки съгласно ЗИ, а било посочено и че е изтекъл срокът
на последващата проверка. От заключението на СТЕ можело да се заключи
само, че изчисленията по фактурата са математически верни и съответстват
на одобрените от КЕВР цени за процесния период, но не и че в същия период
е преминало цялото количество ел. енергия от 4 956 Квт/ч, при това на една
тарифа – дневна. Ответникът произволно и едностранно изчислил цялата
енергия по дневна тарифа, което било неправомерно при липса на съгласие от
абоната. Неправилно също районният съд приел, че сумата не е погасена по
давност. При недоказване от ответника ел. енергията да е доставена в периода
25.08.2019 г. – 10.09.2019 г., съдът следвало да приеме, че възражението за
погасителна давност е основателно. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно
представени списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Е.Б.” АД, сега „Е.П.“ АД (промяната в
наименованието вписана в ТРРЮЛНЦ на 28.04.2022 г. и с протоколно
определение от 22.06.2022 г. допуснато изменение в наименованието на
страната) с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда
да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от въззивника адвокатско възнаграждение.
2
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата 1 104.10 лв., начислена по фактура №
**********/31.05.2020 г. като стойност на реално доставена електрическа
енергия за периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г. за електроснабден имот в с.
Луково, обект бунгало, кл. № 310252656011.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен
състав го намира за неправилно по следните съображения:
По делото се установява, че на 01.06.2020 г. ищцата е подала заявление
за продажба на електрическа енергия за битови нужди за обект на адрес в с.
Реброво, „Мършева поляна“, бунгало, като е представила удостоверение за
наследници на предходния потребител – В. И.В., починал на 12.03.2005 г.
Преди това, на 27.05.2020 г. между страните е подписан протокол-декларация,
съгласно който потребителят Н.В. декларира, че считано от датата на
протокола ще ползва електрическа енергия за битови нужди на адрес гр.
Своге, с. Реброво, „Мършева поляна“, а продавачът приема да й продава
електрическа енергия по цени за битови потребители. Представена е и
изходяща от ищцата декларация от 27.05.2020 г., че има съгласието на
останалите собственици на имота СТИ (електромер) с кл. № 3001214000444
да бъде регистриран на нейно име.
Видно от приетото удостоверение за наследници на В. И.В., след
3
смъртта си същият е оставил за наследници по закон съпруга, син и дъщеря –
ищцата Н.В..
Приета по делото е фактура № **********/30.09.2019 г., с получател В.
И.В., кл. № 3001214000444, на стойност 1 104.10 лв. с ДДС – цена на
електрическа енергия за периода 24.08.2019 г. – 10.09.2019 г. На 31.05.2020 г.
е издадено кредитно известие към тази фактура с основание „грешни данни в
договорните отношения“, и на същата дата е издадена процесната фактура №
**********/31.05.2020 г. с получател – ищцата, на стойност 1 104.10 лв. с
ДДС – цена на доставена електрическа енергия за периода 25.08.2019 г. –
10.09.2019 г. за електроснабден имот в с. Луково, кл. № 310252656011.
От приетия констативен протокол № 1023189 от 11.09.2019 г. се
установява, че на същата дата е извършена проверка на адрес с. Луково,
бунгало, от двама служители на „Чез разпределение България” АД и в
присъствието на свидетел от Федерация на потребителите и сина на
потребителя - И.В.В.. При проверката е констатирано, че многотарифен
електромер с фабр. № 1853466, тип А1-6Д, година на производство 1966 г., е с
показания: първа тарифа - 0039 Квт/ч, и втора – 5 886 Квт/ч. Електромерът
няма тарифен превключвател. Същият е демонтиран за метрологична
проверка в БИМ. Монтиран е нов електромер, измерващ в класа си на
точност.
Съгласно констативен протокол за метрологична експертиза №
176/17.06.2020 г. на БИМ – ГД МИУ, няма промени в конструкцията и
електрическата схема на електромера. Червеният белег за отчитане при
проверка на оборотите на диска е избледнял и по тази причина не могат да се
изследват метрологичните му характеристики по т. 4.3 – проверка на
точността на електромера с метод на пряко сравнение с еталон. При проверка
на показващото устройство при продължително включване с отчитане на
показващото устройство отчетената грешка е 1 % при максимално допустима
2 %.
В чл. 15, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „Чез разпределение България“ АД е
предвидено задължение на потребителя да осигурява безпрепятствен достъп
на упълномощени представители на електроразпределителното дружество в
имота за монтиране, проверка, ремонт, замяна на електрически съоръжения и
4
средства за търговско измерване, както и за отчитане и контрол на техните
показания, в случай че те се намират след границата на собственост на имота,
без предварително писмено уведомление и при спазване на ОУ. Съгласно чл.
26, ал. 2 от тези ОУ, в случай че достъп за отчитане на СТИ не бъде осигурен,
електрическата енергия се изчислява на база средноаритметичната величина
на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през
предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от
предходната година. Електроразпределителното предприятие уведомява
крайния снабдител за определените количества с оглед изчисляване на
сумите, които потребителят дължи; Според ал. 3, потребителят се уведомява
за извършеното по ал. 2 изчисление с документа за дължимите суми за
електрическа енергия. При последващо осигуряване на достъп се извършва
корекция според реалните показания на СТИ, ако това е необходимо.
Съгласно приетото заключение на СТЕ, посочените количества
електроенергия по процесната фактура отразяват вярно реално отчетените
показания от средството за търговско измерване, което е било монтирано в
имота – 4 956 Квт/ч. СТИ е било монтирано вътре в имота и до него е нямало
достъп, според справка за въведени показания, предоставени на вещото лице
от електроразпределителното дружество. Изчисленията по фактурата са
математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическа
енергия за процесния период от КЕВР. От справката в табличен вид в
заключението не се установява кога е извършен предходен отчет на
показанията на електромера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
предявения иск за основателен. На първо място, няма основание ответното
дружество да претендира от ищцата, с която е в договорни отношения за
обекта от 27.05.2020 г., цялата стойност на ел. енергия за периода 25.08.2019
г. – 10.09.2019 г. За този период, ако сумата се дължи, отговорни биха били
съсобствениците на обекта съразмерно с дяловете им собствеността, за които
по делото няма данни. Отделно от това, при доказателствена тежест за
ответника съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал да е
доставил в обекта в периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г. 4 956 Квт/ч
електрическа енергия, цената на която претендира по процесната фактура. По
делото няма никакви данни кога е било отчетено старото показание от 930
Квт/ч. Нещо повече – по твърдения на самия ответник в отговора на исковата
5
молба, ставало дума за „години назад консумация на ел. енергия“, а и без
експертни знания е очевидно, че няма как в обект бунгало за период от 16 дни
да се консумират 4 956 Квт/ч електрическа енергия. На следващо място,
ответникът не е установил електромерът в имота да е бил годно СТИ – такъв
извод не може да бъде направен от КП на БИМ, съгласно който проверка на
точността на електромера не е могло да бъде извършена при метод на пряко
сравнение с еталон, а отговор на този въпрос не е даден и със заключението
на СТЕ. Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства и за
твърденията си, че са извършвани опити за отчет на електромера. Няма
никакви доказателства, а и твърдения ответникът – краен снабдител да е
уведомявал потребителя за извършено изчисление от
електроразпределителното дружество по реда на чл. 26 от ОУ, както би
следвало да постъпи, в случай че до имота действително не е осигуряван
достъп за отчет на СТИ. Последното също препятства преценката в какъв
период от време е доставяна електрическата енергия, отчетена на 11.09.2019
г., съответно – погасено по давност ли е вземането.
След като ответникът не установява ищцата да му дължи исковата сума,
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК е основателен. Предвид несъвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което искът се уважи.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски за
първоинстанционното производство в размер на 50 лв. – държавна такса. На
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищцата адв. К.И.Б. адвокатско възнаграждение в
размер на 307.29 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По разноските за настоящата инстанция: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата разноски в
размер на 25 лв. – държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА
– на пълномощника на въззивницата адв. М.Л. Л. – адвокатско
възнаграждение в размер на 307.29 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20144909 от 23.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 52434/2020 г. на Софийски районен съд, 120 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. В. В., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. *******, не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК ******* (с
предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.”), със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, БенчМарк Бизнес център, сумата 1 104.10 лв.,
начислена по фактура № **********/31.05.2020 г. като стойност на реално
доставена електрическа енергия за периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г. за
електроснабден имот в с. Луково, обект бунгало, кл. № 310252656011.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, БенчМарк Бизнес център, да заплати
на Н. В. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 50 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 25 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, БенчМарк Бизнес център, да заплати
на адвокат К.И.Б., ЕГН **********, на основание чл. 38 ЗА сумата 307.29 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, БенчМарк Бизнес център, да заплати
на адвокат М.Л. Л., ЕГН **********, на основание чл. 38 ЗА сумата 307.29
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8