№ ……………
гр. София, 26.4.2023 г.г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, І-15 състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 16634 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Ц.Ц.Д.
твърди, че по адм. дело № 989/2009 г. на АС гр.
Плевен му е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20132/2011 г. при ДСИ РС гр. Плевен. По административното
дело ОСЗГ гр. Долни Дъбник е осъдено да проведе заседание, на което да разгледа
и реши въпроса за издаване на решение по подадено от Ц.Ц.Д.
заявление вх. № 164/17.06.2009 г., като е определен 14-дневен срок за
извършване на действието, считано от 10.03.2011 г. Взискателят
е поискал да се даде на длъжника 14-дневен срок за доброволно изпълнение, след
което да се пристъпи към принудително изпълнение. Твърди се срокът за
доброволно изпълнение да е изтекъл на 04.12.2011 г., като въпреки това
държавният съдебен изпълнител не санкционира длъжника за бездействието и не
налага глоби. С решение от 29.06.2012 г. по адм. дело
№ 447/2012 г. на АС гр. Плевен е осъден държавен съдебен изпълнител по
изпълнително дело № 20132/2011 г. да налага последователни глоби по чл. 290 АПК
на ответника по изпълнението – ОСЗГ гр. Долни Дъбник до получаване на
изпълнение по решение № 433/2010 г. по гр. дело № 989/2009 г. на АС гр. Плевен.
На 15.10.2012 г. ДСИ Ц.Д. е съставила протокол с констатации за грешки в
съдебното решение и е отказала да го изпълни с аргумент, че глоба се налага на
длъжностни лица, не на ОСЗГ. Ищецът поискал тълкуване на решението. С решение
от 03.12.2012 г. по адм. дело 447/2012 г. съдът е
отхвърлил молбата за тълкуване, като е посочил, че лицата не могат да бъдат персонално
определени, като органът по изпълнението дължи да изследва въпроса кои
конкретно длъжностни лица препятстват изпълнението и на тях да наложи
съответните глоби до получаване на дължимото изпълнение – в частност, кой
представлява ОСЗГ, кой ръководи работата й, насрочва заседания и т.н. С писмо
от 23.06.2017 г. съдебният изпълнител е уведомил взискателя,
че диспозитивът на решението е изпълнен с образуване
на изпълнителното дело, а как спорът ще бъде решен не е от компетентността на
съдебния изпълнител. Ищецът твърди, че бездействието да се предприемат способи
на принудително изпълнение се приравнява на отказ на съдебния изпълнител. Не
може да се приеме, че решението е изпълнено с проведено заседание на комисията,
обективирано в Протокол № 1/02.10.2012 г., тъй като
нищожността му е прогласена с решение по гр. дело № 3662/2017 г. на ПлРС и преписката по заявление вх. № 164/17.06.2009 г. е
изпратена на ОСЗ Долни Дъбник за произнасяне. Решението е влязло в сила на
12.06.2018 г.
Твърди се бездействието да бъде изпълнено
съдебното решение чрез способите на принудителното изпълнение да е довело до
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди се
изразяват в неполучаване на доход от земите, чието възстановяване се е искало
от заявителя като наследник на И.Н.П.– 84 декара земя в местностите, посочени в
решението на съда. Наред с това ищецът е претърдял и
неимуществени вреди – болки и страдания, свързани с влошаване на здравето на
ищеца. Последният следвало всеки две години да отправя искания за принудително
изпълнение, за да не бъде прекратено изпълнителното дело. По изложените
съображения се иска на основание чл. 49 ЗЗД да бъде осъдено М.на П., като
отговорно за бездействието по служба на съдебния изпълнител, да заплати на
ищеца за периода 17.06.2014 г. – 10.06.2019 г. (съобразно уточнителна
молба от 19.05.2021 г.) сумите:
- 30000
лв. – имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи;
- 3000
лв. – неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от
10.06.2019 г. до окончателното изплащане на претендираните
суми.
В отговор на исковата молба М.на П. излага
възражение за недопустимост и оспорва предявения иск. Посочва, че с приятелско
споразумение от 14 юни 2016 г. по жалба от 31.01.2013 г. на Ц.Д. срещу България
ищецът/жалбоподател се е съгласил да се откаже от всякакви последващи
претенции срещу България по отношение на фактите, породили жалбата срещу
ангажимент на правителството да му заплати 1200 евро за покриване на всякакви
имуществени и неимуществени вреди, както и разходи и разноски. Решението се
ползва със задължителна сила на основание чл. 46 ЕКПЧОС и повторно предявяване
на претенцията е недопустимо. Налице е идентичност на фактите, а с декларация от
06.11.2014 г., предхождаща исковата молба по делото, ищецът е декларирал, че по
тези факти е налице окончателно разрешаване на случая.
По същество се посочва, че евентуално
настъпили за ищеца вреди не са в резултат от бездействието на държавен съдебен
изпълнител, а на ОСЗ Долни Дъбник. Това задължение е незаместимо
и може да бъде изпълнено единствено от длъжника. Липсва противоправност
в действията на ДСИ по изп. дело № 20132/2011 г.
Осъдителният диспозитив се отнасял до фактическо
действие – провеждане на заседание. Правилно ДСИ е отказал да извърши действия
по последователно налагане на глоби на ОСЗ – общинските служби по земеделие
попадат в обхвата на чл. 4, ал. 2 ЗАдм и не
представляват държавен орган. При преценка за неправилност на действията на ДСИ
ищецът/взискател е имал възможността да обжалва
протокола от 15.10.2012 г. Ответникът прави възражение за съпричиняване
на настъпилите в вреди в размер на 100%, както и за изтекла погасителна
давност. Твърди за ищеца да не е настъпила вреда и да липсва причинно-следствена
връзка между твърдяното противоправно поведение и
евентуално настъпилата вреда. Прави искане за привличане на Ц.Д.Ц. като трето
лице-помагач.
М.на П. предявява обратен иск срещу Ц.Д.Ц.
при условията на евентуалност за сумите от 30000 лв. – имуществени вреди и 3000
лв. – неимуществени вреди. Посочва, че ДСИ е следвало да изпълни осъдително
решение № 436/29.06.2012 г. на АС Плевен по адм. дело
№ 447/2012 г. в дадения срок. Противоправното
бездействие е целяло да увреди взискателя по
изпълнителното дело, евентуално е съзнавала опасността от причиняване на противоправен резултат в правната сфера на взискателя.
Ответницата по обратния иск Ц.Д.Ц. не е
подала отговор.
В уточнителна
молба вх. № 291468/23.11.2020 г. ищецът възразява, че ответникът не е страна по
постигнатото споразумение пред ЕСПЧ, то е сключено с Министерски съвет.
В съдебно заседание ищецът Ц.Д. поддържа
предявения иск. М.на П., представлявано от юрк. Т.,
оспорва иска. Ответникът по обратния иск Ц.Ц. не се
явява и не заявява становище по спора.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
С решение № 433/01.07.2010 г. по адм. дело № 989/2009 г. на Административен съд гр. Плевен,
е оставена без разглеждане жалбата на Ц.Ц.Д. в частта
срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие гр. Долни Дъбник,
Плевенска област, да издаде решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне на земеделски земи
в селището на гр. Долни Дъбник, Плевенска област, в съответствие с решение №
2790/24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996 г. на Плевенски районен съд, като е
осъдена ОСЗ гр. Долни Дъбник да проведе
заседание, на което да разгледа и
реши въпроса за издаване на решение по подадено от Ц.Ц.Д.
заявление вх. № 164/17.06.2009 г., като е определен 14-дневен срок за
извършване на действието, считано от влизане на решението в сила. Решението е
влязло в сила на 10.03.2011 г. Въз основа на решението е издаден изпълителен лист на 27.10.2011 г., обективиращ
осъдителния диспозитив. В мотивите е отразено, че Ц.Ц.Д. е подал пред ОСЗ гр. Долни Дъбник заявление вх. №
164/17.06.2009 г., с което е поискал възстановяване на собствеността върху
земеделските земи на правоимащите – наследници на И.Н.П.,
на основание влязло в сила решение № 2790/24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996
г. на РС гр. Плевен. Съдът е приел, че ОСЗ дължи да постанови решение по чл.
18ж ППЗСПЗЗ по искането на жалбоподателя след провеждане на заседание, на което
да разгледа заявлението и да реши въпроса за издаване на акта. Съдът посочва,
че неоснователното бездействие е свързано с непровеждане на заседание, на което
да се разгледа и реши въпросът за издаване на искания акт.
Изпълнително дело № 20132/2011 г. по описа
на Плевенски районен съд е образувано по молба на Ц.Ц.Д.
срещу Общинска служба земеделие гр. Долни Дъбник въз основа на изпълнителния
лист, издаден по адм.
дело № 989/2009 г. на АС Плевен. Покана за доброволно изпълнение е изпратена до
длъжника и получена на 28.11.2011 г. В отговор от 01.12.2011 г. длъжникът
посочва, че не може да се произнесе с решение по подаденото заявление.
Приложени са писма до взискателя с искане от ОСЗ да
представи актуално удостоверение за наследници на И.П.в оригинал, както и оригинално
заверен препис на решение № 2790/24.02.2003 г. на Пл.РС по гр. дело № 610/1996
г. Искане в същия смисъл е повторено и с дати 03.01.2011 г., като е отразено,
че за периода м. декември 2008 г. – 01.09.2010 г. ОСЗ Долни Дъбник не би могла
да се произнесе с решение, тъй като за това време няма титуляр-началник, а след
това се взема предвид, че г-н Д. не е представил документите според
изискванията на службата и така е възпрепятствал произнасянето.
Молба за предприемане на действие по
изпълнение взискателят депозира пред ДСИ на
23.12.2011 г., резюлирана на 10.01.2012 г. до
длъжника – за отговор, постъпил на 12.03.2012 г.
Следващо запитване е отпратено от ДСИ Д.
на 30.05.2012 г.
Следваща молба за предприемане на
принудителни действия е подадена от взискателя на
23.05.2012 г., в отговор от 05.06.2012 г. се посочва отново като причина за
неизпълнението непредставянето на документите в оригинал.
С решение № 436 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 447/2012 г. на Адм.
съд гр. Плевен е осъден органа по изпълнението – държавен съдебен изпълнител РС
гр. Плевен по изпълнително дело № 20132/2011 г. да наложи последователни глоби
по чл. 290 ал. 1 ГПК на ответника по изпълнението – ОСЗ Долни Дъбник с взискател Ц.Ц.Д., до получаване
на изпълнение по решение № 433/2010 г., постановено по адм.
дело № 989/2009 г. на АС гр. Плевен. Определен е срок за изпълнение от страна
на органа по изпълнението – 7 дни. В мотивите се сочи, че ОСЗ следва да се произнесе въз основа на вече
подаденото заявление, а не да изисква от молителя попълването на ново,
както и да се вземат предвид приложените към заявлението доказателства, освен
ако в мотивите на съдебното решение не е посочено изрично да се съберат
допълнителни доказателства за определен кръг факти и обстоятелства. Съдът
констатира, че доколкото указания в този смисъл не са давани, е налице
бездействие на ответника по изпълнителното дело да извърши действията, за които
е осъден и е заведено изпълнително дело. Това бездействие не е проследено и
отчетено от органа по изпълнението, което е довело, на свой ред, до бездействие
на съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение до получаване на
пълно и точно изпълнение.
По повод постъпило на 02.07.2012 г. копие
от решение по адм. дело № 447/2012 г. на АС Плевен е
съставен от ДСИ Д. протокол от 15.10.2012 г. в който се отразява, че отказва да
наложи глоба, тъй като не е посочено на кои длъжностни лица да наложи глобата.
С решение № 675/03.12.2012 г. по адм. дело № 447/2012 г. на Адм.
съд Плевен е отхвърлена молбата на Ц.Ц.Д. за
тълкуване на решение 436/29.06.2012 г. Съдът е приел, че не може персонално да
се определи на кои лица следва да се налага глоба по реда на чл. 290 АПК.
Съдебният изпълнител дължи да изследва въпроса кои конкретно длъжностни лица
възпрепятстват изпълнението на влязлото в сила съдебно решение и именно на тях
да наложи съответните санкции до получаване на дължимото изпълнение.
На 08.08.2012 г.
е съставен протокол, обективиращ отказ на съдебния
изпълнител да изпълни решението, тъй като в същото е посочено като основание
чл. 290, ал. 1 ГПК. Впоследствие съдът допуска поправка на очевидна фактическа
грешка като вместо ГПК следва да се чете АПК.
С писмо от 14.06.3023 г. от ОСЗ Долни
Дъбник до ДСИ е отговорено, че съставът на комисията
е променян многократно, приложени са заповеди за определяне съставите на
комисията съответно от 06.10.2010 г., 06.10.2008 г., 03.09.2012 г.
Нова молба е депозирана от взискателя на 09.12.2013 г., като на 12.12.2013
г. ДСИ е изискало справка от началника на ОСЗ Долни Дъбник проведено ли е
заседание за разглеждане и постановяване на решение по заявлението на взискателя.
В протокол № 2/20.02.2014 г. на ОСЗ Долни
Дъбник е отразено, че комисията не е била страна по адм.
дело № 989/2009 г. по описа на АС гр. Плевен, имотите са възстановени на
наследниците на И.И.Н., впоследствие е съставен
констативен нотариален акт и подписан договор за доброволна делба. Неясно е
отменя ли се делбата и кои от въпросните имоти би следвало да се възстановят на
наследниците на И.Н.П.. Посочва се, че съдебното решение може да бъде изпълнено
след като заинтересованата страна поиска от съответния съд коригирането му с
цел прогласяване на договора за доброволна делба за нищожен. С решение № 1749/18.10.2017
г. по гр. дело № 3669/2017 г. на РС гр. Плевен е прогласена нищожността, на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, на протокола от 20.02.2014 г. и преписката е
изпратена за произнасяне. Решението е потвърдено от АС гр. Плевен по КАД №
345/2018 г. на АС Плевен, влязло в сила на 12.06.2018 г.
Отговор в същия смисъл е депозиран на
26.03.2015 г. от длъжника до ДСИ, препратен на взискателя
за отговор на 01.04.2015 г.
Ново запитване е изпратено на 14.03.2017
г. въз основа на молба на взискателя от 07.02.2017 г.
В отговор от 13.03.2017 г. се сочи, че от значение е висящо дело 162/2017 г. на
Адм. съд Плевен.
Молба за продължаване на изпълнителните
действия е подадена от взискателя на 05.06.2017 г. В
отговор от 23.06.2017 г. ДСИ Д. посочва, че взискателят
не е конкретизирал изпълнителен способ, а диспозитивът
на съдебното решение е изпълнен още с образуване на изпълнителното дело. В
отговор взискателят депозира молба заявление с искане
за изпълнение, реферирайки към диспозитива на
съдебното решение. С разпореждане от 25.08.2017 г. съдебният изпълнител е
отбелязал, че изпълнителният титул е изпълнен, като „въпроса“ по изпълнителният
лист е разглеждан и решаван многократно.
Следваща молба с искане за изпълнение взискателят депозира на 06.01.2019 г.
На 14.01.2019 г. държавният съдебен
изпълнител постановява разпореждане за отвод. Следват отводи на държавни съдебни
изпълнители Т.Г.-П., З.Н., М.П.(ДСИ РС Никопол), С.М.(ДСИ РС Кнежа).
Определеният ДСИ от РС Левски е изискал от
длъжника протокол от заседание и решение по заявлението на взискателя.
В отговор е изпратен протокол № 1/18.03.2019 г. на ОСЗ Долни Дъбник, в т. ІІІ
на който е отразено, че е налице техническа невъзможност за издаване на решение
и след отразяване на заповед РД 09-261/12.03.2019 г. в система FERMA
III следва незабавно да се
събере комисията и да постанови решение.
С постановление от 11.06.2019 г.
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20132/2011 г. по описа на
СИС при РС Плевен е прекратено. В мотивите е посочено, че производството се
прекратява на основание решение, обективирано в
протокол 566С/30.05.2019 г.
Видно от Протокол № 566С/30.05.2019 г. на
ОС Долни Дъбник административният орган взема решение за признаване и определя
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне на 50.800 дка при условията на чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ на
наследниците на И.Н.П.въз основа на преписка, образувана по заявление вх. №
164/17.06.2009 г. и представени писмени доказателства от Ц.Ц.Д..
В мотивите се сочи, че имотите са с признато право за възстановяване на
собственост съгласно решение № 2790/24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996 г. на
РС Плевен. Няма отразяване дали решението е обжалвано, респ. на коя дата същото
е влязло в сила.
По жалба № 17203/13 (D.v. Bulgaria) е сключено
приятелско споразумение, като на жалбоподателя, ищец по настоящото дело, е
изплатено обезщетение в размер на 1200 евро, покриващо всички имуществени и
неимуществени вреди и разходи, вкл. данъци, които жалбоподателят би заплатил. Подписаната
декларация е с дата 29.10.2014 г. С решение № 493/03.07.2015 г. на Министерски
съвет е прието предложението за сключване на приятелско споразумение и
изплащане на договореното обезщетение. Преводът е нареден на 19.07.2016 г., не
се оспорва получаването му от ищеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от
правна страна.
По главния
иск с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. второ ГПК вр.
чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 1, изр. второ ГПК за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, причинени
от държавния съдебен изпълнител, отговорността се реализира по реда на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са
необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца). 2.
Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответникът) е възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Работникът да има вина за
причинените вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена
от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на
пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако
установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от
лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са
причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по
повод или при изпълнение на работата. Границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД
се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да
извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при
или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното
лице е причинило вредата на пострадалия противоправно
и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл.
49 е всякога налице. (Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС).
Съгласно т. 5 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на
ВКС и на ВАС отговорността на съдебния изпълнител е деликтна
и се реализира при наличие на негово незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на
дейността му. Съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
За да прецени дали е налице първата от кумулативно
изискуемите предпоставки - противоправно бездействие
на ответника, съдът съобрази следното.
Съдът намира, че постигнатото между Ц.Д. и българското
правителство приятелско споразумение по жалба № 17203/2013 г. пред ЕСПЧ не е
основание, обуславящо недопустимост на последващи
претенции на Ц.Д. по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД. Споразумението обхваща фактите и обстоятелствата, които жалбоподателят
твърди да са противоправни в периода до 2013 г.,
когато ЕСПЧ е сезиран. Макар декларацията от страна на Ц.Д., обективираща съгласие за приемане на предложеното му
обезщетение, да е с дата 29.10.2014 г., респ. решение за зачеркване на делото
да е взето от съда на 14.06.2016 г., оповестено на 07.07.2016
г., в решението за приложение на чл. 39 ЕКПЧ, Европейският съд по правата на
човека недвусмислено препраща към фактите, изложени в сезиращата жалба, т.е.
настъпили към 2013 г. Настоящото дело е с период от 12.06.2014 г. до 10.06.2019
г. (л. 60 от делото, Решение на ЕСПЧ: „Съдът получава декларации за приятелско
споразумение, подписано от страните, съгласно които жалбоподателят се съгласява
да се откаже от всякакви последващи претенции срещу
България по отношение на фактите,
породили тази жалба.“)
Отговорността на М.на П. произтича от качеството му на
работодател по смисъла на чл. 265 от Закона за съдебната власт и с оглед на
това възложител на работата на държавен съдебен изпълнител Ц.Д.. Държавните
съдебни изпълнители са в трудови правоотношения с М.на П., макар че
организационно са към районните съдилища и дейността им се финансира от бюджета
на съдебната власт.
За релевантния за настоящия спор период 12.06.2014 г.
до 10.06.2019 г. се установяват следните действия: препращане до длъжника на 05.03.2015
г. на молба на взискателя от 11.02.2013 г.,
препращане до взискателя на 01.04.2015 г. на отговора
на длъжника; въз основа на молба на взискателя от
07.02.2017 г. ДСИ отправя молба до длъжника на 14.02.2017 г., съответно
препращане на 21.03.2017 г. на отговора на длъжника до взискателя.
Молбите на взискателя от 02.06.2017 г. 10.08.2017 г.
са съответно с резолюция за липса на изпълнителен титул в изпълнителния лист,
както и за многократно разглеждане и решаване от страна на длъжника на
„въпроса“ по изпълнителния лист. По повод молбата на взискателя
от 09.01.2019 г. ДСИ на 14.01.2019 г. се отвежда от делото, следват още 4
отвода на държавни съдебни изпълнители. Разпореждане до длъжника за изпълнение на
решение 433/01.07.2010 г. е постановено от ДСИ Денис Ю. на 22.02.2019 г., а на
11.06.2019 г. делото е прекратено поради изпълнението на длъжника чрез решение
на ОСЗ Долни Дъбник от 30.05.2019 г.
Съдът намира, че за периода 12.06.2014 г. – 22.02.2019
г. държавните съдебни изпълнители по делото не са предприели действия, които
биха могли да доведат до реализация правата на взискателя.
Действията в този период са ограничени до размяна на молби на взискателя и отговори на длъжника при все, че от
съдържанието на изпълнителния лист е видно, че задължението на длъжника е ясно
определено:
1. да проведе заседание;
2. да разгледа и реши въпроса за издаване на решение
по подадено от Ц.Д. Заявление вх. № 164/17.06.2009 г.
Изрично съдът е определил 14 дни за изпълнение на
задължението. Нещо повече, съдебният изпълнител е следвало, в изпълнение на
решение по адм. дело № 447/2012 г. на Адм. съд гр. Плевен да налага глоби на ОСЗ гр. Долни
Дъбник, като персонално на кого да бъде наложена санкцията е следвало да се
установи от съдебния изпълнител чрез справка кои длъжностни лица са членове на
комисията. Изрично в двата съдебни съдебни акта,
приложени по изпълнителното дело, е посочено, че няма основание ОСЗ гр. Долни
Дъбник да изисква допълнителни доказателства, тъй като подобни указания не са
дадени с решение 433/2010 г. и дължи произнасяне по същество по заявление вх. №
164/17.06.2009 г., без да изисква подаване на ново заявление. В този смисъл и
неправилни са изводите на съдебния изпълнител, обективирани
в резолюции от 20.06.2017 г. – за липса на изпълнителен титул, както и от
25.08.2017 г. – че длъжникът е разглеждал и решавал „въпроса“ многократно.
Констатираното противоправно
бездействие съставлява и нарушение на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ – уреждащ правото на
справедлив процес.
Съдът намира за установено, че бездействието на
съдебния изпълнител в пряка причинно-следствена връзка е довело до неимуществени
вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението Постановление
N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС), вкл. икономическата обстановка в
страната. Съдът съобрази, че нарушението е извършвано спрямо ищеца в
продължителен период от време, като опитите за реализация на права са
практически блокирани от държавния съдебен изпълнител от 2017 г. до възлагане
на делото на ДСИ Ю., които на 22.02.2019 г. разпорежда на длъжника да изпълни
съдебното решение. Взема предвид и възрастта на ищеца, допълнително засилваща
чувството на безизходица поради и водеща до негативни психически преживявания. При
съобразяване на така изложените обстоятелства съдът намира за изцяло
основателна претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3000 лв., като същите са дължими до 22.02.2019
г., когато бездействието е преустановено.
Неоснователни са както възражението за съпричиняване, така и възражението за погасяването на
вземането по давност предвид твърдението за периодичност на неизпълнението.
По отношение на претенцията за имуществени
вреди съдът намира същата за неоснователна. Задължението на съдебния изпълнител
е за предприемане на действия по отношение на длъжника, насочени към изпълнение
на съдебен акт и постановяване на решение от ОСЗ Долни Дъбник. Решението по
същество е изцяло от компетенциите на длъжника по изпълнителното дело, който
дължи да се произнесе, но при съобразяване на възможните способи за земеделска
реституция. Този резултат не може да се гарантира спрямо очакванията на взискателя. По изложените мотиви искът за присъждане на 30000
лв. имуществени вреди се явява изцяло неоснователен, ведно със законната лихва
от исковата молба - 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на присъдената
сума.
По
обратния иск с правно основание чл. 203 КТ вр. чл. 54 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 203 КТ вр. чл. 206, ал. 1 т. 1 КТ отговорността на работника за
причинената вреда при и по повод изпълнение на служебните задължения е ограничена
до размера на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение. Съдът взема предвид трудовото възнаграждение на съдебния
изпълнител Ц. Д. към м. януари 2019 г., когато тя се отвежда от изпълнителното
дело, поради което обратният иск следва да бъде уважен за сумата от 2623,04 лв.,
ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С определение от 23.12.2020 г. ищецът е частично освободен
от заплащане на държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 4,50 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 45,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по обратния
иск следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по обратния иск държавна такса
по уважения обратен иск, съобразно уважената част, в размер на 92,40 лв., както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.на
П., БУЛСТАТ *******, да заплати на
основание чл.
441, ал. 1, изр. второ ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД
на Ц.Ц.Д.,
ЕГН ********** сума в размер на 3000
лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
бездействие на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело 20132/2011 г.
по описа на Плевенски районен съд, дължимо за периода 12.06.2014 г. –
22.02.2019 като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, в която обезщетението се претендира до
предявяването на исковата молба на 10.06.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Ц.Д., ЕГН **********
срещу М.на П.,
БУЛСТАТ ******* иск с правно основание чл.441, ал. 1, изр. второ ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 30000 лв. – имуществени вреди от противоправно бездействие
l в периода 12.06.2014 г. – 10.06.2019 г. на държавен
съдебен изпълнител по изпълнително дело 20132/2011 г. по описа на Плевенски
районен съд, ведно със законната лихва върху сумата от 10.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр.
чл. 203 КТ вр. чл. 54 ЗЗД Ц.Д.Ц., ЕГН **********, да
заплати на М.на
П., БУЛСТАТ ******* сумата от 2623,04 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 09.03.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, представляваща заплатено от М.на П. в полза на Ц.Ц.Д.,
ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на държавен съдебен изпълнител по
изпълнително дело 20132/2011 г. по описа на Плевенски районен съд, при условие,
че М.на П. изпълни задължението си на Ц.Ц.Д., ЕГН **********
за сума, за която е постановено настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.на П.,
БУЛСТАТ *******, да заплати на Ц.Ц.Д., ЕГН **********
сумата от 4,50 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК Ц.Ц.Д., ЕГН
********** да заплати на М.на П., БУЛСТАТ ******* сумата от 45,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК Ц.Д.Ц., ЕГН ********** да
заплати на М.на П., БУЛСТАТ *******
сумата от 113,40 лв. – държавна такса и разноски по обратния иск, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Решението е постановено при участието на Ц.Д.Ц.
като трето лице-помагач на страната на ответника М.на П..
СЪДИЯ: