Определение по дело №70914/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4679
Дата: 28 януари 2025 г. (в сила от 28 януари 2025 г.)
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20241110170914
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4679
гр. София, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110170914 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са посочили писмени доказателства, които считат
относими към установяване на релевантни за спора факти, поради което и приемането
им е допустимо.
Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като не
са посочените относими оспорени факти от предмета на доказване, които ищецът ще
установява с цитираните в искането писмени документи.
Неоснователни са исканията на страните за събиране на гласни доказателствени
средства поради ненеобходимостта им за решаване на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕБИЕ исканията за ангажиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на общо четирима свидетел при режим на
довеждане от страните за фактите, посочени в исковата молба и в отговора на
исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседания на 20.03.2025 г. от
10:40 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
1
препис от писмения отговор на ответника и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявен е иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, наложено със Заповед № 2172/ 24.09.2024 г. на управителя на „Максима
България“ ЕООД.
Ищецът П. И. Т. твърди наказанието да е наложено незаконосъобразно, тъй като
не е извършил твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина.
Посочва, че работодателят не е изчакал да изтече предоставеният на работника
двудневен срок за депозиране на обяснения, като е издал незаконосъобразно заповедта
без да се запознае със съдържанието им. Моли заповедта да бъде отменена и да му се
присъдят разноските по делото.
Ответникът „Максима България“ ЕООД оспорва иска. Релевира възражение,
че правото на ищеца да оспори законосъобразността на наложеното наказание е
погасено по давност. Поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
иск за отмяна на наложеното наказания, доколкото трудовоправната връзка между
страните е прекратена, считано от 20.12.2024 г. Излага твърдения, при допустимост на
производството, че наказанието е наложено законосъобразно за извършено нарушение
на трудовата дисциплина – противоправно бездействие на служителя да приеме стока
на 20.09.2024 г., след предоставена възможност на ищеца да депозира обяснения, от
която последният недобросъвестно не се възползвал, както и тежестта на нарушението
да е съобразена с наложеното наказание. Признава, че към 14:00 ч. на 24.09.2024 г.
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца е била вече изготвена,
след което на същата дата му е връчена срещу подпис. Моли за отхвърляне на иска.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение
между страните и налагането по време на действието му на дисциплинарно наказание,
което оспорва, като тези обстоятелства не са спорни по делото, предвид което и съдът
ги отделя като безспорни.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е имал конкретно задължение при
изпълнение на трудовите си функции, като посоченото в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание поведение на ищеца е в противоречие с това задължение,
т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са
поискани обяснения във връзка с конкретното поведение, за което е наказан,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази
на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена
форма, в установените от закона преклузивни срокове.
Страните са направили доказателствени искания, които считат относими към
останалите факти, за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената
им стойност съдът дължи произнасяне едва с решението.
2
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3