Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 09.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Г.Т., в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен
съдия: Росен
Стоянов
при секретаря Марияна
Ганчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 386/2020г. по описа
на Районен съд - Г.Т., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
искова молба с вх.№261139/ 16.12.2020г., депозирана от Н.Т.С. с ЕГН - **********
*** и съдебен адрес за призоваване и съобщения гр.Г.Т., обл.Д., ул. „В.А.“, №
8, чрез адв. Д.Ч. от АК – Б. с адрес ***, срещу К.Л., род. ***г. с постоянен
адрес:***, п.к. 56430, кв. С., ул. „И. В.“, № 2, с посочено правно основание
чл. 49 СК, чл. 127, ал.2 от СК,чл. 127а, ал.2 от СК във вр. с чл. 45 и чл. 76,
т.9 от ЗБЛД. Релевирани са доказателствени искания.
С молбата се иска: да бъде прекратен
брака между страните; родителските права върху детето К.Л., да бъдат
предоставени на ищеца; местоживеенето на детето К.Л., да бъде в гр. Г.Т., обл.Д.,
ж.к. „Ал.Д." № 2, вх.А, ет.5, ап.14 по постоянния адрес на ищеца; да се
определи режим на лични отношения на ответника с детето - всяка първа и трета
събота от месеца, от 10.00 часа до 16.00 часа, в гр. Г.Т., обл.Д., ж.к. „Ал.Д."
№ 2, вх.А, ет.5, ап.14, 20 (двадесет дни) през лятото и 10 (десет) дни през
зимата, когато майката не е в платен годишен отпуск; да се осъди ответника да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет
лева) месечно, считано от датата на влизане на решението по настоящия спор до
настъпването на законни причини за нейното изменяване или отменяване, с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска; даване на разрешение ищеца, като майка и законен
представител на К.Л., заместващо съгласието на бащата К.Л.да извършване всички
необходими действия по чл. 45 от ЗБЛД за издаване на паспорт и пасаван за
пътуване в чужбина на детето К.Л., на основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл.
45 и чл. 76, т. 9 от ЗБДС, както и разрешение детето К.Л. да напуска пределите
на Република Б. и Република Г., за неограничен брой пътувания, от Република Г.
до Република Б. и от Република Б. до Република Г., придружавана от майка си или
трето упълномощено от нея лице, без съгласието на бащата К.Л., с краен срок на
неограничените пътувания - до навършване на пълнолетието на К.Л., за времето,
през което не е предвидено бащата К.Л. да упражнява режим на лични отношения с
детето. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за един адвокат.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К.Л.,
представя отговор на исковата молба, в който се твърди, че не му е връчван
законно съдебен документ, както е предвидено в Регламент 1393/2007 на
Европейския парламент и Съвета за гражданите на Европейския съюз, не е
получавал по пощата срещу подпис какъвто и да било съдебен документ, не е
налице компетентност (подсъдност) на Районен съд – Г.Т.по предмет и място, тъй
като и бракът, и последното съвместно местопребиваване са били в гр. С., Р. Г.,
а дъщеря им е родена и живее постоянно в гр. С. и никога не е живяла в гр.Г.Т..
С отговора се посочва, че не се приема предявената искова молба, като същата е
невярна, правно и фактически неоснователна. След справка с книжата по делото се
установява, че на ответника са редовно връчени: препис от исковата молба, ведно
с доказателствата към нея и разпореждане за образуване на делото, ведно с
превод на книжата на гръцки език.
В открито съдебно заседание, ищецът лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба и дадените допълнителни
становища. Ответникът, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбата на чл. 49 СК, чл. 127, ал.2 от СК,чл. 127а, ал.2 от СК във вр. с чл. 45 и чл. 76, т.9 от ЗБЛД.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и
приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата и ответника са били във
фактическо съпружеско съжителство от 2013г. На 13.08.2014г. по време на
съжителството им се родила дъщеря - К.Л.. На 04.05.2015г. ищцата сключила с
ответника граждански брак в Република Г. - Е.. Ищецът твърди, че началото на
2016г. е настъпила първата фактическа раздяла, която продължила около осем
месеца, след което продължили да живеят заедно, а в края на месец октомври
2018г. настъпила окончателната им раздяла.
Приети са по делото удостоверения за
регистриран постоянен адрес на ищцата и детето К.Л. в РБ., считано от
21.10.2019г.
Приети са по делото удостоверения за
регистриран настоящ адрес адрес на ищцата и детето К.Л. в РБ., считано от
21.10.2019 г.
От приетият по делото Социален доклад се потвърждава
тази изложена от ищцата фактическа обстановка, като се посочва, че през
2016 г. семейството се разделя, като детето заживява с майката в жилище под
наем в РГ.. Като причини за тази първа раздяла на семейството се сочат липсата
на трудови доходи и постоянна работа у ответника и нежеланието му да отглежда
дъщеря им, без присъствието на майката. След раздялата между родителите,
връзката им не е приключила и след около 8 месеца и провеждани помежду тях
разговори заживяват отново заедно. При раздялата на съпрузите в края на 2018г. г-н
Л. е заявил, че детето К. ще остане при него в Република Г. и отправял заплахи,
че няма да я пуска в Б.. В доклада се посочва, че детето К. е била отглеждана в
условията на семейна среда от двамата си родители до края на 2018г., когато
настъпва раздялата между родителите. От тогава до момента, грижи по
отглеждането и възпитанието й полага нейния баща К.Л.. Контактите между майка и
дъщеря не са прекъснати. Установява се след проведено събеседване с ищцата, че
през месец април 2019г. тя посетила Република Г., за да осъществи контакт с
дъщеря си, където останала за период от около две седмици. През месец август
същата година отново отишла за около седмица, както и през месец декември за
един месец. Последната физическа среща между майката и детето била през месец
август 2020г., поради пандемията от Covid 19 и затрудненото пътуване зад
граница.
В социалния доклад се посочва, че К.
познава роднините си по майчина линия – Т. П. - баба по м.л. и С. С. - леля по
м.л., тъй като и двете са гостували в дома на семейството в Г.. Детето не е
посещавало Република Б.. Към настоящия момент не поддържат контакт, тъй като К.
не знае български език. С. споделя, че често разказва на дъщеря си за роднините
й по майчина линия. Извършена е проверка на жилищните условия и среда за детето
при майката, при което се установява следното: Н.С. живее в собствено жилище
находящо се в гр. Г.Т.. "А. Д." № 2, вх. А, ет. 5, ап. 14. Жилището
се намира в централния район на гр. Г.Т.. В близост има две училища - ОУ „Х. С.“
и СУ „Н.Й.В.“. Представлява апартамент, състоящ се от две спални, кухня,
коридор и сервизно помещение. Една от спалните е пригодена за детска стая.
Обзаведена е съобразно потребностите на детето - легло, гардероб, маса. Другите
помещения са обзаведени съобразно потребностие на ищцата, която към настоящия момент
ползва апартамента сама. Битовите условия са добри, поддържа се нужната
хигиена. През зимния период се отоплява на електричество.
По отношение на емоционалните
взаимовръзки и стабилност в доклада се посочва,
осъществяването на контактите между майка и дете е чрез видео връзки с К. от телефона на баща
й. През 2020г. имало периоди, в които ответникът и неговата майка
възпрепятствали контактите около 3-4 пъти за по около 2 седмици, като причина
изтъквали, че са били в невъзможност да отговорят на обаждането на ищцата. Към
настоящия момент, по твърдения на майката, ежедневните контакти между майката и
детето се възобновили.
В заключение, с оглед извършеното
проучване, в доклада се посочва, че родителите не поддържат контакт помежду си.
Въпреки това, бащата оказвал съдействие майката и детето да поддържат контакт
ежедневно и да не губят връзката помежду си. По отношение на срещите между
детето и бащата, ищцата желаела да бъдат по-чести.
От приетото по делото Удостоверение за доход, изд. от
«Екс Пи Ел» ЕООД се установява, че ищцата получава брутно трудово
възнаграждение за периода февруари
2020г. до м. октомври 2020г. в
размер над 1000 лв., с изключение на месеците април и май 2020г., за които е
получила брутно трудово възнаграждение около размера на минималната за страната
работна заплата.
Ответникът не представя доказателства за трудова
ангажираност и за размера на получавани от него доходи.
От
разпита на свидетелите С. Т.С. /сестра на ищцата/ и Т. Д.а П. /майка на ищцата/
се установява брачното съжителство между страните, местоживеенето на
семейството в гр. С., Р. Г. и окончателната фактическа раздяла между съпрузите
в края на 2018 г., като ищцата се прибрала в Р. Б. през м. януари 2019г.
Ищцата споделила на св. С., че ходи на
работа, грижи се за детето и за финансовата обезпеченост на семейството и че
изнемогва. Сочи, че лично тя, майка й и вуйчо й ходили в гр. С. по настояване
на ищцата, за да и помагат в отглеждането на детето, тъй като нямало кой да го
гледа, докато майката била на работа. В тези периоди свидетелят сочи, че бащата
е бил в дома си, но не се грижил за детето. Тези показания се потвърждават и от
св. П.. И двамата свидетели сочат дезангажираност на бащата както за ежедневните
грижи за детето, така и относно нежеланието му за посещение на магазин,
разходки за детето, както и за липсата на постоянна трудова заетост на
ответника. Същите свидетели сочат, че за периода, в който семейството на ищцата
е било на квартира пак в гр. С., ищцата успявала да заплаща всички разноски на
семейството, вкл. и за квартира.
Свидетелите С. и П. изразяват лични
впечатления от поведението на ответника спрямо ищцата: отношението му към нея
било грубо, налагал психически тормоз, като заплашвал ищцата, че ще я лиши от
възможността да вижда и да се грижи за детето, отправял забрани за разговор на
български език в семейното жилище и в контактите му с роднините по майчина
линия. Заявяват, че често майката на детето, наемала почасово детегледачка за
обгрижване на детето, предвид трудовата й ангажираност и нежеланието на бащата
сам да осъществява грижи за детето. Посочват, че бащата на детето отклонявал
непрекъснато желанието на майката детето да посети Р. Б., включително и по
повод семеен празник, за който първоначално предприели постъпки за набавяне
паспорт за детето, но в последния момент бащата взел еднолично решение, че на
детето няма бъде издаван паспорт и то няма да пътува със семейството в Б..
Свидетелите заявяват, че след настъпване
на фактическата раздяла и завръщането на ищцата в Р. Б., контактите между
майката и детето били възпрепятствани от бащата за дълги периоди от време, без
основателна причина. Депозират се показания, кореспондиращи с изложеното в
социалния доклад относно жилищните условия и среда при ищцата, работа и доходи,
желание за активна родителска връзка.
Св. Деница В., без роднинска връзка със
страните заявява, че познава семейството на ищцата, потвърждава периода на
фактическа раздяла и момента на завръщане на ищцата в Р. Б., както и
местонахождението на детето. Знае, че майката и сестрата на ищцата са
посещавали дома на ищцата, за да помагат в отглеждането на детето поради
дезангажираност на бащата и поради трудовата ангажираност на ищцата. Ответникът
настоявал ищцата да взема извънредни часове за работа, дори и в празничен ден,
за да осигурява доходи, а самият той работел спорадично в автосервиз. Споделя
непосредствени впечатления за трудността, с която майката осъществявала контакти
чрез видеоконферентна връзка с детето, като за това била непрекъснато зависима
от бащата. За него свидетелят посочва, че продължително не отговаря на
обажданията на майката. Пред свидетеля ответникът заявявал, че детето никога
нямало да стъпи в Б. и няма да научи български език и да познава роднините си
по майчина линия, като употребил израза „Това да е ясно“.
За ответника са допуснати свидетели при
режим на водене. В съдебното заседание на 23.11.2021г. свидетелски показания от
страна на ответника не са ангажирани.
С определението по чл. 140 от ГПК, на
основание чл. 59, ал.6 от СК и съобразно задължителните
указания, дадени с ППВС №
1/12.XI.1974г., ГД № 3/74г., т. 1, съдът е допуснал изслушване на
родителите по въпросите относно предоставяне
упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между
детето и родителят, който няма да ги упражнява, като е постановил личното им
явяване в съдебно заседание. В съдебното заседание лично се явява
ищцата, ответникът не се явява. Ищцата излага причините, поради което е
настъпила раздялата между съпрузите. Ищцата била отстранена от семейното жилище
в края на 2018г. чрез принудителна смяна на ключалката от страна на съпруга,
след като не се отзовала на желанието на мъжа си да напусне работа през работно
време и да се върне у дома, с оглед твърдението на съпруга й за ангажимент. По
време на брачното съжителство имало и други фактически раздели. Така на
31.12.2015г. ответникът напуснал семейното жилище, като в продължение на осем
месеца бил в неизвестност, а тя, заедно с детето, живяла на квартира и полагала
сама грижи за детето и за домакинството, със съдействието на роднините си от Б..Заявява,
че в кратките периоди, когато ответникът работил, осигурявал средства
единствено за собствените си нужди за храна – докато е на работа, и за цигари.
Споделя за обидното отношение на съпруга й към нейните най-близки роднини, към
българския език, за нежеланието му детето да научи български език и за
забраната, наложена от него за говоренето на български език и за посещаването
на Р. Б. от детето. Ищцата поддържа желанието си за прекратяване на брака с
развод по вина на ответника, както и съединените с иска за развод искове.
Съдът, въз основа на
установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
С
определението по чл. 140 от ГПК от 23.06.2021г. съдът е приел, че е компетентен
да разгледа предявените искове.
Общата компетентност
на съдилища на страните членки на Европейската общност по дела за развод или
обявяване нищожност на брака е уредена в чл. 3 на Регламент /ЕО/ 2201/2003г. на
Съвета на Европа от 27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №1347/2000.
Съгласно
чл. 3 от Регламента, компетентни да се произнесат по делата за развод са
съдилищата съобразно обичайното местопребиваване на съпрузите или един от тях
или съобразно гражданството им. Така съгласно чл. 3, т.1, б. „а“ от Регламента,
компетентни по делата за развод са съдилищата на държавата-членка, на чиято
територия съпрузите имат обичайно местопребиваване или са имали обичайно
последно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; ответникът има
обичайно местопребиваване или при обща искова молба единият от съпрузите има
обичайно местопребиваване; ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в
държавата поне една година непосредствено преди предявяване на иска или ако е
живял поне шест месеца преди предявяване на иска и е гражданин на въпросната
държава членка. При възникнала колизия между сезирани юрисдикции в различни
държави-членки, чл. 19 от Регламента дава предимство на първия сезиран
компетентен съд.
Чл.3 от
Регламент № 2201/2003г. предвижда няколко основания за компетентност въз основа
на обективни алтернативни критерии, между които не е установена йерархия. Така
установената система за разпределяне на компетентност по дела за прекратяване
на брак чрез развод предвижда успоредното съществуване на няколко компетентни
юрисдикции.
Дори и да
се приеме, че Г. е държавата на обичайно местопребиваване на детето, следва да
се съобразят разпоредбите на чл. 12 параграф 3 от цитирания Регламент, в които
е уредено изключение от общото правило на чл. 8 параграф 1 от Регламента,
т.нар. „пророгация на компетентността“. Според чл. 12 параграф 3 съдилищата на
държавите-членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в
производство, различно от това по смисъла на §1 на чл. 12 /забел. имат се
предвид в §1 производства по молби за развод и унищожаване на брака, в които се
разрешават и въпроси относно родителската отговорност/, т.е. са компетентни в
самостоятелни производства относно въпроси на родителската отговорност като
настоящото, когато кумулативно са налице следните предпоставки- б. „а“/ детето
има основна връзка с дадената държава-членка и особено по силата на факта, че
единият от родителите има обичайно местопребиваване в тази държава-членка, или
че детето е гражданин на тази държава-членка и б. „б“ компетентността на съдилищата
е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или
носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и е
във висш интерес на детето“. В случая детето е български гражданин, т.е. едната
от двете изискуеми алтернативни предпоставки на б. "а" е налице,
което е достатъчно. На следващо място майката, с настоящата искова молба е
избрала компетентността на българския съд и този й избор към настоящия момент
не е спорен между страните, към датата на сезиране на съда и в този смисъл са
налице и предпоставките на б. „б“. Произнасянето на българския съд ще е и във
висш интерес на детето, доколкото именно този съд е по-добре запознат с
манталитета, семейните традиции, социалните и икономически аспекти на
взаимоотношенията в семейства с членове български граждани, а и е определящ с
оглед критерия „най-добър интерес за детето“ в процедура по чл. 15 от Регламент
2201/2003 на Съвета.
В
чл. 15 на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. е предвидена възможност за решаване на
въпросите за родителските права от съд на държава-членка, с която детето има
специална връзка, поради което този съд е в по-добро положение да разгледа
делото и това отговаря на интересите на детето. Изброените в чл. 15, параграф
3, б. "а" - "д" на Регламента критерии са алтернативно
посочени и е достатъчно да е налице един от тях. Българският съд, който е
сезиран по брачния иск с искане относно родителските права, е компетентен да
разгледа делото при наличието на някоя от посочените предпоставки. В случая е
налице хипотезата на чл. 15, параграф 3, б. "в" - детето е български
гражданин, поради което българският съд, който е сезиран по брачното дело с иск
за предоставяне упражняването на родителските права и обусловеният от него иск
за издръжка, е компетентен да се произнесе по тези искове. (в този см. Определение № 420 от 13.06.2014 г. по грд № 2224/2014 г.
на ВКС, III г.о./. По изложените съображения, настоящият съд е приел с определението
по чл. 140 от ГПК, че е компетентен да се произнесе по предявения иск за
развод, задължително съединените с него на основание чл. 322, ал.2 от ГПК
искове, както и по искането по чл. 45 във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБДС.
По иска по чл. 49 от СК: Като основания за
разстройството на брака се навежда основно противобрачното поведение на
ответника, изразяващо се в безотговорност, липса на загриженост за ищцата и
детето, психически тормоз, налагане на едностранни забрани към ищцата,
несъвместими с традициите в семейството и свободата на личността.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично състояние
на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални
духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което състояние е
непреодолимо и необратимо.
От събраните по делото доказателства /социален доклад, показания на св. С.,
П. и В./ се установява, че страните са във фактическа раздяла, считано от края
на м. 2018г., когато ищцата била принудена да напусне дома на ответника в гр. С.
и отишла да живее за два месеца на квартира в същия град, а впоследствие – през
м. януари 2019 г., да се прибере окончателно в Б., в гр. Г.Т., където живее и
понастоящем, без прекъсване. Съдът намира, че между страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване
на неговото съществуване. Брачната връзка между тях е изпразнена от съдържание,
което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени в един относително
продължителен период от време /от края на 2018г. до настоящия момент /, като
съпругата трайно се е установила на друг адрес, различен от семейното им
жилище. Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в
отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството.
При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде
заздравена.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
С оглед направеното искане за произнася по въпроса за вината за
разстройството на брачната връзка, на осн. чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи
разглеждането и на този въпрос.
Съгласно чл.
14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът се увери в личните им
възприятия относно поведението на ответника спрямо ищцата и детето по време на
брачното съжителство. Съдът съобразява факта, че св. П. е майка на
ищцата, св. С. е нейна сестра, но в случая обаче техните показания следва да се
възприемат за достоверни по отношение на посочените факти – относно трайната
дезангажираност на ответника към семейните дела по време на брачното
съжителство, вкл. и при отглеждането на детето, липсата на помощ в грижите за
семейството от страна на ответника, липсата на взаимни компромиси, ограничаване
правото на детето да бъде научено и да говори на майчиния си език, наложената
от бащата забрана детето да пътува до Б., придружено от майката и нежеланието
му да съдейства за снабдяването с документ за самоличност на детето за целите
на пътуванията.
Недоказани останаха твърденията ответника, изложени в отговора,
относно дезангажираност, нежеланието на майката да полага грижи към детето и
семейството. До даване ход на устните състезания ответникът не е взел становище
относно твърденията на ищцата за забрана за употреба на майчин език от детето,
забраната детето да пътува до Б., до дома на майка си, не е взел становище
относно твърденията на ищцата за възпрепятстване осъществяването на чести лични
контакти между майка и дете.
Изложеното дава основание за извода, че в конкретния случай
отношението на ответника към българския произход на майката и желанието й
детето да научи майчин език, да посещава Б. и да поддържа близка връзка с
роднините си по майчина линия от Б., са довели до разпадане на брачната връзка
и към настоящия момент бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и
закона съдържание, не може да съществува в този му вид и следва да бъде
прекратен по вина на ответника.
По иска за предоставяне упражняването на родителките права и определяне
режим на лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите
на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по
чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
– близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така
изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително
тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г.
(Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в
§ 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии,
като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му
потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и
в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето
се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели,
които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Насока
при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава
и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989
г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32
от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.),
съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република Б..
По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че по
делото не са представени доказателства за реализирания доход от страна на
бащата, като установените доходи от трудова дейност на майката са в брутен
месечен размер около хиляда лева. По отношение на социално-битовите условия за
отглеждането на детето, от събраните по делото доказателства се установява, че
детето живее в дома на баща си, заедно с баба си по бащина линия. От
представения социален доклад се установява, че жилищните и хигиенно-битовите
условия за отглеждане на детето в жилището на майката в Р. Б. са на много добро
ниво. Осигурено е необходимото пространство и площ, съответстващи на
индивидуалните и базови потребности на малолетната. Отразено е, че майката
разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на
детето, както и че контактите между майка и дете са станали регулярни,
независимо от пречките, създавани от бащата в началото на раздялата между
съпрузите. Установи се, че близко до ищцата
са лица, на чиято помощ тя би могла да разчита – майка й и сестра й.
Доказа се, че посочените лица и до сега са полагали грижи за детето и са били в
помощ на семейството при отглеждането му – живеят и работят в града по
местоживеене на майката, като по този начин помощта която биха могли да й
оказват при нужда е реална и ежедневна, а не хипотетична и спорадична.
Същевременно бащата не доказа, че той е отговорният родител при отглеждането на
детето, не доказа доходи, с които осъществява собствената си и за детето
издръжка. За същия се установи, че живее в дома на своите родители.
Що се отнася
до възрастта на детето, то съгласно т. II, б. “ж” ППВС № 1/12.11.1974 г.
възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение, когато наред с другите
обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Това
е и причината, поради която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за
отглеждането на детето се оказва майката, е тази, когато детето е пеленаче или в първите години от живота си, не без
значение е и полът на детето - то има нуждата от подкрепа, модел и съвет от жена. За извършването на тези дейности
постановлението приема, че по-пригодна е майката. За
майката следва да бъде отдаден приоритет, доколкото както преди образуване на
делото, така и в хода му, тя доказва зрялост, загриженост и отговорност спрямо
детето, в много по-голяма степен от бащата. За последния са налице категорични
данни че възпрепятства срещите на детето с другия родител, не се съобразява със
специалните нужди на детето, наложени от факта, че родителите са с различно
гражданство и говорят различни езици, не
отчита обстоятелството, че при родители – граждани на различни държави,
родителите следва с взаимни отстъпки и отговорност да приемат, че по закон
местоживеенето на детето до навършване на пълнолетието му се предполага да бъде
и в двете държави – в случая Б. и Г.. Тези обстоятелства сочат на сериозни
дефицити в родителския капацитет за бащата.
Поведението на бащата, с което възпрепятства контакта с другия
родител не е в интерес на детето. За този интерес се следи служебно (вж. ТР № 1/2013 г. на ОСГТК), поради което в спора за режима на лични
отношения съдът не е обвързан от желанията на детето или от предложенията на
родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация и
недоверието между тях е довела до затруднена, непълноценна или прекъсната
връзка на детето с майката и до практическа невъзможност да упражнява
родителските права. При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър
интерес на детето съдът прецени, че непосредственото упражняване на
родителските права следва да се предостави на майката на детето, а местоживеенето
на детето ще съвпада с местоживеенето на майката. Следва да се отбележи, че
възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият
не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между детето и неговия баща:
Личните отношения между детето и родителя, при когото то няма да живее,
представляват последица на постановеното решение, като съдът се произнася,
изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на
интересите на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от
Семейния кодекс, родителите имат равни права и задължения, поради което възрастта
на детето не може да бъде основание контактите му с родителя, на когото не са
възложени за упражняване родителските права, да се ограничат. Общуването на
детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и
следователно е в негов интерес, а не във вреда. В този смисъл са Решение
№ 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и Решение по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС.
Правилото е, че
родител, който живее извън територията на Република Б. в страна от Европейския съюз и който има право на лични контакти със
своето дете, може да взима и да води детето за провеждане на лични контакти с
него в държавата, в която този родител живее.
Съдът намира, че на бащата
следва да бъде определен максимално възможен разширен режим на лични отношения,
съобразен с обстоятелството, че живее в друга държава. Съдът не е обвързан с
искането на ищеца за начина и времето за осъществяване на лични контакти между
родител и дете. В случай като настоящия, периодите на лични контакти следва да
са по-продължителни, като родителят, упражняващ родителските права, следва да
уведомява другия родител за периодите, в които ще ползва платения си годишен
отпуск, с оглед планиране периода на лични контакти от другия родител. Ето
защо, режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде определен
на 60 дни през лятото във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като същевременно тя се задължи
до 30 април да уведомява писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30 април майката
не уведоми писмено бащата за времето на платения си годишен отпуск, бащата има
правото да определя дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката
писмено до 30-ти май. Съобразно времето, през което майката ще ползва своя
платен годишен отпуск, а още и при постигнато споразумение между родителите,
предоставените 60 календарни дни за лични контакти на бащата следва да са с
възможност за прекъсване или без прекъсване. През четните години, бащата следва
да има правото да взема детето по време на пролетната ваканция, а през
нечетните години - по време на коледната ваканция, като взема детето в първия
ден от ваканцията и да го връща до 18.00 часа в последния ден на ваканцията, както
и по всяко друго време, при съгласие на двамата родители, като бащата взема и
връща детето по адреса на местоживеене на майката в Р. Б..
По издръжката:
Нуждите и благополучието на детето изискват определяне на обща месечна
издръжка, дължима от бащата и майката за всяко от тях. Минималната работна
заплата към датата на постановяване на решението е в размер на 650 лв. съгласно
ПМС № 331/26.11.2020г. Съдът, като взе предвид възрастта на детето и
съобразените с нея нужди, както и възможностите на родителите, намира, че на М.
следва да бъде определена месечна издръжка в размер на 500 лв. От така
определената сума бащата следва да заплаща 300 лв., а 200 лв. да осигурява
майката. Съдът отчита, че
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, откликване на
ежедневните му потребности, ще се осъществяват от майката. Съдът взе предвид и твърденията
на бащата в отговора на исковата молба за получавана задоволителна към момента
на депозиране на отговора месечна заплата, но още и това, че той е работоспособен
и следва да положи усилия да осигури издръжка на малолетното си дете.
Издръжка се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение, защото
тогава настъпва и основанието за изменението - промяна в упражняването на
родителските права.
Относно искането по чл. 127а, ал. 2 СК.
От майката на детето
се иска, на основание чл. 127а, ал. 2 СК постановяване на решение, с което на
майката да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, на
малолетното да бъде издаден паспорт както и разрешение, заместващо съгласието
на бащата, детето да напуска пределите на Р. Б. и Р. Г. във връзка с
местоживеенето на двамата родители в две различни държави на Европейския съюз.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина
при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация,
при решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност. В производството
по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а от СК
съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време,
различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с
молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави.
Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия
родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е
установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Родителят на когото са
възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на
детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да
бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени за
упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за
издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад
граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на
пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието
на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при
разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но до определени държави. /в този см. Решение № 403/29.02.2016 г., по
грд № 6903/2014 г., IV г. о. на ВКС/. Съгласно тази практиката, когато съдът
решава спор между родителите относно мерките на лично отношения между тях и
детето, включително и при разногласия на родителите относно пътуването на
детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. В производството по чл. 123, ал. 2
от СК съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на
страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Тъй като пътуването
от и до територията на Р. Б. и Р. Г. е в интерес на детето, а и в интерес и на
двамата родители – с оглед осъществяване на режима на лични контакти с дете,
съдът следва да даде разрешение за напускането им, замествайки липсващото
съгласие на бащата. Преценката се извърши с оглед всички обстоятелства,
обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Правото
на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано
само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши
от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се
преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен
да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС,
съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда
на чл. 127а от СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при
преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето.
Възможността за пътуване на детето от Г. до Б. и от Б. до Г., за
държавата, тъй като е български гражданин, както и поддържането на връзка с
роднини и в двете държави – Р. Г. и Р. Б. съставлява част от обема на
действията, окачествявани от СК и регламент № 2201/2003 на Съвета, като
„най-добрия интерес на детето“. Ето защо, на майката следва да бъде
предоставена възможността да извърши действията по чл. 45 от ЗБДС за издаване
на паспорт/пасаван за пътуване на детето К.Л. с разрешение на съда, заместващо
съгласието на бащата. Следва да се разреши на детето напуска пределите на
Република Г. и Република Б., придружавано от майка си или от лице, упълномощено
от нея, без съгласието на другия родител, с краен срок на пътуванията – до навършване
на пълнолетие на детето. Ако детето не може да пътува от Република Б. до
Република Г. и обратно, съответно е ограничено в броя на пътуванията или от
периода от време на престоя при бащата, нито родителят, на когото са възложени
родителските права може да ги упражнява ефективно, нито родителят с определения
режим на лични контакти с детето може а ги осъществява пълноценно. Интересът на
детето изисква да му бъде осигурена възможност да пътува до Република Г. и Република
Б., без ограничение във времето и броя на посещенията, включително и с правото
да да живее при майката в Република Б., както и безпрепятствено да се връща и
отпътува от Република Б.. По този начин се предоставя и най-широка възможност
за отглеждането му в семейна среда, при осигурена възможност за продължителни
контакти с родителите, както и за поддържане на връзките с роднините в
държавите по произхода на родителите си. Тези мотиви обуславят исканото от
ищцата предварително изпълнение на решението в тази му част, доколкото поради
нежеланието, липсата на съгласие от страна на ответника е възпрепятствало
детето да посети Република Б. и да общува с майка си на територията на
Република Б. и е довело до ограничаването на правата й и задълженията й като
родител.
Относно разноските: При този изход на делото, относно
искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време,
дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три
години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за
плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Г.Т.сумите
от 432 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Окончателната държавната такса по иск за развод е в размер до 50 лв., съгл. чл. 6, т.2 от
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът намира, че следва
да се определи такса върху иска в размер на 50 лева, като от тази сума ищцата е
внесла 25 лв., поради което следва в тежест на ответника да бъде присъдена
сумата от 25 лв.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под
формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, държавни
такси по предявените искове и разноски за превод от български на гръцки език на
изпратените на ищеца книжа по делото и съдебни актове е основателно, поради
което следва да бъде уважено в размер на
1965.00 лв.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49 от СК с развод брака
между Н.Т.С. с ЕГН - **********, гражданин на
Република Б., с адрес гр.
Г.Т., област Д., ж.к. „Ал.Д.“ № 2, вх.А, ет.5, ап.14 и К.Л., род. *** г., гражданин на Република Г.,
с адрес гр. С., община П. М., п.к. 56430, кв.С., ул. „И. В.“ № 2, сключен пред длъжностно лице по гражданско състояние
в Република Г., Е. на с акт за граждански брак от 04.05.2015 г., поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на К.Л., род. ***г.
Предоставя упражняването на родителските права върху
детето К.Л., род. ***г., с ЕГН - **********, български гражданин, на
Н.Т.С. с ЕГН - ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето К.Л., род. *** г., с ЕГН - **********, български гражданин по постоянния адрес на майката
Н.Т.С. с ЕГН **********, а именно: Република Б., гр. Г.Т., област Д., ж.к.
„Ал.Д.“ № 2, вх.А, ет.5, ап.14.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К.Л., род. *** г., гражданин на Република Г., с детето К.Л., род. ***г., с ЕГН - **********, български гражданин,
както следва:
А/60
дни през лятото във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведомява
писмено бащата кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има правото
да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до
31-ви май на съответната година, като бащата взема и връща детето по адреса по
местоживеене на майката в Република Б.. Съобразно времето, през което майката
ще ползва своя платен годишен отпуск, а още и при постигнато споразумение между
родителите, предоставените 60 календарни дни за лични контакти на бащата са с
възможност за прекъсване или без прекъсване.
Б/През четните години, по време на
пролетната ваканция на детето, бащата следва има правото да взема детето от
първия ден на ваканцията и да го връща
до 18.00 часа в последния ден на ваканцията, а през нечетните години - по време
на коледната ваканция, като взема детето в първия ден от ваканцията и да го
връща до 18.00 часа в последния ден на ваканцията, както и по всяко друго
време, при съгласие на двамата родители, като бащата взема и връща детето по
адреса на местоживеене на майката в Република Б..
ОСЪЖДА К.Л.,
род. ***г., гражданин на Република Г. от гр. С., община П.М., п.к. 56430, кв.С.,
ул. „И. В.“ № 2 да плаща в полза на детето К.Л., род. ***г., с
ЕГН - **********, месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева,
чрез майката Н.Т.С. с ЕГН - **********, с
падеж първо число на текущия месец, считано от датата на постановяване на настоящото
решение до настъпването на законни причини за нейното изменяване или
отменяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като отхвърля
иска за горницата над 300.00 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
РАЗРЕШАВА да се
издаде паспорт за пътуване извън пределите на Република Б. на малолетното дете К.Л.,
род. ***г., с ЕГН - ********** с майка:
Н.Т.С. с ЕГН - ********** *** и баща: К.Л., род. ***г., гражданин на Република Г.
от гр. С., община П. М., п.к. 56430, кв.С., ул.“И. В.“ № 2, чието съгласие се
замества от разрешението на съда.
РАЗРЕШАВА на малолетното
дете К.Л., род. ***г., с ЕГН - **********
да пътува извън пределите на Република Б. до Република Г., придружавано от
своята майка – придружавано от майка си Н.Т.С. с
ЕГН - ********** *** или упълномощено от нея лице, до
следните държави: Република Г., както и да се връща в Република Б.,
придружавано от майка си Н.Т.С. с
ЕГН - ********** *** или упълномощено от нея лице.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта относно разрешението на съда за
издаване на паспорт и за пътуване на
детето от и до Република Г. и Република Б., на основание чл. 127, ал. 4 от СК.
ОСЪЖДА К.Л.,
род. ***г., гражданин на Република Г. от гр. С., община П. М., п.к. 56430, кв.С.,
ул.“И. В.“ № 2 да плати в
полза на Н.Т.С. с ЕГН - ********** ***
разноски в производството в размер на 1965.00 лв., (хиляда деветстотин
шестдесет и пет лева).
ОСЪЖДА К.Л.,
род. *** г., гражданин на Република Г. от гр. С., община П. М., п.к. 56430, кв.С.,
ул.“И. В.“ № 2 да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Г.Т., сумата от 432.00 лв. (четиристотин тридесет и два лева), по иска за издръжка, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, както и сумата 25 лв. държавна такса съгласно чл. 6, т.2 от Тарифата за ДТ, които
се събират от съдилищата по ГПК и
5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Д.,
в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия: