Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.05.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

13.05

Година

2020

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

7

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Х.Ф.И. от ***, против Решение № 404/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1096/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Х.Ф.И. от *** качеството му на законен представител на „***“ ООД ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 21.03.2019 г. в гр.Кърджали.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, тъй като обжалваният електронен фиш бил неправилен и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.

В ЕФ било посочено, че собственик, на когото било регистрирано МПС – „Форд Транзит Конект 200“ с рег. № ***, е Х.Ф.И. – законен представител на „***“ ООД. Счита, че този реквизит на електронни фиш бил некоректен, тъй като автомобилът бил собственост на търговското дружество, а не на жалбоподателя. В този смисъл, при липса на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП съществувала възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност на представителя на юридическото лице, но последната норма не била посочена във процесния фиш, което се явявало съществен пропуск.

Излага съображения, че ЗДвП предвиждал налагането на административно наказание не на конкретния водач, а на физическото лице, собственик на МПС или на представляващия юридическото лице, собственик на МПС, но и в двата случая за законосъобразното налагане на наказание било непосочването от тяхна страна на конкретното физическо лице, на което е било предоставено управлението на МПС. Безспорно било, че във всички хипотези субект на нарушението можело да бъде единствено физическо лице, което обаче, в случаите на установено нарушение с МПС, собственост на ЮЛ, не освобождавало органа от задължението му да посочи изрично в ЕФ, че се ангажира административнонаказателна отговорност на представляващото го физическо лице. В тези случай следвало нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП изрично да бъде посочена в правната квалификация на деянието, която разпоредба не била отразена в Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № *** и водела до неговата незаконосъобразност.

На следващо място твърди, че „***“ ООД имало двама управители, поради което неясно било, как е преценена на кой от двамата управители следва да бъде наложено наказание за констатираното нарушение на ЗДвП. Административнотонаказателното производство било строго формално, поради което било недопустимо по тълкувателен път да се установява санкционирания субект.

Моли касационната инстанция да постанови акт, с който да отмени Решение № 404/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1096/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа предявената касационна жалба и моли за решение в този смисъл.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за незаконосъобразност на атакуваното решение на районен съд по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Х.Ф.И. от *** качеството му на законен представител на „***“ ООД ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 21.03.2019 г. в ***, изразяващо се в констатирано движение на автомобил  Форд Транзит Конект 200“ с рег. № *** със скорост от 93 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч  за населеното място.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки МПС в населено място със скорост от 93 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е съображения относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и относно обстоятелството, че жалбоподателят се явява носител на административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в качеството си на законен представител – управител на „***“ ООД ***, което дружество към датата на извършване на нарушението се управлявало и представлявало от Х.Ф.И. и Б.Е.С. Изложил е мотиви, че при връчване на електронния фиш, избраният за представляващ, е разполагал с възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи конкретния водач на МПС, управлявал същото при извършване на нарушението, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал в случая.  

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Х.Ф.И. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протоколът не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но този пропуск не представлява съществено нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства - Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г.; Протокол № *** за АТСС № *** и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***, издадено от Български институт по метрология, техническото средство, с което е констатирано нарушението, изцяло отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП в населено място – ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената от 50 км.ч, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 96 км/ч е намалена с 3 км/ч и е приета за наказуема скорост от 43 км/ч, посочена в процесния ЕФ.

Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразност на атакуваното решение, обосновани с неправилно съставени реквизити на ЕФ, неточна правна квалификация и наличието на втори управител на „***“ ООД ***. В този смисъл, на първо място в електронния фиш изрично е отразено, че административнонаказателната отговорност на Х.Ф.И. е ангажирана в качеството му на законен представител на „***“ ООД ***. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. С оглед обстоятелството, че МПС е собственост на ***“ ООД ***, чиито законен представител, в качеството си на управител е Х.Ф.И., то същият се явява административноотговорно лице по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Фактът, че дружество се управлява от две лица – Х.Ф.И. и Б.Е.С. не води до незаконосъобразност на ЕФ, респ. на първоинстанционното решение. След като счита, че неправилно му е наложено административно наказание, то касаторът е следвало да осъществи правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В конкретния случай ЕФ е получен лично от И. на 03.10.2019 г. в 15.37 часа/л. 23 от АНД № 1096/2019 г./, като липсват данни жалбоподателят да е уведомил ОДМВР – Кърджали, че не той е управлявал автомобила на посочената в ЕФ дата или, че не е упражнявал фактическа власт над МПС. С други думи Х.Ф. не е предприел действия по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а именно: да посочи кое физическо лице е управлявало в отразения в ЕФ ден и час процесния лек автомобил, с който е извършено нарушението, за да понесе отговорността за извършеното от него административно нарушение. Впрочем такива данни или твърдения за конкретно лице, което да е управлявало на 21.03.2019 г., в *** часа,  в ***, ***, в посока от *** към ***, автомобил марка „Форд Транзит Конект 200“, с рег. № ***, не са въведени от касатора, както в хода на производството пред районния съд, така и в производството пред касационната инстанция.

Доводите за неправилна, респ. непълна правна квалификация на деянието са необосновани. В случая административното наказание е наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 600 лв. на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, когато превишаването е над 40 km/h. С посочването на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в ЕФ е изпълнено изискването за посочване на нарушените разпоредби. Липсата на изписване на текста на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП по никакъв начин не води до незаконосъобразност на ЕФ. Посочената разпоредба не е част от правната квалификация на деянието и не съдържа в себе си вид и размер на санкция. Същата е относима при определяне на субекта на нарушението в уредените в нея случаи и преценката за правилното й приложение се извършва за всеки конкретен случай, при наличието на съответните предпоставки. Тази преценка е извършена от районния съд и изводите за законосъобразност при ангажирането на административнонаказателната отговорност са правилни и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от касационния съд. 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Х.Ф.И. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 404/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1096/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.