Определение по дело №95/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба с вх. № 673 от 07.03.2025 г. по описа на Административен съд - Добрич по адм. дело № 95/ 25 г. по описа на същия съд, като самата жалба съдържа ОСОБЕНО ИСКАНЕ за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) № 25-0255-000029 от 07.02.2025 г., издадена от Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ 02 Добрич, против С. С. А., [ЕГН], с която спрямо нея на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят сочи по отношение ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ, че е оспорил резултатите от теста, предоставил проби за изследване, оспорвайки теста, с цел да докаже, че не е употребявал наркотици. В тази връзка се позовава на Постановление от 19.02.2025 г. на наблюдаващия прокурор, с което той е отменил взетата спрямо С. А. мярка за неотклонение, вкл. и постановлението за привличането ѝ като обвиняема, като е съобразил отрицателния резултат от имунохимичния скрининг. Набляга, че при наличието на отрицателен резултат лишаването от право да управлява МПС посредством отнемането на СУМПС за срок от 18 месеца ще засегне особено важен неин интерес – да упражнява трудова дейност и да осигурява прехраната си, да се снабдява с продукти от първа необходимост, за което се налагало да пътува до [населено място] предвид местоживеенето ѝ в отдалечено и малко населено място. С оглед предварителния скрининг настоява, че вредата от ПАМ ще е значителна и труднопоправима. При тези доводи иска да бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение на ПАМ.

При изпращане на жалбата с преписката по нея административният орган не е взел становище нито по искането за спиране, нито по жалбата, само е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и посочените от жалбоподателя аргументи, намира искането за допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес, съдържащ се в жалбата срещу ЗППАМ, т.е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това са следните:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК. Във всеки конкретен случай съдът, пред който е направено искане за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, извършва преценка дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е мотивирано с евентуалното настъпване на вреди, породени от невъзможността на жалбоподателя да ползва автомобила си, необходимостта от който е обоснована с местоживеенето на С. А. и нуждата да упражнява трудова дейност, както и от получената от РП – Добрич справка за отрицателен предварителен резултат.

От молителя не са приложени доказателства за твърденията му за наличие на необходимост да управлява автомобила.

Същевременно по делото е приложено обаче Постановление от 19.02.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Добрич, съгласно което с писмо от 12.02.2025 г. е бил изискан от наблюдаващия прокурор резултатът от извършения имунохимичен скрининг на кръвната проба, предоставена от С. А.. Според цитираната от прокурора справка, изпратена му от ВМА – Варна, при постъпването в лабораторията пробите са били подложени на първоначален имунохимичен скрининг, при който е получен отрицателен резултат за наличието на наркотични вещества в кръвта на водача. С оглед на това е отменена мярката за неотклонение и постановлението за привличане като обвиняема на А.. Тези факти се явяват нови и сами по себе си са достатъчни да обосноват значителна вероятност за вреди за адресата, по – големи от допустимото, т.е. несъразмерни на охраняваните с предварителното изпълнение на оспорения акт интереси.

Въз основа на горното съдът преценява искането като основателно.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Добрич, III състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА по искане на С. С. А., [ЕГН] допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата № 25-0255-000029 от 07.02.2025 г., издадена от Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ 02 Добрич, против С. С. А., [ЕГН], с която спрямо нея на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд.

Определението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

След обработката на делото последното да се докладва на съдия – докладчика за насрочване.