№ 1470
гр. Бургас, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря М.А ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20242120100954 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба на „Агроринг
Инвест“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Винарско,
представлявано от С. П. Д., против „Термо Стил 1“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в с.Маринка, представлявано от С. А. П., с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 353 лева,
представляваща сбор от неплатени задължения по фактури за доставени
горива, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 3654,17 лева, както
следва: по фактура №19694/16.06.2023 г. – главница в размер на 6509,93 лева и
лихва за забава в размер на 1257,04 лева за периода 27.06.2023 г. – 14.02.2024
г., по фактура №19733/30.06.2023 г. – главница в размер на 6292,87 лева и
лихва за забава в размер на 1190,67 лева за периода 11.07.2023 г. – 14.02.2024
г., по фактура №19801/19.07.2023 г. – главница в размер на 6550,20 лева и
лихва за забава в размер на 1206,59 лева за периода 29.07.2023 г. – 14.02.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на главницата.
Твърди се в исковата молба, че между „***.“ ООД и ответника „Термо
стил 1“ ЕООД са съществували облигационни отношения по повод
продажбата на газьол за извънпътна техника, във връзка с която са издадени
1
фактури с №№ 19694/16.06.2023 г. на стойност 6509,93 лева,
№19733/30.06.2023 г. на стойност 6292,87 лева и №19801/19.07.2023 г. на
стойност 6550,20 лева. Ищецът твърди, че горивата са били доставени на
ответника, но последният не е извършил плащания на падежите. С договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.12.2023 г. ищецът закупил вземанията
на „***.“ ООД от ответника, за което последният е бил уведомен.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът се е възползвал от правото си да
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен.
Признава облигационната обвързаност с „***.“ ООД, но твърди, че в
договорните отношения между страните липсва клауза за датата, на която
ответникът дължи плащане по фактурите. Твърди, че сумите по фактурите са
заплатени, както и че не дължи лихви поради липса на покана за плащане.
Оспорва твърдението на ищеца да е уведомен надлежно за извършената
цесията преди получаване на исковата молба и приложенията й. Счита, че не е
дал основание за завеждане на исковете, поради което и претендира за
отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените осъдителни искове е
по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поради извършено на 12.03.2024 г. плащане от страна на ответника на
главница в размер на 19 353,00 лева, с протоколно определение от 22.04.20024
г. производството по делото в тази му част, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска до окончателното плащане, е прекратено поради
направен от ищеца частичен отказ от иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа иска по чл.86, ал.1 от ГПК,
претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва иска по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
2
Между страните не се спори за съществували между „***“ ООД и
„Термо Стил 1“ ЕООД облигационни правоотношения по неформални
договори за търговска продажба на горива, във връзка с които има издадени
фактури с №№19694/16.06.2023 г., №19733/30.06.2023 г., №19801/19.07.2023
г., всички на обща стойност 19 353 лева.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че доставките по
процесните фактури са извършени и съответно за ответника е възникнало
задължение за заплащане на стойността на доставените стоки в размера,
съгласно посоченото във фактурите. Ищецът признава, че плащането е
извършено на 12.03.2024 г. В този смисъл е и приетата като доказателство
вносна бележка от 12.03.2024 г., л.32.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът я кредитира като обективна и компетентно
дадена, според заключението на която лихвата за забава върху сумата от
6509,93 лева, дължима по фактура №19694/16.06.2023 г. е в размер на 557,01
лева за периода 27.06.2023 г. – 14.02.2024 г., върху сумата от 6292,87 лева,
дължима по фактура №19733/30.06.2023 г. е в размер на 507,52 лева за периода
11.07.2023 г. – 14.02.2024 г. и върху сумата от й6550,20 лева, дължима по
фактура №19801/19.07.2023 г. е в размер на 485,31 лева за периода 29.07.2023
г. – 14.02.2024 г.
Приет като доказателство по делото е договор за прехвърляне на
вземане (цесия) от 18.12.2023 г., от съдържанието на който става ясно, че е
сключен между „***“ ООД и „Агроинг Инвест“ ООД и има за предмет
вземане на „***.“ ООД от „Термо стил 1“ ЕООД в общ размер на 20 477,57
лева, от които главницата е в размер на 19 353 лева, представляваща сбор от
неплатени задължения по фактури за доставени горива, ведно с лихви за
забава в общ размер от 1124,57 лева, дължими за периода 27.06.2023 г. –
18.12.2023 г. Съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД е връчено на ответника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за което има съставен протокол за връчване от
съдебен изпълнител с рег.№801 и район на действие ОС-Бургас.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
В съответствие с нормата на чл.318, ал.1 от ТЗ, между страните са били
сключени търговски продажби. По своята същност, договорът за продажба
3
между търговци е неформален, двустранен и възмезден и по аргумент от
чл.293, ал.1 от ТЗ за неговата валидност законът не изисква писмена форма. С
факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и
произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква
задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената.
С оглед признанията на страните по делото и от обсъдените по-горе
доказателства, съдът приема, че търсените от ищеца суми за главница са
платени от ответника на 12.03.2024 г., което е след получаване на исковата
молба и приложенията й.
Що се отнася до възражението на ответника, че не е надлежно уведомен
за цесията преди предявяване на иска, то това не в състояние да го освободи от
задължението му, ако същото не е погасено чрез плащане (или чрез друг
способ) на първоначалния кредитор, каквото плащане не се твърди от
ответника. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, съгласно която
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК. В настоящия случай Уведомлението, надлежно
приложено като писмено доказателство към исковата молба, е редовно
връчено на ответника със съобщението по чл.367 от ГПК, което е достатъчно,
за да се приеме, че е налице съобщаване на длъжника за прехвърляне на
вземането, в съгласие с установеното в чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД и
последователната практика на ВКС.
Акцесорната претенцията на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане
на мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата,
съдът намира за основателна. При липса на твърдения и доказателства за
определяне на изискуемостта по друг начин за дата на настъпване
изискуемостта на вземанията по процесните фактури съдът приема посочения
във всяка фактура падеж. Обезщетението за забава следва да се присъди за
периода от падежа по всяка фактура до 14.02.2024 г. Изчислен по този начин в
заключението по СЧЕ, размерът на дължимото обезщетение за забава е общо в
4
размер на 1549,84 лева, до който размер искът е основателен и доказан. За
разликата до търсения размер от 3654,17 лева искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените в
настоящето производство разноски, които съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК, ведно с депозита за вещо лице са в размер на 3633,60 лева.
Съразмерно на уважената част иска в тежест на ответника следва да се
възложат направени от ищеца разноски в размер на 3301,26 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част или сумата от 205,79 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Термо Стил 1“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в с.Маринка, Бургаска област, ул.“Стефан Караджа“ №13,
представлявано от С. А. П., да заплати на ищеца „Агроринг Инвест“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Винарско, Стопански
двор, представлявано от С. П. Д., сумата от 1549,84 лева, представлядваща
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължимо както следва: по фактура
№19694/16.06.2023 г. – в размер на 557,01 лева за периода 27.06.2023 г. –
14.02.2024 г., по фактура №19733/30.06.2023 г. – в размер на 507,52 лева за
периода 11.07.2023 г. – 14.02.2024 г., по фактура №19801/19.07.2023 г. – в
размер на 485,31 лева за периода 29.07.2023 г. – 14.02.2024 г., като за разликата
до предявения размер от 3654,17 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Термо Стил 1“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в с.Маринка, Бургаска област, ул.“Стефан Караджа“ №13,
представлявано от С. А. П., да заплати на ищеца „Агроринг Инвест“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Винарско, Стопански
двор, представлявано от С. П. Д., сумата от 3301,26 лева, представляваща
направени по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „Агроринг Инвест“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в с.Винарско, Стопански двор, представлявано от С. П. Д., да
5
заплати на „Термо Стил 1“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в с.Маринка, Бургаска област, ул.“Стефан Караджа“ №13,
представлявано от С. А. П., сумата от 205,79 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6