Решение по дело №8033/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3983
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20221110208033
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3983
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110208033 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "ххххххххххххх", ЕООД, ЕИК хххххххххх
чрез упълномощен представител – адв. Ж. В. от САК против Наказателно
постановление № 633664-F645763/28.04.2022г., издадено от Заместник –
директор на ТД на НАП - София, с което на дружеството - жалбоподател на
основание чл. 180 ал. 3 ЗДДС са наложени шест имуществени санкции за
шест нарушения на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗДДС, всяка в размер на по 200, 00
/двеста/ лева.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което го атакува чрез упълномощения си
представител със срочно подадена жалба с искане за отмяната му. В жалбата
се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че въззивникът е изпълнил задълженията си по чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3
ЗДДС, а в издадените фактури е допусната техническа грешка при посочване
фирмата на получателя. Сочи се, че в нарушение на материалния закон
наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По
изложените съображения се претендира отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от
адв. Ж. В., който излага доводи за маловажност на нарушението поради
липсата на настъпил вредоносен резултат. Изтъква, че общият размер на
наложената санкция е непропорционален на тежестта на нарушението, тъй
1
като надвишава два пъти общия сбор на начисления ДДС. По тези мотиви
прави искане за отмяна на наказателното постановление. Алтернативно
пледира наказателното постановление да бъде изменено, като имуществените
санкции бъдат определени на основание привилегированата разпоредба на чл.
180 ал. 3 ЗДДС.
Наказващият орган заместник – директор на ТД на НАП – София,
редовно уведомен, се представлява от юрк. Б. Василев, който пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърденията на
жалбоподателя, че се касае за допусната техническа грешка при изписване
фирмата на получателя в издадените фактури, счита за недоказани.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"ххххххххххххх" ЕООД е юридическо лице, регистрирано в
Република България, с ЕИК хххххххххх със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. ххххххххххххх, с предмет на дейност в сферата на
транспортните и логистични услуги, както и всяка друга дейност, позволена
от закона. Дружеството - въззивник е регистрирано по реда на ЗДДС.
От дружеството – жалбоподател била издадена фактура №
**********/14.09.2021г. с получател „Дххххххххххх“ ЕООД, ЕИК
ххххххххххх, с предмет транспортни услуги /SOF-EF-0194090, SOF-EF-
0194403/, с данъчна основа 100, 00 лева и посочен ДДС в размер на 20, 00
лева. От дружеството – жалбоподател била издадена фактура №
**********/14.09.2021г. с получател „Дххххххххххх“ ЕООД, ЕИК
ххххххххххх, с предмет транспортни услуги /Седмица 35/, с данъчна основа
1905, 00 лева и посочен ДДС в размер на 381, 00 лева. От „ххххххххххххх“
ЕООД била издадена и фактура № **********/14.09.2021г. с получател
„Дххххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх, с предмет транспортни услуги
/Седмица 36/, с данъчна основа 1165, 00 лева и посочен ДДС в размер на 233,
00 лева. От въззивника била издадена и фактура № **********/23.09.2021г. с
получател „Дххххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх, с предмет транспортни
услуги /SOF-TR-2109-001054, SOF-TR-2109-001042/, с данъчна основа 130, 00
лева и посочен ДДС в размер на 26, 00 лева. От дружеството – жалбоподател
била издадена фактура № **********/23.09.2021г. с получател
„Дххххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх, с предмет транспортни услуги
2
/*********, *********, SOF-EF-0194652/, с данъчна основа 120, 00 лева и
посочен ДДС в размер на 24, 00 лева. От дружеството – жалбоподател била
издадена и фактура № **********/28.09.2021г. с получател „Дххххххххххх“
ЕООД, ЕИК ххххххххххх, с предмет транспортни услуги /SOF-EF-0194913,
SOF-EF-0195004/, с данъчна основа 70, 00 лева и посочен ДДС в размер на 14,
00 лева.
Издадените фактури с №№ **********/14.09.2021г.,
**********/14.09.2021г., **********/14.09.2021г., **********/23.09.2021г.,
**********/23.09.2021г. и **********/28.09.2021г. били посочени в
дневника за продажбите за данъчен период месец септември 2021г., но като
получател вместо „Дххххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх бил посочен
„ххххххххххх“ ЕООД, с ЕИК *********. Посоченият във фактурите ДДС бил
отразен в дневника за продажбите за месец септември 2021г., където било
посочено, че общият размер на начисления ДДС за облагаемите доставки през
периода възлиза на 878, 88 лева.
С вх. № 22131414388/14.10.2021г. дружеството – въззивник подало
справка – декларация по чл. 125 ЗДДС за данъчен период месец септември
2021г. пред ТД на НАП – София, офис „Надежда“. В справката декларация
бил посочен всичко начислен ДДС 878, 88 лева и резултат за периода ДДС за
внасяне в размер на 72, 04 лева.
С резолюция за извършване на проверка № П -22221321222229-0РП-
001/30.12.2021г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София
на свидетеля А. Т. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – София,
офис Благоевград, било възложено извършване на проверка по отношение
спазване изискванията на ЗДДС от страна на „ххххххххххххх“ ЕООД. С
искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
№ П – 22221321222229-040-001/21.01.2022г. от дружеството – въззивник било
изискано представяне на документи, относими към периода и предмета на
проверката. Представени били дневник за продажбите за месец септември
2021г., копия на фактури №№ **********/14.09.2021г.,
**********/14.09.2021г., **********/14.09.2021г., **********/23.09.2021г.,
**********/23.09.2021г. и **********/28.09.2021г., както и справка –
декларация по чл. 125 ЗДДС за данъчен период месец септември 2021г.
Дружеството – жалбоподател посочило издадените от него фактури
3
№№ **********/14.09.2021г., **********/14.09.2021г.,
**********/14.09.2021г., **********/23.09.2021г., **********/23.09.2021г. и
**********/28.09.2021г. и в дневника за продажбите за месец януари 2022г.,
където коректно бил посочен получателят по фактурите „Дххххххххххх“
ЕООД, ЕИК ххххххххххх, и включило размера на данъка при определяне на
резултата в справката – декларация за данъчен период месец януари 2022г.,
подадена с вх. № 22131428258/06.02.2022г. в ТД на НАП – София, офис
Надежда, където бил посочен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на
234, 06 лева.
Свидетелят А. Т. приел, че задълженото лице „ххххххххххххх“ ЕООД
не е изпълнило задълженията си по чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗДДС, като не е
посочило издадените фактури №№ **********/14.09.2021г.,
**********/14.09.2021г., **********/14.09.2021г., **********/23.09.2021г.,
**********/23.09.2021г. и **********/28.09.2021г. в дневника за продажбите
за данъчен период месец септември 2021г. и не е включило данъка при
определяне на резултата в справката декларация по ЗДДС за същия данъчен
период. На 15.03.2022г. в гр. Благоевград в присъствието на един свидетел и
на законния представител на дружеството – жалбоподател свидетелят А. Т.
съставил АУАН № F645763/15.03.2022г. и приложение към него от същата
дата, с който повдигнал против „ххххххххххххх“ ЕООД
административнонаказателно обвинение за нарушение на разпоредбите на чл.
86 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗДДС. При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1
ЗАНН срещу него не били направени възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 28.04.2022г. П.Г. – заместник –
директор на ТД на НАП – София, издал обжалваното наказателно
постановление № 633664-F645763/28.04.2022г., с което на дружеството -
жалбоподател на основание чл. 180 ал. 3 ЗДДС били наложени шест
имуществени санкции за шест нарушения на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗДДС,
всяка в размер на по 200, 00 /двеста/ лева. На същата дата наказващият орган
издал и приложение към НП № 633664-F645763/28.04.2022г., в което посочил
констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля А. Т., и писмените
4
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК- фактури с №№
**********/14.09.2021г., **********/14.09.2021г., **********/14.09.2021г.,
**********/23.09.2021г., **********/23.09.2021г. и **********/28.09.2021г.,
дневник за продажбите за данъчен период месец септември 2021г., справка –
декларация по чл. 125 ЗДДС вх. № 22131414388/14.10.2021г., резолюция за
извършване на проверка № П -22221321222229-0РП-001/30.12.2021г., искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П –
22221321222229-040-001/21.01.2022г., дневник за продажбите за месец
януари 2022г., справка – декларация за данъчен период месец януари 2022г.
вх. № 22131428258/06.02.2022г., АУАН № F645763/15.03.2022г. и
приложение към него от същата дата, НП № 633664-F645763/28.04.2022г.,
ведно с приложение, заповед № 667/30.09.2021г. на изпълнителния директор
на НАП, заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на
НАП.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в които не се наблюдават съществени
противоречия. Показанията на свидетеля А. Т. са логични, последователни,
безпротиворечиви и съответни на писмените доказателства, поради което
съдът счете, че следва да им се довери. Като последователни и
взаимнокореспондиращи си съдът прецени и писмените доказателства,
приобщени в хода на съдебното следствие. Приобщените по делото
доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в
пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както акта за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление, са издадени от компетентни административни
органи в рамките на материалната им и териториална компетентност.
Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за нарушения се съставят от органите
по приходите, каквото качество съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП има свидетелят
А. Т., заемащ длъжност " страши инспектор по приходите" в ТД на НАП –
София, офис Благоевград. Нормата на чл. 193 ал. 2 ЗДДС предвижда, че
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП
или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената
5
заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП
териториалните директори на НАП и техните заместници са оправомощени
да издават наказателни постановления за налагане на административни
наказания за нарушения по чл. 180 ЗДДС.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушенията са установени в хода на проверката,
възложена с резолюция № П -22221321222229-0РП-001/30.12.2021г. на орган
по приходите и след представяне на документи по искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице № П – 22221321222229-
040-001/21.01.2022г. АУАН е съставен на 15.03.2022г., а НП е издадено месец
по-късно – на 28.04.2022г.
Актът за установяване на нарушението е съставен в съответствие с
изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като е съставен в присъствието на един
свидетел и в присъствието на законния представител на дружеството-
жалбоподател, подписан е от свидетеля, съставителя и представителя на
санкционираното дружество, на когото е предявен и му е връчен препис.
Както АУАН, така и НП, имат предвиденото в чл. 42 ал. 1 ЗАНН,
респективно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН съдържание, като и в двата процесуални
документа, при това при пълна идентичност, се съдържа описание на
нарушенията, с посочване на всички съставомерни признаци от състава им, на
обстоятелствата, при които са извършени, включително и с посочване на
мястото и времето на извършването им, както и с посочване на нарушените
законови разпоредби. В съставеното приложение към НП №
633664-F645763/28.04.2022г. наказващият орган е изпълнил задължението си
по чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН да посочи отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и
размера на наказанието. Доколкото приложението е съставено на същата дата
като НП и е връчено на законния представител на въззивника ведно с НП,
съдът приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила с обсъждане на обстоятелствата по чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН в отделен
документ.
По тези съображения съдът приема, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Независимо от това обжалваното
6
наказателно постановление следва да се отмени поради неправилно
приложение на материалния закон. Дружеството – въззивник е
санкционирано за извършени общо шест нарушения на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3
ЗДДС – затова, че не е начислило ДДС, като не е включило съответния
данъчен документ в дневника за продажбите за месец септември 2021г. и
затова, че не е включило размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС.
Неизпълнението на задължението за начисляване на данъка се санкционира
на основание чл. 180 ЗДДС, като разпоредбата на чл. 180 ал. 1 ЗДДС
предвижда ангажиране на административната отговорност на задължено
лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените срокове, като в
този случай се налага глоба или имуществена санкция в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500, 00 лева. В текста на чл. 180 ЗДДС
се съдържат две привилегировани разпоредби /ал. 3 и ал. 4/, които
предвиждат намалена отговорност в случаите, когато данък е начислен в срок
съответно до шест месеца и до осемнадесет месеца от края на месеца, в който
е следвало да бъде начислен. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.
180 ал. 1 ЗДДС се изразява в неизпълняване на задължението за начисляване
на данъка по начина, указан в чл. 86 ал. 1 ЗДДС. В случая от писмените
доказателства се установява, че дружеството – жалбоподател е изпълнило
задължението си да начисли данъка по извършените доставки на услуги, за
които са били издадени фактури с №№ **********/14.09.2021г.,
**********/14.09.2021г., **********/14.09.2021г., **********/23.09.2021г.,
**********/23.09.2021г. и **********/28.09.2021г.. Фактурите са посочени в
дневника за продажбите за месец септември 2021г. Макар в отчетния
регистър фирмата на получателя по доставките да е посочена неправилно, са
посочени номерата на издадените фактури, датите на издаването им,
данъчната основа, както и размера на ДДС, което е достатъчно, за да се
направи извод, че фактури с №№ **********/14.09.2021г.,
**********/14.09.2021г., **********/14.09.2021г., **********/23.09.2021г.,
**********/23.09.2021г. и **********/28.09.2021г., посочени в дневник за
продажбите за месец септември 2021г., са идентични с фактури със същите
номера с посочен получател „Дххххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх.
„ххххххххххххх“ ЕООД е изпълнило и задължението си по чл. 86 ал. 1 т. 2
ЗДДС да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчен
7
период месец септември 2021г. в справка-декларацията по чл. 125 за същия
данъчен период. В дневник за продажбите за месец септември 2021г. е
посочен ДДС в размер на 878, 88 лева, който е включен в справката –
декларация по чл. 125 ЗДДС. Не се касае за неизпълнение на задължението на
жалбоподателя да начисли ДДС, а за допусната техническа грешка в данните
в отчетните регистри по чл. 124 ал. 1 т. 2 ЗДДС, която обаче не води до
неначисляване на данъка. С разпоредбата на чл. 126 ЗДДС е изрично
регламентиран реда за отстраняване на грешки в подадени декларации по чл.
125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в
отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, който в случая е бил приложим. В
случая с отразяването на същите фактури в дневник за продажбите за месец
януари 2022г. и включване на размера на данъка в справката – декларация за
данъчен период месец януари 2022г. всъщност дружеството – жалбоподател
повторно е начислило ДДС. От значение за ангажиране на отговорността на
дружеството – жалбоподател на основание чл. 180 ЗДДС обаче е да не е
начислен в законово предвидените срокове ДДС, което в случая не е налице,
тъй като допуснатата техническа грешка в отчетните регистри не е
резултирала в неначисляване на данъка. Предвид горното съдът намира, че
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е
ангажирана при неправилно приложение на материалния закон, поради което
и наказателното постановление следва да се отмени.
Дори и да не бъдат споделени изложените съображения обаче и да се
приеме, че дружеството – въззивник е осъществило нарушенията, за които му
е наложена имуществена санкция, то същите попадат в хипотезата на чл. 28
ЗАНН, тъй като разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид. Аргументи за маловажност на
нарушенията са обстоятелството, че същите са извършени за първи път, че
дружеството е посочило фактурите в дневника за продажбите за месец януари
2022г. още преди образуване на административнонаказателното производство
със съставяне на АУАН, както и че в случая липсва вреда за фиска. Така дори
и са се сподели тезата на АНО за осъществени административни нарушения,
наказващият орган е следвало да отчете, че действията на въззивника само
формално осъществяват състава на административното нарушение по чл. 180
ал. 1 ЗДДС, да приложи чл. 28 ЗАНН, да освободи въззивника от
административноказателна отговорност и да го предупреди, устно или
8
писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС
преценката на АНО за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради противоречието му със закона. Към датата на постановяване на
съдебното решение е в сила разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 2 ЗАНН /в сила от
23.12.2021г./, съгласно която когато отменя наказателното постановление по
съображения, че нарушението е маловажно, съдът предупреждава
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Доколкото обаче цитираната
разпоредба не е била действащо право към датата на извършване на
нарушението и доколкото е по-неблагоприятна за нарушителя, предвид на
последиците, които настъпват за него - определяне на едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за извършено нарушение в рамките на който
ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл. 3 ал. 2
ЗАНН съдът счита, че би следвало да се приложи по-благоприятната за
жалбоподателя уредба, действала до 23.12.2021г., която предвижда, че в
случаите, когато установи, че са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, съдът
отменя наказателното постановление, без да предупреждава нарушителя по
см. на чл. 63 ал. 2 т. 2 ЗАНН.Така дори и при извод за маловажност на
нарушенията, наказателното постановление отново следва да бъде отменено.
При този изход на производството право на разноски има
жалбоподателят, който обаче не е заявил такава претенция и не доказва
извършването на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът


РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 633664-
F645763/28.04.2022г., издадено от Заместник – директор на ТД на НАП -
София, с което на "ххххххххххххх", ЕООД, ЕИК хххххххххх на основание чл.
180 ал. 3 ЗДДС са наложени шест имуществени санкции за шест нарушения
на чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗДДС, всяка в размер на по 200, 00 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10