Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   260048

гр. С., 27.01.2021  год.

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

            С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 1026/2020  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл.229, ал.1, т.9, вр.чл.212, ал.5, т.2 ЗМВР 1997 г./отм./, чл. 212, ал.1, т.3, вр.чл.211, ал.5, т.2, вр.чл.212, ал.4 ЗМВР /отм. на 01.05.2006г./ с цена на иска 7200 лв., обезщетение за неизползван допълнителен отпуск по 12 дни на година за периода 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане и акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 500 лв., обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата 01.10.2017 г. – 12.03.2020 г.

Ищецът твърди, че бил държавен служител в ответната ГДПБЗН до 30.06.2017 г., когато напуснал по собствено желание. Сочи, че  изпълнявал длъжността „пожарникар" с местоизпълнение на служебните  задължения РСПБЗН гр. С..

Твърди, че през периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.  изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени с непрекъснат характер по предварително утвърден месечен график, а работното му време се  изчислявало сумирано за тримесечен отчетен период. За исковия период часовете изработени от ищеца над нормативно установеното работно време се явявали извънреден труд, който  до 50 часа такъв се заплащал, а над 50 часа се компенсирал с допълнителен отпуск до 12 дни за година.

Твърди, че ответникът не изчислявал правилно работното му време, което довело и до ощетяването му. Сочи, че поради естеството на работата е следвало да бъде на територията на службата в специфично облекло и оборудване, като не е ползвал отделна почивка за хранене и отдих по време на смяната, а работодателят му не е включвал в работното му време това, през което служителите се хранели по време на смяната. Не се включвали в работното време и часовете за инструктаж, приемане и сдаване на смяната, тъй като бил длъжен да се явява 15 минути преди всяка смяна и да остава още 30 минути след смяната си. Така всяко 24 часово дежурство било с продължителност 24 часа и 45 минути, с начален час 07:45 часа.

Твърди още, че при изчисляване на работното време, работодателят не отчитал правилно нощния труд, тъй като не прилагал коефициент 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни.

Ищецът твърди, че в резултат на непълното отчитане на работното време, през всеки отчетен период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. винаги  полагал труд повече от 50 часа за отчетен период, като това довело  до възникване право на допълнителен платен годишен отпуск, който не бил ползван до края на службата. При прекратяване на служебното правоотношение ищецът счита, че има право на паричната равностойност на този допълнителен отпуск, предвид чл. 277, ал.1 ППЗМВР от 2006 г.

Ищецът претендира, че за всяко отчетно тримесечие в периода от началото на 2003 г. до средата на 2014 г.  полагал по минимум 74 часа на тримесечие, като за 24-те часа труд над 50-те часа на тримесечие, съответно за 48-те часа за отчетните първо и второ тримесечие на 2014 г.  придобил право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 3 дни /съответно на 6 дни допълнителен отпуск/ като компенсация на положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие, които не е използвал през времетраенето на служебното му правоотношение. Претендира, че има право да получи по 150 лева за неизползвания 3 дни допълнителен отпуск, съответно по 300 лева за неизползваните по 6 дни допълнителен отпуск за първо и второ тримесечие на 2014 г., на които е имал право за всяко отчетно тримесечие от исковия период, като общия сбор на всички претендирани от него обезщетения за неизползван допълнителен отпуск по отчетни периоди възлиза според ищеца на сумата от 7 200 лева за общо по 12-те дни годишно допълнителен отпуск, на който е имал право за всички 12 календарни години в исковия период от 2003 г. до 2014 г. вкл. Освен това сочи, че има право на мораторна лихва за забавеното изпълнение на паричното му вземане за извънреден труд, която следва да се начисли от първото число, следващо изтичането на тримесечния период за доброволно плащане от страна на ГДПБЗН. т.е. в случая от 01.10.2017 г. до датата на завеждане на ИМ в съда - 12.03.2020г. , като определя размер от 500 лв.

Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7 200 лв. обезщетение за неизползван допълнителен отпуск по 12 дни на година за периода 01.01.2003 г.- 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 500 лв., обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата 01.10.2017 – 12.03.2020 г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита претенцията за  неоснователна.

Твърди, че отпускът, на който ищецът е имал право бил изплатен при прекратяване на правоотношенията им. Неточна била претенцията на ищеца да му бъдат заплатени по 12 дни годишно, тъй като в закона било посочено право „до 12 дни“ и това зависело от часовете положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие.

Ответникът счита, че предмета на спора има имуществен характер. Съгласно разпоредбата на чл.125 ЗДСл имуществените спорове се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред и положения извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран с платен годишен отпуск за целия исков период 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г. бил погасен по давност, тъй като исковата молба била депозирана на  12.03.2020 г.

На следващо място  искането за трансформиране на нощен труд в дневен също се намира за неоснователно. Сочи, че законодателя изрично  регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР била 8 часа на всеки 24 ч. и ищецът нямало как да обоснове претенцията си за извънреден труд, получен при приравняване на нощен към дневен труд на база на общи норми  /КТ, ЗДСл/, при положение, че имало действащи специални такива.

Смята за несериозно твърдението, че през целия срок на служебното правоотношение, служителят  бил лишен от възможност да използва полагаемите му се часове за обяд и почивка. Естеството на работата в ГДПБЗН било такова, че по време на дежурство, служителят следвало да е на разположение и в специално облекло, но началникът на службата бил длъжен да осигури възможност за ползването часовете за отдих и обяд.

По отношение на претенцията за формиране на извънреден труд от време за инструктаж преди и след дежурството твърди, че съществувал такъв ред в Наредба І3-2101/2006 г. за осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност, в която изрично било фиксирано време за приемане и предаване на дежурство от 08.0 0ч.- 08.30 ч., с което служителите били запознати и което било обусловено от факта, че предаването на дежурството и данните за оперативната обстановка бил важен компонент от дейността на ДПБЗН. Естеството на дейност било такова, че работния процес не можел да приключи внезапно и в точно определен час", поради което нормата определя време за предаване на дежурството. От приложената Инструкция Із-2453/2012 г. за разпределяне на работното време в МВР било видно, че инструктажът, приемането и сдаването на дежурството били в рамките на определената работна смяна и времето за тях не следвало да надвишава определеното време за работната смяна.С Наредба Із-1941/25.07.2011 г. за осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност, нормативно фиксираното време за приемане и сдаване на дежурството било премахнато и на практика служителите по никакъв начин не са били принуждавани да идват по-рано и да отстъпват по-късно от дежурство.

Иска се отхвърляне на претенциите.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.

В с.з. ищецът редовно призован се представлява от процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като основателни и напълно доказани съгласно изменените в с.з. размери. Претендира разноски за адв. възнаграждение.  

В с.з. ответното дружество не изпраща представител.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът бил държавен служител в ответната ГДПБЗН до 30.06.2017 г., когато напуснал по собствено желание. Изпълнявал длъжността „пожарникар" с местоизпълнение на служебните  задължения РСПБЗН гр. С..

 По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която сочи, че за периода от 01.2003 г. до 31.12.2007 г. няма представени месечни графици за положени смени. През този период, тъй като няма графици, е направил изчисленията на база хипотетичното разпределение на тези смени. През този период обезщетението за неползван годишен отпуск трябва да бъде 576 лева, 12 дни годишно. През периода 2008 - 2009 г. има промяна в продължителността на почивката след положена 24 часова смяна. За 2008 г. по т. нар. методология се полагат 98 часа допълнителен отпуск или 576 лева. За 2009 г. има за заплащане 63 часа извънреден труд или 378 лева. От 2010 г. има допълнително положени 100 часа, но не се полага заплащане на допълнителен платен отпуск. За следващите периоди не се установява наличието на допълнителен труд, който да бъде заплатен. Вещото лице сочи, че общата дължима сума като главница е 3834 лева, а мораторната лихва 952,19 лева.

На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск за главница чрез намаляването му от сумата 7200 лева на сумата 3834 лева, както и изменение на предявения иск за мораторна лихва чрез увеличението му от сумата 500 лева на сумата 952,19 лева.

Приети са като доказателство по делото следните писмени документи:

Справка рег. № 808р-11434/08.08.2020 г.; Справка за отпуск рег. № 808р-1176/05.06.2020 г.; Справка за положен извънреден труд, за въведени болнични – заверени копия; Платежни бележки за възнаграждението на ищеца за исковия период – заверени копия; месечни графици; Заповеди на Министъра на ВР и на Директора на ГДПБЗН, уреждащи вида и размера на отпуските и реда за тяхното ползване, разпределението и отчитането на работното време.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Установи се в производството, че ищецът бил държавен служител в ответната ГДПБЗН до 30.06.2017 г., когато напуснал по собствено желание. Изпълнявал е длъжността „пожарникар" с местоизпълнение на служебните  задължения РСПБЗН гр. С..

С определение, постановено в с.з., проведено на 17.02.2020 г. е допуснато изменение на предявения иск за главница чрез намаляването му от сумата 7200 лева на сумата 3834 лева, както и изменение на предявения иск за мораторна лихва чрез увеличението му от сумата 500 лева на сумата 952,19 лева.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение  за неизползван допълнителен годишен платен отпуск за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., като твърденията са, че през този период е изпълнявал задълженията си на 24 часови смени, които са имали непрекъснат характер с оглед характера на противопожарната и спасителна дейност и обстоятелството, че е следвало да пъддържа постоянна оперативна готовност за отзоваване в рамките на 45 секунди при наличието на сигнал за пожару, бедствие, авария и катастрофа Работните му смени били изпълнявани при предварително утвърдени месечни графици, като работното му време се начислявало сумарно за тримесечен период .

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца за целия период.  Тези вземания се погасявали с три годишна давност.

Според реш. № 197/07.10.2019 г. по гр.д. 786/2019 г. на четвърто ГО на ВКС правото на допълнителен отпуск е компенсация за положен от държавен служител в МВР извънреден труд. Това следва от законодателната уредба, създадена със ЗИДЗМВР от 1997 г. /ДВ бр. 17 от 21.02.2003 г. /, в сила от 25.02.2003 г., която урежда последиците от полагането на труд от държавните служители в МВР, работещи на смени, превишаващ нормативно установеното работно време след сумираното му изчисляване на тримесечие. Положеният от такива служители труд, надвишаващ нормативно установеното работно време, се компенсира при условията на чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР 1997 г. (отм.); , съответно чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.) До 50 часа на отчетен период се заплаща възнаграждение за извънреден труд, а разликата над 50 часа – допълнителен отпуск. Възнаграждението за труда, превишаващ редовното време до 50 часа  е парично и за предявяването му с осъдителен иск няма никакви условия. Правото на допълнителен отпуск за превишаване над 50 часа на нормативно установеното работно време обаче е непарично от държавните служители в МВР не може да бъде предявено с друг иск, освен с установителен. Това следва от обстоятелството, че за разлика от разпоредбите в КТ и ЗДСл нормите на ЗМВР не предвиждат възможност държавният служител в МВР да упражни това право с едностранно волеизявление. Естеството на задълженията, които такъв служител има, не допуска възможността той сам да реши кога да преустанови тяхното изпълнение. Той не може да ползва нито основния си, нито допълнителния си отпуск без насрещно волеизявление за съгласие от страна на съответния ръководител. Отменените закони за МВР изрично забраняват този отпуск да се компенсира с парично обезщетение (чл. 229, ал. 4 от ЗМВР от 1997 г. (отм.); и чл. 212, ал. 4 от ЗМВР от 2006 г. (отм.) , освен при прекратяване на служебното правоотношение. След като непаричното право не може да бъде трансформирано в парично докато съществува правоотношението между държавния служител и МВР, нито може да бъде упражнено едностранно от държавния служител, то за него давност не започва да тече до момента на прекратяване на правоотношението. Тези права продължават да съществуват, не могат да бъдат упражнени едностранно и поради това давност за тях не започва да тече, докато правоотношението съществува, без оглед момента на отмяна на законите, които са ги уреждали.

Ищецът е изпълнявал служба като пожарникар в  в системата на ГД ПБЗН като е изпълнявал служебните си задължения в Районна служба ПБЗН- С.. Претенцията му е за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., като заявява , че за този период е работил на 24 часови смени, като работното му време е сумарно отчитано на тримесечия. В резултат от създадената организация той е положил извънреден труд , който следвало да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период, а за часовете над 50 часа ищецът придобил право на платен годишен отпуск до 12 дни на календарна година.. Този извънреден труд е следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни на основание чл. 229, ал. 1, т. 9/предишна т. 8/ във връзка с чл. 212., ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.); и на основание чл. 212, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.);., което не е сторено. Тъй като ответната дирекция оспорва това право на ищеца, той е поискал да бъде установено по съдебен ред.

От назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза става ясно, че за периода от 01.2003 г. до 31.12.2007 г. няма представени месечни графици за положени смени. През този период, тъй като няма графици, вещото лице е направило изчисленията на база хипотетичното разпределение на тези смени. През този период обезщетението за неползван годишен отпуск трябва да бъде 576 лева, 12 дни годишно. През периода 2008 - 2009 г. има промяна в продължителността на почивката след положена 24 часова смяна. За 2008 г. по т. нар. методология се полагат 98 часа допълнителен отпуск или 576 лева. За 2009 г. има за заплащане 63 часа извънреден труд или 378 лева. От 2010 г. има допълнително положени 100 часа, но не се полага заплащане на допълнителен платен отпуск. За следващите периоди не се установява наличието на допълнителен труд, който да бъде заплатен. Вещото лице сочи, че общата дължима сума като главница е 3834 лева, а мораторната лихва 952,19 лева.

Предвид изложеното, съдът следва да уважи предявеният осъдителен иск до размера на сумата 3834 лева главница , представляваща обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за периода от  01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението, считано от 01.10.2017 г. до 12.03.2020 г- датата на подаване на исковата молба, съдът намира същата за неоснователна. Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. Вземането е изискуемо от деня, в който служителят е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на прекратяване на правоотношението, но тъй като вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете.  

            Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът счита за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предявеният иск за главница, който се уважава до размера на изменението, а именно сумата 3834 минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 498 лева, но предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева

          На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 300 лв., както и държавна такса върху уважените искове в размер на 153.36 лева  или общо за сумата от 453.36 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р        Е        Ш       И    

 

    ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис 5, чрез адв. Н.П. ***, както следва:

     -  сумата  3 834 лева /три хиляди осемстотин тридесет и четири лева/, представляваща обезщетение за неизползван допълнителен отпуск по 12 дни на година за периода 01.01.2003 г.- 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за  заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2017 г. до 12.03.2020 г.  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

     ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис 5, чрез адв. Н.П. ***, сумата от 600 лева, представляваща направените в производството разноски. 

ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 153.36 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.

     

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: