Решение по дело №456/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 292
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Ирена Колева
Дело: 20214100500456
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Велико Търново , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева

Любка Милкова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500456 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:


Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д. СЛ. Б. с адрес град В.Т., ул.“И.В.“ № ., чрез
пълномощници – адвокат К.П. и адвокат П.Н., срещу действия на ДСИ при Районен съд-
Велико Търново по изп.дело № 246/2020г., изразяващи се в определяне на КПКОНПИ за
пазач на лек автомобил „..“ с рег. № .., рама .., двигател № .., цвят .., с дата на първоначална
регистрация 19.02.2009г., върху който е наложен запор на основание издадена в полза на
КПКОНПИ обезпечителна заповед по в.ч.гр.дело № 221/2020г. по описа на Апелативен съд-
Велико Търново. В жалбата се сочи, че обжалваните действия са незаконосъобразни ши
неправилни, предприети в противоречие на закона и процесуалните правила и норми,
поради което се моли за отмяната им, алтернативно – за определянето на жалбоподателя за
пазач на процесния автомобил. Посочва се, че независимо от нормата на чл.160 ал.1 от
ЗПКОНПИ, съгласно която имуществото, върху което е наложено обезпечение на основание
същия закон, се управлява и пази от Комисията, субсидиарно приложение намират
разпоредбите на чл.465-чл.472 от ГПК, поради което пазачът следва да бъде определен с
оглед личността му, естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се
съхранява. Излагат се оплаквания, че поради естеството на вещта в случая, предаването й за
пазене на взискателя би й нанесло непоправими щети, както и че липсва конкретизация на
мястото и условията, при които ще бъде съхранявана с оглед осигуряване на нейната цялост
и неприкосновеност. Посочва се, че това е единственото МПС, с което разполага
жалбоподателя и би го лишило от управлението му. Счита, че при съобразяване
разпоредбата на чл.122 ал.3 от ЗПКОНПИ и отчитане на изложените фактори от
експлоатационна-гледна точка, икономическа и социална такава, следва вещта да бъде
1
предадена за пазене на ответника по обезпечението, а едва в случай, че поведението му
застрашава вещта или той откаже да я пази, да я предаде за съхранение на органите по чл.16
ал.1 от ЗПКОНПИ.
Ответникът по жалбата – КПКОНПИ, ТД-В.Т., ТО-Л., взискател, е подал писмено
възражение по жалбата в срока по чл.436 ал.3 ГПК, в което е заел становище за нейната
недопустимост, респ. неоснователност. Излага, че обжалваното действие не попада след
лимитативно изброените в разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК действия, които може
длъжникът да атакува, както и че същите са в съответствие със закона.
Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на подадената жалба. Счита,
че изпълнителните действия са извършени при спазване на разпоредбите на чл.465-472 от
ГПК и специалните разпоредби на чл.122 ал.3 и чл.160 от ЗПКОНПИ.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи, становището на
взискателя и данните в изпълнителното дело, намира следното:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на КПКОНПИ
въз основа на издадена по в.ч.гр.дело № 221/2020г. по описа на ВТАС обезпечителна
заповед, с която в нейна полза е било допуснато обезпечение на бъдещи искове по
ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от И.С.И.
и Д. СЛ. Б., чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана и запор, между които и запор на
лек автомобил „..“ с рег. № .., рама .., двигател № .., цвят .., с дата на първоначална
регистрация 19.02.2009г. Съдебният изпълнител е наложил запор върху посочения
автомобил и в хода на производството взискателят е поискал извършването на опис, оценка,
изземване и предаване на същия за пазене на КПКОНПИ, на основание чл.122 ал.3 и чл.160
и сл. от ЗПКОНПИ. Последвало искане от ответника по обезпечението да бъде назначен за
пазач на автомобила по съображения, идентични с изложените в настоящата жалба и поради
липсата на фактически и правни основания на ДСИ за нуждата от предаване на автомобила
за пазене на взискателя. Съдебният изпълнител определил за пазач взискателя и насрочил
опис, оценка, изземване и предаване на вещта за пазене на Комисията.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от страна в изпълнителното
производство. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435 ал.2
т.5 ГПК, доколкото е насочена срещу определянето на КПКОНПИ за пазач на движимата
вещ поради неспазване изискванията на чл.470 ГПК, явяващо се трето по смисъла на
посочената разпоредба лице /от гл.т. на заявените права в процеса, а не трето на
изпълнението лице/, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане. По
същество се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.3 от ЗПКОНПИ, по искане на органите по чл. 16,
ал. 1 съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на
ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение
на органите по чл. 16, ал. 1. Систематичното тълкуване на препращащата разпоредба на
чл.135 от ЗПКОНПИ води до извода, че същата е приложима в производството по допускане
на обезпечение и налагане на обезпечителни мерки. Поради това за неуредените в
специалния закон – раздел I, глава дванадесета, въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК,
включително в случая редът за извършване описа, оценката и пазенето на движима вещ
/чл.465-чл.472 ГПК/, поради липса на изрична уредба в специалния закон - раздел
„Обезпечителни мерки“. В този ред, в разпоредбата на чл.470 ГПК законодателят е
предвидил, че по правило описаната вещ се предава за пазене на длъжника, като само в
случай, че същият откаже да я приеме за пазене, или съдебният изпълнител прецени според
конкретните обстоятелства по изпълнителното дело, че той е неподходящ, назначава за пазач
2
взискателя или трето за изпълнителното дело лице. При определяне на това кое лице да бъде
назначено като пазач, в случай, че длъжникът откаже да пази вещите, не се яви на описа или
е неподходящ в конкретния случай, съдебният изпълнител следва да извърши преценката по
чл.470 ал.3 ГПК, като избере пазач с оглед на личността му, естеството на вещта и на
мястото, където тя се намира или ще се съхранява. От изложеното следва, че в посочената
процесуална разпоредба не е предвидено фигурата на „пазач“ да бъде изпълнявана на първо
място и на общо основание от взискателя. Поради това определянето за пазач на вещта на
лице, различно от длъжника, представлява изключение от общия принцип за предаване на
вещта за пазене на длъжника и в случая с оглед ясно и изрично заявеното желание от страна
на ответника по обезпечението да пази автомобила и липсата на каквито да било данни и
твърдения, че същият не стопанисва добре вещта /наличие на такива по делото в обратен
смисъл с оглед представените застрахователни полици/, то така извършеното от съдебния
изпълнител действие се явява незаконосъобразно. С оглед систематичното място на
разпоредбата на чл.160 ЗПКОНПИ – след препращата разпоредба на чл.135, то първата не
намира приложение в настоящия казус.
Съдът не дължи произнасяне по направеното с жалбата искане за спиране на
изпълнителните действия до приключване на настоящото производство, тъй като
специфичната обезпечителна мярка спиране на изпълнението по чл.438 ГПК има временно
действие - до разрешаване с окончателен съдебен акт на поставения спор с жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. СЛ. Б. с адрес град В.Т., ул.“И.В.“ № ., чрез пълномощници –
адвокат К.П. и адвокат П.Н., действия на ДСИ при Районен съд-Велико Търново по изп.дело
№ 246/2020г., изразяващи се в определяне на КПКОНПИ за пазач на лек автомобил „..“ с
рег. № .., рама .., двигател № .., цвят .., с дата на първоначална регистрация 19.02.2009г.,
върху който е наложен запор на основание издадена в полза на КПКОНПИ обезпечителна
заповед по в.ч.гр.дело № 221/2020г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3