Определение по дело №10412/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София,……………..2019г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мария Вранеску

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  Пламен Колев

                                                                              Никола Чомпалов

 при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 10412  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 32а от Правилника за вписванията вр. чл. 538 и чл. 577 ГПК.

                Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по частна жалба на  Нотариус Ю.К., срещу ОТКАЗ НА СЪДИЯ ПО ВПИСВАНИЯ СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА - ГР.СОФИЯ КЪМ АВ, ЗА ВПИСВАНЕ НА АКТ ПО ЧЛ.171 ЗЗД - ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ ПО ДОГОВОР ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН КРЕДИТ № 713/2018 С НОТАРИАЛНА ЗАВЕРКА НА ПОДПИСИТЕ РЕГ.№ 3709, Т.2, АКТ 143 ПО ОПИСА НА НОТАРИУС 646 НА НК.

         В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа, обосновани с наличие на предпоставките за извършване на исканото вписване. Жалбоподателят сочи, че предмет на молба вх.рег.№ 35803/11.06.2019г. е договор за прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека - акт подлеждащ на вписване съгласно чл.171 ЗЗД, като е спазена формата по чл.171 ЗЗД - писмена форма с нотариална заверка на подписите.Счита, че Договорът за прехвърляне на вземане по договор за инвестиционен кредит № 713/2018 с нотариална заверка на подписите рег.№ 3709, Т.2, АКТ 143 ПО ОПИСА НА НОТАРИУС 646 НА НК отговаря изцяло на изискванията и на чл.99 ЗЗД, който не поставя изисквание за форма, дори писмена към договор за цесия. В тази връзка в титулната част (стр.1) ясно са описани цедент (БАНКА П.Б.АД) и цесионер (Б. ЕАД), а в ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (А) на стр.2 ред 8 и 9 и на стр.З в чл.1, б."а", т.1 - прехвърлимо вземане - ясно е описан длъжника - Е.И.ЕООД, ЕИК: ********. В същият чл.1, б."а", т.1 на стр.З от договора ясно е описано и прехвърленото вземане: „Прехвърлимо вземане - означава дължимото от длъжника вземане към цедента и съответно правото на цедента да претендира и да събира от длъжника всички дължими суми, произтичащи от Договора за кредит и Анексите към него, цитиран в Общите положения на настоящия Договор, чийто размер включва редовна и просрочена главница, лихви, лихви за забава, такси, разходи, санкции и всички настоящи и бъдещи вземания независимо от техния произход, в това число задбалансови начисления, в съответствие с Договора за кредит и Анексите към него, както следва: 1 Прехвърлимо вземане: Сума в размер на EUR 4 834 810,63 (четири милиона осемстотин тридесети четири хиляди осемстотин и десет евро и шестдесет и три евро цента), дължима от Е.И.ЕООД ЕИК ******** по Договор за инвестиционен кредит №713/2018 от 28.09.2018г, допълнен и изменен с Анекс А01-713/2018 от 15.10.2018, Анекс А02-713/2018 от 28.11.2018 и Анекс А03- 713/2019 от 22.01.2019 сключен между Банка П.Б.АД, в качеството на Кредитор и Е.И.ЕООД, в качеството на Кредитополучател.

         Жалбата е депозирана в срок – липсват доказателства за връчване на обжалвания акт, срещу определение на съдия по вписванията, съдържащ отказ, подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 32а от ПВ, от легитимирано лице – нотариус, извършил нотариалното удостоверяване на акта, подлежащ на вписване и следователно е процесуално допустима

         Разгледана по същество е основателна.

         С молба вх.рег.№ 35803/11.06.2019г. е поискано  ВПИСВАНЕ НА АКТ ПО ЧЛ.171 ЗЗД ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ ПО ДОГОВОР ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН КРЕДИТ № 713/2018 С НОТАРИАЛНА ЗАВЕРКА НА ПОДПИСИТЕ РЕГ.№ 3709, Т.2, АКТ 143 ПО ОПИСА НА НОТАРИУС 646 НА НК.

         В титулната част (стр.1)на договора са описани цедент (БАНКА П.Б.АД) и цесионер (Б. ЕАД), а в ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (А) на стр.2 ред 8 и 9 и на стр.3 в чл.1, б."а", т.1 - прехвърлимо вземане - е описан длъжникът - Е.И.ЕООД, ЕИК: ********. В същият чл.1, б."а", т.1 на стр.3 от договора е описано и прехвърленото вземане: „Прехвърлимо вземане - означава дължимото от длъжника вземане към цедента и съответно правото на цедента да претендира и да събира от длъжника всички дължими суми, произтичащи от Договора за кредит и Анексите към него, цитиран в Общите положения на настоящия Договор, чийто размер включва редовна и просрочена главница, лихви, лихви за забава, такси, разходи, санкции и всички настоящи и бъдещи вземания независимо от техния произход, в това число задбалансови начисления, в съответствие с Договора за кредит и Анексите към него, както следва:  Прехвърлимо вземане:1. Сума в размер на EUR 4 834 810,63 (четири милиона осемстотин тридесети четири хиляди осемстотин и десет евро и шестдесет и три евро цента), дължима от Е.И.ЕООД ЕИК ******** по Договор за инвестиционен кредит №713/2018 от 28.09.2018г, допълнен и изменен с Анекс А01-713/2018 от 15.10.2018, Анекс А02-713/2018 от 28.11.2018 и Анекс А03- 713/2019 от 22.01.2019 сключен между Банка П.Б.АД, в качеството на Кредитор и Е.И.ЕООД, в качеството на Кредитополучател.

         При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намери следното:

Съобразно нормата на чл. 99, ал.1 и 2 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Съгласно правилото на чл. 171 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.

При съвместното тълкуване на посочените норми се налага извода, че тъй като законът не поставя особени изисквания към съдържанието на договора, той следва да съдържа страните и индивидуализацията на прехвърляните вземания.  В случай че вземането е  обезпечено  с ипотека се наслагва и изискването за спазване на посочената форма. Това мотивира съда да приеме, че посочването на обезпечението не се явява съществена част от съдържанието на договора за цесия. Това е обстоятелство, което се отразява, в съответствие с изискванията на молбата по чл.17, ал.2 от ПВ, в молбата за вписване.

Тъй като в случая договорът притежава законово необходимото съдържание и форма, внесена е следващата се такса, а молбата отговаря на изискванията на чл.17, ал.2 от ПВ, следва да се направи извод, че липсват пречки за осъществяване на вписването, налагащо необходимостта от отмяна на отказа.

Воден от горното Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И   :

 

         ОТМЕНЯ ОТКАЗ на съдия по вписванията от 11.06.2019Г. за вписване по молба вх.рег.№ 35803/11.06.2019Г. по описа на служба по вписванията - гр.София към АВ, за вписване на акт по чл.171 ЗЗД - ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ ПО ДОГОВОР ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН КРЕДИТ № 713/2018 с нотариална заверка на подписите рег.№ 3709, Т.2, АКТ 143 по описа на нотариус 646 на НК, КАТО УКАЗВА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ.

Определението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                     2.