О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч,…………...2019г.
Ловешкият окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание
на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№13 за 2019г. и за да се
произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във връзка с чл.83, ал.2, във връзка с чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от П.И. Р., ЕГН **********,*** против Определение №598
от 10.12.2018г. постановено по гр.д.№743/2018г. на Районен съд – Тетевен, с
което е оставена без уважение молбата на ищцата да бъде освободена от заплащане
на разноски за особен представител, който следва да бъде назначен на ответника
по делото.
В
жалбата се сочи, че производството по гр.д.№743 по описа за 2018г. на Районен
съд – Тетевен е образувано по нейна искова молба за прекратяване на брака й с лицето А. Кумар, роден на ***г.,
с народност Индия, с последен известен адрес: Кипър, гр.Арадиппу, който няма адресна регистрация в Република
България, поради което е призован чрез публикация в Държавен вестник. С
Разпореждане №2357 от 13.11.2018г. съдът й е указал, че следва да внесе сумата
от 600.00 лева за назначаване на особен
представител на ответника, но тя не разполага с такава сума. Поради това с
молба от 20.11.2018г., чрез процесуалния си представител е направила искане да
бъде освободена от заплащане на тази сума, като приложила и декларация за
материално състояние, както и удостоверение за раждане №********** на детето Александър
Християнов Христов, ЕГН**********, от което е видно, че тя е майка на
детето, регистрационна карта №20004290
от 13.11.2018г. на Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда”,
гр.Ябланица, от което е видно, че е безработна. Твърди, че вместо да бъде
освободена от заплащане на разноските, съдът с ново определение №2476 от
26.11.2018г. е приел, че от нейна страна са допуснати нередовности и й указал
да представи многобройни доказателства, с които на практика съдът е извършил проверка
на представената от нея нотариално заверена декларация. По този повод тя отново
е представила доказателства и е направила искане служебно да се изиска
гр.д.№289/2017г. на РС – Тетевен, от
където ще се установи, че детето живее при нея и тя се грижи за
отглеждането му, дали работи, но съдът се е задоволил единствено да се запознае
с Решение №83 от 30.06.2017г., без да изиска делото.
В
жалбата се сочи, че от подадената декларация и останалите доказателства е
видно, че са налице основанията на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването й от внасяне
на разноски за особен представител, като факта, че е заплатила адвокатски
хонорар, липсата на справка от полицията дали е напускала страната и дали е
била на работа в чужбина по програма за обмен на работници, липсата на справка
от ДСП – Луковит, от която да е видно колко лица живеят в домакинството й, и
които факти са могли да бъдат установени, ако е приложено гр.д.№289/2018г. на
РС – Тетевен, като съдът установи, че искането й е основателно.
Моли да
се отмени обжалваното определение и тя да бъде освободена от заплащане на
разноски за особен представител на ответника. Моли да се изиска и приложи
гр.д.№289/2018г. на РС – Тетевен.
Частната
жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на П.И. Р. да бъде освободена от заплащане на разноски
за назначен особен представител на
ответника, съгласно чл.48, ал.2 от ГПК.
Съдът
мотивирал своя отказ, като приел, че от страна на ищцата не са представени
доказателства, въз основа на които да бъде направен извода, че тя действително
няма средства да заплати определената сума в размер на 600.00 лева.
Нормата на чл.83 от ГПК предвижда
освобождаване на лицата посочени в ал.1, т.1 и т.2 от държавни такси и разноски
в производства по дела, без оглед на доходите им. В ал.2 на с.т. е предвидена
възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса физически лица,
които нямат достатъчни средства да ги заплатят. Идеята на законодателя е за
лицата без достатъчни доходи да не бъде създадена пречка за защита на субективни
права и тези лица да бъдат лишени от правосъдие. Нормата е създадена не само за лицата без доходи, но
и за тези чиито доходи са недостатъчни. В
чл.83, ал.2, т.1-7 от ГПК са изброени критериите, по които съдът
извършва проверка, без изброяването да е изчерпателно. Съдът следва да извърши
комплексно изследване на всички обстоятелства относно финансовото състояние на
страната. Доколко доходите на страна са недостатъчни, следва да бъде преценено,
след като се установи размера на разноските, които следва да поеме ищцата, който
да се съпостави с нейното имуществено състояние.
Законът
посочва, че имущественото състояние на страната се установява с декларация, без
да има пречка да бъдат представени и други писмени доказателства в подкрепа на
твърдяната липса на достатъчно средства.
С оглед
на приложените от ищцата декларации за материално и гражданско състояние, както
и удостоверение за раждане №********** на детето Александър Християнов Христов,
ЕГН**********, удостоверение за декларирани данни по чл.14 от ЗМДТ, удостоверения
за настоящ адрес, регистрационна карта №20004290 от 13.11.2018г. на Агенция по
заетостта – Дирекция „Бюро по труда”, гр.Ябланица, служебна бележка изх.№60-04-14-45971/28.11.2018г. на Агенция
по заетостта, не би могъл да се формира категоричния извод за наличието на
предпоставки за освобождаване от заплащане на разноски за назначаване на особен
представител на ответника.
Действително,
че ищцата е направила разходи за ангажиране на адвокатска защита, но този факт
не може да обоснове извод за липсата на основание за признаване правото на ищцата да бъде освободена
от заплащане на разноски. Така също следва да се отчете и факта, че оказването
на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
е свързано с необходимото съгласие на адвоката, който би я оказал, но даването
на такова съгласие не може да се предполага от съда и това предположение да
съставлява основание за отказ за предоставяне на правна помощ.
В
конкретния случай от ищцата са декларирани данни и са твърдени противоречиви
факти: В представената декларация към молба с вх.№5868 от 20.11.2018г. с нотариална
заверка на подписа, като постоянен адрес ***, без посочен настоящ адрес. В
Раздел ІV доходи от молителя ищцата декларира, че има непълнолетно дете, което
издържа. В декларация приложена към молба с вх.№6148 от 04.12.2018г. за
постоянен адрес вече се сочи, че
постоянният адрес на ищцата е: гр.Ябланица, ул.Шипка №3, а
непълнолетното дете се издържа както от нея, така и от бащата Християн Христов
Ангелов, който е в чужбина и изпраща редовно суми в размер приблизително на размера на определената
издръжка по гр.д.№289/2018г. на РС – Тетевен.
Така
също следва да бъде съобразено, че молителката е в трудоспособна възраст, не
декларира здравословни проблеми, има само епизодични регистрации в Бюрото по
труда, като последната съвпада с датата на Разпореждане №2357 от 13.11.2018г.,
с което й е указано, че следва да внесе сумата от 600.00 лева. Въпреки тези
регистрации ищцата не е декларирали получавала ли е обезщетения за безработица
и в какъв размер.
Ищцата
е настоявала по делото да се изиска и приложи гр.д.№289/2017г. на РС – Тетевен,
в което производство са били предявени
искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК, като въз основа
на приложените в това производство доказателства да се докажат твърденията й,
че не разполага с достатъчно средства да заплати разноските в размер на 600.00
лева. Това искане е поддържано и в частната жалба. Приложените в това производството
писмени доказателства са неотносими към настоящия
момент, но освен това в хода на производството от страна на ищцата са твърдени обстоятелства,
които са в противоречие с тези изложени в исковата молба, по повод на която е образувано
гр.д.№743/2018г. на РС – Тетевен. В настоящето производство ищцата сочи, че
живее на семейни начала с Християн Христов Ангелов и от семейното й съжителство
имат родено дете Александър Християнов Христов, но в представените декларации
не се съдържат данни за получаваните от
Ангелов трудови доходи и неговото имуществено състояние, тъй като от последната декларация за имуществено състояние се
установява, че същия работи и получава средства.
Преценката
за наличието или липсата на средства за заплащане на дължими такси и разноски
следва да се извършва към момента на депозиране на молбата с правно основание
чл.83, ал.2 от ГПК и въз основа на конкретно установените към този момент
правно значими обстоятелства.
От
приложените към делото доказателства не може да се направи категоричния извод,
че молителката към настоящия момент не просто е в затруднение, а е в невъзможност
да заплати разноските в размер на 600.00 лева за назначаване на особен
представител на ответника по спора.
При
изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде
потвърдено, като частната жалба се остави без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №598 от
10.12.2018г. постановено по гр.д.№743/2018г. на Районен съд – Тетевен, с което
е оставена без уважение молбата на П.И. Р.,
ЕГН **********,*** да бъде освободена от заплащане на разноски за особен
представител на ответника по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на Р България в
едноседмичен срок от връчването му на страната при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: