№ 1442
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110131345 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от С. Б. В. ,ЕГН ********** , с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу ЗАД
„О.з.АД, ЕИК ... за заплащане на сумата в размер на 2402 лв. – причинените на ищцата
имуществени вреди – направените от нея разходи за лечение, сумата от 597, 88 лв. – лихва за
забава за периода от 21.12.2018 г. до датата на предявяване на иска – 03.06.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2021г. до окончателното й
заплащане.
В исковата молба ищцата сочи ,че на 11.09.2016 г. в гр.София е настъпило ПТП ,по
вина на водачът на МПС „Киа Сийд“ ,с рег.№ ... И. Н. Траянов при управлението на
автомобила по бул. „Никола Мушанов“ с посока на движение от бул .“ Вардар“ към ул.
„Ж.“. В района на кръстовището на бул. „Никола Мушанов“ с ул. „Д.“ в района на
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ЗДвП, нарушил правилата за
движение по пътищата като не пропуснал пресичащата от ляво на дясно по посока на
движение на автомобила по пешеходната пътека със спокоен ход ищцата и станал причина
за настъпване на ПТП. Водачът по непредпазливост причинил на ищцата телесни
увреждания. Във връзка с лечението ищцата направила разходи в размер на 900 лв. – за
избор на екип за извършване на оперативни процедури с голям и много голям обем и
сложност на таза и долния крайник ,и разходи в размер на 1502 лв. за медицински
консумативи. Управлявания от И. Н. Траянов автомобил имал сключена застраховка при
ответника. Сочи,че е предявил претенцията си пред застрахователя за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените в резултат на произшествието
вреди с молба с вх. № 99-7565/22.11.2016 г. като с молба от 19.12.2018 г. била представила
банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но обезщетението не било
изплатено.
Ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати сума в размер на 2402 лв., причинените на ищцата имуществени вреди –
направените от нея разходи за лечение, сумата от 597, 88 лв. – лихва за забава за периода от
21.12.2018 г. до датата на предявяване на иска – 03.06.2021 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.06.2021г. до окончателното й
1
заплащане..Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „О.з.АД, ЕИК ... оспорва исковата молба с отговор в срока по чл.
131 ГПК. Искът бил недопустим, тъй като не била изпълнена процедурата на чл. 380 КЗ.
Правоимащото лице било уведомено за необходимостта от представяне на допълнителни
документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но
такива пред застрахователя не били представени. Неоснователни били изявленията на
процесуалния представител на ищцата относно отказа от страна на застрахователя за
плащане на застрахователното обезщетение. От исковата молба не можело да се извлекат
данни за фактическата обстановка и налице ли е фактическият състав на деликта, настъпили
ли са претендираните вреди, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП
и претендираните увреждания. Действително било налице застрахователно правоотношение
между ответника и собственика на МПС „Киа Сийд“ ,с рег.№ .... Оспорва вината на водача
на МПС „Киа Сийд“ ,с рег.№ .... Оспорва обективирания в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К – 794/11.09.2016 г. механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва
причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното събитие. Твърди, че за
ПТП –то вина имала пострадалата пешеходка, която без да се съобрази с правилата за
движение по пътищата и по –конкретно на забранителен сигнал на светофарната уредба
навлязла на пътното платно и с това е станала единствена причина за възникване на
произшествието и телесните наранявания. Ударът бил настъпил в опасната зона за спиране
на водача на лекия автомобил и същият нямал техническата и професионална възможност
да предотврати настъпването на ПТП. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между
вредите на пострадалата, твърдените болки и страдания търпени от нея и настъпилото ПТП.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Твърди, че претендираните
увреждания на ищцата. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди. Оспорва
ищцовата претенция за имуществени вреди в размер на 900 лв. Това било една
допълнителна и незадължителна опция, разходите, за която не следвало да останат в тежест
на деликвента. Оспорва претенцията за лихви. Алтернативно счита, че лихви се дължали от
момента на завеждане на исковата претенция. Претендира разноски.
Предвид посоченото моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявения осъдителен иск, с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 2402 лв.
произтича от следните обстоятелства: по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, е
настъпило събитие, представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД, като са причинени имуществени
вреди на ищцата – разходи за лечение, стойността на които се претендира пряко от
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Не е спорно между страните ,че към датата на процесното ПТП – 11.09.2016г. е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „О.з.АД, ЕИК ... и
собственика на МПС „Киа Сийд“ с рег.№ ... по силата на застрахователна полица
№BG/23/316001389500.
С молба от 22.11.2016год. С. Б. В. е претендирала от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД
заплащането ,както на неимуществени вреди от настъпилото на 11.09.2016год.
застрахователно събитие – ПТП ,така и имуществени вреди ,свързани с проведеното
оперативно лечение,за което е представила и доказателства – 2 броя фактури и касови
бонове към тях.С молба от 19.12.2018год. същата е представила и удостоверение за личната
си банкова сметка.Няма доказателства,а ни се твърди ,че ответника е удовлетворил
извънсъдебната претенция .
2
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца
от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на
обезщетение и за имуществените вреди,което не е удовлетворено ,по което ,поради което
исковата претенция на ищеца е допустима.
В тежест на ищцата е да докаже противоправно поведение на водача на автомобила
„Киа Сийд“ с рег.№ ..., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, в
причинно-следствена връзка с претендираните имуществени вреди, настъпването на тези
вреди и техния размер.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства, включително и възражението си за съпричиняване на
вредите от страна на ищцата, както и да обори презумпцията за вина на водача на
автомобила „Киа Сийд“ с рег.№ ... при процесното ПТП.
Видно от Констативен протокол № К-794 от 11.09.2016 г., изготвен от полицейски
служител при СДВР, отдел „Пътна полиция“,посетил произшествието ,на 11.09.2016год. ,
около 11:50 ч. ,в гр.София,на бул.“Никола Мушанов“ в района на кръстовището с ул.Д.,в
района на пешеходна пътека,обозначена с маркировка М8.2 от ЗДвП е настъпило
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил„Киа“, модел „Сеед“ с ДК№ ...,
управляван от И. Н. Траянов и пешеходеца С. Б. В.,която е пострадала – с работна диагноза
Фрактура на лява подберица,след преглед настанена във ВМА.
Като причина за настъпване на ПТП е посочена : на 11.09.2016год.,около 11,50часа в
гр.София,л.а. Киа Сеед с рег.№ ...,управляван от И. Н. Траянов се движи по бул.“Никола
Мушанов“ в посока бул.“Вардар“ към ул.“Ж.“ ,в района на кръстовището с ул.“Д.“ ,в района
на пешеходна пътека, обозначена с маркировка М8.2 от ЗДвП участва в ПТП с пресичащата
от ляво на дясно по посока на движението на автомобила пешеходка С. Б. В..
Разпитан в качеството на свидетел Н. С. К. , сочи, че през м. септември 2016 г. е
станал очевидец на процесното ПТП. Бил спрял на червен светофар, в дясната пътна лента
на процесното кръстовище, при управлението на камион Мерцедес - бетоновоз, като при
светване на зелен за него сигнал е потеглил, но много бавно. Наложило се да спре в средата
на кръстовището, за да не блъсне две момичета, които пресичали бавно, при забранителен за
тях червен сигнал на светофара. Едното от момичетата било ударено от минаващия покрай
камиона на свидетеля лек автомобил – такси,което изпреварил св.К. в лявата лента. Сочи, че
лентите за движение били две във всяка посоки, както и че таксито не потеглило на
светофара от спряло положение, а е пресякло кръстовището на скорост, идвайки зад
камиона на свидетеля. Момичето е пресичало от дясно наляво спрямо позицията на
свидетеля, като ударът е настъпил след като ищцата е преминала дясната лента, в която се е
намирал камиона на свидетеля,а мястото където пресичало то нямало пешеходна пътека. Не
може да си спомни скоростта на таксито, но е била ниска, тъй като след удара е спрял на
два-три метра.
Свидетеля сочи също ,че той е имал видимост и е възприел двете пешеходки,а
водачът на таксито ,което го е изпреварил в лявата лента не ги е виждал ,последният
натиснал спирачки,,не бил имал възможност да се отклони в ляво ,защото там имало
бетонни прегради.Сочи ,че ударът е настъпил с предна дясна страна на автомобила тъй като
стъклото е било счупено в дясната му горна част,а след него тялото на момичето било на
повече от 2 метра от мястото на автомобила.
Според първоначалната съдебна автотехническа експертиза, приета в о.с.з. ,ПТП е
3
настъпило на 11.09.2016год. като л.а. „Киа Сийд“ се е движел по бул.“Никола Мушанов“ в
лявата пътна лента с посока от бул.“Вардар“ към ул.“Ж.“ със скорост от около 50км./ч като в
същото време и посока от ляво надясно спрямо ориентацията на превозното средство
,пешеходката предприема пресичане на пътното платно по обозначената за целта пешеходна
пътека .Пешеходката пресича пътното платно,предназначено за насрещно движещите се
превозни средства,след което навлиза в лентата на лекия автомобил.Когато достига
2,55метра от началото на навлизането в лентата за движение на лекия
автомобил,траекторията на двамата участници се пресичат и настъпва удар между
тях.Вещото лице сочи ,че от техническа гледна точка ,причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил,който не е изчакал преминаването на движещата
се по пешеходна пътека пешеходка.Вещото лице е изследвало и наличната светофарна
уредба и дава заключение ,че не е налице едновременен разрешителен зелен сигнал за
л.автомобил „Кия Сийд“ и пешеходката.Когато за лекия автомобил светофара е зелен,за
пешеходката е червен и обратно.
Вещото лице сочи също ,че от момента на навлизане на пътното
платно,пешеходката не е попадала в опасната зона на лекия автомобил.Пешеходката не е
попадала в опасната зона на лекия автомобил и при бавен ход от момента на навлизане в
лентата за движение на превозното средство.Пешеходката е попадала в опасната зона на
лекия автомобил ,при движение със спокоен ,бърз ход и тичане ,от момента ,в който е
навлязла в лентата за движение на превозното средство.
Посочено е, че от техническа гледна точка пешеходецът би имал възможност за по-
лесното възприятие на автомобила като той би могъл да предотврати настъпването на ПТП
,ако е изчакал преминаването на автомобила.
В депозираната допълнителна САТЕ вещото лице ,след съобразяване със
свидетелските показания на Н. К. е дало своето заключение ,че мястото на първоначалното
съприкосновение е : по дължина на пътното платно – на около 4,55 метра преди линията на
ориентира ,считано по посока на движение на лекия автомобил ; по широчина на пътното
платно – на около 5,76 метра в ляво от десния край на пътното платно,считано по посоката
на ориентация на лекия автомобил.
В показанията си вещото лице сочи също ,че в констативния протокол е отразено ,че
удара е настъпил на пешеходна пътека ,но съгласно скицата за местопроизшествие се
вижда,че удара е извън пешеходната пътека.
Заключило е и че водача на лекия автомобил е имал възможност да забележи
пешеходката,когато превозното средство се е намирало на разстояние 32,08 метра от
мястото на удара.Пешеходката ,при бавен ход на движение ,съгласно свидетелските
показания не е попадала в опасната зона на лекия автомобил.Същата е имала възможност да
предотврати настъпването на ПТП ,ако не е предприела пресичане на необозначено за целта
място и при червен сигнал на светофарната уредба,пред бетоновоза.
По въпрос № 3 от допълнителната САТЕ е допусната повторна съдебно-техническа
експертиза ,като вещото лице Х. И. дава заключение ,че максималната скорост на движение
на лекия автомобил ,в момента на удара е 50км./ч.След извършени изчисления на скоростта
на л.а. преди ПТП,времето за реакция на водача,за задействане на спирачната система и
коефициенти е приело ,че опасната зона за спиране на лекия автомобил при конкретните
пътни условия и скорост на движение от 50км./ч е 30,71метра.Вещото лице сочи ,че при
тази дължина на опасната зона ,при бавен,спокоен и бърз ход на движение на
пешеходката,същата не е попадала в опасната зона на лекия автомобил,тъй като нейната
дължина е по-.малка от разстоянието ,на което се е намирал същия от мястото на удара,в
момента ,в който пешеходката е предприела пресичането.При бърз ход на движение,както и
при бягане същата е попадала в опасната зона на лекия автомобил.
Вещото лице в заключението си е посочило също ,че предвид ,че свидетелските
4
показания в дясната лента се е движел товарен автомобил,което предопределя значително
намаляване на видимостта на движещия се в лявата лента л.а.В този случай вещото лице
заключава ,че при дължина на опасната зона от 30,71 метра ,при изминат път от страна на
пешеходката ,в момента ,в който е могла да бъде възприета от водача на лекия автомобил,в
конкретната пътна обстановка - 2 метра,независимо от нейния ход,същата е попадала в
опасната зона на лекия автомобил.
При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Избраната от шофьора скорост от около 50 км/ч. е била на границата на допустимата, която
за този пътен участък е 50 км/ч. според правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и при отсъствието на
други пътни знаци, регулиращи скоростта (чл. 21, ал. 2 ЗДвП). Същевременно за водача е
налице задължение да зачита и нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която поставя завишени
изисквания, респективно отговорност, към него за осигуряване безопасност на движението.
Нормата задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По силата на същата норма водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Отделно от това, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, чиято аналогична по съдържание норма се явява тази
на чл. 116 ЗДвП.
В случая водачът на лекия автомобил се е движил в светлата част на денонощието и
в градски условия, при които поначало не е неочаквана появата, макар и нерегламентирана,
на пешеходци на пътното платно. Нещо повече, автомобилът е приближавал кръстовище,
маркирано с пешеходна пътека и регулирано от светофарна уредба, т.е. на предназначено за
пресичане на пешеходци място, което обстоятелство също го задължава да предвиди
възможност от създаване на опасна ситуация като настоящата, при която ще се наложи да
намали скоростта или спре аварийно.
Съдът кредитира приетите по делото заключения на вещото лице Й. Й. по
първоначална САТЕ,допълнителна САТЕ ,както и повторното заключение на вещото лице
Х. И. ,от които се установява ,че при бавен ход на пешеходката,С. В. /за което свидетелства
св.К./ ,същата не е попадала в опасната зона на лекия автомобил,водачът е могъл да я
забележи ,когато превозното средство е било на 32,08 метра от мястото на удара.Казаното
означава ,че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил,ако той е задействал
аварийно и своевременно спирачната система от момента ,в който е имал възможност да
възприеме пешеходката,което би било възможно само ако той се е движел със скорост,която
да е била съобразена с конкретната пътна обстановка и позволяваща му да спре пред
внезапно възникнало препятствие,каквото се явява пешеходец на пътното платно.
Въпреки че вещите лица не са посочили максималната скорост на движение, при
която може ударът да бъде избегнат, то при всички заключения е приета скорост на
движение на лекия автомобил от 50км./ч.,която очевидно не е скоростта ,с която водачът е
могъл да предотврати удара чрез аварийно спиране, независимо че видимостта му е била
затруднена от спрелия товарен автомобил.
По изложените мотиви съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил
е виновно и противоправно и в причинна връзка с него на ищцата са причинени
травматични увреждания, за което сочи приетата по делото съдебномедицинска експертиза
и медицинска документация.
5
От Епикриза към ЛИЗ №2737/2016год. на Клиника по ортопедия и травматология
при ВМА е видно ,че С. Б. В. е била на лечение от 11.09.2016год. до 21.09.2016год. с
диагноза :Открита фрактура на лявата подберциа.Състояние след РС ОМ Тибие Синистри
.Комоцио церебри.Контузио Торакоавдоминалис.
Съгласно Заявление за избор на лекарски екип ,изх.№ 27376 от
14.09.2016год.,пациента е поискал да се възползва от посочени от него специалисти,за което
ще заплати цена от 900лв.За сумата от 900лв. е издадена фактура №**********
/14.09.2016год. ,с начин на плащане – платена каса ВМА-София,която е платена на
14.09.2016год.,съгласно касов бон ,както и фактура №**********/14.09.2016год. ,за сумата
от 1502лв. – медицински консумативи,платени на 14.09.2016год.,съгласно касов бон.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ,при настъпилото на 11.09.2016год.
ПТП пострадалата е получила травматични увреждания : открито счупване на
лявата подбедрица,Комоцио на мозъка,Контуция на гръдно-абдоминалната
област,разкъсно-контузни рани в двете лакетни кости и рана на подорзалнвата повърхност
на лявата подбедрица,охлузна рана в челната област на главата,които са в пряка причино-
следствена връзка с процесното ПТП. Направеният разход от 1502лв. е бил необходим за
оперативното лечение ,а направеният разход за избор на екип е по желание на пациента като
оперативната интервенция би трябвало да се извърши и ако той откаже избор на екип,при
което се определя такъв от началника на клиника по негово усмотрение.В показанията си в
с.з. вещото лице сочи ,че проведената на ищцата операция е сложна операция като по
принцип избор на екип може да се откаже ,но не е желателно.
Ето защо съдът приема ,че направените разходи в общ размер от 2402лв. - за
медицински консумативи и за избор на екип, са свързани с лечението на ищцата в периода
11.09.2016год. до 21.09.2016год. във ВМА ,където е постъпила след процесното ПТП на
11.09.2016год. ,поради което пряка и непосредствена последица от увреждането и подлежат
на обезщетяване,съгласно чл.51,ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира за основателно релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е нарушил
разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗДвП, като е пресичала на забранен за нея червен сигнал
на светофарната уредба. В тази връзка следва изцяло да се кредитират показанията на
свидетеля Н. К., който е пряк очевидец на инцидента, не е заинтересован от изхода на спора,
а изнесеното от него кореспондира със заключението по САТЕ. Същият сочи, че ищцата е
предприела пресичане при зелен за него сигнал на светофара, което води до извод, че за
пешеходката сигналът е бил забранителен.
Същественото в случая е, че вещото лице по САТЕ е дало заключение, че не е
възможно светофарната уредба да е светела разрешителен сигнал и за двата вида участници
в движението, поради което е изключено пострадалата да е предприела прекосяване на
пътното платно при разрешителен за нея сигнал.
Относно определяне приноса на двамата участници в процесното ПТП е
необходимо да се съобрази, че според постоянната практика на ВКС от значение е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия
и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно средство. При
преценка поведението на пострадалия е необходимо да се има предвид, че съдържанието на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП поставя завишени изисквания, респективно отговорност,
на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението
спрямо тази на пешеходците в изяснения по-горе смисъл. По силата на същата норма
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Същевременно съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, чиято аналогична по съдържание норма
6
се явява тази на чл. 116 ЗДвП.
Пресичането на пътното платно при забранителен за пешеходеца сигнал поначало
силно завишава риска за ищцата, тъй като водачите имат в по-висока степен обосновано
очакване, че на пътното платно няма да навлезе пешеходец, отколкото, ако мястото е
сигнализирано от пешеходна пътека или друга пътна маркировка. Спирането на камиона
марка „Мерцедес“, който безспорно е отнел възможността на водача на лекия автомобил да
възприеме в един по-ранен момент обстановката в дясната част на пътното платно, също е
предизвикано изцяло от неправомерното пресичане именно на ищцата. От друга страна,
както вече бе посочено, появата на пешеходеца при светнал червен светофар не е било
поначало непредвидимо за водача, защото се е движил в градски условия и в светлата част
на денонощието.
Предвид гореизложеното и при отчитане, че законът изисква по-висока степен на
дължима грижа на водачите на МПС при движението им на пътя и осигуряване безопасност
на пешеходците, но при съобразяване и на сериозното нарушение, което самата ищца е
допуснала с пресичането на червен сигнал, предизвикало внезапното спиране на
товарния автомобил-бетоновоз, значително намаляващ видимостта на водача
на процесния лек автомобил, настоящият съдебен състав приема, че приносът на ищцата за
настъпване на ПТП е в размер на 40%, а този на водача – 60%.
Следователно, размерът на обезщетението за търпени имуществени вреди от
2 402лв. трябва да бъде редуциран с процента съпричиняване, поради което на ищцата се
дължи обезщетение от 1441,20лв.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Основателно е искането на ищцата за присъждане на обезщетение за забава върху
определеното обезщетение, считано от 21.12.2018 г. Към тази дата вече е бил изтекъл
предвиденият в чл. 496, ал. 1 ГПК тримесечен срок за произнасяне по отправената на
22.11.2016 г. извънсъдебна претенция до застрахователя и на основание чл. 497, ал. 1, т. 2
КЗ ответникът е изпаднал в забава.
За периода от 21.12.2018год. до датата на предявяване на иска – 03.06.2021 год.
върху сумата от 1441,20лв. това обезщетение възлиза на 358,64лв.,поради което
претенцията е основателна до този размер ,а до пълния предявен такъв от 597, 88 лв. следва
да се отхвърли като неоснователна.
Сумата от 1441,20лв. се дължи на ищцата ,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда,до окончателното й заплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски ,съобразно уважената
част от иска.
Същия е представил списък на разноски ,съобразно който претендира такива в общ
размер на 696,08 лв., от които: 146,08лв. – д.т. ,550лв. – депозити за вещи лица и 15лв. –
депозит на свидетел.
Внесеният депозит от 15лв. – за свидетел не е направена разноска,предвид ,че
следва да се върне на страната ,тъй като свидетеля е заличен от списъка на свидетелите
,съответно не е използван.
Предвид уважената част от претенциите на ищцата се следват разноски в размер на
417,63лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. В. О. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата, в размер на 527,99лв. с
ДДС,минималния размер,определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
7
направените от ответника разноски,съобразно отхвърлената част от иска.Съгласно списък на
разноските такива се претендират в общ размер на 1252,77лв., от които: 750лв. –
депозити за вещи лица 15лв. – депозит за свидетел ,10лв. – д.т. за съдебни удостоверения и
477,77 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, чийто размер е претендиран съобразно
минимално предвидения чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ за иска по чл.432 от КЗ.
Съобразно отхвърлената част от исковете ,на ответника се следват разноски в
размер на 501,14лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.з.АД, ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление
гр.София,ж.к.“В.“,ул.“С.С.я“ № 7,ет.5 да заплати на С. Б. В.,ЕГН : ********** ,с адрес в
с.Сестримо,обл.Пазарджик,ул.“П. №10,вх.А,ет.1,ап.1, със съдебен адрес в гр.София,ул.“И.“
№ 13,ет.2,ап.4,чрез адв.В. В. О.,САК,на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД сумата
в размер на 1441,20 лв. –представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /
разходи за лечение /,настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2016 г. в гр. София, причинено
по вина на водача на лек автомобил „Киа“, модел „Сеед“ с ДК№ ..., за който е била налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество , ведно със
законната лихва от 03.06.2021год. до окончателното й заплащане,както и сумата от
358,64лв.,обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 03.06.2021 г. като
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. В.,ЕГН : ********** ,с адрес в
с.Сестримо,обл.Пазарджик,ул.“П. №10,вх.А,ет.1,ап.1, със съдебен адрес в гр.София,ул.“И.“
№ 13,ет.2,ап.4,чрез адв.В. В. О.,САК срещу ЗАД „О.з.АД, ЕИК ... ,със седалище и адрес на
управление гр.София,ж.к.“В.“,ул.“С.С.я“ № 7,ет.5 осъдителни искове ,с правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 1441,20лв. до пълния
предявен размер от 204лв.,представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди /
разходи за лечение /,настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2016 г. в гр. София и за
разликата от уважения размер от 358,64лв.,до пълния предявен размер от 597, 88
лв.,представляващ обезщетение за забава за периода от 21.12.2018год. до 03.06.2021год. като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „О.з.АД, ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление
гр.София,ж.к.“В.“,ул.“С.С.я“ № 7,ет.5 да заплати на С. Б. В.,ЕГН : ********** ,с адрес в
с.Сестримо,обл.Пазарджик,ул.“П. №10,вх.А,ет.1,ап.1,със съдебен адрес в гр.София,ул.“И.“
№ 13,ет.2,ап.4,чрез адв.В. В. О.,САК,на основание чл.78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в общ
размер на 417,63лв.
ОСЪЖДА ЗАД „О.з.АД, ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление
гр.София,ж.к.“В.“,ул.“С.С.я“ № 7,ет.5 да заплати на адв.В. В. О.,САК ,ЕГН :**********,с
адрес в гр.София,ул.“И.“ № 13,ет.2,ап.4 сумата в размер на 527,99лв. с
ДДС, представялваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. за оказана
безплатна правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА С. Б. В.,ЕГН : ********** ,с адрес в с.Сестримо,обл.Пазарджик,ул.“П.
№10,вх.А,ет.1,ап.1,със съдебен адрес в гр.София,ул.“И.“ № 13,ет.2,ап.4,чрез адв.В. В.
О.,САК да заплати на ЗАД „О.з.АД, ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление
гр.София,ж.к.“В.“,ул.“С.С.я“ № 7,ет.5,на основание чл.78, ал. 3 ГПК съдебни разноски в общ
размер на 501,14лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9