Решение по дело №17493/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 528
Дата: 15 февруари 2016 г. (в сила от 15 февруари 2016 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20155330117493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

/неприсъствено/

 

 

         № 528                   15.02.2016г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

 

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17493 по описа на ПРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 220 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД. 

Ищцата Д.С.Й., с ЕГН: **********,***, чрез адв. П. е предявила срещу ответника “Екстрийм Сити Сървиз” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 224, представлявано от А.М. обективно съединени искове за осъждане на ответника да й заплати  следните суми: сумата от 14 500 лева (четиринадесет хиляди и петстотин лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода декември 2012 до м. август 2015г. вкл., сумата от 450 лева обезщетение поради неотправено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа един месец след уволнението, сумата от  540 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013, 2014 и 2015 година,  ведно със законната лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата молба – 22.12.2015г. до окончателното плащане на сумите, както и за присъждане на разноските.

Ищцата твърди, че е полагала труд при ответното дружество на длъжност „*”, по силата на сключен трудов договор от 06.08.2012 г., с месечно трудово възнаграждение в размер на 450,00 лв. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено от 07.08.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че за целия период на договора не е получавала трудово възнаграждение и обезщетения, като ги претендира в следния размер: за периода от месец декември до месец юли 2015г., в размер на 14400,00 лв.; като за месец август 2015 г. претендира сумата от 100,00 лв., неизплатено трудово възнаграждение или общ размер от 14500 лв. Ищцата твърди, че ответникът й дължи обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 450,00 лв., тъй като не е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се също така, че работодателят й дължи и обезщетение по чл. 222 от КТ, за това, че е останала без работа един месец след уволнението. Претендира го в размер на 450 лв. Налице е и претенция за неплатен годишен отпуск за 2013 г. в размер на 150,00 лв., за 2014 г. - 150,00 лв.; за 2015 г. – 240,00 лв. или общо 540,00 лв.

Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира и присъждане на разноски по делото в размер на 1000 лева (хиляда лева) -  платено адв. възнаграждение.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. По същия начин ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си с писмена молба изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор от 06.08.2012г., експертно решение № 2438 от 24.09.2013г., заповед за прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, молба -декларация от ищцата и приетото по делото заключение на вещото лице З.М. може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от приложения договор за правна зашита и съдействие възлизат на сумата от 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 580 лева държавна такса по предявения иск по чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 50 лева по предявения иск по чл.  220 КТ, сумата от 50 лева по предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 50 лева по предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, както и сумата от 50 лева разноски за ССЕ.

Така мотивиран, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА  Екстрийм Сити Сървиз” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 224, представлявано от А.М. да заплати на Д.С.Й., с ЕГН: **********,***, чрез адв. П. следните суми: сумата от 14 500 лева (четиринадесет хиляди и петстотин лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода декември 2012 до м. август 2015г. вкл., сумата от 450 лева обезщетение поради неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа един месец след уволнението, както и сумата от 489,13 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013, 2014 и 2015 година,  ведно със законната лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата молба – 22.12.2015г. до окончателното плащане на сумите, както и да й заплати сумата от 1000 лева (хиляда лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДАЕкстрийм Сити Сървиз” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 224, представлявано от А.М. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 730 лева (седемстотин и тридесет лева), представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 50 лева разноски за ССЕ. 

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А. Трайкова

 

 

Вярно с оригинала: ЦТ