Присъда по дело №6026/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 64
Дата: 10 февруари 2025 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20241110206026
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 64
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Наказателно дело
частен характер № 20241110206026 по описа за 2024 година
Въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
1. ПРИЗНАВА подсъдимия О. Г. С. с ЕГН**********, роден на ******** година в гр.
С., българин, български гражданин, с висше образование, адвокат, неосъждан, живеещ
в гр. С. в жилищен квартал Г. в блок ****във вход **** на етаж ******в апартамент
********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24. ХI. 2023 година в гр. София в
регистратурата на Софийския районен съд подал сигнал до Председателя му, с който
сигнал приписал на тъжителката М. В. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. С. в
жилищен квартал Г. в блок ******* във вход **** на етаж ****в апартамент ******,
престъпление по чл. 289 от Наказателния кодекс: че последната въздейства върху LI
състав от гражданското отделение на Софийския районен съд за постановяване на
решение в полза на ответник, чийто законна представителка е, и така склонява
длъжностно лице от съдебните органи – председател на LI състав от гражданското
отделение на Софийския районен съд, да наруши свое служебно задължение във
връзка с правораздаването, с думите: „открито и нееднократно заявява по най-
арогантен начин ангажимент за въздействие върху съдебния състав … твърдим, че
неправомерната намеса е реализирана и води до несъвместимо с правовия ред и
процесуалния закон увреждане на правата ни“ – престъпление по чл. 147, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
2. ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност подсъдимия О. Г. С. с ЕГН**********,
1
роден на ******** година в гр. С., българин, български гражданин, с висше
образование, адвокат, неосъждан, живеещ в гр. С. в жилищен квартал Г. в блок *****
във вход ***** на етаж ****** в апартамент *****, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 (хиляда) лева в полза на
бюджета на съдебната власт, вносими по приходната сметка на Софийския районен
съд.
3. ОСЪЖДА подсъдимия О. Г. С. с ЕГН**********, роден на ******* година в гр. С.,
българин, български гражданин, с висше образование, адвокат, неосъждан, живеещ в
гр. С. в жилищен квартал Г. в блок ****** във вход **** на етаж *******в апартамент
*****, да заплати на тъжителката М. В. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. София в
жилищен квартал Г. в блок ***** във вход ***** на етаж ******* в апартамент
*******, сумата от 612.00 (шестстотин и дванадесет) лева – разноски по делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.
4. ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ В 15-ДНЕВЕН
СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъдата, постановена на 05. IІ. 2025
по наказателно дело с частен характер №6026
по описа на Софийския районен съд за 2024 година

1. ПО ТВЪРДЕНИЯТА, ИЗЛОЖЕНИ В ЧАСТНАТА ТЪЖБА:
На 26. IV. 2024 година М. В. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. София в жилищен
квартал Г. в блок ******във вход ***** на етаж ***** в апартамент *****с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „Отец Паисий“ №44
в офис IV чрез повереника адвокат Е. М. Й. от Софийската адвокатска колегия подава
в Софийския районен съд тъжба срещу О. Г. С. с ЕГН**********, роден на ******** година
в гр. С., българин, български гражданин, с висше образование, адвокат, неосъждан, живеещ
в гр. С.в жилищен квартал Г. в блок ***** във вход *****на етаж ****** в апартамент
******, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „П.“
№5**** на етаж ***** в кантора ****** чрез защитницата адвокат М. В. Т. от
Софийската адвокатска колегия за престъпление по чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс,
а именно: за това, че на 24. ХI. 2023 година в гр. София в регистратурата на Софийския
районен съд подал сигнал до Председателя му, с който сигнал приписал на тъжителката
престъпление по чл. 289 от Наказателния кодекс: че последната въздейства върху LI състав
от гражданското отделение на Софийския районен съд за постановяване на решение в полза
на ответник, чийто законна представителка е, и така склонява длъжностно лице от съдебните
органи – председател на LI състав от гражданското отделение на Софийския районен съд, да
наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, с думите: „открито и
нееднократно заявява по най-арогантен начин ангажимент за въздействие върху съдебния
състав … твърдим, че неправомерната намеса е реализирана и води до несъвместимо с
правовия ред и процесуалния закон увреждане на правата ни“.
В съдебно заседание участващата частна тъжителка чрез повереника си поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и взема становище, че същото е доказано по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Предявява и граждански иск, който
не е приет от съда за разглеждане в наказателното производство.
Подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че частната тъжителка действително
извършила твърдяното престъпление. За горното явствало неоправданото според
подсъдимият забавяне на гражданското производство, както и думите „Знаете ли къде
работя?“, за които се твърди, че са произнасяни от частната тъжителка. С изпращането на
сигнал до Председателя на Софийския районен съд подсъдимият упражнил свое право по
българското и европейското законодателство.
2. ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Частната тъжителка и подсъдимият живеят в различни жилища на една и съща
жилищна сграда – във вход** на блок ***в жилищен квартал Г. в гр. С.я. Свидетелят Г. С. С.
с ЕГН**********, баща на подсъдимия, живее в едно домакинство със сина си в същата
сграда. Свидетелят П. А. М. с ЕГН********** живее в същата сграда и през 2023 година е
домоуправител на етажната собственост. По същото време частната тъжителка работи в
Софийския районен съд като куриер и е касиерка на етажната собственост. В това си
1
качество тя посещава собствениците на самостоятелни обекти в сградата да събере пари за
поправката на общите части. Свидетелят Г. С. С. с ЕГН********** отказва да плати
търсената от него сума, като заявява, че етажната собственост му дължи пари за извършени
от него ремонти, включително на входната врата.
Във връзка със същия спор на 12. V. 2023 година свидетелят Г. С. С. с
ЕГН**********, представляван от подсъдимия, предявява срещу етажната собственост във
вход *** на блок *****в жилищен квартал Г. в гр. С. граждански иск. По иска е образувано
гражданско дело №25301 по описа на LI състав на I гражданско отделение на Софийския
районен съд за 2023 година. Исковата молба е оставяна на няколко пъти без движение.
Между временно подсъдимият като процесуален представител на ищеца, прави искания за
издаване на съдебни удостоверения и за отвод на председателя на съдебния състав, които
искания са отхвърлени. Няма данни по делото да е извършвана процедура по размяна на
книжа по реда на чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс.
На 24. ХI. 2023 година подсъдимият изпраща до Председателя на Софийския районен
съд сигнал, в който твърди, че частната тъжителка открито и нееднократно заявила по най-
арогантен начин ангажимент за въздействие върху LI състав на I гражданско отделение на
Софийския районен съд с думите „Къде сте тръгнали, бе, знаете ли коя съм аз – работя в
Софийския районен съд!“. В сигнала си подсъдимият заявява изрично, че доколкото
производството по гражданско дело №25301 по описа на Софийския районен съд за 2023
година било във фаза на администриране на исковата молба, той твърди, че неправомерната
намеса е реализирана и уврежда неговите и на баща му права.
Съдът установява горните обстоятелства както от събраните гласни доказателства,
така и от представените по настоящото дело доклад до Председателя на I гражданско
отделение на Софийския районен съд доклад за движението на гражданско дело №25301 по
описа на същия съд за 2023 година с изходящ №102831 от 04. XII. 2023 година и сигналът,
изпратен до Председателя на съда от подсъдимия.
Съдът не обсъжда показанията на свидетеля В. И. К. с ЕГН******* защото намира,
че същите нямат отношение към предмета на делото предвид отхвърлянето на искането на
частната тъжителка за конституирането в съдебното производство и като гражданска
ищца.
Съдът намира още показанията на свидетеля Г. С. С. с ЕГН********** за
недостоверни в частта им, в която същият описва как частната тъжителка изрекла пред него
думите „Аа, вие не знаете аз къде работя!“ и „Вие не знаете къде работя. Вие не знаете с кого
се захващате.“. На свидетеля са поставени поне на два пъти въпроси относно точните
обстоятелства, при които тези думи са произнесени, но във всички случаи отговорите са
неясни и без достатъчна конкретика. Свидетелят дори твърди, че думите „Аа, вие не знаете
аз къде работя!“ са били отговор на въпроса „А носиш ли ми парите, които ми дължите?“,
което е крайно недостоверно с оглед на житейския опит. Обтегнатите отношения на
свидетеля с представителите на етажната собственост, както и близкото му родство с
подсъдимия, мотивират допълнително становището на съда, че свидетелските показания на
Георги Стоянов С. с ЕГН********** не следва да се кредитират в тази им част. В останалата
си част – по отношение на извършването на ремонт от свидетеля и спора му с
представителите на етажната собственост, показанията на свидетеля са достоверни и съдът
им дава вяра.
3. ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна
престъпление по чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс и го признава за виновен по следните
съображения:
От обективна страна:
2
Една от двете форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета се
изразява в приписване на престъпление. В този случай деецът твърди пред трето лице, че
пострадалата е извършила някакво конкретно престъпно деяние. Тъй като престъплението е
винаги укоримо от гледната точка на общоприетите морални норми, то винаги се отразява
отрицателно на доброто име на лицето, което го извършва.
В процесния случай подсъдимият приписал на частната тъжителка престъпление по
чл. 289 от Наказателния кодекс: че последната въздейства върху LI състав от I гражданско
отделение на Софийския районен съд за постановяване на решение в полза на ответник,
чийто законна представителка е, и така склонява длъжностно лице от съдебните органи –
председателката на същия съдебен състав, да наруши свое служебно задължение във връзка
с правораздаването. Престъплението е извършено чрез изпращане до Председателя на
Софийския районен съд на сигнал, в който подсъдимият заявява за частната тъжителка: „ …
открито и нееднократно заявява по най-арогантен начин ангажимент за въздействие върху
съдебния състав … твърдим, че неправомерната намеса е реализирана и води до
несъвместимо с правовия ред и процесуалния закон увреждане на правата ни“.
Следва да се вземе предвид, че подсъдимият е използвал в сигнала си израза
„твърдим“, а не „от изложеното предполагам“ или друг подобен. Оттук може да се направи
извод, че подсъдимият не е изказал опасение или предположение въз основа на поведение
на частната тъжителка, от развитие на съдебното производство или други обективни факти,
както внушат изрази като „Доколкото производството е във фаза на по администриране на
исковата молба …“. Подсъдимият твърди, че частната тъжителка несъмнено склонява
длъжностно лице от съдебните органи – председателката на същия съдебен състав, да
наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването.
В случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от Наказателния
кодекс, според която деецът не се наказва, ако се докаже истинността на приписаните
престъпления. В процесния случай не само не се доказа частната тъжителка да е склонявала
LI състав от I гражданско отделение на Софийския районен съд да наруши свое служебно
задължение във връзка с правораздаването, а нещо повече – не се установиха никакви
обективни причини подсъдимият да смята така. По изложени по-горе съображения съдът
намира, че няма данни частната тъжителка да е произнасяла думите „Аа, вие не знаете аз
къде работя!“. Дори да се приеме, че ги е произнесла, от тях не може да се направи извод, че
тя сама е заявила въздействие върху Председателката на съдебния състав, решаващ
гражданско дело №25301 по описа на Софийския районен съд за 2023 година. Ходът на
самото гражданско производство, дори и той да е забавен, също сам по себе си не
предполага въздействие на частната тъжителка върху него.
Категоричното твърдение, че частната тъжителка е извършила престъпление,
изключва възможността да се приеме, че чрез сигнала си подсъдимият е изразил мнение или
становище, упражнявайки гарантираната от закона свобода на словото.
На последно място следва да се обсъди довода на подсъдимия, че същият упражнил
свои законни права като изпратил сигнал до Председателя на Софийския районен съд.
Изпращането на сигнали до официални институции действително е право на гражданите,
уредено и от българското, и от европейското законодателство. Приписването на
престъпления в тях обаче е обявено от същото българско законодателство за обществено
опасно, противоправно и наказуемо деяние. Като е представил свои предположения или
опасения като сигурен факт от обективната действителност, подсъдимият е осъществил
престъпния състав.
От субективна страна:
Престъплението е осъществено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от
Наказателния кодекс: подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието –
3
че твърди частната тъжителка да е извършила престъпление, макар да има само съмнения за
това, и е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици: накърняването на
доброто име и достойнството на частната тъжителка. Съдът намира, че подсъдимият е искал
с изпращането на сигнала си до Председателя на Софийския районен съд да постигне
въздействие върху хода на гражданско дело №25301 по описа на същия съд за 2023 година.
Горният извод се извежда от развитието на гражданското производство, за което има данни
по настоящото дело, включително и от представен в последното открито съдебно заседание
сигнал от подсъдимия до Комисията за противодействие на корупцията. Без значение е дали
такава цел е правно допустима или не. Дори и подсъдимият да е целял правомерно
въздействие върху гражданското производство, с допустими от закона средства като
подаване на молби и сигнали, той е съзнавал, че приписването на престъпление на частната
тъжителка е неизбежен резултат по пътя към осъществяване на целените изменения в
действителността, както и че настъпването на такъв резултат е неизбежно и закономерно. В
такъв случай подсъдимият е действал с пряк умисъл, в какъвто смисъл е и правната
доктрина: Александър Стойнов, „Наказателно право. Обща част“, издание на издателска
къща „Сиела“ от 1999 година, страница CCLХI.
Причините за извършване на деянието се коренят в нехайното отношение на
подсъдимия към доброто име на останалите членове на обществото, ако това спомага за
постигането на целите му.
По определяне на вида на наказанието:
Като се запозна с материалите по делото и взе предвид горните разсъждения, съдът
прие, че:
Престъплението, извършено от подсъдимия, е умишлено.
Законът предвижда за него наказание глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с
обществено порицание, т. е по-леко наказание от лишаване от свобода.
Подсъдимият не е осъждан.
Подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от
глава VIII от Наказателния кодекс.
От престъплението не са настъпили имуществени вреди.
а
Не се установиха отрицателните предпоставки, предвидени в чл. 78, ал. 7 от
Наказателния кодекс, а именно:
С престъплението да е причинена тежка телесна повреда или смърт.
Деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Да са извършени множество престъпления.
Престъплението да е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение
на службата му освен в случаите, когато извършеното престъпление е обида или
клевета.
Следователно, условията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание са налице.
По определяне на вида и размера на административното наказание :
За така извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание глоба от 3
000.00 лева до 7 000.00 лева. Съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия с оглед възрастта му, чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни, наказанието следва да бъде определено в размер на 1 000.00 лева.
По разноските и доказателствата:
Съдът осъди подсъдимия да заплати на частната тъжителка направените по делото
разноски, за които единствено са представени надлежни писмени доказателства, а именно
4
съдебно-деловодни разноски в размер на 12.00 (дванадесет) лева за образуване на
настоящото дело и 600.00 (шестстотин) лева възнаграждение на повереника.
Не се установиха иззети по делото веществени доказателства.
Така мотивиран, съдът постанови своя съдебен акт.
5
Съобщи за изтекли лични данни