РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Елин Пелин, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20211820200316 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от СТ. В. ИВ., ЕГН ********** чрез пълномощника
му адв.М. - САК със съдебен адрес: гр.С., ул. „..........“ № .., ет.1, офис 5 срещу
Наказателно постановление № 21-1204-001117/10.09.2021 г. на Началник
група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. С жалбата се
иска наказателното постановление да бъде отменено, тъй като е постановено
в нарушение на материалните и процесуални правила при неправилно
отразена фактическа обстановка.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв.Ч., която поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР София, редовно
призовани не изпращат представител в открито съдебно заседание. Депозират
1
писмена защита, с която се иска съдът да потвърди издаденото наказателно
постановление, тъй като жалбата е неоснователна.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 21-1204-
001117/10.09.2021 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № GA419077/29.08.2021 г. по
описа на ОД МВР София срещу СТ. В. ИВ., с което на основание чл.178ж,
ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, за това, че: „На 29.08.2021 г. около 18.35 ч. в
Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-1 като водач на лек
автомобил – .......с рег. № .............. държава България при обстоятелства: На
АМ Тракия с посока на движение към гр.София, в района на 14 км управлява
горепосоченото МПС на „ОББ Интерлийз“ ЕАД с Булстат № *********.
Водачът се движи в лентата за принудително спиране /аварийна/ без
основателна причина за това, а именно здравословни проблеми или
техническа неизправност на МПС. Е извършил: 1. На автомагистрала се
движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно
средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното
средство.
Видно от АУАН № GА419077/29.08.2021 г. по описа на ОД МВР
София, същият е съставен от В. И. А. – мл.автоконтрольор при ОДМВР
София, с-р Пътна полиция и подписан от свидетелите АТ. Ж. ДР. и К.Д.Д. –
очевидци на деянието срещу жалбоподателя СТ. В. ИВ. , за това, че: На
29.08.2021 г. около 18.35 ч. в Община Е. на път София – София регион –
Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас при
управление на лек автомобил – .......... с рег. № .............при следните
обстоятелства: Ам Тракия посока гр.София, управлява горепосоченото МПС
на „ОББ Интерлийз“ ЕАД с Булстат № *********, като в района на 14 км се
движи в лентата за принудително спиране /аварийна/ без основателна
2
причина за това, а именно здравословни проблеми или техническа
неизправност на МПС, с което виновно е нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП. На
автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на
пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и
пътниците в превозното средство. АУАН е връчен на жалбоподателя лично
срещу подпис на 29.08.2021 г.. в тридневния срок от издаване на АУАН
жалбоподателят е депозирал възражение пред административно наказващият
орган, в което излага аргументи за наличие на здравословен проблем на
дъщеря му, която е пътувала в автомобила, с твърдение, че й е прилошало.
От справка за МПС лек автомобил – ......................с рег. № .............се
установява, че е собственост на ОББ Интерлийз ЕАД с Булстат № *********.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на министъра на
вътрешните работи, определяща компетентността на служителите да
съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават наказателни
постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на името на СТ. В. ИВ. се установява,
че същият е правоспособен водач и има наложени множество наказания по
ЗДвП – 17 влезли в сила наказателни постановления и 52 фиша.
Представени са три броя удостоверения за раждане, от които е видно,
че жалбоподателят СТ. В. ИВ. има три дъщери.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя
В. Ив. Атк. и свидетеля по съставяне на АУАН АТ. Ж. ДР. се установява
следното: На 29.08.2021 г. свидетелят Д. – служител на ГДНП заедно с
колегата му К. Д. изпълнявали служебните си задължения на АМ Тракия,
където били изпратени за да оказват помощ на отдел Пътна полиция на ОД
МВР София поради интензивния трафик през летния сезон. Движението по
АМ Тракия било натоварено, като и в двете ленти – активна и за изпреварване
имало засилен трафик, който не позволявал моторните превозни средства да
се движат с повече от 100 км/ч. Около 18.00 ч. движейки се със служебния
автомобил в активната лента от гр.Ихтиман за гр.София, около 17-ти км. при
доста обилен валеж от дъжд свидетелят Д. и колегата му забелязали, че черен
джип ...... движейки се в лентата за принудително спиране с много висока
скорост ги изпреварил. Свидетелят Д. и колегата му веднага включили
светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил и тръгнали след водача на
3
джипа ...... за да установят причината за движението в аварийната лента с
такава висока скорост. Водача на джипа ...... продължавал движението си в
аварийната лента и карал с много висока скорост, поради което свидетелят Д.
и колегата му успяли да го стигнат със служебния автомобил едва след около
2-3 км. на 14-ти км. на АМ Тракия, където го спряли. През цялото време
докато го следвали водача на джипа .........продължавал да се движи само в
лентата за принудително спиране без да я нупуска и с много висока скорост,
въпреки обилния дъжд и интензивния трафик в двете ленти за движение.
След като спряли водача, свидетелят Д. и колегата му подходили от двете
страни на автомобила. Установили, че в джипа освен водача пътува и лице от
женски пол на седалката до водача, а на задната седалка имало деца.
Свидетелят Д. изискал документите на водача и го попитал каква е причината
да се движи в аварийната лента с висока скорост, а той само повдигнал
рамене и не отговорил абсолютно нищо. За констатираното нарушение,
свидетелят Д. и колегата му подали сигнал в деежурната част и поискали
съдействие от колегите си, които са оправомощени да съставят АУАН.
Свидетелят Д. и колегата му изчакали идването на екипа, на мястото на което
спряли водача – 14-ти км. До идването на екипа, никой от пътниците в .......не
е заявявал на място, че има здравословен проблем.
Свидетелят В. Ив. Атк. заявява, че на посочената в АУАН дата бил
назначен в наряд за обслужване на територията на ОД МВР София по АМ
Тракия. Малко преди посочения в АУАН час получили сигнал от дежурната
част в гр.София, че колегите им от ГДНП са на тяхна територия и искат
съдействие за констатирано от тях нарушение и съставяне на АУАН.
Нарушението било във връзка с неправомерно движение в аварийната лента.
Водача бил установен от колегите им от ГДНП, като водача бил на мястото,
където е спрян, в аварийната лента. Свидетелят А. лично попитал водача за
причината за движение в аварийната лента и дали той или фамилията му имат
здравословни проблеми или техническа неизправност на управляваното от
него МПС, но водача заявил, че няма такива. В тази връзка свидетелят А.
съставил на водача АУАН за установеното нарушение изразяващо се в
движение в аварийната лента без да са налице предпоставки за това.
Свидетелят твърди, че съставил АУАН въз основа на данните, които му били
предоставени от колегите от ГДНП, които били очевидци на нарушението.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитана свидетелката
4
Ц.Х.И. - съпруга на жалбоподателя, която заявява, че на 29.08.2021 г.
пътували със съпруга й и трите им дъщери в посока София, движейки се с
автомобил .........с рег. №.............. управляван от съпруга й. По време на
пътуването на малката им дъщеря В. и станало лошо и започнали да търсят
къде могат да отбият и да видят какво се случва. Наложило се да търсят
отбивка, за да видят какво става с детето, което се било хранило преди да
тръгнат. Свидетелката твърди, че не помни как служители на полицията ги
спряли. Дошли и говорили със съпруга й. Съпругът й слязъл от колата само за
да му връчат акта. Свидетелката и децата също стояли в автомобила и не са
слизали от него.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган който
е бил оправомощен да издава наказателни постановления, видно от
приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно териториално и материално
лице.
Съставът на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП,
предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да
се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача
или пътниците в превозното средство;”.
В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на
посочената в АУАН дата се е движил по АМ Тракия в аварийната лента, но
твърди, че на една от дъщерите му й прилошало, повръщало й се, поради
което навлязъл в лентата за принудително спиране, за да търси безопасно
място с видимост с цел безопасност на останалите участници в движението,
но в този момент бил спрян от органите на КАТ, които обаче дори и не
погледнали, че на задната седалка има деца. В тази насока жалбоподателят
ангажира доказателства чрез разпит на свидетелката Ц.Х.И. – съпруга на
жалбоподателя, която потвърждава твърденията на жалбоподателя, че той
отбил в аварийната лента, за да търси къде да спре, тъй като на една от
дъщерите им й било прилошало. Съдът обаче не кредитира тези показания,
тъй като същите са нелогични и в явно противоречие с показанията на
5
останалите свидетели по делото. И двамата свидетели участвали в
констатиране и установяване на нарушението – служители на МВР А. и Д. са
категорични, че по време на проверката са питали жалбоподателя И. има ли
основателна причина да кара в аварийната лента – било здравословен
проблем на някои от пътниците или техническа повреда на превозното
средство, но водача не е заявил такива. За неоснователни съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че полицейските служители дори не са
погледнали, че на задната седалка има деца, тъй като и двамата свидетели А.
и Д. при разпита си бяха категорични относно пътниците, които са се
намирали в превозното средство, като заявиха, че са видяли, че на задната
седалка е имало деца. Дори свидетелят Д., очевидец на деянието изразява
учудването си, че жалбоподателят въпреки, че пътува със семейството си и
децата му са в автомобила, както предвид интензивния трафик и лошото
време, в продължение на няколко километра кара с толкова висока скорост в
аварийната лента, че не може да бъде застигнат и спрян от патрулния
автомобил, който го следва с включен светлинен и звуков сигнал. А при
запитването за причината да кара в аварийната лента от страна на свидетелят
Д., нито водача, нито някой от пътниците, които са били в автомобила е
заявил че има здравословен проблем. Свидетелят Д. заявява, че на въпроса за
причината за движение в аварийната лента, жалбоподателят „само повдигнал
рамене и не отговорил абсолютно нищо.“. В тази насока са и показанията на
актосъставителя – свидетелят А., който също потвърждава, че е запитал
водача за причината за управление на моторното превозно средство в
аварийната лента, но той не е заявил такива. Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели като логични, последователни и безпротиворечиви,
кореспондиращи помежду си, поради което им даде вяра, още повече, че не се
установяват каквито и да било данни за заинтересованост на двамата
свидетели от изхода на спора.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката И.а, че се движели в
аварийната лента, защото на едно от децата му се повръщало, тъй като същите
на първо място се опровергават от показанията на свидетелите А. и Д. и на
следващо място са житейски нелогични. Това е така, тъй като ако
действително на едно от децата му се е повръщало и това е била причината
жалбоподателя да се движи в аварийната лента, то същия е следвало веднага
след като отбие в аварийната лента да спре, а не да кара по нея в продължение
на около три километра от 17-ти км. където бил забелязан от патрулния
автомобил до 14-ти км, където най-накрая бил спрян и то със скорост над 100
км./ч., която не е позволявала дори на полицейския автомобил да го застигне.
Твърдението, че е търсел отбивка за спиране също не намира почва в каквато
и да било житейска логика, тъй като самата аварийна лента има точно такова
предназначение – да послужи са спиране на превозно средство при
възникнала необходимост, а не да служи за движение с цел търсене на
отбивка ако някой от пътниците му е прилошало.
В този смисъл доводите на жалбоподателя изложени като възражение
срещу АУАН и жалбата не почиват на доказателствения материал, нито на
житейската логика, тъй като ако действително управлявания от водача лек
6
автомобил е целял да спре поради здравословен проблем на някой от
пътниците, то веднага след отбиване от колоната и навлизайки в аварийната
лента е следвало да спре в лентата за принудително спиране, а не да се движи
в нея в продължение на километри, изпреварвайки колоната от автомобили.
Извършвайки своята проверка на фактите и обстоятелствата от кръга
на подлежащите на доказване такива, съдът намира, че доводите на
жалбоподателя не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните
в жалбата отменителни основания не са налице.
Деянието е описано пълно и ясно, като са посочени всички изискуеми в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити на АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че установената в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка и
възпроизведена в наказателното постановление е доказана по несъмнен
начин, тъй като не се ангажираха доказателства, които да оборят или
разколебаят повдигнатото обвинение.
За посоченото нарушение разпоредбата на чл.178ж, ал.1, предл.1 от
ЗДвП предвижда административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/ месеца и „глоба“ в
размер на 1000.00 лева, поради което нарушението е квалифицирано със
съответната санкционна норма. Административно-наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН и е наложил наказание в законоустановения размер, предвиден от
законодателя, който не подлежи на изменение от съда.
По разноските:
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. От друга страна в нормата на чл.63,
ал. 5 от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на
чл.143, ал.3 от АПК, изхода на спора и направеното искане от АНО,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД на МВР София следва да
7
се присъди сумата от 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена
по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-001117/
10.09.2021 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция
ОДМВР София.
ОСЪЖДА СТ. В. ИВ., ЕГН ********** от гр.С. ул. „................ № ..,
ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР София сумата 80,00 лева (осемдесет лева)
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8