РЕШЕНИЕ
№ 40
Велико Търново, 25.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
доклх.аното от съдията адм.дело № 849/2018г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.257 от АПК/в ред . на ДВ бр.30 от
2006г., понастоящем отменен/.
Образувано е по Жалба/по същество Искова молба/ вх.
№6149/26.11.2018г. в АСВТ, подадена от И. В. М.-Г., чрез упълномощения х.окат.
Първоначално Искът е насочен срещу ОДМВР В. Търново.
Твърденията на ищеца са, че ответника бездейства като не съставя АУАН, въпреки
че след полученото на 07.08.2018г.
Уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП е подала жалба на 09.08.2018г. пред Сектор
„Пътна полиция” на ОДМВР В. Търново срещу наложената глоба с фиш за неправилно
паркиране. Освен това, според данните от електронния портал на НАП фишът е
предаден на НАП за изпълнение. Ищцата иска от съда да определи бездействието на
административния орган за незаконосъобразно и цитирам: „…да го осъдите да
извърши същото.”- край на цитата.
Съдът остави производството „без движение“. Указа на ищеца в
7-дневен срок да посочи в какво се
състои искането към съда, да посочи конкретното фактическо действие, което
следва да бъде осъден да изпълни
съответния АО със съдебното решение. С оглед уточнението да посочи и ответника
по иска.
С Молба-уточнение вх. № 6510/14.12.2018г. ищецът е изпълнил
указанията на съда в срока. Уточнил е, че иска
съдът да осъди ответника да състави АУАН за твърдяното нарушение, за което
е бил издаден посоченият фиш серия М, № 939643. Уточнява, че е бил посочил за
ответник по иска ОД на МВР Велико Търново, т.к. били основна структура за
осъществявяне на административно наказателна дейност. Поради това за ответник
по иска понастоящем посочва директорът на ОДМВР В. Търново, който е делегирал
правомощията си по съставяне на АУАН.
При направените уточнения по ИМ съдът прие, че ОДМВР е
териториална административна структура в системата на МВР, която има статут на ЮЛ, но не може да отговаря по
иск с правно основание чл.257 от АПК, т.к. според чл.257, ал.2 от АПК с
решението си съдът осъжда административния орган
да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
Поради това, че се касае за ненадлежна материална пасивна легитимация, а не за
процесуална такава и доколкото ищецът не се е отказал от иска си срещу този
ответник- ОДМВР, то този иск се явява недопустим, поради липса на правен
интерес. Производството в тази част следва да бъде прекратено – оставено без
разглеждане, предвид чл.257, ал.1 от АПК за съответно приложимия ред по чл.145
и сл. от АПК. Предвид това, съдът приема, че към настоящия момент не са налице
два субективно и обективно съединени иска по чл.257 от АПК, нито сме в хипотезата на замяна на страна в процеса по чл.228 от ГПК.
В тази връзка с Определение № 465/17.12.2018г. съдът остави без разглеждане
Исковата
молба на И.В.М.-Г. с правно основание чл.257 от АПК, предявена срещу Областна
дирекция на МВР Велико Търново с искане да бъде осъден ответникът да издаде
АУАН в хипотезата на чл.186, ал.2 от ЗДвП по жалба срещу Фиш за неправилно паркиране серия М № 939643
и прекрати производството в същата част. Определението влезе в сила като
необжалвано, при което предмет на производството остава иск с правно основание
чл.257/отм. АПК, предявен срещу административен орган-директора на ОДМВР В.
Търново.
Ищецът
твърди, че на 09.08.2018г. своевременно е депозирал жалба срещу фиша, издаден
за неправилно паркиране. Поради това фишът не
е влязъл в сила и незаконосъобразно е предаден на НАП за изпълнение.
Създадената във ведомството на МВР организация и порочната практика да не
издават АУАН, в случаи като процесния, я
мотивира да заведе настоящия иск. Иска да бъде спазван закона и в частност да
се изпълни задължението по чл.186, ал. 2 от ЗДвП. Настоява да бъде осъден
ответния АО да издаде АУАН или да прекрати наказателната преписка.
В о.с.з. ищцата се явява лично и с упълномощения х.окат,
който пледира за основателност на иска. Претендира да бъдат присъдени разноски
за производството, за което представя Списък и доказателства за плащането им.
Ответникът
по жалбата - конституираният съобразно
уточняващата ИМ-директор на ОД на МВР Велико Търново оспорва предявения иск,
като недопустим, алтернативно като неоснователен, в представено по делото
Становище, с характер на писмен отговор. Възразява, че директорът на ОДМВР
не е надлежен ответник по ИМ, т.к. той
не е издател на процесния фиш, нито е сезиран с жалбата срещу фиша. Ответник по
този иск следвало да бъде служителят, който го е издал и е оправомощен за това
с нарочна заповед. Поради това, че жалбата срещу фиша не е депозирана пред
компетентния орган, издател на същия, то Фишът законосъобразно е предаден на
НАП за изпълнение, което считано от 30.06.2017г. ставало автоматично, чрез
обмен на данни между АИС на МВР и НАП, съгласно Инструкция за взаимодействието
им. В заключение иска от съда да отхвърли предявения иск и да им присъди
разноски за юрисконсултско възнаграждени
по реда на чл.78 от ГПК.
По допустимостта на производството и надлежната процесуална
легитимация съдът прие следното:
Съгласно чл. 101 ГПК съдът има задължението служебно да следи
за надлежното извършване на процесуалните действия. Тъй като процесуалната
легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск,
когато при проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че искът е
предявен срещу лице, което е чуждо на правния спор, така както е
индивидуализиран с основанието и петитума на иска, той е длъжен да укаже на
ищеца да насочи иска си срещу надлежен ответник. В този хипотеза посочването на
лице, различно от първоначално посочения в исковата молба ответник, не
представлява замяна на страна и правилата на чл. 228 ГПК не намират приложение.
С насочването на иска срещу надлежния ответник/АО/ не се създава ново
процесуално правоотношение, а се отстраняват процесуалните пречки за развитие
на процеса и разглеждане на спора по същество. Затова и в тази хипотеза ищецът
не дължи внасяне на нова държавна такса по иска срещу надлежния ответник. Дали
посоченият в ИМ ответник е този, който е задължената страна по материалното
правоотношение е въпрос по съществото на спора.
В случая Фиш за глоба поради неправилно паркиране серия М
№939643 е издаден на 07.08.2018г. от мл. ПИ А.С., служител в група ТП в ОДМВР
В. Търново. Същият е действал от името на ОДМВР В. Търново, за което е
оправомощен с нарочна Заповед, представена с административна преписка/вж. л.34
от делото/. Министърът на МВР, на основание чл.165 от ЗДвП, с т.1.2. от Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. е определил
службите за контрол и съответните полицейските органи от Сектор „Пътна полиция“
в съответната ОДМВР да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават
фишове за налагане на глоби и да съставят
АУАН. Няма спор, че в случая ПИ е служител на звено „Териториална
полиция“ в ОДМВР В. Търново, като е определен
персонално за полицейски орган, който може да съставя фишове като процесния
за територията на РУ-В. Търново със Заповед № УРИ:366з-1664/06.06.2018г. на
директора на ОДМВР В. Търново. Правомощието конкретният полицейски служител да
състави такъв Фиш обаче, произтича директно от закона – вж. чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.165 от с.з. Не се касае за делегиране
на правомощия от министъра или пък директора
на ОДМВР В. Търново, противно на поддържаната от ищеца теза. Делегирането
представлява възможност, предвидена в закона, горестоящ административен орган
да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи.
Подчиненият орган издава административни актове, въз основа на това специално
овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния проблем и с делегирането й той не я загубва. В заповедта за
делегиране се посочват правомощията, за които се предоставят права. Обикновено
делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да
реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията
на по-голям район или цялата страна.
Вече бе изяснено, че в конкретния случай не се касае до
делегиране на правомощия. Предвид това, органът, който следва да издаде АУАН в
хипотезата на чл.186, ал.2 от ЗДвП/при възражение срещу фиша/ е измежду тези,
които са разполагали с правомощия за това, т.е. определените служители на звено
„Транспортна полиция“ в ОДМВР В.
Търново. Поради това, задължението по материалното правоотношение за издаване
на АУАН е за тази категория полицейски инспектори, а не за директора на ОДМВР.
Посочването на последния като ответник по предявения иск с ПО чл.257 от АПК
обаче не прави иска недопустим, т.к. за ответник е посочена не съответната
административна структура, с качество на ЮЛ, а съответно административен орган,
който следва да бъде осъден да извърши съответното фактическо действие. Ако
искът е предявен срещу АО, който не е носител на съответното задължение за
действие, това е въпрос по същество и определя иска като неоснователен, а не
недопустим.
Разгледан по същество предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
По делото е представена административната преписка като съдържащите се
в нея документи не са оспорени от страните. Не са четени определения за
безспорни между страните или служебно известни на съда факти. С Определение № 465/17.12.2018г.
съдът е указал на ищеца, на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че в
производството по чл.257 от АПК следва да докаже, че е сезирал ответния
административен орган с искане, че това е бил именно административният орган,
който по силата на закона е бил задължен
да извърши конкретното фактическо действие. На ответника указа, на основание
чл.170, ал.1 от АПК, че следва да докаже, че се касае за правни, а не за
фактически действия и към момента на подаване на жалбата срещу фиша същият вече
е бил влязъл в сила и предаден за изпълнение към НАП, съгласно чл.186, ал.7 от ЗДвП.
Установи се от писмените доказателства, че на 07.08.2018г. мл. ПИ А.С.е
съставил Фиш серия М №939643 на И.В.М.-Г. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението е установено в отсъствието на водача ан МПС, за което на основание
чл.186, ал.3 от ЗДвП е изготвено уведомление, което е закрепено на МПС. Фишът е
изпратен на наказаното лице на 08.08.2018г. с куриерска фирма. По съставеният
Фиш е депозирана Жалба с УРИ:12750-13820/09.08.2018г. от И.Г., която е
адресирана до Пътна полиция-КАТ В. Търново. Входящият щемпел на същата не се чете,
но не се спори, че това е съответната служба за контрол на пътното движение в
гр. Велико Търново, където е установено нарушението. Това се потвърждава
косвено от резолюцията върху жалбата, която е за становище от началник група
„Транспортна полиция“. В съпроводителното на АП писмо/наш вх. 151/10.01.2019г./
е налице признание, че по така депозираната жалба, която е в 7-дн. срок по
чл.186, ал.7 от ЗДвП не е издаден АУАН, т.е. мълчаливо е отказано издаването на
такъв. В писмения отговор на ответника се поддържа, че издаването на АУАН
понастоящем е невъзможно, т.к. е изтекъл преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН. Не
се оспорва и факта, че при подаване на ИМ фишът вече е бил предаден на НАП като
влязъл в сила за принудително изпълнение на наложената глоба от 50,00лв.
Така установените факти следва ад бъдат субсумирани в хипотезата на правната
норма на чл.186 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата за административни нарушения, които са установени в
момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния
размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за
съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа
следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за
самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби, за размера
на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане. Фишът се
подписва от служителя, наложил глобата, и
от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Образецът на бланката на
фиша се утвърждава от министъра на вътрешните работи и указанията в нея са на
български и английски език. На лице, което оспорва
извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже
да подпише фиша, се съставя акт.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, в приложимата към датата на извършване
на нарушението редакция предвижда, че фиш за неправилно паркирано моторно
превозно средство може да се издаде и в
отсъствие на нарушителя. В този случай първият екземпляр от фиша се
закрепва към моторното превозно средство, като се вземат мерки той да не се
повреди от атмосферните условия. Закрепването на фиша към моторното превозно
средство е равносилно на връчването му.
Вторият екземпляр се изпраща по пощата, а третият екземпляр остава за
съхранение в службата за контрол. Нормата на чл.186, ал. 7 от ЗДвП въвежда
презумпцията, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му,
се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на
публичния изпълнител.
Горното налага извод, че при неоспорване на издаден фиш същия
съставлява годно изпълнително основание и подлежи на изпълнение. При
оспорването му, обаче, органът следва да издаде акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/, т.е. да започне административно наказателно
производство, което е състезателно и приключва с издаването на наказателно
постановление, подлежащо на обжалване пред съответния районен съд, арг. чл. 59
от ЗАНН.
В конкретния случай ищцата е подала възражение срещу фиша, което
възражение има суспензивен ефект, поради депозирането му в 7-мо дневния срок от
връчване на фиша.
При безспорно установените факти, съдът направи решаващ правен извод за
неоснователност на предявеният иск. Аргументите:
Предмет на защитата по чл. 256 от АПК е задължението на
административния орган да извърши дължими по закон действия, т.е. действия по
изпълнение на своите законни правомощия. Нормата визира само фактически
действия, пряко дължими от норма на закон. С производството по чл. 257 от АПК е
дадена процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу
бездействието на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да
извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически
действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо
пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт
субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят
регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Необходимо
е наличието на такова административно правоотношение, при което да е налице
защитимо от закона субективно право,
което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез
съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е
необходимо издаване на индивидуален административен акт. Фактическите
действия следва да произтичат пряко от правната норма, а не да са опосредени от
каквото и да е волеизявление. Това са основните предпоставки за основателност
на претенцията по чл. 257, ал. 1 от АПК, който извод се налага от анализа на
правната норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК. Съществен
аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 257, ал.2 от АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши
действието целеният правен резултат
следва да възникне директно в правната сфера на жалбоподателя като субект в
правоотношението.
С оглед на горното, не е налице твърдяното от ищцата фактическо
бездействие на директора на ОДМВР В. Търново. Липсата на фактическо бездействие
прави жалбата неоснователна, а не недопустима /така ВАС по адм.дело №4173 от
2012г./. Налице е бездействие на друг полицейски орган, но задължението на
същия не е за фактическо, а за правно действие каквото е издаването на АУАН.
За правна яснота следва да се посочи, че защитата на адресата на фиша
следва да продължи във фазата по
изпълнение на същия, т.к. предаването му за изпълнени на НАП при наличие на
жалба в срока е недобросъвестно упражняване на предоставени от закона
правомощия. Дори хипотетично да се
допусне, че иск като настоящия би бил допустим, то издаването на АУАН след
срока по чл.34 от ЗАНН е недопустимо, което пък определя защитата чрез иск като
настоящия за недобросъвестно упражняване на процесуални права. В тази връзка
съдът не споделя виждането на ПП на ответника, че жалбата срещу Фиша е следвало
да бъде адресирана персонално към ПИ, който е издал конкретния фиш. Необходимо
и достатъчно е, че същата е постъпил в този сектор на ОДМВР В. Търново, който
отговаря за контрола на автомобилното движение и е определен с министерска
заповед за служба за контрол. Гражданинът не е задължен да познава вътрешното
устройство и структура на съответната администрация. Обратно, АО са длъжни да
придвижат по компетентност всяко изявление на гражданин, което смятат, че не е
в техните правомощия. Нещо, което в конкретния случай не е сторено, ако е било
дължимо изобщо. Поради което неизправната страна не може да черпи процесуални
привилегии от поведение, несъобразено с норми, разписани в позитивното право.
При този изход на делото ищецът
се явява страната, която следва да понесе отговорността за разноските. Такива
са своевременно поискани от ПП на ответника и се дължат в размер на 100,00лв.,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, във вр. с чл.257/отм./ от АПК, XI-ти административен състав
на ВТАС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно, искането на И.В.М.-Г. да бъде осъден директорът на Областна
дирекция на МВР-Велико Търново да извърши фактическо действие, като състави
АУАН по повод жалба от 09.08.2018г. срещу фиш серия М, № 939643, издаден от
полицейски инспектор в същата дирекция в хипотезата на чл.186, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
И.В.М.-Г. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-Велико
Търново съдебни разноски в размер на 100,00/сто
лева/.
Решението подлежи обжалване или протест пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е
изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните по делото, по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: