Решение по дело №82/2024 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 20
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Благовеста Костова
Дело: 20244200600082
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Габрово, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова

Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20244200600082 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Г.М. от АК -
Габрово в качеството му на служебен защитник на подсъдимия П.М.М. срещу
Присъда № 23 от 11.04.2023 г. постановена по НОХД № 770 по описа за 2022
г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.
С горната присъда РС - Габрово е признал подсъдимия М. за виновен в
това, че на 08.01.2022 година, от двор на „***” ЕООД Габрово, находящ се на
ул. „Мазалат” №** в същото населено място, при условията на опасен
рецидив отнел чужди движими вещи – 2 броя катализатори, свързани с
метална тръба – част от изпускателната система на лек автомобил „Субару
Импреза”, на стойност 260 лева, от владението на Н.П.Н. от гр. Габрово, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като за
извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК М. е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от
СВОБОДА, което наказание съдът е постановил да изтърпи при
1
ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от
ЗИНЗПС.
На подсъдимия са възложени направените в производството разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.М., като неправилна
само в частта относно размера на наложеното наказание, като сочи, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и моли обжалваната
присъда да бъде изменена, като се определи наказание под законовия
минимум.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимият М.
поддържа жалбата и моли да му бъде намалено наказанието.
Адв. М. също поддържа подадената жалба и излага доводи в подкрепа
на искането си да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата,
счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и не са налице
законови основания за изменение на същата.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена въз основа на
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по
делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при
спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата.
Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото
доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и
настоящата инстанция възприема.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият М. дълги години работел в „***” ЕООД - Габрово.
Дружеството извършвало дейност, свързана с добив и преработка на
2
дървесина. Управител на същото бил свидетеля Н.Н., който за нуждите на
тази дейност стопанисвал помещения, находящи се в кв. „Недевци” на гр.
Габрово, ул. „Мазалат” №**. В едно от тези помещения Н. съхранявал свои
вещи – 2 бр. катализатори (гърнета), свързани с метална тръба, които
съставлявали част от изпускателна система за лек автомобил марка „Субару”,
модел „Импреза”. Помещението, в което се намирали тези вещи, не се
заключвало, и всички работници на дружеството имали достъп до него. На
08.01.2022 г. П. М. бил на работа. Около обяд св. Н. си тръгнал, а М. останал
да цепи дърва в двора на фирмата. Когато приключил работата, подсъдимия
взел описаните по-горе катализатори, сложил ги в торба и ги занесъл у дома
си. На 10.01.2022 година подс. П.М. занесъл отнетите вещи на ул„Ванче
Михайлов” №** в гр. Габрово, където ги предложил за продажба на
свидетеля В.И. Същия бил управител на „***” ЕООД – дружество, което се
занимавало с изкупуване и разкомплектоване на излезли от употреба МПС.
Обяснил му, че били негови и че били останали от катастрофирал автомобил.
Свидетелят установил, че катализаторите принадлежали на лек автомобил
„Субару Импреза”, и тъй като знаел, че свидетеля Н.Н. има такива, се
усъмнил, че са негови. Опитал се да говори с Н. по телефона, но тъй като той
не му отговорил, решил да закупи вещите от подсъдимия и по-късно да се
свърже с него. За катализаторите той заплатил на М. сумата от 200 лв., които
последния изхарчил за свои нужди. Когато разговарял със свидетеля И. по
телефона и научил за случилото се, свидетеля Н.Н. го посетил и разпознал в
закупените от него вещи своите собствени катализатори. Тъй като при
извършената проверка установил, че неговите катализатори липсват от
производственото помещение на улица „Мазалат” в град Габрово, на
12.01.2022 година Н. подал заявление в РУ Габрово. След разкриване на
деянието подсъдимият заплатил на св. Н. сумата от 200.00 лева, която същият
платил на св. И. за да си откупи катализаторите.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени
и гласни доказателства и експертното заключение. Първоинстанционният съд
е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга
на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на
процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на
доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.
3
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен
анализ от първоинстанционния съд.
Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и
положителен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели,
като същата не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник.
Настоящият въззивен състав намира ,че по делото е доказано по
безспорен и положителен начин ,че подсъдимият М., както от обективна така
и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК.
За извършеното престъпление първоинстанционният съд е наложил на
М. наказание от две година лишаване от свобода, като е отчел превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът е отчел направените
от подсъдимия самопризнания, съдействието за разкриване на обективната
истина, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, както
и ,че вредите са възстановени на пострадалия. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът е отчел високата степен на обществена опасност на
подсъдимия, който е осъждан пет пъти за престъпления против собствеността,
както и краткия период от време изминал от края на последното му изтърпяно
наказание до осъществяване на инкриминираното по настоящото дело деяние.
Настоящият съдебен състав подложи на подробен анализ събраните по
делото доказателства и констатира наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, както следва: Подсъдимият е млад човек и въпреки ,че е
осъждан нееднократно през периодите в които е бил извън местата за
лишаване от свобода е полагал обществено полезен труд чрез осъществяване
на тежък физически такъв -дървосекачество. От показанията на неговия
работодател – Н.Н. се установява ,че М. е бил добър работник. Същият
издържа съпруга и четири деца. От показанията на съпругата му – св. М. се
установява, че същата е болна и единствено П.М. се грижи за издръжката на
семейството. Децата им освен, че са финансово обезпечени от него са и
редовни ученици. Тук следва да се отчете, като смекчаващо вината
обстоятелство това, че стойността на предмета на престъплението съставлява
една трета от размера на минималната работна заплата за страната и, че
подсъдимия след разкриване на престъпното деяние, доброволно е
възстановил причинените вреди на собственика на отнетите вещи. Пред
4
решаващият съд и пред настоящата инстанция М. проявява критичност към
деянието си и изразява искрено съжаление за стореното.
По изложените съображения съдът счита ,че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено
наказание се явява несъразмерно тежко, поради което следва да намери
приложение разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК, обжалваната присъда да се
измени в частта относно размера на наложеното наказание и на подсъдимия
да се наложи наказание от една година лишаване от свобода. При определяне
размера на наказание под законовия минимум съдът отчете и факта ,че срещу
подсъдимият е внесен обвинителен акт в РС-Габрово на 21.10.2022г.
Решаващият съд е постановил обжалваната присъда на 11.04.2023г. и е
изготвил мотивите към нея на 16.03.2024г. Налице е едно необосновано
забавяне при разглеждане на делото от РС-Габрово и изготвяне на мотивите
към присъдата, което е довело до забавяне на процеса на поправяне на М. в
местата за лишаване от свобода.
Поради изложеното въззивният съдът намира, че обжалваната присъда
следва да бъде изменена, като на подсъдимия да се наложи наказание при
приложение на чл.55, ал.1 от НК от една година лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване.
Поради изложеното и на основание чл. 337, ал.1,т.1 във вр. с чл. 334,
т.3 от НПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 23 от 11.04.2023г., постановена по НОХД №
770/2022г. по описа на РС-Габрово в частта в която на подсъдимия П.М.М. е
наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на осн.
чл.55, ал.1 т.1 от НК съдът му НАМАЛЯВА наказанието на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
5
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6