№ 19
гр. Силистра, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Н. Димитров
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от П. Н. Димитров Търговско дело №
20223400900043 по описа за 2022 година
Ищецът – Р. И. И.; ЕГН: ********** от гр. Силистра, ул. “Хан Аспарух” №21, ап. 20,
чрез пълномощник, желае съда на основание чл. 493а, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от
КЗ, да осъди ответника по делото Гаранционен фонд (БУЛСТАТ: *********), гр. София, ул.
„Граф Игнатиев ” № 2, ет. 4, да заплати на Р. И. И.; ЕГН: ********** от гр. Силистра, ул.
“Хан Аспарух” № 21, aп. № 20, сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените й болки и стР.ния, поради телесните повреди, претърпени от
нея като резултат от ПТП от 08.09.2018г. както и 2 044,86 (две хиляди и четиридесет и
четири и 0,86) лева обезщетение за имуществени вреди; ведно с лихвата за забава върху
уважената част от исковете, от датата на уведомяването на гаранционния фонд (чл. 429, ал. 3
КЗ- 497 и 558 КЗ)- 22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
Излага доводи в подкрепа на претенциите си.
Ответникът – Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: *********, ул. „Граф Игнатиев” № 2,
ет. 4; София, п.к. 1000, изразява становище за недопустимост на исковата молба в частта за
претендираните имуществени вреди и допустимост, но неоснователност в останалата част.
За да обоснове недопустимостта на ищцовата претенция за неимуществени вреди
представителя на фонда сочи, че такава не е предявена извън съдебно, което препятства
присъждането й от съда.
Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по
основание и размер. Позовава се на чл. 558 ал. 1 от Кодекс за застраховането според, който
размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината,
в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл. 492
от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални
Ответникът оспорва началния момент на законната лихва, като счита, че е в забава от
датата на завеждане на исковата молба в съда.
Заявява, че вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета
№21210065/08.04.2021г; е уведомил ищцата, че следва да представи доказателства, от които
да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса
1
за застраховането, а именно влязлата в сила присъда. На отделно основание представителят
на фонда прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
постР.лата в размер на поне 50%, която е пътувала в увреденото МПС, без да постави
задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на
настъпилите травматични увреди.
Третото лице помагач на страната на ответника - П. И. С., ЕГН: 691111175025, с
адрес: гр. Разград, ул. “Васил Априлов“ № 22, чрез процесуален представител изразява
становище за недоказаност и неоснователност на исковите претенции, като излага подробни
съображения в подкрепа на становището си. Оспорва всички твърдени от ищеца
обстоятелства касателни предмета на делото включително и твърдения механизъм на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от ПТП.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства
и писмените доказателства, съдът намира за установено следното:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 558, ал. 5 от КЗ и са
процесуално допустими.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
На 08.09.2018г. около 10:00ч. на път III-204, км. 46.1. + 706 (Разград - Попово), е
настъпило ПТП, при което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка: „Щаер“ модел:
„19С46“ с ДК № РР8772ВК, собственост на ЕТ "Ивис- Р- Лъчезар Куклев"; ЕИК: *********,
поради неспазване на правилата за движение, ударил челно друг автомобил марка: „Форд“
модел: „Транзит“, с ДК № СС 4314СВ, управляван от Петър Йорданов Шиков. В резултат от
причиненото ПТП са постР.ли 18 души, пътуващи в автомобила марка: „Форд“ модел:
„Транзит", между които и ищацта Р. И. И., която е претърпяла телесни увреждания. След
ПТП ищцата била транспортирана до спешно отделение на МБАЛ - Разград от екип на
ЦСМП, където й е била поставена следната диагноза - счупване на лявата бедрена кост,
последвано от открита репозиция и налагане на остеосинтезен материал; компресионна
фрактура на тялото на T1, кръвонасядия на брадичкова област и в долна трета на вътрешно
странична повърхност на левия крак, включително и вътрешния глезен.
На ищцата било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксаци, като
постР.лата била изписана от МБАЛ "св. Иван Рилски"- Разград на 25.08.2018г. За домашно
лечение, продължило около 4 месеца. През този период ищцата не е могла да се обслужва
самостоятелно и е трябвало да ползва помощта на членовете на семейството си за
извършване на ежедневните си нужди. В резултат на причинените й телесни увреждания е
търпяла и все още търпи, както чисто физически болки и стР.ния, така и други негативни
изживявания и неудобствата от битов характер, които е била принудена да изпитва.
От приложените писмени доказателства може да се установи, че ищцата е направила
разходи за лечението си в общ размер на 2 044,86 (две хиляди и четиридесет и четири лева и
осемдесет и шест стотинки).
От представената Писмена застрахователна претенция вх. № 24-01-160/22.03.2021г. по
описа на Гаранционен фонд, се установява, че ищцата е сезирала фонда за изплащане на
обезщетение. От текста на претенцията е видно, че ищцата е поискала изплащане само на
претърпените от нея неимуществени вреди, като никъде не е посочено, че се претендират и
имуществени такива.
По случая е образувано Н.О.Х. дело №296/2019 година по описа на Окръжния съд в
гр. Разград, завършило с осъдителна присъда от 23.04.2021г.
Тъй като за товарен автомобил с марка „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК
няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, която да покрива отговорността на водача за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във
2
връзка с притежаването и използването на МПС, към застрахователна отговорност е
привлечен ответника по делото - Гаранционният фонд по силата на чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ.
При тази установеност съдът намира за доказани елементите за отговорността на
ответника на осн. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди, причинени й вследствие на процесното ПТП.
От данните установени от заключението на вещите лица изготвили назначената от
съда комплексна автотехническа и медицинска експертиза може да се установи, че
травматичните увреждания причинени на ищцата Р. И. вследствие процесното ПТП са:
пертрохантерно счупва не на лявата бедрена кост, компреионна фрактура на тялото на първи
поясен прешлен. Уврежданията се намират в пряка причинно - следствена връзка с
претърпяното ПТП. Лечението проведено на ищцата в условия на спешен прием,
своевременно извършени диагностично - лечебни мероприятия, подготвена за оперативно
лечение, което е извършено по правилата на добрата медицинска практика, като след
завършване на лечението е изписана за продължаване на същото в домашни условия.
Според вещото лице всяка една травма налагаща провеждане на оперативно лечение с
прилагане на анестезия води някакъв риск за живот на пациента, макар и минимален.
Болките от травмата и провежданото оперативно лечение продължават до преминаване на
острата фаза на травмата и отслабват с зарастване на фрактурата. При провеждане на
оперативно лечение при пертрохантерна фрактура в рамките на 6 месеца трябва да се
избягва натоварване на крайника. В този период всяко едно ексцесивно движение на
крайника е съпроводено с чувство за болка. Експертът сочи още, че периодът на
възстановяване при счупвания на бедрената кост в областта на трохантерния масив е доста
продължителен в рамките на 8 -10 месеца. При възрастни пациенти почти винаги
възстановителния процес протича протрахирано. В повечето случаи остеосинтезните
средства не се изваждат и остават в костта, което в повечето случаи е предпоставка за
непълно възстановяване на функционалната активност на оперирания крайник, което налага
използването на помощно средство за по - стабилна походка и придвижване до края на
живота им. Спецификата на възстановяване след такива счупвания при по - възрастните
пациенти, предполага непълно функционално възстановяване. Реално с използване на
помощни средства за придвижване, пациентите компенсират в известна степен остатъчния
функционален дефицит. От заключението се установява още, че през времето на болничния
престой и в месеците до шестия, когато счупеният крайник не трябва да се натоварва,
пациентите винаги имат нужда от помощ при самообслужването и придвижването им.
Експерта медик сочи още, че след проведените изследвания и лечението на травмите от
ПТП, за ищцата не би следвало да се появят непредвидени късни усложнения, сочи още, че
остеосинтезните средства се заплащат от пациентите, като това са разходи пряко свърза - ни
с травмите причинени при процесното ПТП.
От отговорите на вещото лице – инженер се установява, че постР.лата е седяла на
седалка в дясно до водача. Травмите причинени при удара на автомобила при окончателното
му спиране се дължат на директен контакт в арматурното табло пред седалките. Към
момента на ПТП не е имало изискване автобусите от междуградския транспорт да са
оборудвани с обезопасителни колани на пасажерските седалки. Експертите сочат, че всички
травми на ищцата описани в медицинската документация от болницата и повторени в
исковата молба са резултат от ПТП. Експертът медик сочи, че при срещата му с ищцата
същата се е предвижвала с помощно средство, бастун, което и давало по - голяма сигурност
при придвижването и при самообслужването й. Вещото лице е констатирало, че психо -
емоционално ищцата е в добра кондиция, като съществено влошаване на общото й
здравословно състояние вследствие ПТП не се е установило. Процесния автобус “Форд
3
Транзит” с per. № СС 43 14 СВ не е бил оборудван с обезопасителни колани на седалките на
пътниците, такива колани е имало само на предната седалка, а именно за водача, за седящия
до него и за седящият до дясната предна врата. ПостР.лата Р. И. И. към момента на
настъпване на произшествието е седяла на първата двойна седалка намираща се в дясно от
страната на водача.
Допълнително в открито съдебно заседание вещото лице д-р Т. И. уточни, че
пациенти с подобни травми на долните крайници още в самото лечебно заведение преди да
бъдат изписани биват обучавани от рехабилитатори, как да ходят с две помощни средства.
При подобни фрактури на тръбести кости, крайникът не трябва да се натоварва и да се пази
минимум шест месеца. На третия месец се хвърля едното помощно средство и продължава
още три месеца с една патерица, като се щади този крак да не се натоварва. След това
започва раздвижване и да се учи да ходи без помощни средства. В конкретния случай
експерта сочи, че ищцата при изписването от болницата е започнала да се движи с помощни
средства и е можела да се придвижва сама с тяхна помощ.
От събраните свидетелски показания може да се установи, че веднага след ПТП
ищцата била приета в болница в гр. Разград, а след изписването й до края на месец декември
за нея у дома й се е грижила свидетелката Ванушка Енчева. Била със счупен крак, като
Енчева и помагала за тоалета й и с покупките. Свидетелката съобщава, че ищцата се
придвижвала с бастун. Съобщава още, че възстановяването било трудно и бавно.
От правна страна:
Съдът намира предявените искове за изплащане на неимуществени вреди претърпени
от ищцата в следствие процесното ПТП за допустими, предвид на това, че са подадени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Липсата на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ обуславя пасивната процесуална
легитимация на ответника да обезщети постР.лите при ПТП лица.
Както бе коментирано по – горе от представената Писмена застрахователна претенция
вх. № 24-01-160/22.03.2021г. по описа на Гаранционен фонд, се установява, че ищцата е
сезирала фонда за изплащане на обезщетение само на претърпените от нея неимуществени
вреди, като никъде не е посочено, че се претендират и имуществени такива. С проекта за
доклад по делото обективиран в постановеното по делото Определение № 10 от 26.10.2022г.
съдът изрично указа на ищцата, че ако не представи доказателство за предявяване пред
фонда на извънсъдебна претенция за претърпените и претендирани пред съда имуществени
вреди до първото открито съдебно заседание ще прекрати производството по делото в тази
му част. Ето защо и предвид липсата на представено доказателство в посочения смисъл
съдът намира исковите претенции в тази им част за недопустими, което го мотивира да ги
остави без произнасяне.
Разгледани по същество съдът намира допустимите исковите претенции за частично
основателни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани обстоятелствата относно
процесното ПТП, неговият механизъм и вината на П. И. С., ЕГН: 69111117502.
Съдът счита, че са налице елементите за формиране на отговорност за непозволено
увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди.
Отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента тъй, като липсва валидно
застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на
чл. 557, ал. 1, т. 2а, от КЗ.
Спорният въпрос е размерът на дължимото обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди изразяващи се в преживени болки и стР.ния вследствие получени при
ПТП травматични увреждания.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
Съдът не кредитира възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
поради не поставен от постР.лата ищца обезопасителен колан. Становището на съда е
обусловено от заключението на експерта произнесъл се по назначената АТМЕ, от което
може да се установи, че автобуса, в който е пътувала ищцата не е бил оборудван с
обезопасителни колани, което води до заключението, че няма как да се вмени във вина
липсата на поставен такъв.
По тези съображения съдът отхвърля коментираното ответниково възражение.
От събраните по делото гласни доказателства може да се установи, че получената от
ищцата травма е довела до рязка промяна в начина й на живот причинявайки и постоянни
битови неудобства през продължителен период от време. От данните по делото
безпротиворечиво се установява, че ищцата е изпитвала силни болки препятстващи
възможността за нормален живот обусловили нуждата от полагане на допълнителни грижи и
ангажиране на друг човек в помощ на ежедневните й битови потребности.
По тези съображения съдът определи, като справедлив размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди такъв от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като приема,
че в останалата част до претенцията от 80000 /осемдесет хиляди/ лева иска е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Предвид частичната основателност на основният иск съдът намира и акцесорната
претенция за лихви за забава върху уважената част от иска от датата на уведомяването на
гаранционния фонд (чл. 429, ал. 3 КЗ- 497 и 558 КЗ) до окончателното изплащане на сумата
за основателна. Съдът приема, чe достоверната дата на уведомяване на ответника за извън
съдебната претенция на ищеца е 24.03.2021г., когато под вх. № 24-01-160извън съдебната
претенция на ищцата е била входирана в деловодството на ответника.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 4406.25лв. изчислена съобразно
отхвърлената част от исковата претенция и правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 88 от 2022г.
редуцирана от сумата 7050лв.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищцата следва да заплати на ответника сумата от 281.25лв. редуцирана от сумата от 750 лв.
сторени в процеса разноски представляващи 450лв. юрисконсултско възнаграждение и 300
лв. депозит за вещо лице.
След пресметната компенсация съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати
на процесуалния представител на ищцата сумата от 4125 /четири хиляди сто двадесет и пет/
лева адвокатски хонорар.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
5
плати в приход на бюджета на съдебната власт 2000 /две хиляди/ лева държавна такса
изчислена съобразно уважената част от претенцията по основния иск и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, разноски за третото лице помагач не се присъждат
независимо от изхода на производството.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Р. И. И.; ЕГН: ********** от гр. Силистра,
ул. “Хан Аспарух” № 21, ап. 20, съда на основание чл. 493а, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1
от КЗ, да осъди Гаранционен фонд (БУЛСТАТ: *********), гр. София, ул. „Граф Игнатиев ”
№ 2, ет. 4, да заплати на Р. И. И.; ЕГН: ********** от гр. Силистра, ул. “Хан Аспарух” № 21,
aп. № 20, сумата от 2 044,86 (две хиляди и четиридесет и четири и 0,86) лева обезщетение за
имуществени вреди претърпени от нея като резултат от ПТП от 08.09.2018г., ведно с лихвата
за забава върху главницата от 2 044,86 (две хиляди и четиридесет и четири и 0,86) лева, от
22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати на Р. И. И.; ЕГН: ********** от гр. Силистра, ул. “Хан
Аспарух” № 21, ап. 20, на основание чл. 493а, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата
от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й болки и
стР.ния, поради телесните повреди, претърпени от нея като резултат от ПТП от 08.09.2018г.
ведно с лихвата за забава главницата от 50 000 (петдесет хиляди) лева от 22.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати на процесуалния представител на Р. И. И.; ЕГН **********,
адвокат Т. К. Г., личен № **********, ул. „Отец Паисий” № 15 ет. 6; гр. София, п.к. 1303 от
САК, 4125 /четири хиляди сто двадесет и пет/ лева адвокатски хонорар на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС –
Силистра 2000 /две хиляди/ лева държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6