РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Варна, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000106 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Ш. А. М. от гр.Т.
чрез назначения му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител,
срещу решение № 1 от 05.01.2023г. по търг.дело № 25/22г. по описа на ОС –
Търговище, в частта му с която е осъден да заплати на „Обединена Българска
Банка“ АД дължими суми по договор за предоставяне на ипотечен кредит от
12.11.2014г.: сумата от 65 670.19лв., представляваща предсрочно изискуема
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от
04.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2
824.24лв., представляваща дължима договорна възнаградителна лихва за
периода от 10.04.2021г. до 04.01.2022г.; сумата от 47.10лв., представляваща
обезщетение за забава на просрочени плащания за периода от 10.04.2021г. до
04.01.2022г.; сумата от 24лв. разноски за връчване на уведомление от ЧСИ, на
основание чл.430 и сл. от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и
е о осъден да заплати направени по делото разноски.
В жалбата се твърди че решението е постановено в нарушение на
1
материалния закон и допуснато процесуално нарушение.
Твърди че банката е нарушила договора за предоставяне на ипотечен
кредит относно съгласието на страните за реда на уведомления и изявления по
между им свързани с действието на договора, свързани с предприемане на
процедура за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита чрез връчване
на препис от искова молба на особения процесуален представител на
длъжника. Твърди банката не е предприела действия по издирване на
кредитополучателя за да му обяви предсрочна изискуемост на кредита. Сочи
че при кандидатстването кредитополучателят е посочил два адреса в Белгия,
един по местоживеене и един по месторабота, телефон, електронен адрес и
лице за контакт. Твърди че съобразно уговорката на т.26 от договора за
кредит всички уведомления и изявления до кредитополучателя ще се считат
за достигнали до адресата и съответно получени с изпращането им на посочен
адрес.
На следващо място оспорва извода на съда, че връчването на исковата
молба на особения представител на ответника е обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Твърди че посочената практика на касационната
инстанция не е задължителна и е неправилна и противоречаща на основните
начала на гражданския процес. Твърди че в настоящия казус липсва
наложителност от назначаване на особен представител, а обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, банката е трябвало да извърши по
договорения начин.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
да постанови друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат
отхвърлени изцяло. В съдебно заседание, чрез назначения му от съда особен
представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Обединена Българска Банка“ АД със седалище
гр.София в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание молба
от процесуален представител моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
2
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск по реда на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК от
„Обединена Българска Банка“ АД срещу Ш. А. М. за незаплатена главница и
лихви по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 12.11.2014г. след
отказ в заповедното производство по ч.гр.дело № 49/22г. по описа на РС –
Търговище за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на 12.11.2014г.
между страните на договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя сумата 90 000лв. със срок
за погасяване 10.11.2043г. Не са спорни пред въззивна инстанция
установените факти и обстоятелства в заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена
от страните и кредитирана и от въззивиня съд изяло, а именно: договорената
сума по кредита е усвоена на 14.11.2014г. От кредитополучателя са направени
общо 39 броя погасителни вноски в общ размер на сумата 54 165.35лв.
Последното плащане по договора е извършено на 24.03.2021г., като считано
от падежна дата 10.04.2021г. плащанията по кредита са преустановени.
Поради което и въззивният съд намира, че са налице обективните
предпоставки предвидени в чл.19 т.1 от договора за кредит за обявяване на
целия размер на кредита за предсрочно изискуем.
Не е спорно, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, не е налице надлежно обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, като съобразно приетото от съдилищата в
заповедното производство банката не е предприела връчване на изявлението
за това до кредитополучателя по уговорения в договора начин чрез връчване
на посочен в договора електронен адрес на кредитополучателя.
Исковата молба, съдържа изрично изявление на банката – ищец за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Същата е редовно връчена на
ответника – кредитополучател М. при условията на чл.47 от ГПК и на
ответника е назначен особен представител.
Спорен пред въззивна инстанция е само въпроса за това настъпила ли е
предсрочна изискуемост на целия размер на главницата с подаването на
исковата молба и с връчването и на длъжника при условията на чл.47 от ГПК
3
на назначения му от съда особен представител.
Постоянна е съдебната практика че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да стане от кредитора с връчването на препис от
исковата молба на длъжника, ако обективните предпоставки за това са били
налице към този момент и исковата молба съдържа ясно и недвусмислено
волеизявление за обявяване на цялото вземане по кредита за предсрочно
изискуемо.
Изрично в решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 193/18г., I
т.о., от касационната инстанция е прието, че в хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник. Съставът на въззивния съд намира, че следва да постанови своето
решение съобразна тази последователна практика на касационната инстанция.
При връчване на изявление на кредитора, съдържащо се в исковата
молба, се прилагат правилата на чл.37 – 58 от ГПК, като отсъствието от
адреса по чл.47 от ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а
съобщението се счита за връчено. Релевантен е фактът на съобщаване на
длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да
се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с
връчването на препис от нея на ответника по иска. На основание чл.47 ал.6 от
ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47 ал.1-5 от ГПК с оглед
охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Наличието в договора на уговорки за начин на връчване на изявленията
между страните е релевантен, но само в отношенията между страните. При
предявен иск пред съда е налице процесуално правоотношение и в този
случай са приложими и задължителни само правилата на ГПК за връчване на
призовки и съобщения. При предявен иск съдът е длъжен да извърши
призоваване на страната съобразно регламентираните в ГПК начини, при
4
спазване на разпоредбите на закона. Което в настоящия случай е сторено от
първоинстанционния съд.
Въпреки липсата на възражение за съществуването на неравноправни
клаузи в договора за кредит на основание чл.7 ал.3 от ГПК при извършена
служебна проверка въззивният съд не констатира неравноправни клаузи в
процесния договор, които да засягат правата на кредитополучателя –
потребител и водещи до тяхната нищожност съобразно чл.146 ал.1 от ЗЗП. От
извършената от съда служебна проверка не се установи наличие на договорна
клауза, която да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност и
да създава съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните и като резултат да е във вреда на потребителя. С
оглед на така изложеното, съдът намира че страните са валидно обвързани от
сключения между тях договор за предоставяне на ипотечен кредит.
Няма спор между страните пред въззивна инстанция по размера на
вземанията на банката. Същите са установени в приетото по делото и
кредитирано и от въззивния съд заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният
осъдителен иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен, а
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото
пред въззивна инстанция разноски, а именно сумата 1 594лв. –
възнаграждение за особен представител и сумата 200лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно изхода на спора на въззивника М. следва да бъде възложена
и дължимата по делото държавна такса за въззивно производство, образувано
по въззивна жалба на неговия особен представител, а именно сумата
1 409.89лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 05.01.2023г. по търг.дело № 25/22г.
5
по описа на Търговищки ОС.
ОСЪЖДА Ш. А. М. от гр.Т., ул.“Х. Д.“ № ХХ, ЕГН **********, да
заплати на „Обединена Българска Банка“ АД със седалище гр.София, ЕИК
*********, сумата 1 794лв. /хиляда седемстотин деветдесет и четири/,
представляваща направени пред въззивна инстанция разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ш. А. М. от гр.Т., ул.“Х. Д.“ № ХХ, ЕГН **********, да
заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата 1 409.89лв. /хиляда
четиристотин и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
дължима за въззивно производство държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6