Разпореждане по дело №880/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на А. К. в качеството му на К. на О.-Б.. Жалбата е насочена против решение №5707 от 27.12.2012 г, постановено по Г.дело №899/2012 г. по описа на РС-Разлог.

По силата на обжалваното решение съдът след като е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.71,ал.1, т.2 Закона за защита от дискриминация е осъдил „А. К., в качеството на К. на О. Б., да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа ответника в бъдеще от по-нататъшни нарушения, което нарушение се изразява в допусната пряка дискриминация за процесната конкурсна процедура по отношение на ищеца по делото, основана на лично положение, като не е оценил и класирал същия за заемане на длъжността Началник –отдел „К” П. О. Б.”.

Само този прочит на постановения диспозитив поражда веднага въпроса може ли така формулирания диспозитив да бъде източник на сила на присъдено нещо, П. положение че не е „ясен” правният статут на заповедта , с която е финализиран конкурса /Заповед 51 от 04.06.2012 г./, и която е останала анонимна в диспозитива на обжалваното решение. Нещо повече обективираната в петитума на исковата молба воля на ищеца е „да отмени незаконосъобразните заповеди за конкурса за Началник-отдел Култура…..”.

П. проведен конкурс органът по назначаването е поставен в положение на обвързана компетентност. Той е длъжен да издаде заповед, представляваща индивидуален административен акт, пораждащ съответните права за лицето да встъпи в държавна служба. Категорично трябва да се заяви, че съдебен контрол върху неговата законосъобразност може да се осъществи на общо основание по реда на АПК.

Първостепенният съд е сезиран с обективно съединените искове, предявени от ищеца с една обща искова молба , като наред с посоченият за отмяна на „заповедите за конкурса за Началник-отдел” са предявени и искове за обезщетение за претърпени морални и професионални вреди и страдания оценени общо на 9000 лева. Исковете са насочени срещу трима ответници.

От заявените и поддържани в хода на процеса обстоятелства от ищеца, следва да бъде прието , че част от предявените искове намират правното си основание по чл.71 ЗЗДискр. Макар в ИМ да е посочено, че обезщетението се претендира на деликтно основание , т.е. иск ,предявен по реда на чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45,ал. 1 от ЗЗД .

Крайният извод до който достига въззивната инстанция е ,че диспозитива на обжалвания съдебен акт не кореспондира със заявения петитум на предявените обективно съединените искове.

Първостепенният съд е постановил недопустимо решение, като постановено извън предмета на правораздавателната му компетентност . Разгледан е правен спор който не е граждански. В случая не се касае за материални правоотношения, уредени с метода на разнопоставеността, спор между равнопоставени субекти.Предявените претенции са от компетенцията на Административен съд Б., както е процедирано по отношение на една част от тях - иска срещу Областния управител и обезщетението. Съображения:

Общите съдилища могат да разглеждат и да се произнасят по искове с пр. осн. чл.71, ал.1 от ЗЗДискр. само когато източникът на дискриминация е субект, който е равнопоставен на дискриминираното лице. След приемането на АПК и изменението на чл.1 от ЗОДОВ когато дискриминацията произтича от акт, действие или бездействие на държавни органи или длъжностни лица, исковете за обезщетяване на причинените вреди, включващи и установяване на факта на дискриминация, следва да се квалифицират по чл. 74,ал.2 от ЗЗДискр. ( арг. От чл.1 от ЗОДОВ според който вредите, причинени П. или по повод изпълнение на административна дейност, се разглеждат по реда на АПК,какъвто е даденият случай ,тъй като ответниците по първоинстанционното дело не са частноправни субекти). Нормата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр. е специална спрямо общото правило на чл.71,ал.1, с.з. т.е. П. искове за обезщетение за вреди от действия/бездействия на органи осъществяващи държавна власт, компетентен да разгледа делото е съответния административен съд /арг. чл.74, ал.2 ЗЗДискр. във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Делото ще бъде подсъдно на общия съд, в случая РС, по искове за обезщетения за вреди произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите-чл.71, ал.1 /. В горния смисъл Определение №6/24.01.2011 г. по адм.дело №62/2010 г. 5-членен състав на ВАС;Определение №5921/25.04.2012 г. на ВАС по адм.дело №3871/2012 г. на ВАС.

Съгласно чл.14, ал.2 ГПК, РС е следвало да прецени дали предявените искове са му подведомствени. П. положителен отговор съдът приема делото за разглеждане, П. отрицателен отговор прекратява производството и го изпраща на компетентния орган. Съдът, във всеки момент може да постанови нещо различно – чл. 15 от ГПК. Ако намери , че не е налице посочената процесуална предпоставка съдът отменя определението си за приемане на делото и постановява друго като го прекратява и изпраща на компетентния орган. Това може да стане във всяко положение на делото ако делото е висящо, а то е такова до влизане в сила на решението. Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск – ако делото не е подведомствено на съда, то ищецът по делото няма право на иск . Ако въпреки липсата на подведомственост съдът е постановил решение, то съдебното решение е процесуално недопостимо и следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция . Делото следва да бъде прекратено и изпратено на съответния компетентен орган Адм.С-Б.. Предмет на обжалване в случая е крайният административен акт, с който завършва конкурсната процедура, претендират се и вреди настъпили вследствие на действията на административния орган по конкурса. Посоченото обуславя разглеждането на претенциите по реда на АПК.

РС , като е разгледал спора по част от претенциите е постановил един недопустим акт. Решаващият съд е следвало да прекрати цялото производство и да изпрати делото за разглеждане от компетентния съд – Административен съд Б. в случая.

ВОДИМ от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5707/27.12.2012 г. по г.д.№ 899/2012 г. на РС-Разлог.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд –Б., компетентен съд да разгледа предявените от М. С. Л. искове обективирани в предявената от него Искова молба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 ГПК.

Председател: Членове: