№ 498
гр. Шумен, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630101461 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.258, във вр. с чл.266,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът „Ремонтинженеринг“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: село Ясенково, община Венец,
област Шумен, улица „Д.“ №47, представлявано от управителя С.Р.А., излага,
че на 21.09.2021 г. в автосервиза на дружеството, находящ се в с. Ясенково,
ответникът Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. *** и гр.
Шумен, ул. ***, оставил за ремонт л.а. „Пежо“ с ДК№***. Ищецът завършил
ремонта на 10.12.2021 г., като била съставена и работна карта с описание на
заявените проблеми, резервните части и материали, вложени в ремонта,
извършените ремонтни дейности и тяхната стойност, разбити по пера.
Ответникът бил уведомен по телефона за извършената работа и за стойността
на ремонта, като с мотив, че автомобилът нямал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ и винетка, помолил същият да му бъде
безплатно превозен с платформа до гр. Шумен. Въпреки че ищецът не бил
длъжен да осигури безплатен превоз, същият се отзовал на молбата на
ответника. Автомобилът бил закаран в гр. Шумен на уговореното място, на
което ответникът не се явил, а се явило друго, непознато за ищеца лице, което
запалило автомобила и потеглило в неизвестна за ищеца посока. Предвид
1
тези действия, от дружеството била подадена жалба в Районна прокуратура
Шумен, по която била образувана полицейска проверка, която завършила с
отказ да се образува досъдебно производство, поради факта, че казусът бил
гражданско-правен. При тази проверка ответникът бил признал, че е поръчал
ремонта, но изложил възражения срещу търсената цена за същия. На
16.12.2021 г., ищецът бил отправил до ответника нотариална покана, която
била получена лично от последния, който помолил да му бъде издадена
проформа фактура, за да плати. На 07.02.2022 г. сервизът бил издал исканата
фактура, но до датата на предявяване на молбата плащане не било извършено.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 700,61 лева-
възнаграждение на ищеца, в качеството му на изпълнител по договор за
изработка, сключен с ответника /възложител/ на 21.09.2021 г. за ремонт на лек
автомобил „Пежо“ с ДК № ***, от която 444,60 лева, представляваща
стойността на резервни авточасти, необходими за ремонт на лек автомобил
„Пежо“ с ДК № *** и 256.00 лева – стойността на труда за извършения
ремонт на автомобил марка „Пежо“ с ДК № ***. Ищецът претендира и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главното
задължение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане, както и присъждане на извършените по делото разноски.
В хода на делото поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, представя писмен отговор, в който заявява, че счита иска за
недопустим и неоснователен, излагайки аргументи. Излага и твърдения, че
извършената работа от ищеца има недостатъци. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа възраженията си и моли искът да бъде
отхвърлен, респ. делото да се прекрати.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
От писмените и гласни доказателства, се установи, че на 21.09.2021 г.
Р. С. С., ЕГН ********** е оставил в сервиз на ищцовото дружество, находящ
се в с. Ясенково л.а. „Пежо“ с ДК№***. Този факт е и безспорен между
страните. От представените и от двете страни документи- Спецификация
№SO110038479 от 10.12.2021 г., единият попълнен в графите „Резервни части
и материали“ и „Извършен авторемонт“, се установи, че автомобилът е
2
предаден в сервиза на дружество при заявени проблеми, както следва: по
време на движение оборотите се вдигали и смъквали /от само себе си/, като
след това проблемът започнал да се влошава; автомобилът запалил, след
известно време угаснал; автомобилът не пали. В документите е отразено, че
автомобилът е приет в 10:59 часа, като е посочено, че клиент на сервиза е
ответникът Р. С.. От събраните гласни доказателства, показанията на
свидетели, водени от ответника, също стана ясно, че свидетелят П., заедно с
ответника, преди около две години, са оставили в сервиз в с. Ясенково л.а.
„Пежо Партнер“, тъй като автомобилът не можел да запали- „Казахме, че
автомобилът е спрял да пали, има евентуално някаква повреда. Записаха
какво казваме….Свалихме го и вече казаха, като има резултат ще
кореспондират с него….Той лично, в лично качество разговаря със
служителите“- са показания на свидетеля Д. П., като под личното
местоимение „той“ свидетелят посочваше ответника. Същият свидетел, на
конкретно зададен въпрос, не можа да отговори категорично дали процесната
поръчка е направена от името на някакво търговско дружество- „Всъщност не
мога да кажа поръчката, не мога да кажа на името на фирма ли беше
направена…Мисля, че не е казал име на фирма.“. Предвид така събраните
доказателства, съдът счита за недоказани възраженията на ответника, че не
той, като физическо лице е водил разговори с представители на ищцовото
дружество, а при тези разговори е действал в качеството си на представляващ
търговско дружество. Както от представените по делото писмени
доказателства, така и от показанията на свидетелите, се установи, че
ответникът по време на оставяне на автомобила в сервиза е действал в лично
качество, като неговото име е отразено в документите като клиент на
фирмата. Няма ангажирани доказателства, че ответникът изрично е заявил
пред представители на ищеца, че в случая действа в качеството си на
представител на търговско дружество. Ето защо счита, че договарянето в
разглежданата хипотеза между страните /воденето на разговори за
извършването на някакви ремонти дейности по закарания от ответника в
сервиза на ищеца автомобил/ е осъществено между ответника, действащ в
качеството си на физическо лице и представители на дружеството-ищец в
производството.
Ответникът въведе и възражения за липса на конкретно договаряне
относно извършване на претендираните за плащане от ищеца ремонтни
3
дейности по автомобила. По делото ищецът представи документи-
Спецификация №SO110038479 от 10.12.2021 г. и проформа фактура от
07.02.2022 г., от които е видно, че ищецът претендира заплащане на ремонтни
дейности, възлизащи на обща сума от 700, 61 лева. От приложените по делото
материали по преписка с вх.№1404/2022 г. и преписка с вх. №343/2022 г. по
описа на Районна прокуратура Шумен, става ясно, че по повод тези
отношения, по жалби и на двете страни са извършени проверки от
разследващите органи, които са завършили с отказ на прокурора да образува
досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление
от общ характер. От приложеното в преписка с вх. №343/2022 г. по описа на
Районна прокуратура Шумен обяснение, дадено от ответника пред
разследващите органи, става ясно, че същият на 21.09.2021 г. е закарал
автомобила в сервиза на ищеца в с. Ясенково, като при приемането му
служителят записал, че най-вероятно има повреда на нафтовата помпа. На
10.11.2021 г. служител от сервиза се обадил на ищеца, за да го уведоми, че
ремонтът на автомобила е приключил, като цената му е над 1000.00 лева, с
която ответникът не бил съгласен. В следствие на това били проведени
разговори с представител на ищеца, като било постигнато съгласие
ответникът да заплати ремонтните дейности по автомобила на цена от 700.00
лева, след представяне на фактура и доставяне на моторното превозно
средство от ищеца на ответника в гр. Шумен. Автомобилът е получен от
представител на ищеца в гр. Шумен на 10.12.2021 г.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид
разпределянето на доказателствената тежест в процеса, надлежно указана на
страните намира, че задължение на ищеца е, в условията на главно и пълно
доказване, да установи твърдените от него обстоятелства, и то най - вече
досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума -
съществуването на валидни облигационни отношения с ответника в
посочения от него смисъл, както и изпълнение на своите задължения,
породени от сключения договор. С оглед наведените възражения от
ответника, в тежест на ищеца е да установи, че е изправна страна по договора,
като е извършил уговорената работа съобразно предвиденото в договора. В
тежест на ответника, предвид неговите възражения, е да установи, че
4
изработеното от ищеца има недостатъци, което води до намаляване
възнаграждението на ищеца. В случая съдът приема за безспорно установено,
че между страните е сключен валиден договор за изработка /ремонт на лек
автомобил/, за който съответно приложение намират нормите на чл.258 и сл.
от ЗЗД. Според легалната дефиниция на договора за изработка, дадена в
разпоредбата на чл.258 от ЗЗД, с договор за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната- да заплати възнаграждение, т.е. предмет на договора е
определен трудов резултат. Предвид изнесената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установени фактите относно осъществено договаряне
между страните за извършване ремонт на лек автомобил. С оглед и безспорно
установения по делото факт относно получаване на автомобила от ответника
и управлението на същия на собствен ход, съдът стига до извода, че
проблемът, с който е оставен за ремонт автомобилът е отстранен, т.е. приема,
че ремонтът е извършен. Относно стойността на възнаграждението, т.е.
цената на ремонта, който ответникът като поръчващ следва да заплати на
ищеца, в качеството на изпълнител по договора, съдът съобрази изявленията
на ответника, дадени пред разследващите органи по преписка с вх. №343/2022
г. по описа на Районна прокуратура Шумен. Пред същите органи ответникът
ясно е заявил, че въпреки липсата на изрична уговорка към датата на оставяне
на автомобила в сервиза на дружеството относно цената на ремонта, то в
последствие между страните е постигнато съгласие за сумата, която
ответникът следва да заплати за извършената работа /“Обеща отстъпки от
бъдещи ремонти и аз приех сумата, за която той настояваше, а именно 700
лева, с фактура…Уговорихме се следното: Първо- да бъде доставен в град
Шумен автомобила след като бъде отремонтирано неизвършеното, но
калкулирано в сметката, да се предостави работна карта за извършеното и
вложеното; Второ-да бъде издадена фактура за сумата и определен начина на
плащане; Трето- да проверим в доверен наш сервиз извършеното и вложените
части, като това да стане в разумен срок; Четвърто-да платим“. Тези
изявления съдът възприема като извънсъдебни признания на ответника за
наличие на ясна уговорка за извършване на конкретни ремонтни дейности и
тяхната цена. Тези признания съставляват годни доказателства относно
предмета на сключения между страните договор за изработка. Съобразно
безспорния факт между страните, че ищецът е изпълнил задължението си за
5
доставяне на автомобила в гр. Шумен, респ. получаването на вещта след
ремонта от изрично упълномощено от ищеца за това действие лице, съдът
стига до извода, че ищецът е изпълнил първото, посочено от ответника
задължение. На следващо място, видно от представените по делото
документи /Спецификация №SO110038479 от 10.12.2021 г. и Проформа
фактура №SI117368/07.02.2022 г./, счита, че ищецът е изпълнил и другите,
допълнителни уговорки между страните относно изискуемостта на вземането
на ищеца за възнаграждението за извършения ремонт. Касателно уговорката
за проверката, която трябва да извърши ответникът в друг сервиз за сторените
от ищеца ремонтни дейности, не се събраха доказателства, нито се наведоха
твърдения, за резултата от тази проверка. Но с оглед липсата на някакви
възражения относно някакви недостатъци на извършеното и вложените части,
съдът приема, че ремонтните дейности са извършени съобразно дадената от
ищеца спецификация. Ответникът въведе възражения за други недостатъци
по автомобила /увреждане на прага на шофьорската врата/, причинени от
ищеца, но тези му възражения останаха недоказани. От друга страна,
недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката не погасяват
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права
на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и
ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на
възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение. Възложителят има и трета възможност- да развали договора,
ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е
извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право
да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД
възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите,
необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Тези
права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи- в пет години.
Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от
характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има
право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само
когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно
за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В този случай
6
е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са
съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят
изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение,
но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или
отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно. В случая, на първо място не се събраха категорични
доказателства, че сочената от ответника повреда е в резултат на действие на
ищеца, извършено по време на ремонтните дейности по автомобила. На
следващо място, не се представиха доказателства, че има надлежно
упражняване правата на ответника по горецитираната разпоредба. Поради
изложеното и доколкото се установи основанието и размерът на главната
претенция, няма данни до приключване на устните състезания дългът да е
погасен, заключава, че така предявеният иск е изцяло основателен и доказан,
и следва да се уважи, като се присъди и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно уважената част от
иска, в размер на 50.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. *** и гр.
Шумен, ул. ***, да заплати на „Ремонтинженеринг“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: село Ясенково, община Венец, област
Шумен, улица „Д.“ №47, представлявано от управителя С.Р.А., сумата от
700, 61 лева /седемстотин лева и шестдесет и една стотинки/-
възнаграждение на ищеца, в качеството му на изпълнител по договор за
изработка, сключен с ответника /възложител/ на 21.09.2021 г. за ремонт на лек
автомобил „Пежо“ с ДК № ***, от която 444, 60 лева, представляваща
стойността на резервни авточасти, необходими за ремонт на лек автомобил
„Пежо“ с ДК № *** и 256.00 лева – стойността на труда за извършения
ремонт на автомобил марка „Пежо“ с ДК № ***, ведно с обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от депозиране
7
на исковата молба – 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и да
му заплати сумата от 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща
направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8