Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260147 14.02.2022
година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в
публично заседание на първии февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
14963 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК
********* против Ю.И.С., ЕГН ******** иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. член 98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1499,06
лева главница, представляваща стойността на консумираната от обекта на
потребителя ел. енергия за периода от 4.07.2017 – 02.08.2017г. относно имот, находящ
се в ….., ИТН …., както и обезщетение за забавено плащане на главницата
съгласно член 27, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 407,24 лв. за периода
от 10.02.2018г. – 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски
в производството.
Ищецът
твърди, че в качеството на краен снабдител продава ел. енергия на клиентите си
при публично известни Общи условия, които са одобрени с Решение на ДЕКВР,
влезли в сила и съгласно които ищецът е поел задължение да снабдява с ел.
енергия обект на ответника, индивидуализиращ се с ИТН № …, находящ се в ….., и представляващ жилищна сграда.
Ищецът твърди, че ответникът е негов
клиент, за което е открит клиентски № … по заявление –декларация за започване на продажба на ел. енергия с вх. №
7054877 от 5.09.2017г., като ответникът се задължил да плаща
всички свои задължение свързани със снабдяването с електрическа енергия и в
срок определен в Общите условия.
Ищецът твърди, че е изпълнил
задълженията си по доставка на ел. енергия в обект на ответника, която не била
заплатена, а поради забава на плащането на консумираната ел. енергия се дължала
и законна лихва.
От особения представител на ответника е
подаден писмен отговор, с който исковете се оспорават като неоснователни. В хода по същество се заявява, че
ответникът
не бил легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като нямал качеството
потребител на ел. енергия.
Оспорва се съществуването на договорна
връзка между ищеца и ответника, както и изложеното от ищеца твърдение за реална доставка на ел.
енергия в обект на ответника. Оспорва се
и начина на формиране на
претендираните суми. Евентуално, ако
съдът счете искът за допустим да приеме, че ответникът отговаря до
притежаваните съобразно представените писмени доказателства – ¾ ид.ч. от
правото на собственост върху обекта, а относно мор. лихва, че същата е
недължима за периода 13.03.2020 до 14.07.2020г., поради наложения мораторуим по
ЗМДВИП.
ПЛОВДИВСКИ
районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, че ищецът има качеството му на
краен снабдител по смисъла на член 98а от ЗЕ, който продава ел. енергия на
клиентите си при публично известни общи условия, представени по делото и
действащи от 27.06.2008г., които влизат в сила, без да е необходимо писменото
им приемане от потребителите.
Не е налице спор и
относно обстоятелството, че обектът описан в исковата молба е присъединен към
разпределителната електрическа мрежа на ниво ниско напражение за битови нужди,
които обстоятелства се установяват, както от представената
заявление-декларация, така също и от СТЕ.
Съгласно член 4 от ОУ под понятието клиент се разбира
потребител на ел. енергия, а потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на недв. имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕВН България.
Съгласно представените по делото два броя нотариални актове
ответницата се летитимира като собственик на 3/4 ид.ч. от правото на
собственост върху едноетажната масивна сграда, поради което е материално
легитимирана да отговаря до този размер.
По делото е изслушана СТЕ, неоспорена от страните, от
която се установява, че от м. септември 2013г. до извършения отчет на
2.08.2017г. електромерът не е бил
отчитан, поради което експертизата не може да отговори кога точно в този период
тази ел. енергия е била консумирана.
В доказ. тежест на
ищеца е било да установи количеството доставена ел. енергия за процесния
период, което не бе доказано, с оглед на което искът като недоказан ще се
отхвърли.
На основание гореизложеното,
ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК *********
против Ю. И.С., ЕГН ******** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. член 98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането й да
заплати сумата от 1499,06 лева
главница, предсгавляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
ел. енергия за периода от 4.07.2017 – 02.08.2017г. относно имот, находящ се в ……,
ИТН …, обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 27, ал. 1 от
ОУ на дружеството в размер на 407,24 лв. за периода от 10.02.2018г. –
10.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2020
г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
На а. Т.Г.М. като особен представител на
ответника да се издаде РКО за сумата от 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП