№ 208
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110129265 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по предявен от К. А. Н., ЕГН **********, адрес-гр.София, ***, срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление-
гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23Б, отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК за установяване липсата на вземане с право на принудително изпълнение
на ответното дружество срещу ищцовата страна за сумата в общ размер 2 424,22 лв. със
законната лихва от 07.05.2003 г. до окончателното плащане на сумата, от които 1 902,67 лв.-
главница, 474,02 лв.-лихва за забава върху главницата, както и сумата 47,53 лв.-разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.08.2003 г. по ч.гр.д.№03819/2003 г.
на СРС-78 с-в и са предмет на изп.дело №*** на ЧСИ №838-М.Бъзински.
В исковата молба ищцовата страна чрез пълномощника си адв.П.Х. твърди, че срещу
ищцовата страна се води посоченото изп.дело, образувано по молба на ответното дружество.
Сумите по цитирания изпълнителен лист са погасени по давност. Последното изп.действие
по изпълнителното дело е от 06.12.2010 г., като счита, че е било прекратено, дори да не е
налично постановление, на 07.12.2012 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Вземанията, за
които е издаден изпълнителният лист, са периодични вземания и се погасяват с 3-годишна
погасителна давност, като такава тече от последното изпълнително действие. Дори да се
приеме, че е приложима 5-годишната давност, то тя е изтекла на 07.12.2015 г. Претендират
се разноски по делото.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът чрез
1
процесуалния си представител юрк.М.Н.а оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Неоснователен е доводът за погасяването им по давност, защото тя е
прекъсната с подаването на молба за образуване на изп.дело до ДСИ и с образуването на
изпълнителното дело съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД, а след образуването на изпълнителното
производство давността не тече, доколкото съгласно чл.115, б.”ж” ЗЗД давността спира при
висящ изпълнителен процес (ППВС №3/1980 г.). Нов давностен срок започва да тече от
датата на прекратяване на изп.дело по силата на закона. ППВС №3/1980 г. губи своята сила
с приемането на ТР №2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, до датата на постановяване на последното
се прилагат правилата на ППВС №3/1980 г., поради което давността за вземането на
ответника не е текла до 26.06.2015 г. Ответното дружество като взискател по изпълнението
е овластило ЧСИ по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, поради което всяко негово действие следва да
се съобразява при преценката за перемпция на изпълнителното дело. Твърди, че дори да се
приеме, че извършените изп.действия са негодни да прекъснат давностните срокове, то
съгласно реш.№37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№1747/2020 г., IV г.о., ГК е налице
хипотезата, че когато изп.дело е направено искане за нов способ, перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. С реш.
№3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о. е разяснено, че
перемпцията е без правно значение за давността. Прави възражение за прекомерност на
адв.хонорар в условията на евентуалност. Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С изпълнителен лист от 14.08.2003 г. по ч.гр.д.№03819/2003 г. на СРС-78 с-в ищецът е
осъден да заплати на ответното дружество Веселин Н. И. е осъден да заплати на ответното
дружество процесните суми; върху изпълнителния лист е отразен протокол от 10.01.2008 г.
по изп.дело №***/2003 г. на СИС с отбелязване, че призовка за доброволно изпълнение е
връчена на 01.12.2003 г., а последното изп.действие по делото е от 19.04.2005 г.
От приложеното копие на изп.дело №*** на ЧСИ №838-М.Бъзински се установява, че то
е образувано въз основа на посочения изп.лист по молба на ответното дружество вх.
№31329/23.11.2010 г., ПДИ е връчена на длъжника на 08.12.2010 г.; изпратеното запорно
съобщение изх.№67365/06.12.2010 г. за налагане на запор на дружествени дялове от капитал
на „***“ ЕООД касае съвсем друг длъжник; на 06.12.2010 г. са изпратени запорни
съобщения до различни банки за налагане на запори върху банкови сметки и съдържанието
на банкови трезори и касети, като по тях или не са върнати отговори, или е отговорено, че
длъжникът няма сметки в банката; с писмо вх.№34102/15.12.2010 г. „***“ АД е отговорила,
че длъжникът има 2 банкови сметки, върху които е наложен запорът, но наличностите не са
достатъчни за покриване на цялата сума по запора; с постановление от 12.05.2022 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК; на 01.06.2022 г. са
изпратени съобщения за вдигане на запорите.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
2
І. По допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК:
Искът следва да се квалифицира като такъв по чл.124, ал.1 ГПК, доколкото
изпълнителният лист за процесните суми е издаден при действието на ГПК-1952 г.
Възражението на ответната страна за недопустимост на иска е неоснователно-длъжникът-
ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност
вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ
изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на
който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса
на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност, защото давността
погасява правото на кредитора на принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея (Решение №60282/19.01.2022 г. по гр.д.
№903/2021 г. на ВКС-ІІІ г.о.).
ІІ. По основателността на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-
такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
1. По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото
възникването на процесните вземания в полза на ответното дружество в посочените в
исковата молба и изпълнителния лист размери.
2. Доводът за изтекла погасителна давност е основателен.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично
плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД-налице са парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111,
3
б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният
срок на погасителна давност. Издаването на изпълнителен лист за тези суми не променя
давностния срок за тях-той е издаден при действието на ГПК-1952 г. по реда на чл.237 ГПК-
1952 г.-въз основа на несъдебно изпълнително основание, а не на заповед за изпълнение или
съдебно решение.
Погасителната давност се прекъсва на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД от датата, на която е
поискано или предприето валидно изпълнително действие, реализиращо съответния
изпълнителен способ-независимо дали изпълнителният способ е посочен от взискателя или
се реализира от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1
ЗЧСИ и независимо от прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК-2007 г. поради непоискване от взискателя на изпълнителни действия в продължение
на 2 години (което прекратяване настъпва по силата на закона-ТР №47/1965 г.-ОСГК на
ВС); не са изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
извършването на справки и проучване имущественото състояние на длъжника,
назначаването на експертиза, извършването на разпределение и плащането въз основа на
влязло в сила разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна на
основание чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД (ТР №2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.10). Подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание
по чл.242 ГПК-1952 г. не представлява предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД, поради което не прекъсва давността (така-ТР
№2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.14).
Изискуемостта на главницата за всяко месечно задължение настъпва с изтичането на 30
дни след месеца, за който се дължи-следователно изискуемостта на вземането за последния
месец от процесното задължение-м.01.2003 г., е настъпила на 04.03.2003 г. Изпълнителното
дело пред ДСИ е образувано през 2003 г., като последното изпълнително действие по това
изп.дело според официалното удостоверяване от съдебния изпълнител в протокола върху
изпълнителния лист е от 19.04.2005 г. Доколкото висящността на изпълнителното
производство не спира и не прекъсва погасителната давност, следва да се приеме, че тя не е
спирана и прекъсвана и съответно е изтекла на 04.03.2006 г.-преди прекратяване на изп.дело
№***/2003 г. на СИС при СРС, което е постановено с протокола от 10.01.2008 г. Дори и да
се приеме, че при висящността на изп.дело пред ДСИ погасителната давност е била спряна,
а е прекъсната с изпълнителното действие от 19.04.2005 г., то с прекратяването на
изпълнителното дело е отпаднало действието на спиране на давностния срок и от 19.04.2005
г. е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 19.04.2008 г.-преди образуване на
изп.дело пред ЧСИ Бъзински.
Следователно при образуване на изп.дело №*** на ЧСИ №838-М.Бъзински през 2010 г.
погасителната давност за вземането е била вече изтекла, поради което изпълнителните
действия по това второ изп.дело и исканията за такива не следва да се обсъждат, доколкото
вече изтекъл давностен срок не може да се спира или прекъсва.
4
По изложените съображения тези искове са изцяло основателни.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски.
Възражението на ответната страна за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцовата
страна е частично основателно и следва с оглед извършените процесуални действия да бъде
намалено до 542,42 лв. Следователно ищцовата страна има право общо на 641,44 лв.
(платени държавни такси и адвокатско възнаграждение).
Ответната страна няма право на разноски с оглед изхода на делото, поради което такива
не й се присъждат.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. А. Н., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23Б, отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, не разполага спрямо ищеца К. А. Н., ЕГН **********, с право на
принудително изпълнение за сумата в общ размер 2 424,22 лв. със законната лихва от
07.05.2003 г. до окончателното плащане на сумата, от които 1 902,67 лв.-главница, 474,02
лв.-лихва за забава върху главницата, както и сумата 47,53 лв.-разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 14.08.2003 г. по ч.гр.д.№03819/2003 г. на СРС-78 с-в и
са предмет на изп.дело №*** на ЧСИ №838-М.Бъзински.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец”
№23Б, да заплати на К. А. Н., ЕГН **********, адрес-гр.София, ***, сумата 641,44 лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5