Определение по дело №230/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 469
Дата: 7 февруари 2024 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20237200700230
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

469

 

гр. Русе, 07.02.2024 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                                              

  СЪДИЯ: Спас Спасов

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 230 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по молба на М.Н.М., чрез адв. Х., за изменение на решение № 272/19.10.2023 г., постановено по адм. № 230/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта му относно разноските. Сочи се, че не били присъдени разноските, направени по адм. д. № 441/2021 г. по описа на АС – Русе, както и тези, направени в касационното производство по адм. д. № 1112/2023 г. по описа на ВАС. Не била приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства е могло да бъдат събрани още в хода на ревизионното производство или да се дадат указания, че този въпрос е решаващ за приходната администрация, но тя няма възможност да събере такива доказателства. Тъй като това не е направено няма причина жалбоподателката да понася разноски за едно незаконно производство, проведено при съществени процесуални нарушения. В уточняваща молба от 28.12.2023 г. се прецизира, че се претендира изменение на съдебния акт в частта за разноските, съобразно уважената част, както следва: по адм. д. № 441/2021 г. на АС – Русе – 3310 лв. от които 10 лв. държавна такса, 800 лв. – депозит за вещо лице и 2500 лв. – адвокатско възнаграждение; по адм. д. № 1112/2023 г. – 3000 лв. адвокатско възнаграждение.

По тази молба насрещната страна изразява становище за неоснователност.

Подадена е идентична молба от директора на дирекция ОДОП – Варна, отново с искане за изменение на съдебния акт в частта му относно разноските. Твърди се, че е приложим редът по чл. 161, ал. 3 от ДОПК, рефлектиращ върху разноските. Посочва, че на ответника се следват в пълен размер претендираните разноски – д.т. за касационно обжалване – 269, 53 лв., юрк. възнаграждение по адм. д. № 441/2021 г. на АС – Русе – 574,78 лв.; юрк. възнаграждение за касационната инстанция – 701,55 лв., юрк. възнаграждение по адм. д. № 230/2023 г. – 3 345, 25 лв., а не както са присъдени само част от тях – за първата и за касационната инстанция в размер на 1 545, 86 лв. В обобщение се иска М.М. да бъде осъдена да заплати в полза на ответника разноски в размер на 4 891, 11 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и държавна такса за касационно обжалване.

По тази молба М.М. изразява становище за нейната неоснователност.

Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и подлежат на разглеждане по същество.

Молбата на М.Н.М. съдът преценява като неоснователна, а тази на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП - за основателна.

Предмет на разглеждане по адм. д. № 441/2021 г. на Административен съд – Русе е бил ревизионен акт № Р-03001820000683-091-001 от 27.01.2021 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, потвърден с решение № 49/28.04.2021 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на М.М. са установени задължения по ЗДДФЛ в общ размер 31 129,64 лева , от които за 2014 г. – 3 423,60 лв.; за 2015 г. – 1 357,11 лв. и за 2017 г. – 26 348,93 лв., както и е начислена лихва за забава на основание чл. 175 ДОПК общо 9 991,93 лв.

С решението си съдът е отменил РА в частта, с която по отношение на М. са установени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017 г. размер на 26 348,93 лв. и лихва към 27.01.2021 г. в размер на 7 341,69 лв., отхвърлил е оспорването в останалата част и е осъдил оспорващата да заплати на НАП сумата 701,55 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В мотивната част, досежно разноските, съдът е изложил  в обобщение, че жалбата е частично основателна, поради което и при прилагането на чл. 161, ал. 1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски би следвало да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. В случая обаче е приложима разпоредбата на чл.161, ал. 3 от ДОПК, тъй като ревизионният акт, в частта за определените данъчни задължения за 2017 г., се отменя само въз основа на представените в съдебното производство от жалбоподателката писмени доказателства, установяващи връзката между юридическото лице, върнало дадения установен по делото заем на ФЛ и лицето-заемополучател. При проявена процесуална активност от страна на М., още в административната фаза на производството, тези доказателства са могли да бъдат представени.  Предвид изложеното е преценил, че на ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в размер на 701,55 лв.

По това дело е постъпило и искане по чл. 248 от ГПК за изменението му в частта на разноските от оспорващата като претендира осъждането на ТД на НАП - Варна за заплащане на направените в съдебното производство по разноски в общ размер 3350 лв. , съгласно приложения списък.

АС се е произнесъл с определение. За да остави без уважение тази молба, концентрирана върху приложението на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, първоинстанционният съд е изложил, че не се следват разноски, тъй като жалбоподателят е представил доказателства едва в съдебно заседание, въпреки че е можело те да бъдат представени в административното производство. В случая се касае до такива  доказателства, които съдът приема за оборващи тезата на данъчната администрация за наличие на задължения за част от ревизирания период, т.е. тези доказателства са основание за частичната отмяна на оспорения РА. Жалбоподателят се е снабдил с тях самостоятелно, без участието на съда и е можел да положи същите усилия и в административното производство. Тъкмо санкционирането на процесуална пасивност цели санкцията на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.  Изложил е, че не всички факти и обстоятелства са известни на органите по приходите и за установяване на относимите в производството такива ДОПК предвижда определена процесуална активност от ревизираното лице. В случая то е следвало, освен да твърди, че се касае до връщане на заем, даден на физическо лице, да посочи, вкл. и доказателства за това, че юридическото лице, върнало заема, има пряка връзка със заемополучателя.

По направено касационно обжалване на ответника, досежно отменителната част, и по частна жалба на М., Върховният административен съд е постановил решение № 4922/10.05.2023 г. по адм. д. № 1112/2023 г., с което е отменил решение № 32/05.08.2022 г., постановено по адм.д. № 441/2021 г. на АС, в частта, с която е отменен РА за установени в тежест на М. М. задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2017 г. в размер на 26 348,93 лв. и лихва към 27.01.2021 г. в размер на 7 341,69 лв., както и в частта, с която М. М. е осъдена да заплати в полза на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение над сумата 126,77 лв.

В мотивите на своето решение ВАС е посочил, че поради отмяната и връщането на решението в частта, в която е отменен ревизионният акт за установените задължения за 2017 г., следва да бъде отменено решението и в частта за разноските над частта, припадаща се на отхвърлената част от жалбата, или над 126,77 лв. Спорът, повдигнат в частната жалба, касае единствено отменителната част на решението, и разрешаването му зависи от крайния извод за дължимостта и евентуалния размер на данъка върху доходите за 2017 г. Предвид това, първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, относими към задължението за 2017 г., при новото разглеждане в съответствие с изводите си. Предвид изхода от производството първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претенциите за разноски в касационното производство в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК.

Най-сетне, при новото разглеждане на делото с решение по адм. д. № 230/2023 г. Административен съд – Русе е отменил РА в частта за установени в тежест на М.Н.М. *** задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2017 г. в размер на 26 348, 93 лв. и лихва към 27.01.2021 г. в размер на 7 341, 69 лв. и я е осъдил  да заплати на  НАП сумата от 1 545, 86 лева разноски.

По отношение на формираните разноски е посочил, че при първоначалното разглеждане на делото съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като ревизионният акт в частта за определените данъчни задължения за 2017 г. се отменя само въз основа на представените в съдебното производство от жалбоподателя писмени доказателства, установяващи връзката между юридическото лице, върнало дадения на С. Б. заем и лицето-заемополучател. Счел е, че при проявена процесуална активност от страна на М., още в административната фаза на производството тези доказателства са могли да бъдат представени. Предвид изложеното, на ответника е присъдил юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (в относимата към момента разпоредба) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в размер на 701, 55 лв. като разноски за първата инстанция, с оглед указанията на ВАС, които следва да се присъдят до този пълен размер.

Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът се е произнесъл и по разноските, направени при касационното обжалване.

 Предвид изхода на делото пред ВАС е изложил, че такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника в общ размер на 1 545, 86 лева, от които държавна такса за касационно обжалване в размер на 269, 53 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 701, 55 лв., както и 574,78 лв. юрисконсултско възнаграждение по а.д. № 441/2021 г. на АС - Русе

По молбата на М.М. съдът съобразява следното:

По административната преписка съпругът на М. е представил две копия на договори за заем от 2009 г. и 2010 г. с лицето С. Б., съотв. за сумите 60 000 евро и 120 000 евро като последната сума не се явява левов еквивалент на върнатия заем (такъв се явява сумата от 125255,62 евро, преведена от сметка на М.М. – писмо стр. 105 от делото).

Органите по приходите са адресирали до М.М. идентични искания, съотв. искане от 27.08.2019 г. (л. 297 от преписката и сл.) в чиято точка 11 се изискват документи от заеми в лева и валута на физически и юридически лица поотделно за всяка от ревизираните години, вкл. 2017 г. – да се представят заверени копия на документи договори, разписки за предоставяне и връщане на заемите. В отговор от 17.09.2019 г. (л. 292 и сл.) М. не представя доказателства за процесните заеми.

С последващо конкретно искане до нея от 07.02.2020 г. (л. 66 и сл.), връчен надлежно, е изискана информация за конкретния доход от Нидерландия от 244 062,50 лв. за който да се представи документи за предоставения заем, идентификационни данни на заемополучателя/ите, данни за кореспонденция, документи, доказващи кога и как са предоставени сумите, вкл. разписки, квитанции, запис на заповед и др. като по делото няма данни такива данни да се предоставяни.

Такива не се съдържат и в жалбата до горестоящия орган поради което са налице още основания да се приеме, че правопораждащите за спора факти, обективирани в искания за доказателства, не са били предоставени от М., поради което не е налице възможност за прилагане на правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

В производството по адм. д. № 441/2021 г. в съдебната фаза, във връзка с твърденията на жалбоподателката, че приетия от ревизиращите за 2017 г. превод от Нидерландия в размер на 244 062,50 лв. като такъв с недоказан произход е всъщност връщане на даден в началото на 2017 г. заем на С. Б., са представени писмени доказателства - извлечение от търговския регистър, Търговско-промишлената палата, както и Акт за изменение на дружествения договор на дружество с ограничена отговорност /стр.184-200 от делото/. От тях се установява, че AMS Bouwgroep Holding B.V., със седалище в Зандам и адрес на управление Дорпсстраат 115 в Колендам е с изпълнителен директор С. Б., представляващ дружеството, като последното е наредило превод в размер 244062,50 лв. с посочено основание за превода "връщане на заем" – вж. писмо от ОББ, стр. 105 от делото. В тази връзка са дадени и гласни доказателства, които при съвкупност водят на извода за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, а не тази по ал. 1 на същата разпоредба.

След като доказателствата, послужили за установяване на спорното право, са представени едва в съдебната фаза е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, предвиждаща, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, която дерогира общото правило на ал. 1 от същата разпоредба, поради което разноски в полза на жалбоподателя не се дължат за това производство, нито за производството по адм. д. № 230/2023 г. на АС – Русе, дори и да бяха претендирани, тъй като почиват на същите факти. Тези констатации са част и от мотивите на съдебния акт на ВАС.

В касационното производство спорното право касае само сумата от 26 384, 93 лева, респ. и лихвата в размер на 7 341,69 лв., която представлява и материалния интерес – това е и предметът на спора в касационната фаза. С решението на ВАС се отменя „отменителната“ част на решението на АС, в отхвърлителната част на първото решение съдебният акт се стабилизира тъй като не е предмет на касационната проверка от ВАС.

Доколкото решението на АС е отменено по жалба на ответника за сумата 26 384, 93 лв., респ. и лихвата в размер на 7 341,69 лв., независимо, че делото се връща за ново разглеждане, в полза на касатора, на осн. чл. 226, ал. 3 от АПК се дължат направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3345,25 лв., съобр. текста на чл. 8, т. 4 от актуалната Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатското възнагрлаждение – ДВ изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022 г. С молбата за изменение на разноските обаче, за тази инстанция са претендирани само 701, 55 лв., такива са и присъдени с решението по адм. д. № 230/2023 г. на АС, а доколкото съдът е обвързан и от петитума на искането, в тази си част решението не следва да се изменя.

В полза на ответника следва да се присъди своевременно претендираната със становище от 20.09.2023 г. по основание и размер сума 3345,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение за производството по адм. д. № 230/2023 г. на осн. чл. 161, ал. 3 от ДОПК по изложените по-горе съображения за приложението на закона.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс осъдителния диспозитив на решение № 272/19.10.2023 г. по адм. д. 230/2023 г. по описа на Административен съд – Русе като

ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Националната агенция за приходите сумата в общ размер  от 4 891, 11 лева разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Н.М. за изменение на решение № 272/19.10.2023 г. по адм. д. 230/2023 г. по описа на Административен съд – Русе за присъждане на разноски в нейна полза.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: