Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1113
гр. Русе, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет и втори май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7444 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 ГПК, а
предявените искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Енерго-Про Продажби” АД–Варна твърдят, че ответникът е техен клиент във връзка с продажба на
ел.енергия за обект,находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл. , вх.11,ет.1, ап.2,
с абонатен номер **********.Сочи се, че за периода 05.12.2017 г.-03.02.2018 г.
потребителят останал задължен към тях с цената за консумиран ел.ток в размер на
278,12 лв., фактурирана във времето 19.01.-20.02.2018 г., като от 12.02. до 19.07.2018
г. им се следва и лихва за забава на обща стойност от 11,06 лв.В тази връзка и
въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело № 5468/ 2018 г. по описа на РРС,
в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като в хипотезата на
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК им било указано да предявят претенциите си по общия
исков ред.Искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че
им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 5468/2018 г. по описа на РРС, със законната
лихва от образуване на посоченото дело.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът С.И.М. не се явява в
съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 5468/ 2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в
настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неплатена от С.И.М. ел.енергия за периода 19.01.-20.02.2018 г. в общ размер на 278,12 лв., с лихва за забава за
времето 12.02.-19.07.2018 г. от 11,06 лв.,
със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г., както и 75 лв. –разноски за производството.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на 04.10.2018
г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 02.11.2018 г.
По делото има разногласие по
въпроса дали ответникът
е клиент на ищеца във връзка с продажба
на ел.енергия за обект,находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл. , вх.11, ет.1,
ап.2, с абонатен номер **********.Видно от документа на л.48, лицето е с
регистрирани там постоянен и настоящ адрес от 2011 г.В периода м.януари 2016 г.-м.декември
2017 г. абонатът регулярно е плащал цената на услугите на доставчика
(л.10-л.12).
Приложени са Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия, ведно с доказателства за
надлежното им публикуване в печата (л.13-л.37).
Ищецът е представил две фактури,
касаещи процесния период.Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
приложените доказателства и извършена проверка при доставчика, е посочило, че
ответникът, като абонат на дружеството, не е заплатил следващата се цена за
доставената му електрическа енергия от 140,04 лв. по фактурата от 19.01.2018
г., касаеща времето 05.12.2017
г.-04.01.2018 г., и от 138,08 лв. по фактурата от 20.02.2018 г. за времето
05.01.-03.02.2018 г.Лихвата за забава е определена от експерта на 11,14 лева.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5468/ 2018 г. по
описа на РРС, като актът е насочен срещу С. Ибрямв М. и е за заплащане на сумите,
заявени по исковата молба, представляващи цена за доставена от ”Енерго Про Продажби”
АД–Варна ел.енергия през процесния период, с лихва
за забавено плащане, като в срока, определен от съда във връзка с хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, заявителят
е предявил иск за установяване на вземанията
си, предвид което претенциите му са допустими.
От представените в производството доказателства и при извършената проверка от вещото лице става
ясно, че през спорния период до имот в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл. , вх.11,ет.1, ап.2, с
абонатен номер **********, от ищеца е бил доставян електрически ток.В приложените фактури са
отразени изразходваните от потребителя количества дневна и нощна енергии за
времето 05.12.2017 г.-03.02.2018 г.Извън срока по чл.131 от ГПК е направеното
от ответника възражение в ход по същество, че липсват доказателства, че
измервателният уред е бил в изправност през процесния период.При тези данни
трябва да се приеме, че ищецът е бил изправен съконтрахент по облигационната
връзка.
По делото се установява, че през процестния период ответникът
е титуляр на партидата за обекта.При това положение същият има качеството на
потребител по смисъла на §1 от ДР на ЗЕ и ОУ на доставчика.По делото са
ангажирани доказателства, че в периода 2016 г. и до м.декември 2017 г. абонатът
регулярно е заплащал цената на доставената му услуга.Не се сочи наличие на
някое от условията, визирани в закона и ОУ, от които да се обоснове извод, че е
настъпила промяна в качеството на ответника като “краен клиент”, закупуващ
електрическа енергия за собстевно ползване.Дружеството е доставило на абоната услуги за
процесния период.От своя страна клиентът дължи цената, заявена по исковата
молба. Стойността е потвърдена от назначената в производството икономическа
експертиза.Върху главницата се следва законна лихва, считано
от момента на образуване на ч.гр.дело № 5468/ 2018 г. по описа на РРС–01.08.2018
г.
Досежно
акцесорния иск, съдът намира претенцията за основателна. Няма спор, че
ответникът е неизправен съконтрахент за заявеното по исковата молба време.При
определяне на размера на задължението кредиторът е съобразил Общите условия на
договорите за продажба. Вземането по това перо е определено от вещото лице на
по-висока стойност.Искът следва да се уважи така, както е предявен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат
разноските за двете производства.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.М., ЕГН **********,***, че дължи на ”Енерго
Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 278,12 лв., представляваща
цена за доставена ел.енергия за имот в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл. , вх.11,ап.2,
абонатен номер **********, за периода 05.12.2017 г.–03.02.2018
г., фактурирана във времето 19.01.-20.02.2018 г., с лихва
за забава от 12.02. до 19.07.2018 г. в размер на 11,06 лв., със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г. до окончателното плащане,
присъдени със Заповед № 3025 от 02.08.2018 г. по ч.гр.дело № 5468/2018 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********,***, да заплати на ”Енерго Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, по банкова сметка ***: ***, BIC: *** ”Сосиете
Женерал Експресбанк” АД, сумата от 475 лв.-разноски по делото, както и сумата
от 75 лв. във връзка с ч.гр.дело № 5468/2018 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в 2–седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/