РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. ХАСКОВО, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20235600500411 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 233 от 24.04.2023 г., постановено по гр.д. № 755/2022 г., РС Хасково
е осъдил Община *** да заплати на С. И. Д. от гр. *** сумата от 239.86 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди следствие на непозволено увреждане,
настъпило на 09.08.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от 09.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил Община *** да заплати на С. И. Д. сумата от 13 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания,
следствие на непозволено увреждане, настъпило на 09.08.2021 г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от 09.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е Община *** да заплати на С. И. Д. сумата от 2391,58 лв., направени по
делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивника, който обжалва в срок.
Счита,че в хода на съдебното производство не е установен по безспорен и категоричен
начин фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и предпоставките за ангажиране отговорността
на Община ***. Съдът необосновано неприел направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и неправилно определил размера на
1
дължимото обезщетение, което не било съобразено с правилото на чл.52 от ЗЗД. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционният съд и
постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове или да
намали размера на присъдените обезщетения, като се съобрази с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Н. Т., пълномощник на въззиваемата С. И.
Д., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от съда решение е
правилно, съобразено със събраните по делото доказателства и определено обезщетение,
съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД. Моли да бъде потвърдено постановеното решение и
присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата Д. сумата от 1591,58 лв. разноски във въззивното производство – платено
възнаграждение на адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.06.2023 г.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, предявени от С. И. Д. против Община *** за заплащане на сумата от 239.86 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди следствие на непозволено
увреждане, настъпило на 09.08.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази
сума, считано от 09.08.2021 г. до окончателното й изплащане и на сумата от 13 000 лв./
увеличен с.заседание на 15.12.2022 г./, предявен като частичен от цялата сума от 17 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на
непозволено увреждане, настъпило на 09.08.2021 г.,а именно – болки и страдания от
счупване на глезена на десния крак в резултат на пропадане на крака в непочистена от
ответника шахта, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
09.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените искове са основателни и доказани в предявените
размери, в които е уважил същите. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция
не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод
различен от направения от решаващия съд.
Неоснователни са доводите на въззивника Община *** за необоснованост на
постановения съдебен акт и за неправилното приложение на разпоредбите на чл.51 и чл.52
от ЗЗД и за липса на основания за ангажиране отговорността на Община ***.
Съдът подробно е проследил действащата нормативна уредба, съгласно която в
2
тежест на Община *** е вменено задължението да поддържа и стопанисва общинските
пътища, като изложените мотиви се споделят от въззивната инстанция. Именно това
противоправно бездействие на ответника е станало причина за увреждане здравето на
ищцата чрез причиняване на процесната фрактура, от което са настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и имуществени вреди, свързани
с направените разходите за лечение и възстановяване. Наличието на непочистена шахта на
уличното платно, което е довело до пропадането на ищцата и счупване на крака й са
безспорно установени от събраните по делото гласни доказателства и експертизи.
Ответникът не ангажира доказателства, които да опровергават тези доказателства.
Неоснователно е възражението на ответника за виновно поведение на ищцата, с
което е предизвикала инцидента или, че е допринесла с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат. Не се установява, както и решаващият съд е посочил, в близост до
мястото, където е пресичала ищцата да е имало обозначена пешеходна пътека, за да се
направи извод,че същата е пресичала неправилно и че се е движела неправилно по пътното
платно. Непочистената шахта няма как да бъде възприета от ищцата като препятствие, което
да заобиколи или най-малко за заостри вниманието й при пресичането на пътното платно.
Освен това при ремонт на уличното платно, в не малко случаи шахтите не се повдигат,
остават по-ниски, при което се пълнят с листа и др. и при попадане на крака върху тях той
пропада, при което пешеходецът губи равновесие и пада, както е станало и в конкретния
случай. Ето защо не може да бъде възприето като основателно направеното от ответника,
въззивник в настоящото производство, възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата.
Неоснователно е направеното от въззивника възражение за необоснованост на
съдебния акт в частта, в която съдът е присъдил обезщетение в размер на 239,86 лв. за
претърпени имуществени вреди, свързани с проведеното лечение. По делото са представени
писмени доказателства – фактури и касови бележки, неоспорени от ответника, с които се
установяват направените от ищцата разходи във връзка с лечението на травмата. Отделно от
това в заключението/ СМЕ/ си ВЛ е посочило,че направените разходи са необходими и във
връзка с провежданото лечение.
Неоснователно е и направеното възражение за необоснованост на съдебния акт и
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания. При определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл.52 от
ЗЗД, следва да се определят действително претърпените вреди, при спазване на обективно
установените критерии. При определяне на този размер решаващият съд правилно е
съобразил тежестта на травмата, периодът на гипсова имобилизация и на възстановяване,
който, според заключението на ВЛ е около 60 дни, преживените болки, причинените
затруднение в движението и неудобства в ежедневието на ищцата. Около една година,
според доклада в с.з. на ВЛ, ищцата е имала проблеми с ходенето, изпитвала е чувство на
болка, което се обяснява и с оток в зоната на фрактурата. Инцидентът и всички
3
съпровождащи го събития определено са извели ищцата извън обичайния й ритъм на живот
и са изпълнили ежедневието й с тревожност и притеснения. Безспорно установено е,че
ищцата е посещавала психолог, т.като не е съумяла сама да се справи с емоционалния
дискомфорт и психическо напрежение, които са се породили след инцидента. Имайки
предвид изложеното и това,че към момента движението на крака е възстановено ,правилно
съдът е определил размер на обезщетението от 13 000 лв. Така определеното обезщетение не
следва да бъде намалено, т.като не се установи съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата.
Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното възнаграждение на
адвокат, поради което то не следва да бъде намалено.
Съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение,дължимо по чл.7 ал.2 т.1 е в размер на 400
лв., а по т.3 – 1570 лв. или общо минималното възнаграждение по двата иска е в размер
общо на 1970 лв., поради което претендираното в размер на 1591,58 лв. не се явява
прекомерно и не следва да бъде намалено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233 от 24.04.2023 г. на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 755 по описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА Община ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, БУЛСТАТ:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Д. от гр. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Хасково, бул. „ България“ № 146, вх.Д, ап.4, адв. Н.Т., сумата от 1591.58 лв.,направени по
делото, пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4