Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/25.11.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1826 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството
е образувано по молба на „П.Б.И.Г.“ ЕООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че
с ответника „Е.Г.П.” ЕООД е сключил договор за наем на недвижим имот от
01.12.2018г. за наем на офис помещение и два броя гаражи. За периода 01.2019 г.
– 07.2019 г. ответникът не изпълнил задължението си да заплати дължимата наемна
цена по издадените фактури, общо в
размер на 33 436,37 лева. Сочи
се, че тези вземания представляват вземания по търговска сделка, като поради
неплащането на задълженията, следва да се счита, че ответникът е
неплатежоспособен, евентуално свръхзадлъжнял. Моли съда да постанови решение по
чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
Ответникът „Е.Г.П.” ЕООД - редовно уведомен за
производството по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК, не взема становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от Договор за наем на недвижим
имот от 01.12.2018 г. (стр. 12-22 по делото), между „П.Б.И.Г.” ЕООД в
качеството на Наемодател и „Е.Г.П.” ЕООД в качеството на Наемател е сключен договор
за наем относно: а) Офис помещение с площ от 170 кв.м., находящо се на ет. 6,
при съседи на офис- помещението: от запад-калканна стена на съседна сграда с
адрес: бул. „*********; от юг: вътрешен двор; от изток - калканна стена на
съседна сграда с адрес: бул. „*********; от север: бул. „Патриарх Евтимий,
наричано по-долу „Офис помещението” или само „Помещението”, б) 2 бр. паркоместа
- № 1 и № 2. Съгласно чл. 2.1. от договора за ползването на имота се дължи
Месечна наемна цена в размер на 1870
евро без ДДС. В чл. 2.4. е уговорено, че месечната наемната цена за
съответния месец се заплаща авансово до 7-мо число на същия месец. Съгласно чл.
2.6. от договора, наемателят дължи на наемодателя заплащането на такса за
ползване на услугите по поддръжка на сградата в размер на 2евро без ДДС на
кв.м. на месец за отдадената под наем площ (170 кв.м.) или общо в размер на 340
евро без ДДС на месец. Съгласно чл. 2.8. всяко месечно плащане се дължи в срок
до 7-мо число на текущия календарен месец. Според чл. 2.11. разходите за електричество, отопление, вода,
се заплащат от наемодателя като разходите за съответния календарен месец се
префактурират от наемодателя на наемателя.
От протокол за годност и предаване на
наемния обект, от 01.12.2018 г. (стр. 23 по делото) се установява, че
наемателят е получил ключовете от наемното помещение – офис като са засечени
показанията на уредите за отчитане на консумация на ток, вода, топлинна
енергия.
Представени са фактури - фактура № **********/02.01.2019 г.; фактура
№ **********/ 01.02.2019 г.; фактура № **********/01.03.2019.; фактура №
**********/ 01.04.2019; фактура № **********/2.5.2019 г.; фактура № **********/16.5.2019
г.; фактура № **********/ 03.06.2019 г; фактура № **********/17.06.2019 г.;
фактура № **********/01.07.2019 г.; фактура № **********/16.07.2019 г.; фактура
№ **********/19.08.2019 г., като всички фактури, с изключение на последната са
подписани от представители на издателя и на получателя - „Е.Г.П.” ЕООД.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което Съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвено.
Вещото лице е констатирало, че всички
издадени фактури във връзка с процесния договор за наем са осчетоводени в
счетоводството на ищеца по сметка 411 „Клиенти“, по аналитичната партида на
наемателя „Е.г.П.“ ЕООД като вземане от него. Вещото лице е осъществило контакт
с управителя на ответното дружество, който я е уведомил, че през 2019 г.
дружеството не е регистрирано по ЗДДС, не е осъществявало счетоводно отчитане
на процесните фактури и не е осъществявало друга стопанска дейност, с
изключение на ползване на процесните помещения под наем.
За 2018 г. дружеството „Е.г.П.“ ЕООД е
подало декларация по чл. 38 от Закона за счетоводството за липса на дейност.
Според вещото лице общият размер на
сумите по посочените фактури, по които няма отразено плащане е 33 436,37
лева. Най-старата неплатена фактура е с дата 02.01.2019 година. Вещото лице е
констатирало, че дружеството не е изготвяло ГФО, а няма и данни за налични активи – дълготрайни или
краткотрайни. Относно задълженията се установява, че към 31.08.2019 г. пасивите включват краткосрочно задължение в
размер на 33 х. лева (по процесните фактури), 10 х. лева (към управителя К.Г.за
частично плащане по договора за наем в полза на наемателя). За 2019 година е налице
счетоводна загуба от 43 х. лева (за наем на процесния офис).
На основа на тези данни вещото лице
посочило, че коефициентите за обща/бърза/незабавна и абсолютна ликвидност са
0,000.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Молителят в производството по чл. 625 от ТЗ е предявил искане за откриване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника на две основания – неплатежоспособност – като главно искане и на
основание свръхзадлъжнялост като евентуално искане.
По предявеното главно искане - за откриване на производство по
несъстоятелност на основание
неплатежоспособност
За да бъде открито производство по
несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да
е налице неплатежоспособност на длъжника
по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
парично вземане и 5) затрудненията на длъжника
да не са временни и състоянието
да е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е дружество,
което твърди, че е кредитор на длъжника по търговска сделка. Ответникът по
молбата е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско
дружество съобразно правно-организационната си форма.
Съдът намира, че по делото се доказа и третата
предпоставка, а именно, че молителят има вземане, свързано с търговска сделка,
към длъжника по молбата по чл. 625 от ТЗ, което да е изискуемо и ликвидно, по
следните съображения:
Установява се, че ищецът има вземане за
наемната цена по договор за наем, сключен между страните в производството. В
случая се касае за наем на офис помещение и гаражи, т.е за сделка, сключена от
ответника като търговец, свързана с упражняваното от него занятие - целта е да
се осигури помещение, в което да се осъществява търговската дейност на
дружеството (чл. 286, ал.1 от ТЗ). Следователно, вземането за наемната цена по
този договор за наем е вземане по търговска сделка.
Доказа се и общият размер на
задължението по договора за наем от 01.12.2018 г. – 33 436,37 лева.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията му по тези фактури.
Такова доказване не бе проведено по
делото, а няма и твърдения в тази насока.
От постъпили справки от ТД НАП София,
СДВР КАТ София и АВ-Имотен регистър се установява, че ответното дружество не
притежава МПС, недвижими имоти. Няма и данъчни задължения за 2018 – 2019 година.
При преценката дали длъжникът е в
състояние на неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ
служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията
на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без
значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
Забавата на длъжника „Е.г.П.“ ЕООД,
проявена чрез спиране на плащанията към кредитора – „П.Б.И.Г.“ ЕООД,
(последната частично платена фактура е от 02.01.2019 г., с падеж 07.01.2019 г.)
предполага в конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно
законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази
презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за
извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ).
Такова обратно доказване не бе проведено по делото.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумция,
състоянието на неплатежоспобност на „Е.г.П.“ ЕООД се установи и при анализа на
финансовото състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни
икономически и финансови показатели, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават
и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива
пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност
могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си
само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са
ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат
реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
В конкретния случай, на базата на
данните по делото се установява, че коефициентите на ликвидност на „Е.г.П.“ ЕООД към 31.08.2019 г. са 0,0000, тъй като същият не разполага с
никакви активи, за да покрие задълженията си.
Налице е, следователно,
неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно, с оглед
тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на
молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС
приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в
този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на
ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също
така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние
да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за
заплащане на установените задължения по търговска сделка, както и установеното
трайно влошаване на икономическото му състояние – датата на падежа на най-старото
задължение - 07.01.2019 година. Към този момент, е налице в хипотезата на
чл.608, ал.3 от ТЗ, т.е частично плащане, което не променя извода за състояние
на неплатежоспособност.
С оглед липсата на налично имущество, с
което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента
на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 3000
лева за началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал
последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по
чл.634в от ТЗ на 07.11.2019 година.
В дадения от съда срок не е предплатена
определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по чл.
632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска,
ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Относно разноските
С оглед този изход на делото, и
направеното искане от ищеца за присъждане на разноски, на същия се дължат
разноски съобразно представения списък.
Следва да се отбележи, че след обявяване
на делото за решаване – на 05.11.2019 г., с вписване, номер ******** (от
15.11.2019 г.) по партидата на молителя „П.Б.И.Г.” ЕООД, ЕИК ******** е вписано
вливане на дружеството в "П.С." ЕАД, ЕИК ******** и съответно
заличаване на „П.Б.И.Г.” ЕООД, ЕИК ********.
Водим от горното и на основание чл. 632
от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „Е.Г.П.“ ЕООД, *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА
– 07.01.2019 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „Е.Г.П.“ ЕООД, ***.
ОБЯВЯВА
„Е.Г.П.“
ЕООД, *** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „Е.Г.П.“ ЕООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „Е.Г.П.“ ЕООД, ***.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 1826/2019 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „Е.Г.П.“ ЕООД, ***, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на кредитор или длъжника,
при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника
или при представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски
съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника„Е.Г.П.“ ЕООД, ***, че ако в срок една година от
вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на производството,
производството по несъстоятелност ще бъде прекратено и ще бъде постановено
заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА
„Е.Г.П.“
ЕООД, *** да заплати на П.Б.И.Г.” ЕООД, ЕИК ******** (чрез правоприемника "П.С." ЕАД, ЕИК ********, ********,
гр. София, бул.*********) разноски по делото в размер на 650 лева.
Решението може да се обжалва в 7-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл.
634в от ТЗ, която се води при СГС.
СЪДИЯ: