РЕШЕНИЕ
№ 14059
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110106391 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. О. Л., чрез адв.
И. К. от САК, със съд. адрес гр. С., бул. „**";, № *, ет. *, офис *, срещу С. г. с., адрес:
гр. С., бул. „В.“, № *, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 250,00 лева, причинени му вследствие на отмененото като
незаконосъобразно административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева,
наложено му с Определение по Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022
г. на СГС, 16-ти състав, постановено в съдебното заседание на 23.11.2023 г., с което е
потвърдено Определение № 3331/13.11.2023 г. по чл. 271, ал. 11 от НПК, което е
отменено с определение № 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на САС, 8-ми
състав, както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
посочената сума, считано от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба са налице твърдения, че с Определение № 3331/13.11.2023 г.
по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на СГС, 16-ти състав – съдия И. Х. и съдебни заседатели М.
М. и С. Ц., на ищеца М. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500,00 лева, на основание чл. 271, ал. 11 от НПК, за това, че в качеството му на
адвокат-защитник по делото е станал единствена причина за отлагане на съдебно
заседание. С протоколно Определение от 23.11.2023 г. по Протокол № 5597/27.11.2023
г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на СГС, 16-ти състав, административното наказание
„глоба“ е потвърдено от същия съдебен състав на СГС. Впоследствие с Определение
№ 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на **, *-ми състав, протоколно
Определение от 23.11.2023 г. по Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022
1
г. на**, *-ти състав и потвърденото с него административно наказание „глоба“ са
отменени като незаконосъобразни.
Ищецът твърди, че незаконосъобразният административно-наказателен акт,
издаден от съдия И. Х. и съдебните заседатели М. М. и С. Ц. от ***, дадената чрез него
негативна оценка на личността му като правонарушител в качеството му на адвокат-
защитник по делото, е предизвикало у него унижение и обида, а чувството му за
справедливост и доверието в ** били силно разколебани. Ищецът изпитал неудобство
както пред лицата, които защитавал по наказателното дело на **, така и пред
служителите на * – секретар и деловодител на *-ти съдебен състав, пред явяващия се
по делото прокурор, както и пред другите адвокати и участници по делото, че е
санкциониран като лице, което умишлено е нарушило НПК и е станало единствена
причина за отлагане на дело със сравнително немалък брой участници. Авторитетът
му пред тези лица е бил поставен под въпрос. За ищеца като дългогодишен съдия по
наказателни дела е изключително неприятно да бъде възприеман като лице, което
шиканира процеса и цели неговото забавяне. Макар да знае, че не е нарушил НПК и че
необосновано и несправедливо е обвинен и санкциониран от съдия И. Х. и съдебните
заседатели, фактът на незаконосъобразното административно наказание „глоба“ му е
причинил психически дискомфорт. До 18.12.2023 г., когато ** отменил наложената на
ищеца от ***„глоба“, т.е. повече от месец той е живял в състояние на унижение и
обида и на накърнено чувство за справедливост и доверие в ***, което несъмнено е
оказало отрицателно влияние върху неговата психика и поведение. Ищецът счита, че
претендираното обезщетение ще му осигури възможност да получи такива блага на
мястото на увредените, които да направят неговия живот по-близък до този, който би
имал, ако не се бяха проявили негативните ефекти от незаконосъобразното
административно наказание от съдебния състав на СГС. Казано по друг начин,
осъждането на ответника ще приведе везните на справедливостта в относително
равновесно положение. Съвременните разбирания за съразмерност изискват
увреденият, чиито права са нарушени, да получи своеобразен еквивалент на
засегнатите блага, които в конкретния случай са от най-висок аксиологически ранг
предвид значението им за личността и обществото, поради което и се ползват с
международна и конституционна защита.
Ответникът С* г* с*, чрез Административния ръководител, представляван от
процесуален представител – съдебен помощник С. Р., е депозирал писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който намира предявените
искове за процесуално недопустими, евентуално неоснователни и моли същите да
бъдат отхвърлени. Намира, че така наложената „глоба“, предвид фактическите и
правни основания за налагането й - по реда на чл. 271 НПК поради неявяване на
ищеца в качеството му на адвокат – защитник за съдебно заседание, което е довело до
неговото отлагане, не съставлява административно наказание по смисъла на чл. 2, ал.
1, т. 4 ЗОДОВ. Излага съображения, че съдът не е наложил глобата в качеството си на
административно – наказващ орган и действието, респективно бездействието на ищеца
за което е наложено не съставлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН.
Предвид изложеното намира, че липсва абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск – незаконно наложено и в
последствие отменено административно наказание и моли съда да прекрати
производството по делото като недопустимо. В случай, че съдът намери исковете /
главен по ч. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ и акцесорен по чл. 86, ал. 1 ЗЗД / за допустими, моли
да постанови Решение, с което да отхвърлите същите изцяло като неоснователни и
2
недоказани.
В отговора на исковата молба са изложени съображения, че уважаването на иск
като процесния изисква доказване на кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на специалната отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ: 1. налагане
на административно наказание, 2. отмяната му като незаконосъобразно; 3. причинени
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от наложеното
административно наказание. Счита, че административно наказание се налага за
административно нарушение, по административен ред. Понятията административно
нарушение и административно наказание следва да бъдат тълкувани от гледна точка
на вложения в тези понятия смисъл, съгласно специалния Закон за административните
нарушения и наказания. Всяко понятие в нормативен акт се ползва с определен
смисъл, а по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове / ЗНА /
наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не могат да се
обосновават по аналогия или съобразно с основните начала на правото. В конкретния
случай е наложена глоба по реда на чл. 271 от НПК от съдебен състав при Софийски
градски съд, разглеждащ наказателно дело. Според мотивите на съда в Определението
от 13.11.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 3038/2022 г. на **, глобата е наложена на
адвокат Л., поради това че не се е явил без уважителна причина за насрочено съдебно
заседание и така, според съдебния състав, е станал причина за отлагане на делото.
Видно е, че е наложена глоба на участник в наказателното производство по реда на
цитираната разпоредба на чл. 271 от НПК, която глоба не представлява налагане на
административно наказание. Глобата, установена с посочената норма на НПК има
дисциплиниращ ефект и се налага за неспазване на процесуалните правила, които
обезпечават развитието на производството по наказателното дело в съдебната му фаза,
но не представлява административно наказание. Същото между впрочем се отнася и
до глобите, установени с Глава девета на ГПК – дисциплинират процеса и обезпечават
своевременното му развитие. От своя страна понятието „административно нарушение“
има своята легална дефиниция в чл. 6 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН /и не може да се тълкува разширително, тъй като всяко понятие в
нормативен акт се ползва с определен смисъл. Според цитираната разпоредба
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Предвид посочената дефиниция може да се достигне до извода, че конкретиката на
случая излиза извън предметния обхват на чл. 6 ЗАНН, а оттам и на чл.2, ал. 1, т. 4
ЗОДОВ. С налагането на глобата по реда на чл. 271 НПК не възниква административно
правоотношение, а съдът не се явява административно-наказващ орган. Глобата се
налага с оглед правомощията на съдебния състав по обезпечаване на надлежното
развитие на производството по наказателното дело в съдебната му фаза. Ето защо
наложената от съда глоба не представлява административно наказание и липсва
кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 4 от
ЗОДОВ, тъй като фактическият състав на цитираната правна норма предвижда, че
същата урежда реализиране на отговорност за вреди от незаконосъобразни
административни наказания. На следващо място ответникът оспорва ищеца да е
претърпял каквито и да било неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна
връзка с наложената глоба. Изложеното в исковата молба относно наличие на
презумпция /оборима /за търпени неимуществени вреди – типичните такива, е
неотносимо към спецификата на настоящия случай. Такава оборима, и то не според
българското обективно право, а според стандартите на ЕСПЧ /делото Скордино срещу
3
Италия и др.под./, презумпция е установена относно казусите, при които е доказана
неразумна продължителност на съдебно производство. Презумпцията се отнася до
страните по съдебните производства, но не и до техните адвокати, които ги
представляват в процеса професионално. Ответникът оспорва иска за неимуществени
вреди и по размер. Твърди, че същият е прекомерен и не отговаря на принципа на
справедливостта, установен с чл. 52 ЗЗД.
В открито съдебно заседание контролиращата страна Прокуратура на Република
България, чрез прокурор Начев, изразява становище за основателност на предявените
искове, като излага съображения за евентуално съпричиняване на вредите от ищеца
чрез собственото му поведение и направените изявления пред наложилия глобата съд.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от Определение № 3331/13.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на **, *-
ти състав – съдия И. Х. и съдебни заседатели М. М. и С. Ц., на ищеца в качеството му
на защитник на страна по делото е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на
основание чл. 271, ал. 11 от НПК, за това, че в посоченото му процесуално качество по
делото е станал единствена причина за отлагане на съдебно заседание.
От представения по делото Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. №
3038/2022 г. на *, *-ти състав се установява, че с протоколно Определение от
23.11.2023 г., обективирано в посочения протокол, наложеното наказание „глоба“ е
потвърдено от наложилия го съдебен състав, като на ищеца е указано, че
определението относно потвърдената глоба подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в седемдневен срок от постановяването му.
Установява се от Определение № 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на
*,*-ми състав, че протоколно Определение от 23.11.2023 г. по Протокол №
5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на **, *-ти състав и потвърденото с него
административно наказание „глоба“ са отменени като незаконосъобразни.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. А. В..
От показанията на свидетеля се установява, че ищецът е негов защитник по
процесното наказателно дело, разглеждано от 16 състав на СГС, по което е наложена и
глобата. Свидетелят сочи, че в едно от проведените открити съдебни заседания, в
което ищецът отсъствал, в присъствието на всички подсъдими, прокурора, съдебния
секретар, съдия и съдебни заседатели, съдия Хинов наложил глоба на адв. Л. в размер
от около 400-500 лв. за това, че не се е явил. Ищецът бил порицан публично пред
присъстващите за поведението си, което станало причина и за отлагане разглеждането
на делото за друга дата, като се твърдяло, че същото е безпричинно. В следващото
заседание на ищеца било съобщено налагането на глобата и му била дадена
възможност за становище, но по начин, че да бъде унижен, било съобщено, че е
нарушител. Последното довело до смущение в подсъдимите, които били наели ищеца
да ги защитава пред съда, а се оказало, че адвокатът е правонарушител. След
налагането на глобата свидетелят видял ищеца в коридора на съда, като същият му се
сторил доста разстроен, притеснен, унижен, обиден и депресиран. Свидетелят
Велинов попитал ищеца какво става, а той му отговорил, че не знае и при преценка от
страна на подсъдимите те могат да се откажат от услугите на защитника. Ищецът
възприел наложеното наказание като дълбока и лична обида, бил разстроен в
продължение на няколко седмици, почувствал се огорчен, разколебан в доверието си
4
към институцията, като за личното приемане на ситуацията от ищеца повлияло и
обстоятелството, че самият той е бивш съдия. Свидетелят сочи, че глобата била
наложена за нещо елементарно – съдът твърдял, че адв. Л. е редовно призован, но това
не било така.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие на отменено като
незаконосъобразно административно наказание. В тежест на непозволено увредения е
да докаже противоправно поведение на правозащитен орган на Държавата,
настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение, изразяващо се в
незаконно налагане на глоба и настъпването на конкретно релевирания вредоносен
резултат, както и размера на обезщетението за вредите.
В тежест на ответника е да установи фактите, от които произтичат възраженията
му, а в случай на установяване на посочените по-горе обстоятелства от страна на
ответника, следва да докаже погасяване на претендираното обезщетение.
Съдът намира, след анализ на събраните по делото доказателства, че са налице
основанията по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата
за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при налагане на наказание по
Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде
оправдано или административното наказание бъде отменено. В процесния случай по
несъмнен начин е установено по делото обстоятелството, че на ищеца М. О. Л. е било
наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 271, ал. 11 НПК,
което е било отменено с влязло в законна сила Определение № 1199/18.12.2023 г. по
в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на САС, 8-ми състав. Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Наложеното наказание „глоба“ на ищеца е постановено от съдебен орган –
ответника С* г* с*, по установен в закона ред и на посочено в Наказателния
процесуален кодекс основание, като актът, с който е наложено наказанието, подлежи
на инстанционен контрол от горестоящия съд. Особеност на производството по
налагане на посочената глоба е, че с него се предвижда санкциониране на страна по
делото, свидетел или вещо лице с цел дисциплинирането им и подтикването им към
спазване на процесуалния ред в наказателното производство и недопускане на
неоправдано забавяне на делото в неговата съдебна фаза. Въпреки спецификите на
производството по чл. 271, ал. 11 НПК, включително несъставяне на акт за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление, следва да се приеме, че дейността на наказателния съд в настоящата
хипотеза представлява по естеството си производство по налагане на административно
наказание, но не във връзка с упражняваната от съдебния орган правораздавателна
дейност, а по повод негови специфични административни и административно-
наказателни правомощия. Фактът, че процесната дейност не е осъществена от
административен орган, не променя характера на последната. За квалифицирането на
определени действия на държавен орган в широк смисъл като административни от
5
значение е единствено характерът на конкретно извършваната дейност, не и
наименованието на органа или принадлежността му към определена институционална
или властова система от органи. Без значение е и обстоятелството как е наименуван
актът, с който се налага наказанието, стига същият да е редовен от външна страна и да
съдържа предвидените в закона реквизити. Нещо повече, следва да се посочи и че
наложеното наказание „глоба“ е предвидено изрично като такова и в Закона за
административните нарушения и наказания, т.е. същото не излиза от рамките на
предвидените в закона и налагани от държавните органи при осъществяване от тяхна
страна на дейност по административно наказване наказания. Поради това дейността на
ответника по налагане на глоба на ищеца на основание чл. 271, ал. 11 НПК попада в
обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ.
Съдът намира на следващо място, че е доказано по делото наличие на
претърпени от ищеца неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди са резултат
именно от действията на ответника по налагане на глоба по чл. 271, ал. 11 НПК на
ищеца. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /§1 от ЗР на
ЗОДОВ/ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Съдът при определяне на
обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете
характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, респ. на наложеното административно наказание,
неговата продължителност, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение, като определеният му размер не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия. Спрямо този критерий в конкретния случай настъпилата
вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищеца от незаконно наложеното
му административно наказание глоба, което е отменено с влязло в сила определение. В
настоящото производство се установи, че в резултат на наложената глоба ищецът е
изживял притеснения и душевни страдания. От показанията на разпитания в
настоящото производство свидетел се установява, че вследствие наложеното
административно наказание ищецът е изпитвал унижение, бил разстроен, обиден,
депресиран, в продължение на няколко седмици. Самият свидетел, на когото ищецът е
защитник в процесното наказателно производство заявява, че в процеса по налагане на
глобата поведението на съда е целяло да злепостави адв. Л., което се е случило, тъй
като неговите доверители са се смутили от ситуацията, че адвокатът, който следва да
защитава правата им пред съда, сам е правонарушител. Установи се както от
свидетелските показания на свидетеля Велинов, така и от приложения по делото
протокол от открито съдебно заседание, че при последващото обсъждане на
наложената глоба в съдебната зала са присъствали множество лица, сред които и
други адвокати, колеги на ищеца, както и прокурор, подсъдимите и пострадалото лице,
с оглед което наложеното на ищеца наказание е станало явно за не малък кръг от хора,
включително и на такива, част от професионалния кръг на ищеца.
С оглед справедливото определяне на размера на вредите обаче, трябва да се
има предвид и интензитетът на търпените страдания, както и обстоятелството колко е
продължителността на производството по налагане на глобата. Съдът отчита, че в
случая спрямо ищеца е било наложено наказание глоба на 13.11.2023 г., което е
потвърдено на 23.11.2023 г. и отменено с влязъл в сила акт на Софийски апелативен
съд от 18.12.2023 г., като на ответника е наложена глоба в размер от 500 лв., при
предвидена горна граница от 1000 лв. и при липса на твърдения и представени
6
доказателства за предишни провинения в рамките на процесното наказателно дело. От
изложеното следва, че в случая не се установява прекомерна продължителност на
производството по наложената административна санкция срещу ищеца.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за претърпените от последния в резултат от отменено като
незаконосъобразно административно наказание неимуществени вреди в размер на 250
лева, който размер съдът намира за справедлив, съобразно критерия, визиран в чл. 52
от ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение не следва да се взима
предвид посоченото от прокурора в съдебно заседание твърдение, че с поведението си
ищецът е допринесъл за налагане на наказанието, доколкото видно от приложеното
влязло в законна сила Определение № 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на
**, *-ми състав санкцията е отменена, доколкото действително ищецът не е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, в което не се е явил. Що се отнася
до репликите на ищеца към съда, наложил глобата, то в закона ясно е посочено, че
глобата по чл. 271, ал. 11 НПК се налага при неявяване на лицето без уважителни
причини, а не поради изявленията на адвоката към съда и изразените от него
собствени възприятия по воденето на производството.
Предвид основателността на предявения иск за главница в пълен размер, на
ищеца следва да се присъди сумата от 250 лв., ведно със законната лихва върху нея от
18.12.2023 г. – датата, на която е влязло в сила Определение № 1199/18.12.2023 г. по
в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на *, *-ми състав за отмяна на незаконосъобразно наложеното
наказание, до изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 10 лв., представляващи внесена държавна такса, а
предоставилият безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА –
адв. К., има право на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. г. с., ЕИК ***, с адрес гр. С., бул. „В.” № *, да заплати на М. О. Л.,
ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., бул. „М.“ № *, ет. *, офис *, чрез адв. К., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ сумата 250 лева, ведно със
законната лихва от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отмененото като
незаконосъобразно административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева,
наложено му с Определение по Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022
г. на ***, *-ти състав, постановено в съдебното заседание на 23.11.2023 г., с което е
потвърдено Определение № 3331/13.11.2023 г. по чл. 271, ал. 11 от НПК, което е
отменено с определение № 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на ***, *-ми
състав, както и сума в размер на 10 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С. г. с., ЕИК ***, с адрес гр. С.я, бул. „В.” № *, да заплати на адв. И.
Я. К., с личен адвокатски № ***, с адрес на упражняване на дейността в гр. С., бул.
„***“ № *, ет. *, офис *, сума в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за
7
оказана безплатна правна помощ на ищеца М. О. Л. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8