Определение по дело №328/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 141
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510200328
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

24.04.2020 г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

V състав - НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                      

24.04.

 

2020

 
 


на                                                                                          Година

 

Страхил Гошев

 

закрито

 
В                                 заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
       1.

 

 
        2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа докладваното от

          Ч Н

 

328

 

2020

 
 


                                 дело №                             по описа за                          година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на пострадалия Н.Д.К.,***, срещу Постановление на РП-Дупница от 16.03.2020 г., с което РП-Дупница е прекратила наказателното производство по ДП 933/2019 г. по описа на РП-Дупница, за престъпление по чл. 194, ал.3, вр. с ал.1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от  НПК.

В жалбата си К. сочи, че заключението на прокурора, че деянието не съставлява престъпление от общ характер било неправилно, а изводите му са в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Заявява, че не са налице предпоставките на чл. 218б, ал.1 от НК, тъй като част от откраднатите му вещи не са възстановени или заместени до момента. Иска отмяната на постановлението на РП-Дупница и продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящия съдебен състав, след като прецени твърденията на жалбоподателя, съдържанието на постановлението и събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

 

I.                По процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от активно легитимиран субект, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол.

 

II.              По съществото на обжалвания акт:

При преценката по същество на обжалвания акт съдът намира, че същият следва да бъде отменен, тъй като е неправилен и незаконосъобразен, поради следното:

По делото е установено, че на 10.11.2019 г., около 13:00 – 13:30 часа, от двор на къща находяща се в с. Крайници, общ. Дупница, на ул. „Паисий Хилендарски“ №14, обитавана от жалбоподателя Н.К. са били отнети от владението на същия медна лозарска пръскачка и електрически кабели. По това време К. се намирал в съседен двор, чул шум и видял как лице от мъжки пол от ромски произход носело лозарска машина и чувал. К. влязъл в къщата си и видял, че му липсва медната лозарска машина и множество съхранявани от него, различни по вид кабели. Разпознал в това лице обвиняемия М.М.и тръгнал към ромската махала в края на селото, за да си потърси откраднатите вещи. По пътя срещнал св. И.Л., попитал го дали е видял въпросното лице от ромски произход, което да носи лозарска пръскачка. Л.го упътил като му казал, че обвиняемият М.М.е до реката и гори кабели. Н.К. приближил реката, където обвиняемият след като го забелязал избягал с кабелите и оставил пръскачката на земята. Методиев продал по-късно метала от кабелите в пункт за вторични суровини в с. Яхиново, стопанисван от св. А,Д., управител на дружеството „Бени метал“ ЕООД, за сумата от 40,00 лева. К. си прибрал лозарската машина като по-късно подал жалба за извършената кражба до органите на МВР.

В хода на образуваното ДП обвиняемият М.К.М., от с. Крайници, общ. Дупница, с ЕГН ********** е привлечен в това му качество за извършено престъпление по чл. 194, ал.3, вр. с ал.1 от НК. От извършената оценителна експертиза е установено, че стойността на открадантите движими вещи е общо 144,95 лв., в тази част стойността на откраднатата медна лозарска пръскачка е 50,00 лева, а общата стойност на откраднатите кабели е 94,95 лева.

След провеждане на множество действия по разследването, вкл. разпити на посочените по-горе свидетели и на обвиняемия, който е дал обяснения прокурорът преценил, че медната лозарска пръскачка е възстановена на пострадалия, а с оглед получената от обвиняемия сума за откраднатите кабели – 40 лв. за тях е допустимо да се приложи нормата на чл. 9, ал.2 НК, поради което е налице необходимост от приложение на чл. 218б, ал.1 от НК. Поради това според прокурора е налице възможност за прекратяване на воденото ДП и произтичащо от това за него задължение да изпрати преписката на Началника на РУ-Дупница, съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 5, изр. 2 от НК за налагане на административно наказание, тъй като нарушението е констатирано от органите на МВР. Воден от тези си съображения прекратил наказателното производство по чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК и чл. 218б, ал.1 от НК.

Съдът не е съгласен с извода на наблюдаващия прокурор относно приложението на материалния закон – чл. 218б, ал.1 от НК, а съображенията за това са следните:

На първо място в постановлението на прокурора се съдържа вътрешно противоречие – от една страна прокурорът приел на основание, чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, че по делото няма доказателства за извършено престъпление по чл. 194 от НК, а от друга страна е приел, че все пак са били откраднати описаните в постановлението движими вещи, отнети от владението на пострадалия с намерение противозаконно да бъдат присвоени от обвиняемия, като за част от тях /ел. кабели/ това противозаконно присвоително намерение е било осъществено по-късно, чрез продажбата им за сумата от 40,00 лева в пункт за вторични суровини в с. Яхиново, общ. Дупница. Във връзка с това се сочи погрешно за стойност на кабелите получената при продажбата им сума от 40 лева, а не посочената такава в заключението на изготвената и приложена по ДП оценителна експертиза – 94,95 лева. В тази връзка няма изложени от прокурора мотиви, защо не приема посочената в експертното заключение сума, която според съда е именно относимата за стойността на откраднатите кабели.

На следващо място съдът категорично, не е съгласен, че са налице всички визирани от законодателя предпоставки за приложение на чл. 218б, ал.1 от НК. Според тази норма „За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен“. С оглед на този законов текст, макар и както се сочи в постановлението общата стойност на откраднатите движими вещи /лозарска пръскачка и ел. кабели/  от общо 144,95 лева, наистина да е без съмнение до размера на две минимални работни заплати, то за част от тях /откраднатите и продадени от обвиняемия електрически кабели/, на стойност 94,95 лева не е налице последната предпоставка – да са били възстановени или заместени. Поради това и не са налице всички задължителни и кумулативни предпоставки за реализиране на административна вместо наказателна отговорност спрямо дееца. За тях е недопустимо да се приложи изолирано и нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като по-този начин би се стигнало до едно неразрешено от материалния наказателен закон разделяне на деянието. То е едно и с него наведнъж са отнети от владението на пострадалия К., както възстановената по-късно /намерена от пострадалия/ медна лозарска пръскачка, така и процесните невъзстановени и незаместени към момента електрически кабели. Деянието е единно и е недопустимо да се разделя и разглежда изолирано за някой от вещите предмет на същото. Още повече, ако се прави извод за приложение на чл. 9, ал.2 от НК, то този извод би следвало да обхване цялото деяние, с общия престъпен резултат от него. Не може част от деянието да представлява маловажен случай и за тази част да се прилага чл. 218б, ал.1 НК, а друга част от деянието да се третира като малозначителна или явно незначителна и да попадне самостоятелно под хипотезата на чл. 9, ал.2 НК.

Извън всичко това според съда, с оглед механизма на извършване на кражбата и последващата проявена сериозна упоритост от страна на дееца изразяваща се в бягство от местопрестъплението, пренасяне, криене до реката с цел запазване и разпореждане с откраднатото от къщата на пострадалия движимо имущество, не са налице предпоставки за приложение на чл. 9, ал.2 от НК по отношение на деянието.

Съдът категорично не е съгласен с извода на прокурора, че в случая деянието не е извършено или алтернативно, че не съставлява престъпление, двете хипотези не са разграничени в постановлението. Според настоящия съдебен състав посочената в постановлението за привличане на обвиняем кражба представлява маловажен случай по смисъла на чл. 194, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за която към момента с оглед на доказателствата според съда е неприложим чл. 218б, ал.1, респ. чл. 424, ал. 5, изр. 2 от НК. В този смисъл виж и цитираното в жалбата  Решение № 292 от 24.01.2017 г. по н. д. № 1160 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. За да има съмнение за извършена кражба изобщо е необходимо да има обективна липса, чрез противозаконно отнемане на движими вещи, която да се дължи на неправомерно поведение на определено лице/лица. В случая има преки твърдения на пострадалия като очевидец, който е разпознал извършителя, на св. Л.и св. Д., а и самопризнания на обвиняемия при привличането му. Поради това съдът не може да се съгласи с извода, че е налице прекратителната хипотеза на чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление.

При тези изводи съдебният състав намира, че тълкуването на доказателствения материал по делото от страна на прокурора е непрецизно, което закономерно е довело и до неправилни изводи по приложението на материалния закон. Ето защо, постановлението следва да се отмени, тъй като е неправилно, а делото да бъде върнато на РП-Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия, които са единствено и изцяло в компетентността на прокуратурата. Необходимо е да се съберат в хода на разследването допълнително гласни или писмени доказателства за възстановяване стойността или заместване на откраднатите електрически кабели в полза на пострадалия К., с оглед възможността за евентуално бъдещо приложение на чл. 218б, ал.1 от НК, при липса на пречки и наличие на всички задължителни законови предпоставки за това.

Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, РС-Дупница, Н.О., V-състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ Постановление на РП-Дупница от 16.03.2020 г., с което РП-Дупница е прекратила наказателното производство по вх. № 2589/19 г., ДП 933/2019 г. по описа на РП-Дупница и № 667/2019 г., по описа на РУ на МВР-Дупница, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РП-Дупница за продължаване действията по разследването.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Кюстендил в 7-дневен срок от връчването му.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: