РЕШЕНИЕ
№ 1273
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Г.ева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501637 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. А. П., чрез адв. С., против
решение № 1548 от 10.05.2022 г. по гр.дело № 6987/2021 г. по описа на РС Пловдив, II
гр. състав.
С обжалваното решение РС Пловдив признава за установено, че ответника Г. А.
П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца Ч. Н. Б., ЕГН **********, с адрес:
***, следните суми: 7524 лв., представляваща левовата равностойност на 3847 евро –
непогасена главница по договор за заем, предоставен на 18.07.2017г., сумата от 2257,20
лв., представляваща неустойка по чл. 4 от договора за заем от 18.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
15.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 1646/16.02.2021г., по ч.гр.д. № 2683/2021г. по описа на ПРС, 14-ти гр.
състав и е осъден да заплати разноските по делото.
С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
постановеното решение № 1548 от 10.05.2022 г. по гр.дело № 6987/2021 г. по описа на
РС Пловдив, като се оспорва като неправилен извода на съда, че не е било доказано, че
е заплатена заемната сума. Излагат се твърдения, че при постановяване на решението
1
съдът не е обсъдил всички възражения на ответника и представените в тяхна подкрепа
доказателства, които в своята съвкупност, взаимовръзка и логическа последователност
и свързаност водят до единствено правилното заключение, че ответникът е върнал не
само процесния заем, а всички други свои задължения към ищеца. Твърди, че са
налице писмени доказателства, от които се установява извършеното погасяване на
задължението чрез плащане, но не са били взети предвид от съда, поради което моли
да бъде отменено постановеното решение. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от насрещната страна Ч. Б., чрез адв. К., в който оспорва
изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна. Счита постановеното решение
правилно и законосъобразно, като излага съображения за недоказаност на твърдението
за извършено плащане по заема с представените по делото доказателства, които са
недостатъчни за категоричен извод, че е налице погасяване на задължението, както и,
че същите са правилно анализирани от съда, който е достигнал до правилен и
законосъобразен извод за основателност на исковата претенция. Моли да бъде
потвърдено решението като правилно и законосъобразно, претендира и направените
във въззивното производство разноски.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за
допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – налице е
издадена заповед за изпълнение, възражение от длъжника срещу заповедта в срок и
предявен в законоустановения едномесечен срок от съобщението иск за установяване
на вземането. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, съобразно направените оплаквания във
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между
страните.
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
От приложеното към делото заповедно производство е видно, че със Заповед за
изпълнение № 1646/16.02.2021г., по ч.гр.д. № 2683/2021г. по описа на ПРС, 14-ти гр.
състав, е било разпоредено длъжникът Г. А. П. да заплати на кредитора Ч. Н. Б.
следните суми: 7524 лв. непогасена главница по договор за заем, предоставен на
18.07.2017г., сумата от 2257,20 лв. неустойка за забава в размер на 1% на месец по чл.
2
4 от договора за периода от 19.07.2018 г. до 12.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.02.2021 г. до
окончателното и погасяване, както и разноските в производството. В срока по чл. 414
от ГПК длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение,
което породило необходимостта за кредитора да установи съществуването на
вземането си.
В законоустановения срок е подадена искова молба за установяване на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът
твърди, че на 18.07.2017г. между страните е бил сключен писмен договор за заем, по
силата на който предал на ответника, действащ чрез представител, сумата от 7524 лв.,
представляваща левовата равностойност на 3847 евро, която той се задължил да върне
до 18.07.2018 г., но не изпълнил задължението си. Поради това претендира
установяване на съществуване на задължението за връщане на дадената сума и
задължението за заплащане на уговорена в чл. 4 от договора неустойка за забава в
размер на 1% на месец, по чл. 4 от договора, за периода от 19.07.2018 г. до 12.02.2021
г.
Ответникът не оспорва сключване на договора за заем и получаване на
посочената в него сума, като твърди, че е върнал изцяло заема, макар след изтичане на
уговорения срок.
Пред районен съд са приети като писмени доказателства заверени копия от
договор за заем от 18.07.2017 г. и пълномощно, изслушана е ССЕ, която е установила
размера на уговорената неустойка в договора за посочения срок, въз основа на които
съдът е приел за доказано възникване на облигационно правоотношение между
страните, задължение за връщане на заемната сума, падеж и уговорена неустойка за
забава. Тези обстоятелства не са спорни между страните. Спорът между тях е дали е
била върната дадената в заем сума, с което се е погасило задължението по договора за
длъжника.
За доказване на възражението на ответника са приети като доказателства по
делото разпечатки на електронна кореспонденция между страните, отчет по сметка на
ответника за установяване направен превод в полза на ищеца за сумата от 700 лв. и
основание последно плащане по разписка с дата 09.12.2020 г., разпитан е свидетел за
установяване на твърдението на ответника, че съставената разписка е била изгубена.
Съдът е уважил изцяло иска, като е приел, че от свидетелските показания не е
установена хипотезата на нормата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, срещу който извод няма
релевирани оплаквания в жалбата, както и, че ответникът не е ангажирал
доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да установи
твърденията си за погасяване на задължението, който извод се оспорва от
жалбоподателя.
3
При така събраните доказателства, въззивният съд намира за правилни крайните
изводи на съда в обжалваното решение, че съществува задължението за връщане на
дадената в заем сума, както и за заплащане на уговорената неустойка за забава за
посочения период.
Възражението на жалбоподателя във въззивната жалба е за необоснованост на
решението, в което не са обсъдени всички възражения и представени доказателства от
ответника, което от своя страна е довело до неправилен извод за неосъществено пълно
главно доказване на факта на погасяване на задължението от негова страна.
Представената кореспонденция, която се сочи като възпроизведен на хартия
електронен документ, не е подписана. Когато не са подписани с електронен подпис, за
електронните документи се прилагат правилата за частния неподписан документ. Дори
да се приеме, че авторството на документа не е спорно, поради липсата на изрично
оспорване на тези документи от ищеца в първото по делото заседание, то от тяхното
съдържание не може да се направи извод за признаване на извършено плащане именно
по процесния договор, нито посочената дължима сума, за която са представени
доказателства за банков превод, може да се свърже с възникналото задължение именно
по този договор. В представеното писмено доказателство - отчет по банкова сметка на
ответника, за установяване направен превод в полза на ищеца за сумата от 700 лв., е
посочено основание - последно плащане по разписка с дата 09.12.2020 г. Не се
представя по делото тази разписка, не се установява също, че документът е загубен или
унищожен не по вина на страната, която черпи права от него, поради което от
доказаното обстоятелство за осъществен банков превод от ответника в полза на ищеца
не може да се направи категоричен и безспорен извод за погасяване на задължението за
връщане на дадената в заем сума точно по процесния договор, още повече, че и двете
страни твърдят, че имат и други заемни правоотношения. Или с други думи така
представените доказателства не установяват плащане по договора. Изявленията на
ищеца в съдебно заседание също не съдържат признание за плащане по договора. Така
обсъдени, приетите по делото доказателства, нито самостоятелно, нито във
взаимовръзка с останалите такива, не доказват връщане на взетата в заем сума по
процесния договор, което плащане да погаси възникналото по него задължение.
Поради това и с доказаното изпадане в забава за изпълнение на задължението за
връщане на сумата се дължи и уговорената между страните неустойка.
По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемия се дължат
сторените във въззивното производство разноски в размер на 850 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
4
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1548/10.05.2022 г., постановено по гр. дело №
6987/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІI граждански състав.
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН **********, от ***, да заплати на Ч. Н. Б., ЕГН
**********, от ***, сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) направени разноски
във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5