РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501279 по описа за 2021 година
С Решение № 260022/17.03.2021 г., постановено по гр. дело № 621/2019 г. по описа на
РС Първомай, втори състав, е признато за установено в отношенията между страните, че Г.
Я.. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „****,
процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Е.А. З., АК Пловдив,
дължи на „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Сердика“, ул. „***, представлявано заедно от О. Н. и И. П.,
чрез адв. И.Р. Ш., сумата от 912, 67 лева цена по Договор за покупко-продажба на части за
автомобили, за който е издадена Фактура № **********/22.04.2016 г.; сумата от 84, 53 лева -
цена по Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура
№ **********/25.04.2016 г.; сумата от 223, 60 лева - цена по Договор за покупко-продажба
на части за автомобили, за който е издадена Фактура № **********/25.04.2016 г.; сумата от
271, 63 лева - цена по Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е
издадена Фактура № **********/28.04.2016 г.; сумата от 107, 17 лева - цена по Договор за
покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура №
**********/28.04.2016 г.; сумата от 319, 58 лева - цена по Договор за покупко-продажба на
части за автомобили, за който е издадена Фактура № **********/03.05.2016 г.; сумата от
131, 81 лева - цена по Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е
издадена Фактура № **********/04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците,
1
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
20.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземанията, с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на които е издадена
Заповед № 196/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав. Осъден е Г. Я.. В. да
заплати на „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 932, 55 лева
съдебноделоводни разноски в исковото производство и сумата от 581, 02 лева –
съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав.
Решението се обжалва изцяло от Г. ЯНК. В., чрез назначения му особен представител
адв. З., като неправилно и необосновано, без да се сочат конкретни оплаквания в тази
връзка. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено постановеното от РС
Първомай решение, като неправилно и необосновано.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия „АУТО КЕЛИ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, чрез адв. Ш., с който оспорва жалбата и излага съображения за
правилност и законосъобразност на решението, счита същото постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства. Твърди, че правилно РС е приел исковете за
доказани с представените фактури, неоспорени от ответника, инкорпориращи в себе си
съществените елементи на сключените между страните неформални договори за продажба,
като е съобразил нормите на чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от ТЗ, както и липсата на
представени доказателства за изпълнение на задължението на купувача за заплащане на
цената по договорите. Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, постановено
от РС Първомай и да му бъдат присъдени разноски във въззивното производство. В съдебно
заседание, процесуалния представител на въззиваемия, адв. Д., поддържа изложеното в
отговора, моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение изцяло,
като претендира разноски само в размер на заплатеното възнаграждение за особен
представител.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен пред районен съд е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79
от ЗЗД, във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са били сключени седем договора за продажба на
автомобилни части, като съдържанието им било инкорпорирано в приложените по делото
фактури с № **********/22.04.2016 г., № **********/25.04.2016 г., №
**********/25.04.2016 г., № **********/28.04.2016 г., № **********/28.04.2016 г., №
**********/03.05.2016 г. и № **********/04.05.2016 г., по които е изпълнил задължението
си да предаде посочените в тях по вид и стойност авточасти и консумативи на ответника,
който, от своя страна, не заплатил уговорената цена в размер съответно на 912, 67 лева, 84,
2
53 лева, 223, 60 лева, 271, 63 лева, 107, 17 лева, 319, 58 лева и 131, 81 лева, дължима се на
05.05.2016 г. – по първите пет доставки, и на 20.05.2016 г. – по последните две. Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си да заплати цената на получените стоки, подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което било уважено и
издадена Заповед № 196/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. З., е оспорил исковете с
доводи, че представените доказателства не са достатъчни да установят сключване на
договорите и реалното доставяне на стоките.
Съдът е приел в обжалваното решение, че представените фактури доказват
възникнали договорни отношения по повод неформални договори за покупко-продажба,
като инкорпорират съществените елементи от съдържанието на сделката, осчетоводени са
редовно, като счетоводните записи имат доказтелствена стойност по чл. 182 от ГПК. От
друга страна не са представени доказателства от ответника за заплащане на уговорената
цена, поради което същата се дължи, ведно с обезщетение за забава. Приел е, че искът по чл.
422 от ГПК е предявен в определения едномесечен срок след получаване на указанията от
съда, при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и
съдържание, и допустимо - съдът е разгледал предявената претенция при наличие на
предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, включително специалните
предпоставки по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Според цитирания чл. 269 ГПК по отношение на правилността на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, установена в
обществен интерес. С оглед на горното въззивната инстанция разполага с правомощието за
отмени обжалваното решение и въз основа на бланкетна жалба, но само в случай, че следва
да обезпечи правилното приложение на императивна материално правна норма. В този
смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г.
на ВКС по тълк. дело. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС.
При проверката на обжалваното решение настоящият състав не констатира при
неговото постановяване да е допуснато нарушение на императивна материално правна
норма. С оглед на изложеното депозираната срещу решението бланкетна въззивна жалба се
3
явява неоснователна.
При установеното възникване на облигационни отношения по повод сключени
неформални договори за продажба и липса на изпълнение от страна на купувача на
задължението му да заплати уговорената цена, следва да се приеме за правилен извода на
съда за дължимост на претендираната цена, ведно с обезщетение за забава, за които е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и удостоверяване в съобщението, че длъжникът не живее
на регистрирания постоянен и настоящ адрес. Поради това решението следва да се приеме за
правилно, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд, на осн. чл. 272 от
ГПК.
При този изход на спора въззиваемия има право на разноски, съгласно направеното от
него искане и представени доказателства за реалното им извършване, като следва да му бъде
присъдена заплатената сума от 373,57 лева, заплатено възнаграждение за особен
представител на жалбоподателя.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260022/17.03.2021 г., постановено по гр. дело №
621/2019 г. по описа на РС Първомай, втори състав.
ОСЪЖДА Г. Я. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. Първомай, обл.
Пловдив, ул. „****, да заплати на „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Сердика“, ул. „***, представлявано
заедно от О. Н. и И. П., сумата от 373,57 лв. (триста седемдесет и три лева и петдесет и
седем стотинки) направени по делото разноски за, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4